Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Движението на НАТО на Изток – основна заплаха за глобалната стабилност
05.2018

Най-големият провал на Горбачов и Елцин беше унищожението на ГДР, разпадането на Варшавския договор и настъплението на НАТО, въпреки обещанията на САЩ и Запада, на Изток, където днес пактът е на границите на Русия, толкова близко до Москва, колкото никога в миналото.

По пътя НАТО погълна и бившите източноевропейски страни –членки на Варшавския договор, което само засили техния геополитически крах.

Всъщност прословутото обещание, дадено от тогавашния държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър на срещата с Михаил Горбачов, за това, че "НАТО няма да се придвижи на Изток нито на педя" не беше единствената измама спрямо аутсайдера Горбачов. В процеса на обединяването на Германия 1990 – 1991 г. от страна и на други западни лидери към Горбачов постъпваше цяла серия от гаранции за сигурността на СССР. Това е неоспоримо и се разкрива в неотдавна разсекретените американски, съветски, немски, британски и френски документи, публикувани в САЩ.

От тях се вижда, че от началото на 1990 г. и през цялата 1991 г. много държавни лидери са поставяли въпроса за членството на страните от Централна и Източна Европа в НАТО и последователно са се изказвали против него, и появилите се по-късно претенции от СССР/Русия за измама и лъжа от страна на НАТО са били документирани по онова време писмено в официалните стенограми на телефонните преговори на висше равнище.

Тези документи подкрепят думите на бившия директор на ЦРУ Роберт Гейтс за това, че придвижването на разширението на НАТО на Изток през 90-те години е станало, въпреки че Горбачов и другите бяха убедени, че това няма да стане.

Ключовата дума тук е, че "бяха убедени от Запада".

По-рано, през декември 1989 г., на самита в Малта Джордж Буш – старши увери Горбачов, че САЩ нямат намерение да търсят изгода от революциите, т.е. превратите, в Източна Европа в ущърб на съветските интереси. Но тогава нито Буш, нито Горбачов не предполагаха, че ГДР ще прекрати своето съществуване и темповете, с които ще стане обединението на двете германски държави.

На 31 януари 1990 г. министърът на външните работи на ФРГ Ханс Дитрих Геншер определи за обединението на Германия начална цена, но и тогава беше подчертано, че "обединението на двете Германии не трябва да нанася ущърб на съветските интереси и сигурност".

Във връзка с това НАТО "няма да предприеме териториално разширение в източно направление, т.е. към границите на СССР. Геншер също така гарантира, че бившата ГДР няма да бъде включена във военната структура на НАТО.

Именно тази идея – източногерманската територия да има особен статут, беше фиксирана в договора за обединението на Германия, подписан на 12 септември 1990 г. във формата 4+2.

Тази идея за неприближаване към границите на СССР беше фиксирана и в многобройни срещи между съветските лидери и Геншер, Кол, Бейкър, Гейтс, Буш, Митеран, Тачър, Мейджър и др.

На 10 февруари 1990 г. се състоя срещата между Кол и Горбачов, на която Кол получи принципното съгласие на СССР за обединение на Германия в рамките на НАТО при условие неразширението на НАТО на Изток. През септември 1990 г. договорът беше официално подписан. Бейкър, който се срещна с Геншер, в навечерието на преговорите със СССР на 9 февруари 1990 г., при срещата си с министъра на външните работи на СССР Шеварднадзе, дословно повтори формулировката на Геншер. Повтори я: "нито педя на Изток".

След това Бейкър написа писмо до Кол с подобна формулировка.

Канцлерът на ФРГ прекрасно знаеше кой аспект е ключов за СССР и на 10 февруари 1990 г. увери Горбачов, че "НАТО не трябва да разширява сферата на своята дейност".

След тази среща Кол не можеше да скрие своя възторг от полученото от Горбачов принципно съгласие за обединението на Германия, според Хелзингския договор, който предвиждаше всяка държава да избира съюза по своя воля, т.е. Германия би могла да избере НАТО.

Подобни уверения дадоха на Горбачов Митеран и Бейкър. На срещата във Вашингтон на 31 май 1990 г. Буш убеди Горбачов, че Германия, ако е в НАТО, няма да застрашава СССР. "Повярвайте ни, даже не си мислим да причиним някаква вреда на СССР".

В разговорите се включи и Тачър, която се срещна с Горбачов на 8 юни 1990 г. в Лондон и съвсем не беше във възторг от обединението на Германия и нейната нова роля в НАТО. Тачър заяви: "Ние сме длъжни да намерим начин да уверим СССР, че неговата сигурност е гарантирана".

Можем да цитираме и други документи, от които се вижда, че Горбачов наивно се съгласи с обединението на Германия в рамките на НАТО след уверенията, че бъдещето на СССР зависи от интегрирането в Европа, където решаващ фактор трябваше да бъде Германия, което застрашаваше интересите на Англия и САЩ.

Но лъжите на САЩ продължаваха. Въпреки договореностите на 25 октомври 1990 г. се появи предложение от Пентагона по въпроса за членството в НАТО на източноевропейските държави. Това противоречеше на мнението на Държавния департамент на САЩ, че въпросът за разширението на НАТО не стои на дневен ред, тъй като създаването на антисъветска коалиция, която ще стигне до границите на СССР, не отговаря на интересите на САЩ и на положителните тенденции в СССР.

Това означава, че Горбачов до момента на разпадането на СССР хранеше илюзии, че Западът не застрашава сигурността на Русия и няма намерение да разширява НАТО.

Но се случи нещо различно. През 3 декември 1991 г. Русия, в лицето на Борис Елцин и неговия главен съветник Генадий Бурбулис, осъществи разпускането на СССР.

И веднага започна разширението на НАТО на Изток, като никой на Запад нямаше намерение да спазва каквито и да било договорености – устни, писмени, телефонни, преки и непреки.

Лъжата и измамата победиха и внесоха колосална стратегическа нестабилност в Европа, която продължава и до днес и е основната заплаха за нова война в Европа и света.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 275, May 2018
Ген. Герасимов предупреди Запада: "Правилата на войната са променени"
Няколко дни преди САЩ и Израел да изострят ситуацията в Сирия, на 27 март руското командване на космическите сили постав...
    Ген. Шаманов: "Ако е нужно ще ги използваме."
В края на март ген. Владимир Шаманов, който отдавна е познат с това, че не умее да се шегува, особено на такива теми, ка...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com