Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Конспирация
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Операция Гладио – отново на сцената
Терористът на НАТО възкръсна
09.2018

Знаете ли кой с какво подпали колосалните пожари в Гърция, Калифорния, Франция, Русия...

Едва ли знаете, защото повечето от вас не са били родени когато техният извършител се появи на сцената с двете думи – Операция Гладио, с различни терористични акции, с различни оръжия, на различни места.

Така е и сега с пожарите, за които вероятно се използва лазерно оръжие с огромна мощ, превръщащо всичко в огнен ад.

Лазерен тероризъм – и отново на сцената е Гладио.

Локхийд разработи лазерна 30-киловатова система ATHENA, атакуваща с лазерни дронове и действаща от години. През 2015 г. мощността й нарастна на 60 киловата...

Gladio идва от латинската дума gladius, къс меч на древните римски пеши войници.

По принцип има два вида атаки на Гладио:

1. За повечето терористични атаки Гладио получава заповед да извърши атаката. Заповедта идва от правителствен или военен представител. Гладио има и военна структура и организационна йерархия. Основната цел на тези атаки по заповед е да се прехвърли вината на определена организация – Ислямска държава, Ал Кайда, талибаните или на държава – Русия, Иран, Сирия.

2. Ако Гладио няма заповед за атака, например за убийство, трябва да се създаде ситуация на неразпознаване дали е планирана атака или е случайна. основната цел е да бъде представена лъжлива версия на публиката.

3. Гладио е терористична организация на спонсорирания от държавата тероризъм.

Няколко последни операции на Гладио:

  • споменатите пожари на различни места на планетата;
  • мостът в Генуа, заради което Италия въведе 12-месечно извънредно положение;
  • взривът на магистралата в Болоня;
  • възобновените обвинения в Холандия срещу Русия за катастрофата на MH17 над украйна;
  • в редица операции на Гладио се използва и психотронно оръжие, инсталирано например в апартамента на кандидат-терориста, предизвикващо неговото зомбиране и провеждане на атаката, планирана от Гладио;
  • по същия начин се провеждат например и сонарни атаки срещу определени цели. Звуковите психотронни оръжия са активни в операциите на Гладио. Те могат да бъдат скрити във всяка къща или помещение и да бъдат дистанционно контролирани. Когато тези оръжия работят обектът може да бъде лесно манипулиран без да разбира, че е манипулиран;
  • по същия начин се действа и със зачестилите в Европа и Русия атаки с дистанционно отвличане на камиони или леки коли. Техните шофьори дистанционно са елиминирани или убивани предварително, като камионът се насочва дистанционно към голяма тълпа пешеходци, за да предизвикат масови убийства.

"Операция Gladio" беше кодовото наименование на секретната операция на НАТО "стой-отзад" – Stay-behind, в Италия след Втората световна война, насочена срещу страните от Варшавския договор.

Въпреки че Gladio се отнасяше за италианския филиал на НАТО, "Операция Gladio" се използваше като неформално наименование за всички организации в Европа и Турция Stay-behind.

Изграждането започна през 1947 г. като секретна мрежа в северна Италия в случай на комунистическо въстание или изборна победа.

Но операцията се роди в главата на Алан Дълес – първият шеф на ЦРУ, много по-рано, докато работеше в Швейцария в края на Втората световна война. Тогава Дълес, шефът на английското разузнаване Стюард Мензис – SIS, и белгийският премиер Спаак измислиха плана за създаване на таен пакт някъде между 1959-1952 г. под чадъра на Върховното командване на съюзническите сили в Европа (SHAPE), което стана НАТО.

Тогава постигнаха разделение между САЩ и Англия. Англичаните поеха отговорността за операциите във Франция, Белгия, Холандия, Португалия и Норвегия, а американците – за останалата Европа, в това число Италия, Швеция, Финландия.

Създадоха се паравоенни организации и тайни военни складове в случай на агресия на СССР и Варшавския договор за водене на партизанска война в тила на агресора.

