Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Геополитиката на религиите
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Франциск - Кирил: срещата на хилядолетието
03.2016

Без да съм привърженик на екзалтираните оценки ще напиша че тази среща ще "отеква във вековете". Тя беше пазена в тайна до последния момент. Състоя се не във Ватикана или в Троицата в Москва, а на летището "Хосе Марти" в Хавана на 12 февруари 2016 г. Значението й ще се прояви не утре или в други ден, а може би след столетия. Всъщност очаквана беше от столетия, защото патриархът и римският папа не се бяха срещали от 1054 г.

На 12 февруари 2016 г. те се срещнаха не само като духовни лидери, но и като политици. В съвременния свят всичко е политика, още повече когато папа Франциск е глава на църквата на 1,2 милиарда католици, а руският патриарх Кирил е глава на две трети от всички православни и лидер на най-мощната поместна православна църква.

Кой ли не се беше срещал преди това! Заклетите врагове Александър І се беше срещал с Наполеон, Николай ІІ се беше срещал с Вилхелм Германски, Брежнев се срещаше с Форд и Никсън, но папите с патриарсите – никога.

За начало на разкола на християнството – на православие и катлицизъм се счита 1054 г., когато в Рим и Константинопол официално са заявили, че не считат своите опоненти за истински християни. Но реално разколът е започнал по-рано, защото разцеплението между бъдещите православни, т.е. придържащи се към истинската вяра, и бъдещите католици, т.е. членовете на Вселенската църква, е от 8-9 век. Гърците и римляните са общували все по-малко, затъвали са във все по-тънки богословесни спорове, не им е било интересно да се договарят и нямало нужда да правят това.

Разривът е бил официално оформен през 11 век. Следващите девет века са пълни с взаимни упреци и претенции, с недоверие и преднамереност.

Новият период започна в средата на 20 век от Втория ватикански събор на католическата църква. Рим започна да търси контакти с православието, с което католиците имат много повече общо отколкото с третата конфесия – отделилото се от Рим през 15 и 16 век протестанство.

През 1965 г. папата и константинополският патриарх свалиха взаимната анатема, но без Русия въпросът за единството на църквата не може по никакъв начин да бъде решен.

Срещнаха се през 1978 г., когато митрополитът на руската православна църква Никодим – привърженик на подобрение на отношенията с католиците, пристигна във Ватикана, но скоропостижно почина точно по време на срещата с главата на католическата църква. След няколко дни по същия начин си отиде самият папа Йоан Павел І. Най-вероятно и двамата бяха отровени. Противниците на евентуалното размразяване бяха много и силни. След това Горбачов покани Йоан Павел ІІ в Москва, но той имаше благоразумието да не отиде.

След това отношенията отново се влошиха до 1009 г., когато руската православна църква беше оглавена от патриарх Кирил.

Католиците стратегически се интересуваха от възстановяване на пълното единство на християните, а тактически – от възстановяване на нормална и пълноценни отношения между всички християни без формално обединяване.

Сега обаче атаката срещу християнството е колосална особено в Европа и Близкия Изток. Западът е слаб и Франциск търси помощ не само от РПЦ, но и от Путин, с който преди военната операция на Русия в Сирия се срещна във Ватикана. Последвала операция подсказва, че Путин е получил и неговото съгласие и подкрепа не само за Сирия, но и за Близкия Изток.

Изразеното още преди няколко месеца мнение на Франциск, че Третата световна война е започнала, обяснява много. Римокатолическата църква и Руската православна църква трябва да забравят разногласията и взаимните претенции, иначе и двете ще загинат, а заедно с тях и християнството, срещу онези, които продължават да действат според максимата "Разделяй и владей". Значи двете църкви трябва заедно да си помагат и да се спасяват. Залогът е съдбата на цялата християнска църква.

Това беше и основната тема, обсъдена от Франциск и Кирил – отношенията между църквите, проблемите на християните в света и бъдещето на цялото човечество, на фона на сегашната крайно опасна ситуация, която е повече от тревожна в социалната област, т.е. на либералния капитализъм. Както вече писах, с две свои действия през 2015 г. Франциск взриви основите на западния свят, на либералния капитализъм и на "новия световен ред".

Първото беше новата му енциклика Lauda do Si, която призова открито към културна революция, чиято цел ще бъде екологията, наречена от папата "интегрална екология". Зад това определение всъщност се крие визията на Запада за нов световен ред, т.е. Франциск призова към антизападна социална и политическа революция.

Второто събитие беше визитата на Франциск в Боливия на 9 юли 2015 г., където той извърши няколко неща наведнъж:

  • най-напред се извини на коренното население на Америка за престъпленията на католическата църква;
  • на второ място последва неговата реч на Световната среща на народните движения в Санта Круз, организирана в сътрудничество с Папския съвет за справедливост и мир и с Папския съвет за справедливост и мир и с Папската академия за социални науки, на която присъстваха делегати от целия свят.

Обращението на папата към пристигналите от цял свят делегати беше невероятно. Мирът, справедливостта, свободата и оцеляването на човечеството имаха нов, силен и смел приятел. Може би заради това Франциск в края се обърна към присъстващите да се молят за него. Знаеше, че от този момент става мишена на силните на този свят, на онези, които са системни врагове на човечеството – световната плутокрация, ционизмът, аристокрацията...

Веднага последваха оценките: "Комунизмът на Франциск", "Правдата на папата", "Папата срещу капитализма".

Нещо такова не помнех, въпреки че следя католицизма от десетилетия, и заради въвличането на България от ЦРУ в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ съм анализирал ставащото във Ватикана критично. Но сега нещата се променят наистина по революционен начин.

