Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Писмо на един лумпен до таткото на Дубая
11.2002

В началото ви дължа няколко обяснения, за да можете да следите по-лесно сюжета. Героите са трима: авторът, т.е. аз, с напълно лумпенизиран мозък, Дубая, т.е. актуалният 43-ти президент на САЩ Джордж Уолкър Буш, т.е. Буш-младши (на когото в Тексас изговарят втората буква W, вместо “Дабъл ю”, с акцент като “Дубая”) и неговият татко - 41-ят президент на САЩ Джордж Херберт Уолкър Буш, т.е. Буш - старши. Обръщам се към последния, защото като всеки татко и той може да въздейства върху сина си с традиционни средства.

“Уважаеми г-н Буш-старши,

Така се случи, че с вашия син сме почти връстници и разполагаме с подобен опит. Само че точно обратният. Аз го трупах в държава, която беше най-верният сателит на главния враг на САЩ - СССР, а синът ви в олицетворението на американската мечта, т.е. в САЩ. Но благодарение на тази разлика го разбирам добре. За да разбереш някого, трябва да си точно на обратната страна.

Има още една разлика, която не е толкова съществена. Той стана 43-ти президент на САЩ, а аз не станах президент на България. Не, че не можех. Помните ли един от героите на Стайнбек - абсолютен гениалник, за когото той написа, че ако беше поискал, щеше да стане президент. Но го мързеше и не поиска.

И аз не искам! Засега.

Заради това напълно безкористно ви докладвам, че синът ви Дубая е попаднал в лоша компания на хора, които постоянно му говорят Si vis bellum, para bellum, което означава “Ако искаш мир, готви се за война”. Преди години, няколко водещи журналисти на НРБ-то, се опитахме да измислим друга максима: “Ако искаш мир, готви се за мир”, която никой не успя разумно да обясни. Даже и другарите в Москва. Заради което го закъсаха.

Откъде всъщност Дубая би могъл да знае какво означават тези думи на латински, щом знае само английски и малко испански (което е напълно достатъчно за възложената му задача).

Ето защо се обръщам към вас, защото само вие можете да предотвратите бардака със Саддам Хюсеин, когото познавате по-добре. Преди години той даже беше ваш бизнеспартньор. След това стана някаква ваша семейна параноя и го намразихте (въпреки че по-рано беше вашият човек срещу аятоласите в Иран).

Тази семейна среда повлия и върху Дубая. Отгоре на всичко около сина ви са вашите бивши съветници - Колин Пауъл, Доналд Ръмсфелд, Дик Чейни, които го ласкаят, че е умен, което, както знаете, не отговаря съвсем на истината.

Уважаеми г-н 41-ви бивш президент на САЩ,

Като някогашен шеф на ЦРУ знаете, че ласкателството е по-опасно от омразата. Най-доброто доказателство е, че с ласкателства успяхте да разкарате онзи тъпак Горбачов, а след него и СССР. Нима искате същото да направят със сина ви и САЩ?

Заради това ви докладвам, че и в България Дубая има ласкатели - един амбулантен търговец пристигнал от Мадрид с името Кобургготски, и едно опулено момченце - някой си Паси. Двамата наляво и надясно твърдят, че синът ви е страшно умен и че му имат пълно доверие. Като баща разбирате, че ако такива неща говореше снаха ви Лаура, щяхте да я помислите за идиотка. Същото мислят за споменатите две личности всички българи. Заради това единият е премиер, а другият му е външен министър.

Убеден съм, че знаете какви ги съчини Дубая около 11 септември миналата година насред Ню Йорк и срещу петоъгълната къща във Вашингтон.

Заради това искам да фокусирам вниманието ви върху някои потенциално опасни моменти за бъдещето на сина ви.

Бях един от първите българи, който му изпрати поздравителна телеграма след като влезе в Белия дом и му припомних древната китайска мъдрост, че “един стар враг е по-добър от сто нови приятели”. С което не исках да кажа, че съм врагът, но че при всички случаи трябва да се пази от новите си приятелчета. Защото с тях е тръгнал по още по-лош път от Клинтън. Знаете докъде я докара той с онова закръглено момиченце в Оралния кабинет? Но все пак в почивките между сексразвлеченията Клинтън остави на Дубая огромен бюджетен излишък и най-добрата американска икономика за последните 50 години, които синът ви светкавично превърна в най-големия бюджетен дефицит, втората велика рецесия, и огромна корупция, като опука и здравните и социални осигуровки на американците. И вместо да се занимава с тези неща, най-напред хукна да търси в Афганистан един ваш бивш чалмат служител с името Осама бин Ладен, а след това започна да спасява света от Саддам под влиянието на лошите си приятелчета. Вероятно не са му казали, че две години преди 11 септември, те, т.е. Чейни, Ръмсфелд, Волфовиц и Пърл, настояваха за незабавна атака срещу Саддам. Клинтън запъна, но вашият син е по-мекушав.

Той май не знае, че преди 20 години, на 19-20 декември 1983 г. в Багдад като специален пратеник пристигна същият Ръмсфелд, който носеше лично писмо до Хюсеин от Рейгън, който пишеше, че е готов да размрази дипломатическите отношения. Тъй като Рейгън не можеше да пише предполагам, че истинският автор на това писмо бяхте вие. На 1 януари 1984 г. Ръмсфелд заяви: “Променяйки тази политика, САЩ информират приятелските страни в Персийския залив, че загуба на Ирак във войната с Иран ще бъде срещу интересите на САЩ”. На 24 март 1984 г. Ръмсфелд отново беше в Багдад, където се срещна с тогавашния външен министър Тарик Азис, след което възстановихте дипломатическите си отношения.