Най-далеч стигнаха нещата в Италия, където Gladio сътрудничеше тясно с масонската ложа Р-2 на Личо Джели. Те всъщност представляваха една организация като клетките на масоните бяха и клетки на Gladio.

Контролът на ЦРУ над тези структури беше пълен. През 1955-1959 г. бившият военен министър на отбраната на италия Пауло Тавиани заяви, че през периода 1955-1958 г. италианските тайни служби бяха контролирани и финансирани от момчетата от Via Veneto, т.е. от агентите на ЦРУ в американското посолство в центъра на Рим.

През 1956 г. генерал Джовани де Лоренцо беше назначен за директор на SIFAR, италианското военно разузнаване, по-късно прекръстено на SISMI. ЦРУ и SIFAR през ноември 1956 г. изработиха план с кодовото име Gladio за формиране на военна част от 1000 мъже, които могат да водят въоръжена партизанска война и шпионаж. Създаден беше и тренировъчен лагер в Северна Сардиния и изградени 139 депа за оръжие и муниции, скрити в Северна италия.

622 души бяха вербувани и обучени от американското и английско разузнаване в базата Capo Marrargui. Те бяха организирани в 40 независими звена. Говореше се за 622 души, но се укриваше, че всеки от тях работеше с още 15 души, т.е. ставаше дума за около 15 000 неофашисти, участващи във вътрешната диверсия.

Диверсионните операции на Gladio вече са добре известни. В началото на 1970 г. имаше среща между ген. Александър Хейг, който по онова време отговаряше за персонала на президента Никсън, и Личо Джели в Рим. Парите потекоха към Gladio със знанието на Никсън, Хейг и Кисинджър, за да бъде "предотвратено идването на власт на комунистите" на всяка цена. Срещите между Хейг и Джели продължиха и по-късно, когато Хейг вече беше главнокомандващ силите на НАТО в Европа.

Важна беше и 1980 г. Заради изтичащата информация за съществуването на Gladio беше решено контролът над нея да бъде поет през 1980 г. от военното разузнаване на италия – SISMI. Връзките между Gladio и шефовете на италианските тайни служби и масонската ложа Р-2 укрепнаха. Началниците на трите служби на Италия – ген. Сантовито (SISMI), Грасиси (SISDE) и Челари (Cessis) бяха членове на ложата.

Сред най-известните операции на Gladio или съвместно с Р-2 беше операция Solo през 1964 г., т.е. тихият преврат, когато генерал де Лоренцо принуди италианските социалистически министри да напуснат правителството.

През декември 1969 г. стана експлозията на Pizza Fontana в Рим, която също беше дело на Gladio.

През 1970 г. се провали организираният от Gladio "преврат на Борджа", около фашиста Валерио Борджа и шефа на Р-2 Личо Джели.

На 23 ноември 1973 г. беше взривен самолетът Argo 16. Това беше съвместна операция на Gladio и израелското разузнаване Моссад, като наказание за пролибийската позиция на италианското правителство.

През май 1978 г. дойде убийството на премиера Алдо Моро от Р-2 и Gladio, като целта беше да предотвратят "историческия компромис" между християндемократите и комунистите.

Последва атентатът срещу папата и убийството на "банкера на господа" Роберто Калви в Лондон. Тогава се появиха и разкритията за терористичната дейност на Франческо Пациенца и офицерите от SISMI Пиетро Мусумечи и Джузепе Белмонте.

През 1982 г. в Палермо беше убит директорът на контратероризма ген. Карло дела Киеза. Оказа се, че именно той е открил записките на Алдо Моро за Gladio.

Много важни за аферата с атентата срещу папата и обвиненията срещу България и СССР бяха връзките на Gladio с Р-2, ЦРУ, Моссад и Турция.

Така стигаме и до отговора на въпроса кой всъщност стреля по Йоан Павел ІІ. Със сигурност това не беше малоумният турчин Агджа. Той само дърпаше спусъка.

