Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

От нашия архивен фонд
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
50 години контрареволюции. Само Фидел провали заговора (14)
03.2018

В предишните броеве се спрях на станалото в България и другите социалистически страни на фона на процесите в СССР и появата на одиозния театрал Михаил Горбачов.

Имаше само две структури, които можеха да реализират неговите планове за елиминиране на партийно-държавните ръководства на всички други социалистически страни, без изключение, в това число, и в България. Това бяха КГБ и ГРУ – военното разузнаване, или по-точно техните ционистки крила, които доминираха от времето на Андропов.

Паралелно се движеха много по-дълбоки и неизвестни по онова време процеси – връзките между Горбачов, Рейгън и Буш-старши, между КГБ и ЦРУ, и оформянето на огромната геополитическа атака на САЩ и Запада срещу СССР и Източна Европа.

По този начин се стигна до най-големия парадокс – че превратите в източноевропейските страни се осъществяваха съвместно от КГБ и ЦРУ.

Но операцията на КГБ и ГРУ се оказа грандиозен провал. Това беше преди всичко огромно предателство на Горбачов.

***

Периодът от 1980 г. до 1990 г. беше решаващ не само за СССР и социалистическите страни, но и за национално-освободителните движения в Африка.

Всъщност тези десет години бяха свидетели на най-мощното национална освободително движение, което, особено през втората половина на 90-те години се пренесе от Африканския рог, т.е. Етиопия, Сомалия и Южен Йемен, към юга на Африка, така наречените "фронтови държави" – Ангола, Намибия, Замбия, Зимбабве, Мозамбик и най-вече ЮАР.

През 1984 – 1990 г. бях единственият постоянен кореспондент на вестник – централен партиен орган, за цяла Африка, с офиси в Адис Абеба и Хараре. Бях първият и прокарвах пътеката. След мен последваха журналисти от "Правда", "Трибуна Люду", "Руде право", ПАП, АДН и т.н.

Но онези, които бяха преди мен, бяха кубински журналисти, които вършеха голяма работа. Защото именно през онзи период Куба оказваше на национално-освободителните движения в юга на Африка много по-голяма и решаваща реална помощ – с въоръжени сили, оръжие и обучение, срещу оформилото се през същия период предателство на Горбачов.

През същия период кулминираше и противоречието между Хавана и Москва, зад което Горбачов готвеше преврат срещу Кастро, както срещу лидерите на другите социалистически страни.

От перспективата на времето мога вече да напиша, че част от координирането на съдействието за национално-освободителните движения в юга на Африка минаваше през мен и някои кубински журналисти, а не през съветски или други източноевропейски журналисти. Всъщност това беше стратегическа политическа работа на висше равнище в тогавашните условия.

Обменът на информация ставаше в Адис Абеба, Аден, Хараре, Луанда, Лусака, Мапуту, Джибути, Виндхук и т.н.

Връщам се към тези близки времена като увод към въпроса защо само Фидел Кастро успя да провали заговора на Горбачов и защото основният фон беше именно Африка...

Това е свързано и с друг въпрос – можеха ли в София, Прага, Будапеща, да се противопоставят на Горбачов? По-лошото беше, че не опитаха. Защото, ако бяха направили това, може би щяха да успеят като Фидел Кастро, или като в Китай.

Какво всъщност ставаше в Куба, по-точно в Африка през 1985-1990 г.

Същият сценарий, който готвеха за Източна Европа, беше подготвен от съветските спецслужби и за Фидел Кастро.

Не беше тайна, че Горбачов най-силно беше обезпокоен от силата на Кастро. Но кубинската революция не искаше да се предаде и авторитетът на Фидел оставаше висок. От КГБ и ГРУ до Горбачов стигаше информация, че Кастро го счита за изменник на делото на социализма.

Особено силна позиция Кастро имаше в Африка, след изпращането на кубинския корпус в Ангола, което не се одобряваше от Горбачов, защото пречеше за побратимяването му със САЩ.

От Москва критикуваха Кастро за радикализъм. И той не криеше своите оценки за Горбачов.

През януари 1989 г. на среща с Габриел Гарсия Маркес, който беше привърженик на перестройката на Горбачов, Фидел каза: "Аз не съм срещу принципите на перестройката, но това е изключително рискована политика. Тя води света на социализма обратно към капитализъм. Това ще бъде катастрофа." За тези думи на Фидел, Горбачов знаеше, с неговата ограниченост и суетност на провинциален кариерист. И Кастро оставаше за него "голям проблем".

Десет години по-късно, през 1998 г., във вестника El Nuevo Herald, испаноезичната версия на Miami Gerald, се появи статия на бившия кубински журналист Раул Мартин, който 10 години беше работил за кубинската информационна агенция Пренса Латина. Мартин разказа, че през периода 1987 – 1989 г. е участвал в операцията на КГБ, която се водеше под прикритието на съветската агенция "Новости", за работа с недоволните елементи в кубинската армия с цел сваляне на Кастро и преминаване към перестройка и в Куба.

В заговора участваше и съветското ГРУ, което там имаше по-големи възможности от КГБ, благодарение на широките военни връзки между СССР и Куба и на първо място на тесните връзки на дивизионния генерал Арналдо Очоа Санчес с Генералния щаб на Министерството на отбраната на СССР и лично с един от заместниците на ГРУ Юрий Гусев. Съветският генералитет познаваше Очоа от академията Фрунзе и от Африка.

