Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Събития, за които няма давност
03.2018

Втората половина на 90-те години беше важният период на борбата в ЮАР срещу апартейда. Той завърши успешно благодарение на тогавашните социалистически страни, в това число и на България.

Това бяха годините на огромния сблъсък между социализма и капитализма. По-просто казано, което обяснявах на доста членове от съпротивата в ЮАР през 1984 – 1990 г. в юга по Африка, ставаше дума за битка между две цивилизации – едната с приоритета "да бъда", а втората – "да имам". Първата би трябвало да победи. Но в живота злото наистина не е длъжно да плаща данъци на доброто. Така беше и в случая.

Сблъсъкът беше колосален. В ЮАР и района се решаваше съдбата на цяла Африка, на Третия свят, на национално-освободителните движения. И отгоре на всичко, на диамантите и златото на планетата.

Заради това пренесох кореспондентския пункт на "Работническо дело" от Адис Абеба в Хараре, с одобрението на Живков и Балев. В юга ставаха по-важни неща. Това беше епицентърът.

Най-важни бяха контактите с тогавашните лидери на Африканския национален конгрес, който беше нелегален в ЮАР – Оливър Тамбо, Тхабо Мбеки, секретарят на компартията Джо Слово, /с когото контактувахме само двама души в Африка и за когото, за съжаление, се показаха предположения за манипулиране от Mi-6/.

ЮАР беше под тотално политическо и медийно ембарго. През 1985 г. поех риска като първи журналист от социалистическа държава да вляза в ЮАР. Това в онзи период беше нещо немислимо. Журналист от социалистическа страна, базиран в Адис Абеба и Хараре, да бъде допуснат официално в ЮАР.

Подчертавам – "официално", защото означаваше създаване на паралелен канал към ЮАР и възможност за независима оценка на ставащото там и в района. Още повече, че вече имаше признаци, че и тази революция ще бъде открадната от Рокфелер, Ротшилд и Опенхаймер и че автентичната вътрешна съпротива на милионите чернокожи беше манипулирана /не без съгласието и на Горбачов/. Парадоксално, по подобен начин беше манипулиран и режимът в Претория.

Така или иначе, след посещенията ми в ЮАР през втората половина на 80-те години беше прокаран уникален канал за контакти. Ситуацията беше такава, че постепенно в канала, вече като "Операция Кейптаун", трябваше да бъде включена и Москва, но не КГБ, а ЦК на КПСС. В този процес се появиха и подозренията за вербовката на Луканов и Горбачов.

Що се отнася до Мандела, през онези години само аз, от всички медии на "северната страна на фронта", поддържах връзка с жена му – Уини, която живееше в "черното" предградие на Йоханесбург Совето, което също, като пръв журналист извън ЮАР, успях да посетя. Телефонът й тогава беше 2711-9365-492. Запазил съм го случайно. За контакта би трябвало да знае и Нелсън Мандела, който тогава беше в затвора на остров Робен, срещу Кейптаун.

За всеки случай, военното контраразузнаване на ЮАР при едно от посещенията там ми беше подготвило такава провокация, че историята със Сергей Антонов щеше да е приказка за лека нощ. Но в последния момент се отказаха от тази глупост.

Репортажите ми от ЮАР бяха препечатани по целия свят. Това беше безпрецедентно събитие, което се използваше както от нас, така и от тях. Появи се и готовност на Претория да ми уредят среща с Мандела.

Бях и първият лектор от Изтока, който наред със срещите с хората от АНК в района, беше поканен да чете лекции в Университета в Стеленбош.

Съпротивата в ЮАР имаше прекрасни личности. Жалко например за ръководителя на военното крило на АНК – Крис Хани, който беше ликвидиран вече в свободна ЮАР.

В целия този огромен сблъсък България участваше най-активно и, ако СССР не се беше срутил, щяхме да имаме огромни изгоди. Бяхме станали толкова силни, че започнахме да пречим.

Тези няколко години наистина мерих пулса на историята, като в личен план съм доволен, че останах жив (и семейството ми) и относително здрав.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 273, March 2018
50 години контрареволюции. Само Фидел провали заговора (14)
В предишните броеве се спрях на станалото в България и другите социалистически страни на фона на процесите в СССР и появ...
    Съвместната ядрена програма на апартейда и ционизма
За това четиво се изисква повишено внимание не само защото ви предлагам уникална информация, но защото тя има тясна връз...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com