За да ги изпълните с конкретно съдържание започнахте да продавате на Багдад оръжие. Сенатът гласува срещу достъпа на Ирак до американските високи технологии, но вие вече бяхте в Белия дом и затапихте нещата.

Така беше до август 1990 г., докато Ирак не влезе в Кувейт и объркахте отношенията си пак.

Сега Дубая иска окончателно да натрие носа на Саддам. Е, чак пък толкоз? През ноември има само междинни избори за Конгреса. Истинските ще бъдат след две години. Представяте ли си как синът ви тогава ще иска втори мандат, а самолетите от Ирак ще връщат стотици ковчези, покрити с националния флаг на САЩ?

Уважаеми господин татко на 43-ия президент на САЩ,

Вие по-добре от вашия син знаете, че ако той удари Ирак, оттам ще изстрелят био- или хим-ракети по Израел. Шарон ще им отговори с ядрено оръжие, което Дубая му разреши онзи ден в Белия дом. И тя ще стане една.

Защо вие, който познавате добре Саддам, не обясните на Дубая, че преди години наричахте Ирак “арабската Югославия” и твърдяхте, че последният шеф на тази държава, който е спазвал законите е бил Хаммураби, кралят на Вавилон през XVIII век преди новата ера?

На този фон вие, уважаеми господин Джордж Херберт Уолкър Буш - старши, 41-ви президент на САЩ, баща на 43-ия президент Дубая, се очертавате като единственият човек, който все още може да спаси човечеството и да го отклони от посоката, към която го е подкарала вашата издънка.

Досещам се и за вашето мнение за споменатите негови ласкателчета в България. И вие, като мен се питате - щом са докопали американското лайно, защо трябва да мляскат?

Но това е малкият проблем. По-големият е, че това ще е тяхната безусловна подкрепа за четвъртата след 1989 г. американска война, която Дубая иска да води без съгласието на Европа, Русия и Китай. Като стара номенклатура мога да ви кажа, че такива неща не свършват на хубаво, и че американската мечта за българите е политическа галантерия, нещо като стиховете на Шекспир за козите, които се интересуват предимно от това дали могат да изядат хартията, върху която те са отпечатани.

Като човек с доста дълъг политически опит знам, че когато един политик казва на друг политик, че му вярва това се нарича дипломация, т.е. вярва, че онзи не е чак толкова глупав, за да повярва, че му вярва. Но когато един политик декларира, че вярва безусловно на друг политик, това означава, че първият е кретен, а вторият е още по-голям кретен, ако повярва на първия кретен.

По този начин стигам до двойния морал в нормите на външната политика на САЩ, изразяващ се отново при Дубая. Тъй като след Втората световна война до неотдавна гръбначният стълб на тази политика беше антикомунизмът, Америка гледа по специфичен начин на света. Едното й око е като на орела от герба - вижда всичко, не спи, прави постоянен мониторинг на свободата и демокрацията в страните, които не декларират безусловно доверие на САЩ. Това око веднага ще наложи санкции или ще пусне бомбата там, където предвижда, че се готви атака срещу интересите на САЩ. Превантивно.

Другото око е късогледо, не вижда нищо, има катаракт, перде и наблюдава само съюзниците, клакьорите, безусловно влюбените.

Първото око се е вторачило в Ирак, Иран, Куба, Либия, Северна Корея, Русия и Китай. Никаква прошка. “Виждам, виждам”.

Другото око - късогледото, години наред не виждаше какво става в Чили на Пиночет, в Никарагуа - на Сомоса, в Индонезия - на Сухарто, във Филипините - на Маркос, в Аржентина - на превратаджиите. На този фон е ясно защо Дубая не иска и да чуе за идеята за “международния обхват на справедливостта” и му става лошо, когато някои хора искат САЩ да се присъедини към Договора за Международния наказателен трибунал на ООН.

Уважаеми господин Буш - старши,

Ако след прочитането на тези редове се заинтересувате от моята личност, подробности ще намерите в досието ми в заведението с инициалите ЦРУ, което някога командвахте. Но тъй като знаем качествата на неговите работници (вие също), съмнявам се дали те достатъчно добре са отразили тоталното ми лумпенизиране, особено през последните 13 години.

Въпреки това, защото си давам сметка за сериозността на ситуацията и че само вие, като татко на Дубая, можете да му втълпите да си седне на задника и да не прави глупости, ви пиша тези редове. Китайците може би са прави, че думите на един стар враг са по-добри от глупостите на 100 нови приятели. С такива приятели всъщност не му трябват врагове.

Но аз съм от поколението, което не вярва на думите, а на собствените си уши и очи, които за съжаление, при такива като мен, имат връзка с мозъка - дегенериран и лумпенизиран от възможността все още да разсъждава и да прави изводи.

Заради това не искам да ставам президент като вашия син. Но я си представете обаче, че поискам? Каква конкуренция ще ми бъдат философчето Жельо, пловдивското адвокатче или сътрудника Гоц? Моята задача ще бъде само да се усмихвам. По-точно - да се смея. И ще спечеля.

Може и да опитам? При това лумпенизиране, какво друго ми остава?”


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 90, November 2002
Купувайте трева от Пентагона
Емануел Ратиер публикува своята критика на официалната американска версия за атаката срещу Пентагона на 1 март 2002 г., ...
    Рисунките - лъжа или истина
В предишни броеве публикувахме някои от така наречените “космически рисунки върху пшеницата”. Последната беше на 18 авгу...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com