Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language








'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Голямата игра
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Убийството на Емануела Орланди изплува от Ватикана
01.2019

Една от най-големите и вероятно най-мръсни тайни на Ватикана от времето на Йоан Павел ІІ изплува от подземията на Ватикана.

На 29 октомври 2018 г. под пода на къщата на домакина на Вила Джорджина бяха открити костни останки. Къщата е собственост на Ватикана, извън Ватиканската държава, но все пак е нейна екстериториалност. Сега там е Нунциатурата, т.е. посолството, на Ватикана в Италия.

И веднага беше направена връзка с изчезването на 15-годишната Емануела Орланди, в центъра на Рим, следобед на 22 юни 1983 г., в разгара на кризата във Ватикана, по света и в България, свързана с опита за убийството на Йоан Павел ІІ.

Кости на втори скелет, открити в близост до първия, бяха свързани с 15-годишната Мирела Грегори, която изчезна през 1983 г., 45 дни по-рано от Емануела Орланди.

До останките, според полицията, не бяха открити дрехи или лични вещи. В бързината специалистите констатираха, че става дума за някакви стари гробищни останки, (но защо само две), и че са на хора, починали в края на ХІХ век или началото на ХХ век, погребани в района.

Вила Джорджина е построена през 20-те години на ХХ век на Via Ро 27 в сърцето на Рим. Сградата беше дарена на Ватикана през 1949 г. от сенатора на Италия с еврейски произход Абрамо Джакобе Исая Леви и носеше името на дъщеря му починала в млада възраст. Леви е искал да подари на папа Пий ХІІ за помощта му, "оказана на евреите по време на Втората световна война", което впоследствие се оказа не съвсем така.

Въпреки твърденията, че става дума за стари погребения под къщата прокуратурата на Рим започна разследване срещу неизвестен извършител на убийство, за което е бил информиран и папа Франциск с молба за съдействие.

По този начин от подземията може да изплува убийството на младата Емануела Орланди и на нейната връстница Мирела Грегори.

Защо се връщаме към това престъпление? Това не е само заради една от най-мръсните тайни на Ватикана, но и защото то беше пряко свързано със стрелбата на Йоан Павел ІІ и последвалите измислени обвинения срещу България и Сергей антонов.

Да се върнем към онези години и събития...

***

...Рим, 22 юни 1983 г. В 19.20 ч. изчезна 15-годишната Емануела Орланди, гражданка на Ватикана, дъщеря на Ерколи Орланди, ватикански чиновник.

45 дни по-рано изчезна и 15-годишната Мирела Грегори.

Двете момичета никога не бяха намерени. Въпреки изминалите оттогава години, те не са забравени, най-малкото заради тайнствените комюникета, които похитителите изпращаха до папата. Те настояваха той да уреди освобождаването от италианските власти на Али Агджа, турският терорист, който стреля по него и даде лъжливите показания за връзката си с Антонов и българските специални служби.

Дали тези ултиматуми към папата идваха от истинските организатори на атентата или от някои хора във Ватикана?

Похитителите тогава дадоха доказателства, че Емануела е в техните ръце. Документите, които изпращаха до редакциите на някои вестници, несъмнено бяха при нея в деня на отвличането.

Йоан Павел ІІ няколко пъти призова похитителите да освободят момичетата. Без резултат. На 26 декември 1983 г. той посети дома на Ерколе Орланди и заяви, че отвличането на Емануела е дело на "международния тероризъм". Характерно е, че този термин беше пуснат по онова време в обръщение от президента на САЩ Роналд Рейгън, по-точно от неговия вицепрезидент Джордж Буш – старши. Кой е посъветвал папата да го използва?

По-късно станаха известни неговите връзки с ЦРУ и лично с неговия тогавашен шеф.

Италианските медии правеха всичко възможно в тази насока – пишеха, че Емануела и Мирела са били отвлечени в рамките на голям "международен заговор", чиято цел беше да се навреди на папата и т.н.

Пишеха за всичко, но не и за истината – че това беше продължение на заговора на определени западни централи за прикриване на истинските извършители на атентата, които тогава решиха да пуснат в действие съдия-следователя Импозимато с поредната му версия за отвличането на двете момичета и за атентата срещу папата.

