Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language








'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

НОВО ДЕЛО
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Нова провокация на фанариотите
12.2018

На 15 октомври Синодът на Руската православна църква призна за невъзможно по-нататъшното общуване с Константинополския патриархат, т.е. с Вартоломей. Това означава, че отношенията между Москва и Квартала на фанарите в Истанбул – Фанар, бяха прекъснати.

По този начин доста велият конфликт между Москва и Константинопол, продължаващ второ столетие, получи радикално изостряне, като Фанара, под диктовката на Вашингтон, Тел Авив и Лондон, продължи своята атака не само срещу Руската православна църква, но и въобще срещу православието. Целта е разкол и криза.

Защо Вашингтон?

Да се обърнем към новите времена и разпределението на паството на Константинопол, което обяснява много. Според данни от 2005 г. от всичките 3 млн. миряни на Константинопол, 1,75 млн. живеят в САЩ, 320 000 – в Австралия, 230 000 – в Канада, и 200 000 – в Британия. Като цяло реален център на Константинополският патриархат не е Фанара, а Вашингтон, който диктува и разколническата политика на Вартоломей през последните години.

През 1990 – 1995 г. Фанара, въпреки протестите на Москва, призна и прие в своята юрисдикция украинските разколнически групировки в Канада и САЩ. През 2009 г. започнаха преговори на Константинопол вече не с украинската разколническа диаспора, а с украинските разколници непосредствено в Киев.

Превратът в Киев през 2014 г. реанимира претенциите на Фанара.

Визитата на Порошенко при Вартоломей на 3-4 ноември и подписаното споразумение за сътрудничество между Украйна и Вселенския патриархат, трябваше да доведе до томос, т.е. грамота за автокефалия на украинската църква, като украинските епископи на сабор трябва да изберат представител, на който ще бъде връчен томоса. Това са Украинската православна църква на Киевския патриархат, Украинската автокефална църква и Украинската православна църква, които трябва да се обединят в единна поместна църква, след което да получат от Вартоломей документ, /томос, грамота/, за някакво узаконяване, легитимиране именно на Фанара.

Категоричният протест на Руската православна църква се съпровождаше и с подобни протести на Турската православна църква, на Сръбската, на Антиохийската и на целия Изток, които призоваха към диалог за опасната ситуация в православния свят.

Ситуацията е наистина опасна.

Вартоломей се опитва да въведе "източен папизъм" сред автокефалните и независими поместни православни църкви, т.е. да се самоназначи за "източен папа", което ще взриви основите на православието.

На второ място, едностранните решения за "украинска автокефалия" нарушават принципа за саборността.

На трето място, Вартоломей се опитва да предизвика разкол и да утвърди някаква доминираща позиция на Фанара (б.р. – оттам идва и историческият термин "фанариоти").

Всъщност автокефалия на Украинска православна църква никой не е дал, защото Фанара не може да направи това. Вартоломей просто се опитва да преподчини украинската църква на себе си, като я откъсне от Руската православна църква. Вартоломей се възползва користно от случая, като си самоопределя някакви папски пълномощия.

Нещо повече. Предстои конфликт на Фанара с другите православни църкви, защото Вартоломей, под диктовката на Запада, попада в греха "папизъм" и има намерение да назначава всички йерарси на поместните православни църкви.

Руската православна църква е най-богата от всички православни църкви, но не е по-богата от Федералната резервна система на САЩ, която използва Вартоломей в голямата геополитика на САЩ, Англия и Израел срещу Русия.

Какво ще стане сега?

Вероятно йерарсите на споменатите църкви в Украйна постепенно ще се преклонят пред новия "източен папа", или той ще започне да назначава вместо тях свои настоятели на храмовете.

На въпроса добре ли е това за православието като религия, отговорът може да ви шокира, но според нас е добре. Крайно време беше това да се случи и да се озаптят амбициите на Фанара.

Добре ли е това, което става, за Руската православна църква? Безусловно. Най-накрая те ще могат да се разграничат от Фанара и неговата наистина фанариотска роля и да живеят и защитават своите интереси.

Русия е велика и на нея отдавна е положено да има най-великата православна църква, ако нещата вървят в тази насока.

Засега просто не трябва да се обръща внимание на Фанара и на Вартоломей и всяка църква да живее със своя живот, интереси и проблеми, които съвсем не са малко.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 281, Dec. 2018
Балканската "кутия на демоните"
Докато така нареченият премиер на България се разхождаше из направеното от него географско откритие "Западни Балкани", и...
    Лондон – Брюксел: да се развеждаме или не
На фона на политическата зоо в България никой не иска или не може да анализира най-важните въпроси, стоящи пред ЕС – изл...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com