Франциск е много последователен, съсредоточен и целеустремен и въвежда постепенно нова динамика и съдържание на религията не само към католиците, но и към всички хора.

Думите на Франциск в Боливия бяха определени като "мюнхенска реч на папата". Но резонансът и мащабът на засегнатите проблеми превъзхождаха сензационното изявление на Путин в Мюнхен през 2007 г. Главното, което обединяваше тези две речи, е критиката на актуалния световен ред и на цялата капиталистическа система, решимостта за противопоставяне и постигане на промени, както и откритото предизвикателство към виновниците за това положение. Католическата църква се връща не само в обществения, но и в политическия живот. Връща се на възможно най-високо равнище. Периодът на преклонението пред парите приключи. Махалото се задвижи в другата посока.

"Алчността за пари е поставена начело на социално-икономическата система. Това разрушава обществото, обрича и поробва мъжете и жените, разрушава човешкото братство, настройва хората един срещу друг и поставя под заплаха нашия общ дом" – бяха думите на Франциск. От времето на социализма в СССР и Източна Европа не бяха звучали толкова сериозни и толкова високо произнесени думи за това, че алчността е деструктивна, гнусна и омерзителна. Целият капиталистически свят е построен върху парите и експлоатацията на труда. Но изведнъж римски папа пред целия свят съобщи, че това не само че е несправедливо, но е и неморално.

Тези думи бяха атентат, покушение срещу основите на съвременния световен порядък на Запада, установен под англоамериканската и ционистка хегемония.

Преди това, в началото на 2014 г., със своя 84-страничен манифест, Франциск също обяви война на съвременния капитализъм като "нова тирания" и призова световните лидери да воюват с бедността и растящото неравенство.

Документът представляваше платформа на папството на Франциск и призоваваше към обновяване на католическата църква. В документа той критикуваше глобалната икономическа система, идолизирането на парите, неравенството, фаталното здравеопазване, срива в образованието, призоваваше богатите да споделят своето богатство, да оценят човешкия живот в съвременната икономика, която да базира на включване, а не на изключване от нея на хората. Такава икономика убива – пишеше Франциск.

Подобни послания – за мястото на човека в живота и света, имаше и патриарх Кирил.

Заради това тяхната първа среща беше подчертано политическа. В съвместната декларация се отбелязваше, че въпреки че различията във вярата остават, двете църкви имат общ враг и трябва заедно да се борят с либералното капиталистическо безбожие. Това е основното послание.

Заради това и срещата се състоя на летището "Хосе Марти" в Хавана. Куба е прекрасна площадка за такива срещи. Тя едновременно е католическа, и "червена", и от десетилетия се противопоставя на либералната жидокрация на САЩ, за което трябваше да плати голяма цена и да понесе големи жертви. Но издържа.

Втората основна тема беше Близкият Изток. Католиците и православните ще обединят усилията си за защита на християните от този район – дипломатически, политически, благотворителни и пастирски. Новите отношения ще позволят да бъде съгласувана и военната тактика на Русия с тези задачи. (Признак за това беше и неотдавнашното награждаване на руския министър на отбраната Сергей Шойгу от Малтийския орден.)

Третият въпрос беше Украйна. Ватикана заяви, че Украйна е канонична територия на Руската православна църква и че първият сред равните на тази земя е патриарх Кирил. Папата осъди методите на униатството – религиозните разколници в Украйна.

Четвъртата тема в съвместната декларация е Европа. Голяма част от Европа влезе в период на апостасия - отпадане от вярата, затварят се църкви, християните са все по-малко, разбиват се семейството и бракът, и всички като следствие на войнстващия мултикултуризъм на сегашния глобализъм и европейската интеграция.

Заради това декларацията не е списък от отстъпки, компромиси или подводни камъни, а политически документ, който съобщава, че православните и католиците трябва да се научат да носят заедно истината в онези области, в които е възможно и необходимо, защото човешката цивилизация е навлязла в период на епохални промени.

Тази глава на историята тепърва ще се пише и много ми се иска някога 12 февруари 2016 г., т.е. срещата на Франциск и Кирил, да бъде определяна като "денят, който промени бъдещето".

Пиша тези редове, като "вярваш атеист", т.е. човек, който си дава сметка за всички условности на религията, но който все пак вярва, че в онова, което става, има някакъв смисъл – космически разум. Иначе, за какво са ни създавали и не е ли по-добре да приключват с този експеримент и да започват следващия.

Нямам намерение за менторски тон спрямо вярващи, еретици, атеисти или агностици. Всеки трябва сам да открие истината. Всички се движим към истината, тя е една, но пътищата към нея са много и всеки може да стигне до нея по своя път.

Пиша ги и като човек, когото пътищата на живота срещнаха още в края на 60-те години на ХХ век с кардиналите Вишински и Войтила /когато беше в Краков/, с Пясецки – главата на полските светски католици, а по-късно с чешкия кардинал Томасек и австрийския кардинал Франц Кьониг, с двама руски патриарси, с главите на почти всички православни поместни църкви в рамките на Световния съвет за мира, сред които и българския Максим /по-скоро по земляческа линия/.


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 250, March 2016
Кой притежава вируса Зика
Световната здравна организация обяви на 1 февруари глобално извънредно положение заради вируса Зика без да даде каквито ...
    Две графики, обясняващи много
По-долу даваме две инфографики, които обясняват много от ставащото в съвременния свят.Първата е за най-големите кредитор...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com