В Турция мрежата stay-behind беше известна и като "антипартизанска". Турската разузнавателна агенция MIT беше ангажирана във вътрешен терор и стратегия на напрежение, което доведе до два военни преврата. През 1971 г. след военния преврат от 12 март, структурите на турската Gladio чрез вътрешния терор убиха стотици турци и кюрди. Общият брой на жертвите надмина 5000. През 1977 г. частите на "антипартизаните" взеха участие в масовите убийства на 1 май на площада Таксим.

През 1979 г. издателят на левия вестник Абди Ипекчи беше убит от Мехмед али Агджа, член на Сивите вълци, същият, който през 1981 г. се опита да убие папата.

През 1980 г. генерал Кенан Еврен с военен преврат взе властта. Пълната подкрепа на ЦРУ за този преврат по-късно беше потвърдена от резидента на ЦРУ в Анкара Пол Хенци, същият, който заедно с Клер Стърлинг, Франческо Пациенца и Майкъл Ледин измислиха "българската връзка". След успешния преврат на Еврен, Хенци изпрати телеграма във Вашингтон, в която се казваше: "Нашите момчета свършиха работата."

Кой всъщност беше Майкъл Ледин. Когато преди години запитаха Джордж Буш защо не се страхува да сменя постоянно шефовете на ЦРУ той отговори, че има лично разузнаване преди всичко вицепрезидентът Дик Чейни, който път на въпроса каква информация използва отговори, че на "неговия най-добър приятел" Майкъл Ледин, който знае всичко на този свят.

Академичната кариера на Майкъл Ледин свърши още през 1972 г., когато му отказаха докторат на Университета "Вашингтон" в Сент Луис заради плагиатство. През 70-те години започна да работи като журналист в Италия, например за Il Giornal Nuovo, и кореспондент на американския The New Republic, което само по себе си беше интересно, тъй като Ледин беше с еврейски произход, но на неофашистки позиции.

Ледин беше дълго време асоцииран със CSIS – Center for Strategic and International Studies, и беше един от основателите на JINSA – The Jewish Institute for National Security Affairs.

По онова време в Италия американците работеха с италианското военно разузнаване SISMI, създадена от Gladio, с масонската ложа Propaganda due – P-2, водена от неофашиста Личо Джели, която беше завладяла изцяло финансите на Ватикана чрез банките IOR и Banco Ambrosiano.

В Турция те работеха и със Сивите вълци, които се контролираха от ЦРУ и израелския Моссад в трафика на цигари, оръжия и наркотици.

В Италия Ледин работеше и с Клер Стърлинг, която по внушение на ЦРУ пусна първата информация за "българската следа".

През 1980 г. Майкъл Ледин започна да работи с Франческо Пациенца, служител на SISMI и оперативен работник на Propaganda Due. Според тогавашни информации Пациенца се беше срещнал с Ледин през лятото на 1980 г., като агент на SISMI, работещ под прикритие в ООН в Ню Йорк. Появи се опасен тандем.

По това време Майкъл Ледин беше идентифициран като агент на SISMI, вероятно вербуван от Пациенца. Известно е, че Ледин получаваше пари от SISMI за "рискови оценки", обучение на италиански агенти и за разработки за италианското правителство за тероризма.

При администрацията на Роналд Рейгън и Буш-старши Ледин се изкачи още по-високо като беше съветник на държавния секретар Александър Хейг, агент в Италия, и играеше активна роля в Иран - Контра, и, разбира се, в "българската следа".

Ледин беше с псевдоним Z-3 и парите бяха изпращани на негова сметка в Бермудите.

Ледин циркулираше и около ЦРУ и стана неофициалната връзка между Хейг и генерал Джузепе Сантовито, директорът на SISMI. Ледин работеше и с Клер Стърлинг, която през 1980 г. написа в своята книга The Terror Network, че СССР и страните от източния блок са спонсорирали Червените бригади и другите "терористични организации".

