Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language








'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Операция "Цунами-Суматра"
Дали имаше подводен ядрен взрив
02.2005

На 26 декември 2004 г. половината свят беше залят от огромната вълна на безпрецедентна трагедия - гигантските унищожителни цунами, предизвикани от подводно земетресение със сила 9 степен по скалата на Рихтер, с епицентър на около 160 км от северната част на остров Суматра (Индонезия).

Според сеизмолозите, земетресението беше на стиковката на Австралийската тектонична плоча и Индийската тектонична плоча. То удари Индонезия в 6,58 ч. сутринта, а вълните цунами пристигнаха два и половина часа по-късно без никакво предупреждение като веднага се появи и хипотезата, че може да са били предизвикани не от земетресението, а от някаква друга причина.

Земетресението измести целия остров Суматра с 50 метра в югозападна посока и наруши въртенето на Земята. Това бяха първите цунами в Индийския океан след 1883 г.

Два дни по-рано, на 24 декември, на 500 мили югозападно от Тасмания, близо до Нова Зеландия, имаше земетресение с 8,1 степен по Рихтер. Последвалият трус беше от 6,1 по Рихтер малко по-късно същият ден, но тогава не бяха регистрирани никакви цунами.

Официалната версия за земетресението до Суматра на 26 декември беше, че се дължи на освобождаване на напрежението между Индийската и Бирманска тектонични плочи, като масивът между Индия и Австралия се е счупил на две.

Предположи се, че земетресението от 26 декември е било задвижено от първото - от 24 декември, което не направи цунами.

Още по-рано на 25 март 1998 г. друго голямо земетресение, южно от Австралия и Нова Зеландия, също не генерира никакви цунами. Никой не се учуди, тъй като специалистите знаят, че земетресенията рядко правят цунами, които обикновено се раждат от големи подводни свличания или подводни ядрени експлозии.

Така например подводен френски ядрен опит през 1979 г. причини свличания под водата до Муруроа. Бомбата беше взривена след като заседна в шахтата. Ядреният взрив задвижи най-малко един милион кубически метра корали и скали и направи кратер от 140 метра, който предизвика цунами, преминала през архипелага Туамоту. Най-напред французите мълчаха, но след това си признаха.

Връщаме се към тези години, за да обясним, че вълните цунами в Индийския океан са много редки. Всъщност катастрофата от 26 декември, отнела живота поне на 500 000 души, беше първата мултиокеанска цунами след изригването на вулкана Кракатау през XIX век.

В Тихия океан разположените 50 сеизмометри, така наречени цунамометри, засичат появата на цунами и до 15 минути предупреждават 26-те участващи в програмата страни. Това обаче не се случи със Суматра, въпреки че нямаше начин цунами да не бъде засечена от работещите в района сеизмични и други контролни централи в морето, сушата и в Космоса. Още по-странно беше, че от момента на земетресението до момента, в който цунами удари Индия, бяха изминали цели ... 4 часа.

Официалната версия за безпрецедентната унищожителна катастрофа от 26 декември не ни интересува. Не ни интересува, защото е една огромна лъжа, за да прикрие трагедия, по-голяма от Хирошима и Нагазаки, и престъпление без прецедент в историята на човечеството.

Отиваме по-нататък. Предполагаме, че земетресението беше предизвикано изкуствено и неговите инициатори бяха същите, които извършиха терористичните акции на 11 септември, които отдавна работят над така нареченото скаларно оръжие, т.е. системата HAARP, за която писахме неведнъж, и че земетресението беше геополитическа операция на САЩ с перспектива до 50 години, с цел да дефинира целият XXI век.

Интересно е, че един месец преди земетресението - на 28 ноември 2004 г. на брега на Тасмания (остров до южния бряг на Австралия) изплуваха 169 кита и делфина, които се самоубиха. Причината за масовото самоубийство на китовете не е ясна, но след това се разбра, че в района е било извършено "звуково бомбардиране" на океанското дъно в търсене на нефт и газ. Импулсите, освобождавани от въздушните оръдия, създават нискочестотни звукови вълни, които са достатъчно силни, за да проникнат до 40 километра под океанското дъно. Равнището на звуковите вълни обикновено е над 200 децибела, като според достоверни източници изстрелите са на няколко секунди под повърхността на водата, 24 часа на денонощие.

