Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Геополитика
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Новата глобална геополитика – по северния път
03.2018

Интересът към Арктика расте. Според оценките, в морските шелфове се намират последните големи енергоресурси на планетата. 58 процента от тях са в Арктика, в Атлантическия, Индийския и Тихия океан съответно 19, 17 и 6 процента.

В абсолютни величини това са 15 милиарда тона нефт и 50 трилиона кубометра газ, т.е. 15 и 30 процента от световните запаси. А както знаем съвременната геополитика са нефтът и газът и техните транспортни пътища.

Тук Арктика става все по-важна, тъй като е най-късият морски път от Европа покрай Русия до Китай и Югоизточна Азия. През Арктика могат да минат морските пътища от Китай до Канада и САЩ.

С други думи именно Северният морски път може да обърне нагоре с краката цялата досегашна налагана от англосаксонската върхушка геополитика на основните транспортни пътища от Азия през Индийския океан и Средиземно море до Европа, които от векове се контролират от Англия и заради които, особено заради енергоресурсите на Близкия Изток, след Втората Световна война беше създадена и държавата Израел.

Заради това от многобройните нови информации за Северен поток – 2, за Турски поток, за евентуалния Южен енергиен коридор, най-голямо значение през последните седмици имаше друга новина, пристигнала от Китай.

В публикуваната в началото на януари от Държавния съвет на КН "Бяла книга за политиката на КНР в Арктика" беше съобщено, че "Китай има намерение, съвместно с други държави, да създава морски търговски пътища в Арктическия район в рамките на инициативата "Полярен копринен път".

И веднага се появява въпросът за позицията на Русия, защото единствената държава на Северния морски път, която го разработва и е постигнала много в усвояването на Арктика, е Русия.

Експертите си спомниха и за думите на Путин, казани на първото натоварване на втечнения природен газ от завода Ямал-СПГ. "Коприненият път стигна и до самия север. Ще го обединим със Северния морски път и ще се получи каквото е нужно и Северният морски път ще направим копринен".

Означава ли това началото на сътрудничество между Русия и Китай по Северния морски път, което ще промени цялата световна геополитика, както и пътищата за транспортиране на ресурси, стоки и услуги от Азия към Европа? Промените могат да са колосални.

Какво предвиждат китайците.

На първо място, съвместни усилия за създаването на морски икономически коридор между Китай и Европа по Северния ледовит океан, поощряване на китайските предприятия за участие в развитието на инфраструктурата и за извършване на пробни търговски плавания в съответствие със законодателството и съответните регулировки.

Алтернативните пътища по принцип не са много. Сегашният базов маршрут през Суецкия канал и Средиземно море е постоянно под въпрос заради конфликта в Персийския залив и в Източното Средиземноморие. Даже след планираното си разширение Суецкият канал ще бъде претоварен.

Другият потенциален маршрут през Централна Америка засега не е съвсем рационален, защото може да се ползва в азиатско-американската търговия, но това е като да се прокарат новите търговски пътища към Европа по древния маршрут на Васко Де Гама, т. е. покрай нос Добра Надежда.

Наистина дългосрочен интерес могат да имат останалите два полярни маршрута.

Тук налице е Северозападният проход, но там има проблеми, тъй като Канада счита, че той преминава през нейни вътрешни води с всички последствия.

Остава руският Северен морски път, който е много по-привлекателен за Китай. Ще се използват услугите на руския флот от ледоразбивачите до пристанищните терминали. Ще се включат корейците, виетнамците и, разбира се, ЕС. Но главният клиент може да бъде само Китай.

Заради това през 2017 г. руските и китайски корабостроители се договориха заедно да разработват нови арктически технологии за изследване на океана, моделиране на ледовите проблеми и анализи на издръжливостта на корабите.

Китай не е арктическа държава, но стана наблюдател в Арктическия съвет през 2013 г. и има голям дял в споменатия завод за втечнен газ Ямал, който ще снабдява Китай с 4 милиона тона втечнен газ годишно.

Друго предимство е, че корабоплаването по Северния морски път спестява почти 20 дни в сравнение с пътя през Суецкия канал.

Арктическият съвет е международна организация, създадена през 90-те години за защита на Арктика от дестабилизиращо експлоатиране на нейните ресурси. Има 8 постоянни страни-членки: пет крайбрежни – Норвегия, Русия, Ка нада, САЩ и Дания, и три некрайбрежни – Финландия, Исландия и Швеция.

Членството в Съвета не позволява на Китай да разработва нефтените залежи на Арктика или други ресурси. За да направи това Китай трябва да договаря концесии на база "държава-държава". Но членството дава право на Китай на глас, когато държавите започнат да имат претенции към части от Арктика. Арктика има около 8 млн. квадратни километра суша и 12 млн. квадратни километра вода, върху които държавите имат морски права и интереси според международните закони.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 273, March 2018
Съвместната ядрена програма на апартейда и ционизма
За това четиво се изисква повишено внимание не само защото ви предлагам уникална информация, но защото тя има тясна връз...
    Коя АЕЦ ще бъде взривена в Украйна
Ситуацията в Украйна е извън контрол, което е и целта на САЩ, докарали на власт ционистката хунта в Киев.Страната е в бе...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com