Франческо Пациенца през 1985 г. беше осъден.

Ледин не беше никога обвинен в никакво престъпление, но беше основен помощник на Пациенца.

В интервю за Vanity Fair Ледин отрече, че е работил с Пациенца или с Propaganda Due. "Познавах Пациенца, но не знаех за съществуването на Р-2. Мислех, че е чиста италианска фантазия". отново лъжеше. Реално Ледин беше шеф на Личо Джели – шефът на Р-2.

По време на разследването на убийството на Алдо Моро, Ледин беше посочен като един от организаторите на това престъпление. Беше изведен от Италия от сътрудници на италианските спецслужби. Стана директор на Института за американско предприемачество American Enterprise Institute. В съседния на неговия кабинет работеше жената на вицепрезидента Чейни, а в Държавния департамент под негово ръководство работеше жената на президента на Украйна Виктор Юшченко – Екатерина Клер-Чумаченко, която при Ледин отговаряше за връзките с... талибаните и за връзките на Юшченко с ЦРУ.

В началото на 80-те години Ледин се намеси и в Иран – Контра и в сделката със заложниците с Иран. Израел участваше в нея чрез задкулисните доставки на оръжие за Техеран. Един бивш шеф на Пентагона – Ноел Кох, по-късно потвърди, че "докато Ледин беше в Италия, резидентът на ЦРУ там го считаше за агент на чуждо правителство, т.е. на Израел."

Важно за нас беше участието на Майкъл Ледин, Пациенца, SISMI, масоните от Р-2 в съчиняването на "българската следа" през 1981 г. Това беше една огромна дезинформационна кампания по поръчка на силите, за които работеше и Ледин. Той и Пациенца бяха нейното острие, с връзките си със SISMI и ЦРУ. С Роналд Рейгън, току-що инсталиран в Белия дом, "българската следа" правеше перфектна студено-военна пропаганда. Ледин беше един от нейните глашатаи по телевизията и вестниците.

Единственият източник за "българската следа" беше Мехмед Али Агджа, патологичен криминалист, лъжец и умствено недостатъчен. Вторият беше Пациенца, агент на SISMI.

Пациенца участваше във всички истории, в които участваше и Ледин.

Освен работата си в SISMI, Пациенца участваше и в Р-2, ръководена от фашиста Личо Джели. Чрез масоните във Ватикана те бяха постигнали пълен контрол над Ватикана.

Междувременно Майкъл Ледин се катереше все по-високо в йерархията на неоконсерваторите във Вашингтон. През 2001 г. беше един от съчинителите на фалшивите документи, че Ирак е купил уран от Нигер. Документите бяха фалшифицирани отново от SISMI. Публикацията се появи в италианската Panorama, която "случайно" беше собственост на Берлускони. Публикацията послужи на Чейни, Ръмсфелд, Карл Роув, Харолд Род, Дъглас Фейт, Ричард Пърл, Пол Вулфовиц, Дейвид Вурмсер и, разбира се, на Буш, за оправдание на войната срещу Ирак.

След това същата група съчини нова "следа", този път срещу Иран.

Нищо ново. Едни и същи хора присъстват на сцената от 50 години и съчиняват различни следи, връзки, провокации и войни, ръководени от един и същ център.

Малко хора знаят, че популярният днес термин "пътна карта" за една или друга операция на Белия дом беше заимстван от Ледин от италианската мафия по времето на атентата срещу Йоан Павел ІІ.

Gladio отново излиза от подземията на Студената война.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 278, Sept. 2018
Русия предупреди: "Оттук връщане няма"
Бих започнал със следната максима: Ако танцуваш с мечката, тя решава кога ще те пусне, не ти."...Срещата между Путин и Т...
    Земята започва да кипи и да се руши
Всички знаят, че Националният парк на САЩ – Йелоустоун, се намира над исполински вулкан, за чиято структура обаче нищо н...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com