Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language








'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Ново четиво за "магистрални" идиоти
07.2018

Продължаваме с научно-популярното четиво за нашенските пишман-магистрални строители, начело с един пожарникар.

В предишни броеве се спряхме на пълната липса на елементарни познания по предмета, което не им пречи именно от пътищата да крадат най-много, заради което по показателя на пътищата България е зад Уганда, в която има гражданска война.

Но тези бандити не се предават. Не се предаваме и ние и продължаваме с темата, особено за строителния им главатар, на който някога Софиянски бил запушил шахтата на "Орлов мост", заради което не могъл да направи асфалта и се получили прочутите бабуни, които бяха ремонтирани пак за наши пари. За да станат пак бабуни...

...Всъщност цяла България е една бандитска строителна бабуна. А тъй като пътищата са символ на държавността, ще се върнем чак към древния Рим, за да им обясним как са ставали нещата...

Римските пътища – Romea Via, в началото са били строени за военни цели, заради което са били наричани viae militarеs. С усвояването на покрайнините на империята, в това число и територията на България, пътищата са играели все по-значителна и икономическа роля. Именно те са позволили да бъдат асимилирани значителни територии за изграждането на Римския свят.

Първите споменавания за римските пътища могат да се намерят в източника Закони на дванадесетте таблици, съставени през 451 – 450 г. преди новата ера, като в документа се определят и регламентират размерите и юридическият статут на пътищата.

Установено е било, че широчината на пътищата на правите участъци трябва да бъде 8 фута (2,45 метра), а на завоите – 16 фута (4,9 метра). Собствениците на крайпътните участъци били задължени да оградят пътищата.

Първият известен покрит с камъни път е бил построен от цензора Апий Клавдий Цек, 312 г. преди новата ера от Рим до Капуа със 195 км дължина и се е строил с военна цел. Един от фактите, свързани с Апиевия път, са разпънатите покрай него 6000 роби, заловени след потушаването на въстанието на Спартак през 71 г. преди новата ера. Диодор Сицилиански писал, че в началото над половината от този път бил покрит с масивни камъни, за които отишли много пари.

Каква е била класификацията на пътищата? Както много сфери от живота на Римската империя и пътищата били класифицирани.

Според класификацията в империята имало три вида пътища:

  • публични пътища /viae publicae/;
  • частни пътища /viae privatae/;
  • местни пътища /viae vicinales/.

Viae publicae – обществените пътища, /преториански, военни и консулски/, са били основните пътища на империята. Принадлежали на държавата и са се строили с пари от данъците. Управлението им се е осъществявало от пътищен инспектор, широчината им е била от 6 до 12 метра.

Viae privatae – частните пътища са били изграждани от собствениците на района за собствено удобство и стопанско използване. Широчината им е от 2,5 до 4 метра, в зависимост от финансовите възможности на собственика.

Viae vicinales – местните пътища, са били най-разпространените в империята пътища. Става дума за междуселищни пътища, съединяващи градовете и селата в един район.

Процесът на прокарването на пътищата започвал от римските земемери (mensor), които правели обозначенията. До нас са стигнали названията и чертежите на някои инструменти, които те са използвали в своите измерения. Грома - аналог на ъгломера, хоробат – устройство за определяне на наклона, диоптър – служил за установяване на посоката на обекта.

Като цяло римляните са се стараели да правят пътищата колкото се може по-прави, а на завоите са увеличавали тяхната широчина, за да могат пътниците и колите да се разминават.

Въпреки общоприетото мнение, че пътищата са били строени от роби, това не е вярно. Често те са били строени от легионери. Това се потвърждава от многобройни писмени документи и изображения на триумфални арки.

Заради особеностите на релефа римските пътища не са се строели според единен план. Даже на един път обикновено е имало участъци с различно качество на покритието.

Методите са актуални и до днес. В началото на местността са изкопавали повърхността и са правели водоотвода, след това започвали да полагат слоевете. Обикновено са използвали материали, добити от местни източници.

В основата, като правило, полагали големи каменни блокове – statumen, подпора, основа, след това насипвали слой чакъл – rudus, накрая е покриващият слой – summum dorsum.

Последният слой се е състоял от пясък, земя и дребни камъни, които били трамбовани.

Обща черта на римските пътища била тяхната дъгообразна повърхност, благодарение на което, водата изтичала в дренажните канавки, без да се задържа и унищожава повърхността.

При строежа особено внимание се отделяло на преминаването на реките. Добре са запазени хиляди каменни мостове, истински произведения на инженерното изкуство чак до днес.

За определяне на разстоянието и ориентацията покрай пътищата са поставяли милни камъни – miliarium. Те се разполагали не на определено разстояние един от друг, както се прави днес. Обикновено тези камъни са показвали разстоянието до най-близкия населен пункт. Самите камъни били много масивни. Тяхното тегло можело да стигне няколко тона, от 1,5 до 4 метра височина.

Освен разстоянието, на камъка са изписвали и името на императора, при чието управление бил поставян.

В 20-та година преди новата ера император Октавиан Август установил в Рим така наречения Златен милен камък – milliarium Aureum, представляващ колона от позлатен бронз. На нея били отбелязани названията на крупните градове на империята и разстоянията до тях. По този начин Рим въвел традицията да се води отчет на разстоянието от нулевия километър.

По време на строителството обикновено се изграждала и съпътстваща инфраструктура – многобройни пощенски станции, домове за нощувка и складове. На всеки 10-16 км път са строели пощенска станция – mutatio, където конете били сменяни. На няколко неголеми станции /30-50 км една от друга/ е имало една голяма – mansio, където са могли не само да сменят конете, но и да нощуват. Имало и магазини и ковачница.

Покривите на големите станции били боядисвани с червен цвят.

Благодарение на тази инфраструктура пощальоните могли да преодоляват до 80 км дневно.

С развитието на пътната система се развивала и картографията. Обикновено картите били рисувани на свитъци, като местността била изобразявана условно - перспективата и мащабите не се спазвали. Повече информация се получавала от описанията – itinerarium, които показвали дължината на пътищата, разстоянието между градовете, местата на станциите и различните препятствия.

На съвременните историци е известен итинерарият на Юлий Цезар от 44 г. преди новата ера, правен над 25 години и гравиран върху каменна плоча до Пантеона в Рим.

Известен е и итинерарият на Антониний Аугуст, съставен по времето на Каракала в 217 г. пр.н.е.

Най-известна карта на империята е Tabula Peutingeriana, пергаментно копие на древноримска карта, направена през ХІІІ век и състояща се от 11 листа. Дължината на картата е 6,75 метра, широчината – 0,34 см, на нея са отбелязани римските пътища, градовете, географските особености на местността. Общата дължина на пътищата възлизала на над 200 000 км.

Пътищата са гръбнакът на древноримската държава, свързващи частите на империята, подпомагащи икономическата експанзия в провинциите. Част от тези пътища били прокарани и на Балканите към Близкия Изток.

По същите трасета днес би трябвало да се прокарат "магистралите" на съвременна България, според които страната се намира зад Уганда...


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 277, July 2018
Unit 8200 – киберагенцията на IDF
Unit 8200 на Израелските въоръжени сили е израелската версия на американската Национална агенция за сигурност – NSA. Тов...
    Мегакорпорацията, която "глътна" Запада
Дълбоко в недрата на глобалната икономическа война, която определя параметрите на новия свят, световното задкулисие (маф...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com