Що се отнася до електромагнитното оръжие HAARP, още преди години цитирахме тогавашния министър на отбраната на САЩ Уилям Коен, който през април 1997 г. заяви: "Другите са ангажирани даже в екотероризъм, с който могат да променят климата, за да предизвикват земетресения или изригвания на вулкани от разстояние, с използването на електромагнитни вълни." Обърнете внимание. Коен каза това през 1997 г., много преди да бяха измислени терористите Осама и Заркауи. Откъде можеше да знае по онова време, че ядреното оръжие може да генерира онова, което се нарича електромагнитни вълни? Само от едно място - от Пентагона, провеждащ такива експерименти.

Не ви ли прави впечатление и моментът на земетресението в глобален мащаб - САЩ губят войната в Ирак и Афганистан, доларът върви надолу, Буш е в безизходица, банкерите от Уол стрийт трескаво търсят друг начин да продължат марша си към контрола над света. И изведнъж избухна океанското дъно до Суматра, с цунами, която измина целия път през Индийския океан до Африка.

Заради това единственият въпрос, който ще задаваме не е дали цунамито беше природно бедствие, а как беше предизвикана тази катастрофа. Ако беше бедствие, то е достатъчно ужасяващо, за да остане в историята на човечеството. Ако е престъпление, то е най-голямото в същата история.

След анализа на стотици източници и информации ще се опитаме да изградим една различна от официалната теза.

Ще започнем от началото, от района в непосредствената близост до истинския епицентър на цунамито, тъй като се оказа, че той е различен от онова, което беше подадено от основни информационни западни източници.

И така, първата информация от Индонезийския геофизически институт в Джакарта на 26 декември преди обед беше, че земетресение със сила 6,4 по Рихтер е ударило северния край на индонезийския остров Суматра. Същият институт отбеляза, че епицентърът на земетресението е на 155 мили южно-югозападно от провинцията Аче (Aceh). Това място обаче се намира на около 250 мили южно от позицията, която по-късно си избраха американските геофизици, които изместиха епицентъра на северозапад от Аче, като в началото съобщиха, че силата на земетресението е била 8 по Рихтер. Но, досещайки се, че тази сила не може да оправдае последвалите цунами, започнаха да вдигат нагоре - най-напред 8,5 по Рихтер, след това 8,9 и накрая 9. Повече не можеха.

По този начин американските сеизмолози направиха ново епохално откритие и измислиха нов "еластичен" пик на сеизмичната вълна само за това събитие, доста по-висок от измереното от специалистите в Джакарта, които все пак бяха много по-близо до епицентъра. В сеизмологията няма такова нещо като подвижен "еластичен" пик. Има само един и той е онзи, който се отчита в момента на земетръса, освен ако след това някой не е заинтересован да съчини друга история.

И в случая имаше само един епицентър, който беше точно регистриран от сеизмолозите на Индонезия и Индия, със само една сила.

Те обаче откриха и други изненадващи неща. На техните сеизмични карти на 26 декември липсваше така нареченият земетръсен "преамбюл", т.е. постепенно натрупващите се и нарастващи вълни, които предхождат земетресенията. Липсваха и типичните следземетръсни вълни, които съпътстват земетресенията или са предизвикани от "стоящите вълни" на Тесла. Американците предупредиха, че ще има последващи вълни, но те не настъпиха.

За да се обяснят по-просто нещата ще посочим, че земетресенията винаги са предизвиквани от електромагнитна честота в обхвата 0,5 до 12 херца, но това не е внезапен процес, тъй като резонантната честота трябва да е много точна. Ето защо с наближаването на истинския резонанс, Земята започва да трепери, като опънато въже и изпраща предупреждение към сеизмолозите във формата на нарастващи вълни. Тогава става дума за подземно или подводно земетресение. Но единствените сеизмични сигнали, които индонезийските и индийски учени получиха, приличаха много на онези, които бяха генерирани преди много години от огромните подземни ядрени експлозии в пустинята Невада и от френските - до Муруроа.

Доста изненадващо в онези мигове правителството на Индия направи ясен намек, че не става дума за "нормално земетресение". На 27 декември Делхи отказа да се присъедини към планирания от Джордж Буш "Клуб на четирите", който би трябвало да изтегли Индия от очертаващия се геополитически съюз с Русия, Китай и Бразилия. На 28 декември индийското правителство предупреди американците да останат извън индийски териториални води, а на 29 декември индийският печат вече открито оспорваше "естествения характер" на земетресението. "Дали това не беше ужасен експеримент на една държава, която искаше да покаже на целия регион какъв ад може да създаде", питаха някои вестници и призоваха индийския флот да направи собствено разследване.

