Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password


Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Аз ­ офицерът от първите главни
07.2003

Не гледам TV-кабеларките и развихрилите се по тях екстрасенси и контактьори. Казаха ми, че в една от тях Кубрат Томов, чието основно занятие е, след като прочете “Строго секретно”, да го преразказва със собствени думи, бил поканил някакъв Ефандиев, който в пристъп на логорея бил заявил, че “издателят на “Строго секретно” Красимир Иванджийски е офицер от бившето Първо главно управление”. Споменаването станало в контекста на написания преди години срещу моята личност донос от манекена Асен Агов.

На Томов отдавна съм му забранил да разказва по телевизора какво е разбрал от вестника, ако няма писмено разрешение. Ако продължава така (същото се отнася за още няколко кабеларки), ще го одрусам за плагиатстване.

Другият, “някой си Ефандиев”, нито съм виждал, нито чувал. Но този човечец знае за мен суперсекретни неща, като например, че съм бил офицер от Първо главно управление, т.е. разузнаването. Само по себе си в това няма нищо лошо. Там, и в други управления, имам много приятели. Но този “откривател” е някаква патология. Има ги такива - те знаят всичко за бабата на Ленин, за дядото на Хитлер, за майката на Луканов, за лелята на Путин и за ... Иванджийски. Наблягат на “световната конспирация”, в чието дъно лежи простотията на такива като тях. “На майка им в гъза” - както културно се изразява моят приятел Райдовски. Той е от Първо. Аз не използвам такива лоши думи - значи не съм оттам.

Поисках записа на кабеларката. И по отношение на този Ефандиев не се излъгах - потвърждение на теорията на Дарвин за еволюцията на приматите в най-ранния стадий.

Спрямо него имам две опции. Едната е да го осъдя за клевета и да му взема 20 000 лева, за което настояват адвокатите ми. Другата е да отида в разузнаването и да си взема дължащите ми се като на офицер от Първо 20 заплати при пенсиониране. И в двата случая печеля. И в двата идиотът губи. Идиот не е обида, а диагноза.

Но май по-правилно ще бъде, ако го осъдя за клевета. Не защото ме е изкарал офицер от Първо, а защото ме понижи в чин. Все пак бях нещо по-важно - номенклатура, и отгоре на всичко - връзкар.

Не можех да бъда офицер от Първо, защото бях номенклатура на Секретариата на ЦК на БКП, а в известен смисъл и на Политбюро. Такива бяхме малко. Като журналист от “Работническо дело” бях на щатна бройка на Секретариата още от 1974 г. Преди това пък ме приеха в партията с бройка на Генералния щаб (поне не могат да ме изкарат офицер от РУМНО, защото не бих могъл да съм едновременно и в Първо). При приемането в партията трябваха поръчители. Един от тях беше бай Петко Петков (поклон), бивш шпионин в Коминтерна и интербригадист, който ме учеше на някои основни хватки: “Момче, ако си внимателен, след години само с един поглед ще разбереш кой за кое разузнаване работи”. Стигнах по-далеч - с половин поглед разбирам кой е кретен.

Нямаше нужда да ставам офицер от Първо, защото, освен че бях номенклатура, минавах и за протеже на Милко Балев, който по троянска линия е работил с баща ми преди и след Девети. (Баща ми преди Девети беше пратен в Плевенския затвор от татенцето на гастролиращия у нас Сакскобургготски, от което се вижда, че нашите взаимоотношения са лични - It is not business, it is personal.)

Другият стълб в Политбюро - Йордан Йотов, пък ми беше пряк шеф и можех да му говоря каквото ми скимне. Достъп имах и до премиерите и другите членове на Политбюро. По околни пътища можех да стигна и до Тодор Живков. Та за какво ми беше да ставам офицер от Първо, щом като, както се казва, Политбюро, министър-председателите и даже Живков идваха при мен. По-точно аз ходех при Живков, защото той беше под домашен арест.