Фердинандо Импозимато помним не само онези, които работехме по "случая Антонов". Именно този италиански съдия-следовател подготви обвинението срещу България и Антонов заради атентата.

Роден през 1936 г., Импозимато беше считан за човека, победил Червените бригади. Съдия-следовател от 1964 г., той участваше и в разследването на отвличането и убийството на Алдо Моро. Беше обвинител и в десетки процеси срещу мафията и политиците, свързани с нея.

Благодарение на атаката срещу България, Импозимато направи и международна кариера и през 1984 г. стана представител на Италия в Европейския парламент в Страсбург. Една година по-късно стана консултант на ООН по проблемите с наркотиците и започна да подготвя прокурори в Боливия, Перу и Еквадор. Едновременно беше и член на Висшия касационен съд на Италия.

Именно този човек през 2001 г., 2003 г. и 2005 г. счете за необходимо да се върне към атентата срещу папата с някои статии и интервюта. Някъде отново бяха разтревожени, че истината за драматичните изстрели на площада Свети Петър в Рим по папата може най-накрая да изплува.

И Импозимато изведнъж се сети за съдбата на Емануела Орланди и за евентуалните шпиони на бившата източногерманска ЩАЗИ във Ватикана, като се опитваше да насочи нещата по лъжлива следа, както по времето на процеса срещу Сергей Антонов.

Каква беше истинската причина за раздухването още през 2001 г. на българската следа в нови версии от Импозимато и най-вероятно, за да се отвлече вниманието от избухналия през пролетта на 1998 г. във Ватикана скандал, свързан с тройното убийство на началника на Швейцарската ватиканска гвардия – Алоис Естермен, неговата венецуелска жена – Гладис Ромеро, и члена на гвардията Цедрик Торнай.

Тогава говорителят на Ватикана – Наваро Валс, само три часа след убийството заяви, че Торнай в пристъп на ярост, тъй като не е получил награда, е застрелял началника си и жена му, и накрая се е самоубил. Торнай беше представен като наркоман, а Естерман - като примерен охранител на папата.

Но постепенно нещата започнаха да "смърдят" и все повече хора питаха какво става във Ватикана. Избухнаха скандалите с кардиналите - педофили и хомосексуалисти, в САЩ и други страни.

На този фон се появи отново и Импозимато. Какво съчини той, за да отвлече вниманието от убийствата във Ватикана? Свърза ги със споменатото отвличане през 1983 г. на 15-годишната Емануела Орланди.

Импозимато, за да отвлече вниманието от убийството във Ватикана през 1998 г. реши да набута всичко в едно глупаво съчинение. Според него, Естерман е бил вербуван от българската държавна сигурност, която вече водеше битка за Антонов. За да бъде по-убедителен Импозимато цитираше някакви писма, "намерени" в архива на ЩАЗИ, на бившия български вътрешен министър Димитър Стоянов до неговия колега от ГДР Ерих Милке. И, тъй като Естерман е бил агент на ЩАЗИ, той е отвлякъл момичетата по нейна поръчка, за да се помогне на ДС.

С Естерман медиите се занимаваха през пролетта на 1998 г. Неговото тяло и труповете на венецуелската му жена и на члена на гвардията Цедрик Торнай, бяха намерени на 4 май 1998 г. във Ватикана. "Бохнзак ми каза – пише Импозимато – че Естерман е бил контактът на ЩАЗИ във Ватикана и че е бил вербуван от офицер на ЩАЗИ в посолството на ГДР в Берн, когато Естерман е бил още млад".

Тъй като ЩАЗИ отдавна я нямаше, никой не можеше да опровергае казаното от Импозимато.

Но той постигна една от целите. Човекът, който 20 години е бил най-близко до папата е работел за ЩАЗИ, която, както е известно, имаше добри връзки с КГБ и българската ДС. Наистина нелошо съчинено. За наивниците.

Естерман постъпи в Швейцарската гвардия през 1980 г., няколко месеца след избирането на Йоан Павел ІІ за папа. Във вътрешната йерархия бързо стигна до четвъртото място и стана най-довереният човек на папата. Щом в отвличането на двете момичета е била замесена ЩАЗИ, значи в това е участвал и нейният човек във Ватикана – Естерман, който вече не е жив, за да каже нещо друго. Край.