Индия беше много важна цел. Вероятно ставаше дума и за военновъздушната база на остров Кар Никобар, който пази предната линия на индийското въздушно пространство в Бенгалския залив. Базата се модернизира и трябваше да приема 25 нови руски изтребители Су-30, въоръжени с уникалните антикорабни хиперзвукови ракети Москит и Оникс.

Новите Су трябваше да пристигнат в базата в Никобар на 14 декември, но се получи забавяне. Базата беше унищожена от цунами, преминала над острова и ако самолетите бяха там, те щяха да имат същата участ.

Но това е нищо в сравнение с друга несъстояла се катастрофа в южната индийска провинция Тамил Таду, където се намира атомен реактор. Още 0,2 по скалата на Рихтер и светът щеше да има нов Чернобил, а Индия - огромна катастрофа. Имаше обаче невероятен късмет, че вълните повредиха само входовете за охлаждащата вода, които не играят важна роля в ядрения процес.

Но преди да се върнем на тезата, че до Суматра беше извършена термоядрена експлозия да се опитаме да проследим други съпътстващи процеси.

Сутринта на 27 декември вестниците в Австралия съобщаваха, че най-пострадалата нация в района е Шри Ланка - остров южно от Индия. Същата сутрин премиерът на Австралия Джон Хауард, който е един от най-преданите съюзници на Джордж Буш, нареди да се подготвят два "Херкулеса" за Малайзия и насочи други два към Дарвин в северната част на Австралия. На пръв поглед той би трябвало да изпрати всичките самолети с помощи директно за Шри Ланка, за която австралийските медии бяха съобщили, че най-много се нуждае. Но Хауард спря всичките самолети и нареди да излетят за Медан - в източна Суматра. По този начин четири военни австралийски "Херкулеса", натоварени с войници и оръжие, извършиха военна инвазия южно от най-унищожената провинция Аче, където около 90 на сто от населението беше избито от цунамито. Обърнете внимание. В момента, в който четирите "Херкулеса" кацаха в Медан, австралийците не знаеха, че Суматра е пострадала най-лошо от земетресението. Само Хауард знаеше. Откъде? От неговите приятели във Вашингтон. Вече никой не споменаваше пострадалата Шри Ланка. По-важно беше да се постави началото на изграждането на голяма американско-австралийска база за бъдещите огромни възстановителни контракти в Азия, които трябва да компенсират загубите на САЩ в Ирак и Афганистан чрез стотиците хиляди жертви в Азия. Австралийците бяха само авангардът. След това започнаха да пристигат и американците.

И тук отново ставаха много странни неща. Малко хора знаеха, че американските военни части в района от една година тренираха "хуманитарни мисии", въпреки че тяхната основна задача са военните операции. Още по-странно на върха на коледните празници в Хонг Конг и Гуам американците се оказаха напълно готови за броени минути да изпратят към района на бедствието две бойни групи. Как така около 10 000 американски войници бяха строени и готови да отплуват само за 6 часа?

И така, от Хонг Конг потегли първата бойна група, състояща се от атомния самолетоносач "Абрахам Линкълн" и ескортиращите го съдове. От базата в Гуам пък потегли голяма амфибия Bonhomme Richard, която е водещият съд на така наречената "Експедиционна ударна група 5", като в групата влизаха още няколко амфибии, крайцери и фрегати за самонасочващи се ракети. За подводната част на операцията се грижеше атомната подводница Pasadena. Само тази "Група 5" носеше ядрени оръжия, които са достатъчни за унищожението на половината свят.

Нещо наистина не беше така. В случая ставаше дума за хуманитарна, а не за военна мисия. За първата американските войници тренираха от 12 месеца. По какъв начин те започнаха да тренират хуманитарна мисия цели 12 месеца преди да се случи трагедията? Чак такова ясновидство на Ръмсфелд? И още нещо. Индия, която беше засегната от земетресението успя да превърне своя военен кораб Nirupak в плаваща болница с 50 легла само за 72 часа. Американският флот, който има плаващи корабни болници с 1000 легла, не изпрати в района на трагедията нито един от тях.

