Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Съвместната ядрена програма на апартейда и ционизма
03.2018

За това четиво се изисква повишено внимание не само защото ви предлагам уникална информация, но защото тя има тясна връзка със ставащото днес в света.

1985-1990 г. бяха решаващи за Африка. В Етиопия беше Организацията за африканско единство, а Зимбабве беше председател на Движението на необвързаните и център на фронтовите държави срещу апартейда в ЮАР.

Битката беше огромна. Решаваше се съдбата на цяла Африка, чрез най-мощната и богата държава на континента – ЮАР, нейното злато и диаманти, и... ядрената й програма по времето на режима на апартейда.

Влизането ми в ЮАР като журналист през 1985 г. беше много важно. Бях първият журналист от Източна Европа до 1989 г., пътуващ периодично до ЮАР, като информацията – официална и неофициална, вървеше лично към Живков в София, и към Москва, Варшава, Прага и т.н.

За какво ставаше дума?

ЮАР започна да осъществява своята супертайна ядрена програма още от 1969 г., като разработваше ядрени оръжия и ракети-носители. С уран от ЮАР се произвеждаха и ядрените оръжия на САЩ.

Руснаците наблюдаваха този процес внимателно, но от разстояние, от Космоса. Още през 1975 г. южноафриканците бяха извършили два ядрени опита на 250 метра под земята във военната база Вастрап, в пустинята Калахари. През август 1977 г. съветски спътник беше заснел подготовката за нов опит. Вдигна се шум и ЮАР трябваше да го спре.

Но през септември 1979 г. нещо голямо избухна в Индийския океан. Това беше ядрен опит в атмосферата на ЮАР и Израел, който се беше включил в програмата на Претория. Въпреки че беше изолирана, ЮАР постигна пълен ядрен цикъл с два реактора, построени от Франция до Кейптаун. Това означаваше, че ЮАР (заедно с Израел) имаше технологията на производство на ядрено оръжие.

През 1987 г. президентът Бота съобщи, че ЮАР може да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Но това беше трик на режима, за да търси де факто международно признание чрез преговори за него.

На 5 юли 1989 г. ЮАР изстреля ракета с далечина 1500 км към остров Принц Едуард. Това обаче беше израелска ракета Jericho 2. По този начин Израел поставяше СССР и целия Близък Изток, в това число Иран, в обсега на своето ядрено оръжие, а ЮАР – цяла Африка, до Екватора.

На 19 септември 1990 г. Претория направи нов опит с ракета и готвеше пореден – за пролетта на 1991 г.

Тогава предполагахме, че ЮАР има 6-12 ядрени бойни глави.

Давлението върху Претория растеше. Напредваха и преговорите с чернокожото население за предаване на властта. През ноември 1990 г. президентът де Клерк се съгласи да подпише Договора за неразпространение на ядрените оръжия, което стана на 10 юли 1991 г.

През март 1993 г. той съобщи, че ЮАР е прекратила ядрената си програма и е унищожила ядрените оръжия. След това властта премина към Мандела и АНК.

Но и до днес не е ясно какъв беше тогавашният ядрен потенциал на ЮАР и дали наистина беше унищожен, и ако не е бил къде са отишли тези заряди.

Споменавам нарочно данни и дати, защото те са важни за онова, което ще последва и има връзка с днешния ден.

Има данни, че малко преди ЮАР да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия през лятото на 1991 г., през февруари 1991 г. самолет на Пентагона е превозвал три от ядрените бомби на ЮАР към остров Диего Гарсия, но заради пожар на борда или операция на една спецслужба пилотите са били принудени да ги изхвърлят, за да не се самовзривят. Бомбите са паднали в крайбрежните води на Сомалия.

Ще припомня, че тогава президентът на САЩ беше Джордж Буш – старши, а вицепрезидент – Дик Чейни. Вероятно тези три бомби бяха причината двамата да изпратят десантни части в Сомалия през февруари 1991 г., за да ги намерят и извадят. Какво е станало не е ясно, но бомбите май са успели да стигнат до черния международен ядрен пазар чрез така наречената израелско-руска мафия или чрез пакистанеца Хан.

При фабрикуването на "доказателствата" за войната срещу Ирак през 2003 г. Чейни, вече като вицепрезидент на Буш – младши, вероятно е мислел, че поне една от тези бомби е била купена от Саддам Хюсеин. Заради това беше съчинена и историята с "жълтия кейк" от Нигер, в която му помагаше италианското военно разузнаване SISMI.

Бомба от ЮАР не е стигнала до Иран, но може да е стигнала до САЩ, Израел или Англия. Смъртта на Литвиненко през ноември в Лондон може да има връзка и с бомбите от ЮАР.

Ще припомня отново, че Литвиненко, с пристигналите от Москва Ковтун и Луговой, са посетили на 17 октомври 2006 г. лондонския офис на Erynis – международна фирма за контрактни наемници за Ирак с връзки в Израел и ЮАР. Двама от нейните бивши служители бяха южноафриканци, като единият беше убит в началото на 2006 г. от взрив в Багдад. Преди това, през март 2004 г., директорът на Erynis загина при катастрофа с хеликоптер в Англия. Твърде голяма смъртност, ако се вземе предвид, че тази фирма има връзки с международните израелски мафиоти Березовски, Ходорковски, Невзлин, Виктор Бут.

В офиса на Erynis в Лондон, след смъртта на Литвиненко, бяха намерени следи от полоний-210, който се използва и за иницииране на верижните реакции в ядрените оръжия. Откъде е дошъл този полоний? От Русия, САЩ, Китай – едва ли. Дали пък не е дошъл от Израел, за да бъде използван за провокация на територията на САЩ, или Англия, за да се оправдае войната срещу Иран?

Предполагам, че тази схема след време може да се окаже близо до истината.

Положението сега в САЩ е както през 30-те години на ХХ век. Под краката им зее пропастта на кризата, застрашаваща самото им съществуване. Мислят, че могат да я преодолеят чрез глобална война, която ще преформатира света. Тази ГлобоАмерика се нуждае от огромна провокация. Войната е за унищожението на Русия, Китай и Близкия Изток. И когато започне, едва ли някой ще си спомни за трите ядрени заряда от ЮАР отпреди 27 години, които могат да са по-опасни от 20 000 бойни глави в арсеналите на САЩ и Русия. Защото бяха или са /ако са още живи/ "ничии".

Но, така или иначе, още през 90-те години имахме неопровержими доказателства за съвместна ядрена програма на двата режима – на ционизма в Тел Авив, и на апартейда – в Претория.

Заради това и резолюцията на ООН беше срещу тези две равнопоставени и отречени от цялата международна общност режими.

Апартейдът го няма, но ционизмът продължава да съществува и е един от най-големите врагове на живота на планетата, и който още от 1985 г. беше задвижил механизмите на контрареволюцията в СССР и Източна Европа...


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 273, March 2018
Събития, за които няма давност
Втората половина на 90-те години беше важният период на борбата в ЮАР срещу апартейда. Той завърши успешно благодарение ...
    Новата глобална геополитика – по северния път
Интересът към Арктика расте. Според оценките, в морските шелфове се намират последните големи енергоресурси на планетата...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com