Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language








'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Квадратната "кръгла маса" на България
50 години контрареволюции
12.2018

През 2019 г. се навършват 30 години от началото на контрареволюцията в България, започнала с 10-ноемврийския преврат и "узаконена" от незаконните решения на така наречената "кръгла маса".

Но българската пародия с тази историческа мебел беше, че той беше квадратен. И оттогава изчисляваме квадратурата на кръга.

Кукловодите бяха събрали на тази маса хора от "кол и въже". Целта не беше нито "преустройството на социализма", нито "демократизирането на България". Целта беше нейното унищожение.

И вече 30 години България тича около тази квадратна "кръгла маса", която продължава да е във вашия дом, въпреки че отдавна искате да я изхвърлите през прозореца.

Погледнете ги на тази забравена вече снимка. С малки изключения те ще останат в груповата снимка на "криминалистите", извършили убийството на България.

Заченатата на тази маса контрареволюция докара на политическата сцена странни личности, които се разделиха на "ляво" и "дясно", създадоха утопията на някакъв плурализъм, унищожиха естествената политическа еволюция и се превърнаха в огромен политически тумор.

Това е нулевата политическа класа на България. Повечето от тях бяха случайно изтласкани от "кръстниците", които ги избираха според мизерния им личен интелект, за да не могат да разберат своята манипулираност. Без заслуги и професионална подготовка повечето от тях се оказаха зловещи дебютанти в процеса на демократизирането. Мислеха само как да напълнят своите гуши. И започнаха люта битка за кресла и столчета.

След 1990 г. тези маргинали се превърнаха в псевдоелит. Имаха потенциал само за едно нещо – за тотален разгром на България, хвърлил я в пропастта на нищетата, разрухата, разграбването, престъпността.

Откъде дойдоха тези хора? От мафиотски групировки. Поради това се превърнаха в политическа и икономическа мафия, дребни войничета (picciotti) на кръстниците.

Тази мафия, прикриваща се с "прехода", успя да открадне парите на обществото и натрупаното национално богатство. Както всяка мафия, така и тази се превърна в единна политическа власт.

Защо днес никой не се сеща за кръглата маса? Защо никой не отбелязва нейните годишнини? Защо не викат "ура"?

Защото нямат какво да отбележат. Всъщност имат. Постижението им е невероятно – да ликвидираш държавата, да разграбиш всичко, да унищожиш земеделието, да докараш народа до най-ниската демография в цялата му история, да създадеш банки-бандити, които след това да ликвидираш без да има виновен, да унищожиш огромна външна търговия, да приватизираш за стотинки основни фондове за милиарди долари, да навиеш инфлация, измерваща се с хиляди пъти, да докараш милиони човешки създания до ръба на пропастта, да ликвидираш всички социални постижения, да издигнеш престъпността до равнището на американските телевизионни трилъри, да изкараш наркотрафика на улиците, да унищожиш образованието, да редуцираш човешкия живот до битка за оцеляване...

Е, това само пълни идиоти можеха да извършат. И продължават да се мотаят в народното събрание, президентството, институциите, по политическата сцена. И най-кошмарният сън не можеше да роди по-голям кошмар от реалностите около нас.

Тези хора даже не знаеха какво означава терминът "кръгла маса" и инструменталната му роля в стремежа на САЩ и Англия към налагане на атлантизма и глобализирането на тяхната визия. Въобще не бяха чували, че това е схема за изграждане на англо-саксонското расово и политическо превъзходство, на неоимпериалната концепция за така наречения мондиализъм, според която такива национални държави като България (независимо дали са социалистически или капиталистически) трябва да бъдат ликвидирани.

Заради това "кръглата маса" постави началото не на еволюционна корекция на социализма, а на контрареволюционна ориентация, въпреки че тогава за това никой не говореше. Масата беше началото на унищожението на реалния социализъм, а не кулминация или символ на някакъв "исторически прелом". Ако имаше такъв, това беше събарянето на Берлинската стена от перестройчика Горбачов. Не само защото от времето на Бастилията разрушението на разни сгради е натрапваш се на очи акт, а защото разделението на Германия, където минаваше политическата и военна граница на двата строя, беше за двете суперсили СССР и САЩ – casus belli. Събарянето на стената през 1989 г. беше най-голямото телевизионно представление, с участието на тълпа от статисти.