Вместо това, споменатите две бойни групи на американския флот навлязоха в Индийския океан. Атомният самолетоносач "Абрахам Линкълн" имаше на борда си не 500, както обикновено, а 2000 морски пехотинци в пълно бойно снаряжение. За какво бяха те в напълно унищожения и изоставен град Банда Аче в Суматра? Но докато двете групи се движеха в Индийския океан в различни посоки стана нещо още по-странно. Ударната "Група 5", която трябваше да помага на пострадалите в Шри Ланка, отдели амфибията Duluth, която се насочи към първата група. По този начин самолетоносачът "Линкълн" беше използван за осъществяването на десант и за подсигуряването поне на 3500 тежко въоръжени американски морски пехотинци, които реално окупираха провинцията Аче.

Но защо именно нея? Погледнете картата. В северната част на провинцията източно от унищожения град Банда Аче се намират големите находища от земен газ, разработвани от Mobil Exxon.

Именно там пристигна "Абрахам Линкълн" само четири дни след земетресението и стовари 3500 войници

Но ако е бил извършен подводен ядрен взрив, за да бъде предизвикана цунами, как е било направено това? Без да навлизаме в подробности може да предположим, че сеизмичната картина, самата катастрофа и нейните последици потвърждават именно тази версия.

И отново стигаме до въпроса "кой печели". Кой е достатъчно умопобъркан за да унищожи 500 000 души? Същият, който беше достатъчно луд, за да взриви Световния търговски център в Ню Йорк и да започне войната срещу Ирак и Афганистан. Досещате ли се?

Ще ви помогнем. В случая нито една друга ядрена сила - Русия или Китай, не печели абсолютно нищо от земетресението и от това масово престъпление без прецедент в историята на човечеството.

Третата ядрена сила без никакъв проблем може да взриви относително малък ядрен заряд в океанския ров до Суматра, на дълбочина 6000 метра, където налагането е огромно като изхвърлената водна маса можеше да предизвика цунами, преминала през целия Индийски океан. Бомба, а не земетресение. Теоретично взривът би могъл да бъде и американската 9-мегатонова термоядрена бомба W-53, която тежи по-малко от пет тона и може да бъде докарана даже от малък рибарски кораб. Кой ще забележи такова нещо?

Заради това не се появиха и съпътстващите земетресенията затихващи вълни, въпреки че американците ги предвещаваха.

От техническа гледна точка, осъществяването на подводен ядрен взрив, който да предизвика цунами, насочен към определена цел, не е сложно. Такива морски взривове бяха разработвани още преди 30 години от САЩ и СССР, като целта им беше унищожението на крайбрежни райони именно с тази термоядрена технология. Огромните вълни от дълбоководния подводен взрив са сравнително чисто оръжие, което дава възможност на атакуващия да заеме засегнатите райони - суша, градове и промишленост, незабавно и без ядрено замърсяване.

Не е важно как се е наричала операцията. Условно я нарекохме "Операция цунами Суматра". Важна е и нейната дългосрочност - Индия, Шри Ланка и Индонезия, в които живеят почти 2 милиарда души, ще се нуждаят от огромни възстановителни инвестиции, в които ще участва целият свят. Кой ще ги координира и използва? Онези, които вече започнаха да изграждат на място и по света инфраструктурата - американците, сменящи имиджа си от агресор в Ирак и Афганистан на хуманитарния помощник в Азия, още повече, че ООН няма тези възможности.

Заради това беше преместен и епицентърът на земетресението от 26 декември, като първото - от 24 декември, беше използвано за задвижването на цялата операция два дни по-късно. Заради това нарастваше и силата на труса - от 6,4 до 9 по Рихтер.

И защо именно сега, когато американската икономика затъва и се нуждае от нови импулси, които не дойдоха от войната в Ирак?

Дали всичко това е възможно? Ще ви припомним само сентенцията: "Когато елиминирате всичко, което е невъзможно, онова, което остане, колкото и да е невероятно, е именно истината."


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 117, February 2005
Отново за Сталин
Интересът към личността на Сталин не отслабва. Излизат нови книги, посветени на човека, който управляваше СССР в най-дра...
    На дневен ред - главите
Слуховете за преждевременната ми кончина, защото съм бил удавен от цунами край Суматра, заедно с жена ми, по време на ко...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com