Съветските перестройчни генерали готвеха Очоа за вожд на антикастровския преврат. Помагаха му в Африка, в това число в самофинансирането на кубинския корпус в Ангола, а преди това – от войните в Етиопия и Конго – Бразавил.

За да се издържат, кубинците правеха операции с диаманти, слонова кост и оръжие на черния пазар. Не е изключено Очоа да имаше и участие в наркотрафика, тъй като посети и Ферганската долина, и базата на ГРУ там.

Но истинската причина за оперативната разработка на Очоа след триумфалното му връщане от Африка през януари 1989 г. по нареждане на Раул Кастро беше различна. Кубинското контраразузнаване знаеше за беседите на Очоа с неговите съветски другари, още повече, че след като се върна от Ангола в Хавана Очоа се готвеше да поеме командването на Западната армия, главната военна кубинска групировка, чийто сектор включваше и столицата Хавана.

Очоа наистина беше много популярен в кубинската армия и нерядко проявяваше самостоятелност. На последния етап на войната в Ангола фактически излезе извън централното командване и водеше войната почти самостоятелно. Заради тези и други причини Фидел поръча на министъра на сигурността Абрантис специално разследване на Очоа.

Но ситуацията рязко се промени след като Фидел и Раул започнаха да подозират връзка между "демократичните беседи" на Очоа със съветските генерали и групата на Реналдо Руис, наркотърговец, обвинен от прокуратурата на САЩ за транспортиране на наркотици от Колумбия с помощта на кубинските власти.

Руис живееше в САЩ и беше роднина на един от офицерите – Тони де ла Гуардия, работещ под прикритие в кубинската търговска мисия в Панама. Руис се беше договорил с Тони да използва обектите на министерството на вътрешните работи на Куба за транзит на кокаин, който получаваше от картела Маделин.

Реналдо Руис беше арестуван в Панама на 28 февруари 1988 г. и доставен в САЩ от агентите на ОЕА. Три дни след това американците обвиниха Фидел, че помага на наркотрафика, който използва кубински правителствени обекти.

В началото кубинците счетоха това за поредна антикубинска провокация на ЦРУ. Но през март 1989 г. започна разследване. Най-вероятно ставаше дума за наркотрафик от Колумбия на съветското ГРУ. Кубинското контраразузнаване в Латинска Америка беше едно от най-добрите в света. И всичко това ставаше без Фидел Кастро да знае.

Но работата не беше в наркотиците. Ясно беше, че американците готвеха нещо много по-голямо и че имаха някакво сътрудничество със спецслужбите на Горбачов.

По същото време военното разузнаване на САЩ – DIA, започна планирането на похищение на министъра на вътрешните работи на Куба Абрантес, началник на Тони. Операцията трябваше да стане в средата на 1989 г. По това време Очоа вече трябваше да командва Западната армия. Провокацията с елиминирането на Абрантес трябваше да стане сигнал за преврата срещу Кастро в Хавана.

Междувременно позицията на "съветските другари" се променяше бързо, Горбачов не беше доволен от действията на Кастро в Африка.

В началото Фидел имаше подкрепата на ГРУ и съветският военно-промишлен комплекс. Но когато Горбачов започна да сдава всичко тяхната позиция се промени на 180 градуса и те побързаха да станат перестройчици.

Именно с тях поддържаше контакти Очоа. Той и братята де ла Гуардия и други бяха арестувани. Вероятно американците знаеха за готвения арест и бяха предложили на кубинците да избягат в Маями. Имаше момент, когато се бяха събрали на скоростен катер, но не се решиха на бягство.

На съдебния процес в Хавана бяха положени усилия да бъдат изключени подозренията за политически заговор. Останаха корупцията и наркотиците. Съществуването на военен заговор срещу Фидел трябваше да се скрие заради вътрешни и външни причини. Разследването щеше да открие участие на съветските спецслужби срещу Фидел, който все още се надяваше на промяна на ситуацията в СССР.

По този начин Фидел осуети военен преврат срещу себе си от перестройката на Горбачов.

Две седмици след разстрела на Очоа през юли 1989 г., Кастро заяви: "Ние предупреждаваме империализма да няма никакви илюзии по отношение на нашата революция. Да не мисли, че тя няма да устои, ако в социалистическия лагер стане катастрофа. Ако утре ни съобщят, че в Съветския съюз е започнала гражданска война или че СССР се е разпаднал Куба и кубинската революция ще продължат да стоят в цял ръст."

До гибелта на СССР оставаха 2 години.

Фидел устоя и предотврати готвения му от Горбачов преврат. Но това не успяха да направят Живков, Хонекер, Чаушеску, Якеш... срещу които беше предателството на Горбачов, и неговото обкръжение.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 273, March 2018
Мафията и смогът продължават да ни убиват
Най-накрая нещо при смога се раздвижи, благодарение на нашите публикации. Този път може и да не им се размине. Поне така...
    Събития, за които няма давност
Втората половина на 90-те години беше важният период на борбата в ЮАР срещу апартейда. Той завърши успешно благодарение ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com