След това "кръглите маси" можеха да са големи като мебел, но берлинската стена беше най-голяма. И именно оттам започна великото предателство и унищожение. Колкото и да беше жалка със своя персонал българската "кръгла маса" не беше изключение.

Заради това, тя не беше "рефолюция", т.е. реформа и революция на системата. Това беше контрареволюция без прецедент, защото човечеството нямаше такъв случай да се връща в еволюцията от една по-напреднала социална система към вече отминал етап.

Заради това и трагедията е безпрецедентна, а контрареволюцията продължава с двата си полюса: на единия – нахлуването на бедността в домовете на огромното мнозинство от българите, а на другия – появата на олигарсите и клептокрацията.

В началото контрареволюцията умело укриваше истинското си лице, маскирана като "демокрация", "пазарна икономика", "плурализъм". За съжаление нямаше кой да каже, че демокрацията във всяко класово общество е велика илюзия. Парадоксът на началния етап на контрареволюцията беше, че в нея участваше мнозинството, избрано в бюлетината на Българската социалистическа партия. Въпросът е как и защо представителите на една партия, утвърдила се като носител на социалния идеал, направи такъв завой и насочи страната в противоположното направление.

Началният етап беше от десетоноемврийския преврат до гласуването на новата конституция на 21 юли 1991 г. Социалистическото мнозинство в парламента гласува буржоазна конституция, а смяната на политическата власт стана "кръглата маса", която със задкулисните си договорености замени "бойното поле" на историята.

След това започна нов етап на контрареволюцията – на осъществяването на нейните цели.

С перестройката беше постигнато онова, което Западът не успя да постигне със Студената война. Наивно е да мислим, че антикомунизмът на Горбачов се появи в един миг. Кой е казал, че тази революция не може да има своите Дантон и Фуше.

На 10 ноември 1989 г. в България започна контрареволюцията, продължаваща и до днес.

Заради това продължаваме да изчисляваме квадратурата на "кръглата маса" с бандитизма, грабежа, безработицата, кризата, аферите, несправедливостта, отмирането.

Сега, когато ще се навършат 30 години от тези трагични за страната събития, повечето българи са убедени, че онези, които седнаха на тази маса преди три десетилетия продължават да седят на нея и днес вкопчили се трескаво като престъпни политносталгици.

Едва ли някой може да даде отговор каква система се изгражда в България след 1989 г. Едва ли ще се намери човек, който ще твърди, че това е жизнеспособно.

Ако все пак има някаква дефиниция на ставащото у нас, то е социал-икономическо потвърждение на дарвинизма за оцеляването на по-силния чрез бандитизъм и паразитизъм. Но те твърдят, че това било демокрация.

Нищо подобно. Демокрацията преди всичко е за мнозинството. Но през последните години България се управлява от малцинства.

През ноември 1989 г. едно малцинство си направи кръгла маса, съчини си модел за прехода, който да отговаря на интересите му, след това си написа подходяща конституция. Днес резултатите са налице – 98 на сто от богатството на мнозинството отиде в ръцете на 3-процентно малцинство. Този модел може да избухне всеки момент. За да се спаси, малцинството продава България на световните финансови институции и помага в колонизирането й, превръщайки се в класическа колониална администрация.

Пред нас се разиграва поредният танц на ужасите – dance macabre, позоваване на някаква демократична процедура, въпреки че никой не може да обясни измамите, с които те убеждаваха българите, че всичките им афери, лъжи и престъпления са плод на някаква митична политическа класа, а не на хора, които имат имена и физиономии.

В истинския цирк тези неща не са толкова важни. Но в политическия те са отвратителни.

Демократична България е една ограбена предишна НРБ, като срутен курник е покрит с шарения лозунг "демократична държава". Има някаква преходна бандитска България с конституция, която вместо да е фундамент на закона, е само орнамент. Никой не иска да си признае бащинството на роденото след 1989 г.