Заради дългото ми пребиваване в чужбина имах контакти с управленията, не само с българските - руснаци, американци, чехи, поляци, германци и т.н. И те идваха сами при мен. По едно време американците ми пратиха един от най-добрите си хора.

Идваха и други. Когато работех в Прага, от чешката “безпечност” дойдоха да питат какво сме правили предишната вечер. “Сме”, защото посланикът на Южен Йемен в ЧССР ми се обади и каза “хайде да се поразходим по кръчмите с чичо ми”. Имаше ми доверие като на познавач. Дойде с чичо си, а заради чичото довтасаха чешките контраразузнавачи. Оказа се, че “чичото” е Карлос-Чакала, който беше дошъл от Йемен в Прага, за да похарчи малко пари за местните девойки. Както виждате, нямаше нужда да съм в управленията, щом и Карлос идваше сам при мен.

Във Варшава бяхме приятели с тогавашния главен редактор на Трибуна Люду - Йозеф Барецки, който пък случайно ми каза, че Ярузелски до седем дни ще въведе извънредното положение. Препратих вестта и свърших работата на цяло управление. Защо да ставам офицер от Първо, щом като главните редактори сами идваха при мен и вършех работата на цели управления.

Идваха и много дипломати. На един прием в София изтресох, че социалистическите страни няма да участват в Олимпиадата в Лос Анжелис през 1984 г. Френският аташе си изпочупи краката да тича към шифъра. На сутринта “Франс прес” съобщи от “напълно достоверен източник”, че социалистическите страни няма да участват в Олимпиадата. Източникът бях аз. Върнахме си го за бойкота в Москва.

Във Виена в началото на 80-те споделих, че Карол Войтила май няма да изкара дълго във Ватикана. Там пък ме слушаше един англичанин. Защо да тичам по управленията, щом като MI-6 идваше при мен?

Така беше над 15 години. Нашите управления не можеха да работят с номенклатурата и нямаха право да вербуват партийни членове. Кой оставаше?

Да направим сметка. Партията имаше почти 1 милион члена, всеки от тях имаше семейство от около 4 души. Общо - 4 милиона. Всеки от тях имаше баба и дядо. Още 2 милиона. Общо - 6 милиона. В ОФ-то и военизираните граждански отбрани, спортни клубове и т.н. членуваха още 2,1 млн. При население от 8 120 000 кой оставаше? Оставаха 20 000 кретени, идиоти, хомосексуалисти, психопати и наркомани, които милицията имаше право да вербува. Къде са сега тези хора? Сега са демократи и са в парламента. Заради това САЩ няма да имат у нас никакво влияние, докато не се опрат на старите, изпитани кадри.

Та защо да тичам при американците, когато те сами ще дойдат при мен?

Имам и заслуги за демокрацията. Една от най-незначителните от тях е, когато преди години ориентирах невръстния син на дребния чиновник от “Балкан” в Хараре Емил Велчев - Милен Велчев, и го предложих за секретар на комсомолската организация. Друг, още по-дребен случай, е със сегашния адвокат на Сакскобургготски - Асен Ошанов, който ми пиеше уискито в същата Африка. Имам някои смътни спомени кой ми го препращаше.

Друг път ще ви разкажа още стотици случки от приказката “За Мохамед и планината”.

Заради това тези от кабеларката наистина ме обиждат и ми свалят чина.

Моралът от тази историйка е следният - като не разбираш нищо, недей да плещиш глупости, защото ще го отнесеш.

Второ - България е онова място на света, където живеят най-много идиоти на глава от населението. През 1996 г. Живков ми каза: “Заради тях България я чакат тежки времена и ще е необходимо много време да ги преодолеем”. Стори ми се, че чух господ да започва тихо да плаче.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 98, July 2003
Путин срещу олигарсите. Кой кого?
На фона на събитията в Ирак и последвалите международни спектакли с участието на Путин, Буш, Ширак, Шрьодер, Европейския...
    Помогнете колкото можете. Благодарим ви.
След 11-годишно присъствие на медийния пазар “Строго секретно” има десетки хиляди читатели и огромен авторитет. Четат ни...

 



 
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com