Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Защо англичаните убиха Георги Марков
Кой всъщност е Олег Калугин
09.2002

След отпадането на “българската следа” в атентата срещу Йоан Павел II (за това през последните години важен принос имаше “Строго секретно”) на дневен ред остана последното обвинение срещу България - убийството на писателя-дисидент Георги Марков в Лондон с прословутия “български чадър”.

“Българска следа” при папата и “български чадър” - при Марков? Не ви ли прави впечатление еднаквият стил?

Ренесансът на този чадър се изостри след 1990 г. Американците и англичаните настояваха да получат секретния архив, който им беше връчен от едно философско пигмейче и едно адвокатско недоразумение. За това във всяка държава тези лица щяха да бъдат осъдени за национално предателство.

На Запад някои бързаха да поставят окончателно точка над и-то, като че ли се страхуваха в променящите се условия да не изплува друга истина за убийството на Марков, като например, че той не е бил ликвидиран от българите, а от специалните служби на Англия, в сътрудничество с ЦРУ.

На западните централи като че ли беше необходим окончателен и неоспорим аргумент, който веднъж завинаги да подпечата версията за “българския чадър”.

Най-добрият вариант би бил това да са показанията на някой българин. Такъв не беше намерен. Не защото няма желаещи, а заради простата истина, че това убийство не беше организирано от българите.

Тогава последва следващият вариант - “потвърждението” дойде от о.з. генерал-майора от КГБ Олег Калугин.

Именно той преди няколко години разказа на целия свят как е бил извикан от тогавашния шеф на КГБ Юрий Андропов, който му казал, че трябва да се помогне на българските другари и лично на Живков да се отърват от Марков, как в една съветска лаборатория е бил разработен чадъра, сачмата и отровата. И така нататък.

Край. Веднъж завинаги. “Българският чадър” е неоспорим.

Но има някои други неща, които са по-важни от съчиненията на Калугин.

Това са някои материали в писмена или устна форма, които доказват, че не е имало никакъв “български чадър” в смъртта на Марков. Поне толкова, колкото имаше и “българска следа” срещу Карол Войтила.

Налице са и информации, от които се вижда, че убийството на Марков е било организирано от английското контраразузнаване и “чадърът” е съчинен в техните лаборатории.

Основната атака през последните години обаче минаваше през Калугин.

В предишен брой на “Строго секретно” споменахме, че разполагаме с доказателства, че убийството на Марков не е извършено от българската ДС. Не чакахме дълго. Тъй като ни четат навсякъде с лупа, само две седмици по-късно Калугин се показа по английската ВВС, за да потвърди версията за “българския чадър”.

Ще продължим да анализираме тази важна тема. Последиците може да са огромни. В Англия това може да стане скандалът на века.

В бъдеще ще публикуваме и някои мнения, в това число на съпругата на Георги Марков - Анабел. И други, за които ще споменем в подходящ момент.

От днешна гледна точка трябва да започнем с въпроса “Защо именно Олег Калугин повтаря постоянно тезата за българския чадър”.

За да отговорим на този въпрос, трябва да зададем друг - кой всъщност е Калугин.

Споменахме, че е о.з. генерал-майор от КГБ. Всъщност вече не е такъв. На 26 юни Московският градски съд отне генералското му звание и пенсия, всичките му държавни награди и го осъди задочно на 15 години затвор с особен режим за национално предателство. В присъдата се казва, че Калугин е виновен за държавна измяна, и че “посяга на основите на конституционния строй и сигурността на Русия”.

Процесът беше при закрити врати в отсъствието на Калугин, който, както е известно, още преди 10 години емигрира в САЩ.

Наред с другото, Калугин беше обвинен, че е дал показания на процеса срещу агента на КГБ Джордж Трофимофф, който, заради тези показания, беше осъден през юни 2001 г. на доживотен затвор. “Да, знам този човек, срещнах се с него в средата на 70-те години в Австрия и в течение на няколко часа обсъждахме неговата разузнавателна дейност. Трофимофф беше ценен съветски агент” - заяви на американските съдии Калугин.

Почти по същото време се разгоря и скандалът с руските дипломати Сергей Третяков и Евгений Топоров, които Калугин “издъни” като сътрудници на руските спецслужби и които поискаха убежище в САЩ и Канада, след като бяха превербовани от американците.

В основата на присъдата на Калугин е и книгата “Първо управление”, написана от него и от един американски журналист през 1994 г. Цитати от книгата ФБР включи в заповедта за ареста на сътрудника на Агенцията за национална сигурност на САЩ Стивън Липка, който работеше за съветското разузнаване.

Неслучайно преди две години Путин нарече Калугин “предател”. Какво имаше предвид? Дали предателството му след 1991 г. или нещо друго, много по-рано?

Онези, които работеха с Калугин знаят че той беше с раздуто самолюбие, винаги искаше да бъде повече от това, което беше. Искаше да има собствен кабинет в централата на КГБ на Лубянка, но му осигуриха прикритие само в ТАСС, заради което беше недоволен. След това, въпреки желанието му, го пренесоха от Москва в Ленинград, което беше понижение. Занимаваше се предимно с контрапропаганда. Пробутваше в чуждия печат статии, вербуваше чужди журналисти, намираше агенти за влияние - прес аташе към някое посолство например.