Скицата на демокрацията беше начертана от "кръглата маса", чиито диригенти след това постепенно бяха екзекутирани. Критерият на избора на участниците беше "колкото са по-глупави и крадливи, толкова по-добре". Заради това "демократична България" има чертите на карикатура, която обаче е истинска.

Прекъсването в приемствеността на властта стана причина за още по-голямо нещастие. Всеки следващ екип отхвърляше предишния и реализираше собствените си интереси.

Системата се оказа смъртно болна. Едва ли има човек, който да не е разбрал, че мащабите на диспропорцията се нуждаят от радикална терапия. В момент, когато в Европа никой не се е отказал от социалната държава, у нас тя беше отхвърлена от тези примитиви, които създадоха една от най-бандитските държави в света.

Заради това тя ражда само антагонизми, които не може да контролира. Престанете да се самозалъгвате. Политиката стана хоби за примитиви.

Това е изборът на обречения между холерата и чумата. Предлагат ви да изберете едната от тях. Вашето право на избор е така дефинирано, че нямате избор.

Карикатурността на българската квадратна "кръгла маса" се състоеше и в нещо друго. Тъй като в България нямаше опозиция, кръглата маса беше имитация на кръглата маса в Полша. Нашите политплагиати искаха да приличат на нещо. Но полската кръгла маса беше кулминация на един дълъг процес в тази страна, който роди "Солидарност" и който също трябваше да доведе до усъвършенстване на социализма и на отношенията между властта и "хората на труда". Идеите бяха прехванати и тази кръгла маса доведе до фатални резултати – унищожението на социализма, нарушаване на социалната структура и равновесие в обществото.

Но българската кръгла маса от началото беше пародия и подигравка със здравия разум. Спомнете си какви одиозни и жалки личности седяха от страната на така наречената опозиция и кой екип на Луканов седеше от другата страна. Целта беше да се формира набързо някаква опозиция, за да може зад паравана на някакви преговори да се започне демонтажа на социализма и държавността в България под привидността на реформи на социализма, за подобряване на материалното благосъстояние на хората, стабилни цени, намаляване на появилото се разслояване на населението, т.е. реформиране на онези черти, които бяха решаващи за привлекателността на реалния социализъм.

Вместо това се появи някакъв урод, който се нарича съвременна България.

В България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален, олигархичен.

Регресът е ужасяващ, той ни върна не към капитализма, а към феодализма.

Онова, което стана в СССР и социалистическите страни, беше без прецедент в историята на човечеството. Едва ли ще има такава контрареволюция и в бъдеще. Тя стана отгоре надолу. Системата беше обезглавена.

За България този преврат беше особено тежък, той като се съпровождаше и от геополитическа контрареволюция, т.е. насочване към пагубния евроатлантически либерален модел.

В резултат на извършения през 1990 г. либерално-реформистки преврат в България настъпи грандиозен грабеж. Според изчисления на нашия икономически екип българите бяха ограбени с около 100 милиарда долара.

Какво са 100 милиарда:

  • това е строителството на 25 атомни електроцентрали като "Белене";
  • това е строителството на 200 милиона квадратни метра суперлуксозни жилища, т.е. на всеки българин по 25 кв.м, а на всяко семейство по 100, и решаване на жилищния проблем за целия ХХІ век;
  • това е строителството на 10 000 км автомагистрали (в момента действат около 600 км) и на 35 000 км железопътни линии;
  • това е строителството на нефтопреработващи комбинати с мощност 300 милиона тона нефт, т.е. почти цялото производство на Русия, и изграждането на 35 000 км магистрални нефтопроводи;
  • това е изграждането на автомобилостроителен гигант с качеството на "Мерцедес" за производство на 25 милиона леки коли годишно;
  • това е производството на 10 000 супермодерни изтребители и на 50 000 танка.

Либералният експеримент на "перестройчиците" беше основната причина за това историческо бедствие.

Днес даже така наречените либерал-реформатори и атлантисти вече признават, че за 30 години "реформирано развитие" страната не можа да стигне равнището на България от периода 1985-1989 г., който според тях беше кризисен.

Вероятно равнището на брутния национален продукт днес щеше да бъде 2,4 пъти по-голям от онзи през 1989 г. Ако бяха запазени социалните принципи на разпределение, сега жизненото равнище на българите щеше да бъде 2,1 пъти по-високо, т.е. средногодишният доход на един българин щеше да бъде около 14 800 долара. Реалните приходи щяха да бъдат обаче по-високи, тъй като тогава издръжките за жилище и енергия бяха около 7 пъти по-ниски, отколкото сега.

През целия период след 1990 г. постсоциалистическа България неотклонно следваше курса на либерални пазарни реформи. Това беше програмиран крах, който насочи икономиката не към рационални и необходими действия, а към бърза печалба на всяка цена.

Никой вече не се опитва да ни внушава, че през периода 1985-1989 г. България е била в криза. Ако това е било криза, защо тя не минава в новата либерална пазарна система?

Но ние в България вече 30 години живеем в непрекъсната криза с пълно разрушаване на иновационната инфраструктура и наука, на всички механизми на научно-техническия прогрес. Самата продължителност на кризата в България и другите бивши социалистически страни говори за нейния системен характер.

Няма никакви основания да се счита, че през 1989 г. в България или в другите социалистически страни назряваше непреодолима криза.

Друг факт също е показателен – отхвърлянето на социализма едновременно във всички социалистически страни само за една година доказва, че сривът на икономиките не беше обусловен от вътрешни фактори, а от външни. Едновременно падане на режимите в няколко благополучни страни като ГДР, Чехословакия, Полша и България потвърждаваха онова, което е неоспоримо – че те бяха предадени от Горбачов. Тогавашният генерален секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия Милош Якеш каза: "Цялата церемония по прощаването със социализма премина стопроцентно под покровителството на тогавашния съветски КГБ".

Живков отиде по-далеч и обвини Горбачов в предателство и в огромен политически примитивизъм.

Българската криза от края на ХХ век и началото на ХХІ век е уникален пример за идеологическо "радиоактивно разпръскване". Образът на нашата вселена се разруши на хиляди отломки. Всеки живее, пипайки около себе си, без да вижда. Никога още нацията не е била отхвърляна толкова назад във времето. Народът се лута между отчаянието и безизходицата.

Не е изненадващо, че мястото на социалистическата утопия беше заето от вулгарната социалдарвинистка утопия. Асоциализмът, дошъл на мястото на социализма, стана синтез на архаично неоварварство, с основна характеристика "приватизиране" и унищожение на населението. Това е институционализирана деградация на обществото, което не е нито капиталистическо, нито буржоазно. Това е разбойнически паразитен социоизтърсак, облечен в либерални дрипи. Това е е приватизиран свят в неоробовладелски, неофеодален или неофашистки вариант.

Всяко общество има свой предел на търпението. При различните нации то е на различно равнище, което се дължи на историческото "колективно самосъзнание" на народа и неговия инстинкт за самосъхранение.

При българите прагът на търпението след 1990 г. се оказа много висок не само заради историческите особености и липса на "колективно самосъзнание", но защото у нас започна демонтаж не на социализма, а на народа.

Когато през далечната 1992 г. за първи път публикувах стенограмата на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 9 ноември 1989 г. /не на пленума на 10 ноември/, на което всъщност се разиграха и основните събития в онези драматични дни, не предполагах, че през изминалия оттогава период на мен ще се падне мисията да обяснявам какво и защо се случи.

Постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия ставаха все по-малко или си "заминаха" и има опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опити за обобщение.

Първият по-обстоен анализ на станалото публикувах преди доста години. Сега, с известни разширения, го повтарям, защото на фона на актуалните събития в Близкия Изток, Източна Европа, Русия и САЩ той е още по-актуален.

Всъщност процесът започна, когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна "перестройката" – първата цветна контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Войните – горещи и студени, се водеха срещу СССР от няколко десетилетия. Безуспешно. Тогава противниците му се опитаха направо да го обезглавят. И този път успяха.

Намериха един кариерист от Ставропол, който се оказа на най-неподходящото място в най-неподходящото време, което не подмина и България. Заради това превратите в Източна Европа, след това и в СССР, имаха общ генезис.

Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.

Все още има хора, които твърдят, че причината за "перестройката" и последвалото разпадане на източна Европа и СССР беше "нежизнеспособността на социалистическите държави". Нищо подобно. От перспективите на времето беше доказано, че нямаше нито една обективна причина за последвалата катастрофа на социализма. Той беше ликвидиран отгоре, като Горбачов от началото беше само инструмент, който беше прехванат от Лондон, Вашингтон и Тел Авив.

Не е истина, че падането на СССР с дължеше на ниските цени на нефта, причинено от Саудитска Арабия и САЩ. Защото нефтът от СССР отиваше предимно за страните от СИВ по дългосрочно ценообразуване и съгласуване на плановете и цените на световния пазар имаха минимално влияние. Но самият Горбачов поиска заплащането за нефта в СИВ да премине към "твърда валута", което беше колосална глупост. Защото страните от СИВ пък поискаха заплащане за своя износ към СССР в "твърда валута", което доведе до фактическо разпадане на СИВ, скъсване на търговските и производствени връзки и съкращаването на производството.

СССР беше обречен. Огромната страна се управляваше от авантюрист и игнорант /такъв беше и Елцин/, който нищо не разбираше от икономика, промишленост, армия, служби и т.н. Всичко последвало беше следствие на болестта, а не самата болест.

Логично дойде и срещата на Горбачов и Буш-старши на 2-3 декември 1989 г. в Малта, на която Горбачов предаваше всичко, за което можеше да се сети. Предаваше не само СССР.

"Малта – 89" беше сигнал за позорното поражение и предателство на СССР. "Малта – 89" беше и победа на така наречения "колективен Запад" или по-точно на онази негова част, която беше свързана с онези сили на Запад и в самия СССР, на които беше поставена задачата да унищожат историческа Русия като такава.

Преди това, на рубежа на 70-те и 80-те години, в САЩ и Англия дойдоха на власт марионетките на глобалната корпорокрация Рейгън и Тачър, които стартираха неолибералната контрареволюция и балансът на силите натежа към неоглобалистите, които започнаха агресивен курс към СССР и социализма.

На този фон елиминирането през 1989 г. на тогавашните партийно-държавни ръководства на страните от Източна Европа, в това число и в България, беше функция на ставащото в СССР.

По-нататък нещата също са добре известни. България беше окончателно разгромена. Политическият й строй е напълно адекватен на нейния социален строй. България стана страната на победилата лумпен-мафия. Те са "господстващата класа" и се разпореждат с държавната власт като с трофей.

Мафията и лумпенът са питателната среда за криминала. Криминалната среда напълно подчини обществото и го експлоатира като колония, ограбвайки и източвайки последните му ресурси и жизнени сокове.

Това е автоинтоксикация, т.е. самоотравяне на организма с отрови, произвеждани вътре в него в резултат на фатални нарушения.

Контрареволюцията подели България на две класи – "окупатори" и "население". "Окупаторите" са формирование от всевъзможни лумпени и психари, крадлив "елит", организиран като мафия, която контролира държавата и преразпределя помежду си всичко, което произвежда едва дишащото "население", лишено от политическа защита и социална роля и сведено до обслужващ персонал на паразитиращия "елит".

Това е и основният конфликт, който ще става все по-остър и ще завърши с "нощта на дългите ножове". Социалният имунодефицит е по-опасен и от биологическия.

Революцията срещу контрареволюцията е неизбежна. Този път тя няма да е за "демокрация", а за деколонизация и декриминализация, т.е. национално-освободителна война .

Не е вярно, че времето в такива случаи е най-добрият палач и гробар. Вярно е обаче, че именно на нас се падна да живеем в това време, в което за мисленето и смелостта се плаща най-висока цена.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 281, Dec. 2018
"Кой кой е" в Европа
Тъй като почти никой у нас няма понятие какво става в Европа публикуваме кратък "пътеводител" за четирите основни догово...
    Световното задкулисие и масонерия зад перестройката на Михаил Горбачов
И досега трудно могат да се обяснят причините за срива на СССР и социализма в Източна Европа. В станалото няма логика, з...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com