Работеше във Второ главно управление на КГБ, което се занимаваше с външното и вътрешно контраразузнаване, занимаваше се с идеологическо обезпечаване, без никакви ярки операции. За неговото тщеславие това беше малко.

На Запад се бяга по три причини - самолюбие, пари и жени. При Калугин голяма роля, наред със самолюбието, играеха и парите.

Той причини на руското разузнаване голям провал. Трябваше да се сменят резиденти и агенти. 16 души от посолството на Русия във Вашингтон бяха върнати спешно. Журналистите, с които работеше, бяха отзовани. Смениха и цяло поколение “нелегали”. Калугин знаеше структурата на разузнаването отвътре.

Калугин обаче може да се окаже не само предател, но и отдавнашен агент на ЦРУ, което обяснява всичко.

Агенти на КГБ, които работеха в средата на 60-те години във вашингтонската резидентура, са убедени, че Калугин сам е предложил услугите си на ФБР през 1958 г. или 1959 г. в Ню Йорк, като офицер от съветското разузнаване, намиращ се в САЩ, под прикритието на студент-стажант в Колумбийския университет. От тогава той вероятно е действал срещу СССР и страните от Варшавския договор, един от най-добре конспирираните хора на ЦРУ в КГБ.

Заради тези заслуги Калугин вероятно отдавна е получил и американско гражданство с тайно решение на Конгреса. ФБР обаче укрива това и му остави ролята на “заслужилия чекист”.

На собствения си процес 75-годишният Трофимофф заяви, че не трябва да се вярва на такъв лъжец като Калугин.

Той наистина е голям лъжец. Това се случва с хората в специалните служби.

Калугин излъга, че през 1974 г. председателят на КГБ Андропов го е повикал и му е дал заповед да ликвидира двама руски “перебежчици” - Голицин и Носенко, въпреки че още през 1969 г. на съветската агентура в САЩ беше дадена заповед само за агентурно наблюдение на двамата бегълци. Съветските спецслужби не се занимаваха с разплата още от времето на Сталин, последното възмездие беше при Хрушчов, през 1959 г.

Какви са аргументите, че Калугин е бил американски шпионин отдавна?

Ще изредим някои.

Агентът на съветската нюйоркска резидентура Кук сам се “подстави” на Калугин през 1959 г. и се оказа агент на ФБР. Материалите за твърдото ракетно гориво, предадени от Кук, нанесоха загуба на СССР за десетки милиони долари. Още тогава върху Калугин падна съмнението за шпионаж за американците, което доведе до крах на неговата кариера в Първо управление на КГБ.

Следващият аргумент е убийството на двойния агент Ларка, извършено от Калугин и сътрудниците на ЦРУ във Виена в края на 1975 г.

По-нататък е издънването пред американците през 1976 г. на чехословашкия шпионин - нелегал Карел Кахер, работещ в съветския отдел на ЦРУ, предаването на Липка, след това на Трофимофф, на Джон Уокър през 1983 г. и вероятно на Олдрич Еймс.

По време на работата на Калугин през 1973-1979 г. като началник на отдела за външно контраразузнаване на Първо управление не беше вербуван нито един сътрудник от спецслужбите на САЩ, не беше разкрита нито една агентура на противника. Но заради това имаше странни провали на КГБ в чужбина.

След отстраняването на Калугин нещата се промениха. В края на 1979 г. Калугин беше пренесен в Ленинград. Вече се водеше негова разработка за шпионаж в полза на САЩ. Решението беше взето от самия Андропов, който беше убеден, че Калугин е агент на ЦРУ.

Когато Калугин беше върнат в Москва през 1987 г., разработката му продължаваше. Арестът му през 1991 г. беше неизбежен, ако не бяха августовските събития. Тогава Калугин потърси защита при “демократите”.

След август 1991 г. стана съветник на тогавашния председател на КГБ - Вадим Бакатин. Получи достъп до архива на КГБ и до онези разработки, които го компрометираха като агент на ЦРУ. Не е изключено тогава да е разбрал за Олдрич Еймс и да е съобщил на американците, които го арестуваха през 1994 г.

След като избяга в САЩ, Калугин започна да консултира американските спецслужби, участваше в създаването на Международния музей на шпионажа във Вашингтон. Именно оттам се сети отново за “българския чадър”.

Но Калугин отдавна е безполезен, о.з. генералът, който вече не е никакъв генерал вероятно до края на живота си ще води автобусни екскурзии във Вашингтон, за да си изкарва хляба. Той стана екскурзовод на автобусните турове по “шпионските места на Вашингтон”. Екскурзиантите плащат по 55 долара. Гидовете са Калугин и бившия агент на ФБР Дейвид Мейджър. В свободното време Калугин продължава да говори за “българския чадър”.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 88, September 2002
Как ви лъжат с парното
Публикациите в “Строго секретно”, озаглавени “Как ви лъжат с парното”, предизвикаха огромен интерес. Хиляди българи ще п...
    Как ви следят и подслушват
/Продължение от предишния бройГолямо значение в противодействието има неперсоналният начин на комуникиране. Това са форм...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com