За всеки случай Импозимато намекна, че в атентата срещу папата Естерман също е могъл да играе важна роля.

За да стане всичко още по-убедително Импозимато намеси и френското разузнаване, което, както е известно, предупреди Ватикана както за предстоящ атентат срещу папата, така и за предстоящи отвличания през 1983 г. Най-напред е трябвало да бъде отвлечена дъщерята на иконома на папата Рафаела Гугел. Френското SDECE съобщила, че "атаката срещу Ватикана продължава и че ще бъде отвлечен ватикански служител".

Това – според Импозимато – било предадено от шефа на френското разузнаване де Маренчес на кардиналите Казароли и на Анджело Гугел – споменатият иконом на папата.

И тук Импозимато отново набърка българите – според него тази информация де Маренчес е получил от български източник, небезизвестният Йордан Мантаров – търговско аташе в Париж. Мантаров бил съобщил на французите, че в "Москва е било взето решението за убийството на папата".

Информацията на Мантаров е била потвърдена и от... Николае Чаушеску, който през януари 1981 г. разбрал за българския план да бъде убит папата и се опитвал да разубеди Живков да не прави това.

Не е необходимо да сте големи експерти, за да се убедите в пълната глупост на тези фантазии.

Де Маренчес през 1982 г. написа, че три седмици преди атентата срещу папата – на 13 май 1981 г., е получил от Мароко потвърждение от проверен източник, че е подготвяна акция срещу папата. Това било съобщено на Йоан Павел ІІ, но Ватикана не е взел необходимите мерки.

Но Импозимато не свърши дотук. Сетил се бил, че в Москва през 1981 г. с всички средства са искали да спрат визитата на папата в Полша. Агентите на Изтока получили задачата да намерят цели, за да имат аргументи за шантаж. Двете момичета имали постоянен контакт с папата. Но основната цел е била Рафаела Гугел, дъщерята на иконома, известен с безграничната си вярност към папата. Похитителите я следели 15 дни, но тя ги усетила и казала на охраната на Ватикана. Тогава похитителите се насочили към Емануела и Мирела.

"По това време наближаваше процеса на Али Агджа. и от Москва започна контраофанзивата – пише Импозимато. Източните служби използваха отвличането на момичетата за разгръщането на една от най-големите следвоенни дезинформационни операции.

Вероятно щях да се справя с всички тези лъжи, но най-напред трябваше да се оттегля от следствието след убийството на брат ми – Франко, а по-късно това направи съдията Мартела под страшни заплахи срещу неговото семейство. Българската следа се разтопи".

Какво да добавим? Именно Импозимато /починал неотдавна/ беше един от онези, които участваха в изфабрикуването на "доказателствата" срещу Антонов и България.

В случая ставаше и дума за вилнеещия хомосексуализъм във Ватикана, който беше на път да унищожи авторитета на католицизма по целия свят. С него бяха свързани Естерман и Торнай.

Това беше потвърдено и от книгата city of Secrets (Градът на тайните), която разкри истината за тройното убийство във Ватикана, дължащо се на хомосексуализма на Естерман и Торнай. Те са имали двугодишна хомо-връзка, но Естерман изневерил на подчинения си с друг гвардеец. Торнай, изоставен от своя любовник-началник, получавал ниска заплата, накрая изпаднал в депресия и убил Естерман. Намиращата се в този момент до Естерман негова "жена" станала случайна жертва. Накрая Торнай се застрелял.

Един педалски скандал във Ватикана, заради който Импозимато съчини цялата история с ЩАЗИ, КГБ, ДС, вербовките на Естерман, двете отвлечени момичета и т.н.

Тези свои внушения той продължи и в рамките на комисията "Митрохин".

И Импозимато се опитваше да набута всичко това в едно съчинение, нямащо нищо общо с истинския фон на отвличането на Емануела Орланди, което със сигурност имаше връзка и със стрелбата по Йоан Павел ІІ.

Ще се опитам да запълня отново тази празнота.

За Емануела О., т.е. третият атентат срещу Йоан Павел ІІ

***

22 юни 1983 г., 19,20 ч.: След урок по флейта в музикалното училище, 15-годишната Емануела Орланди се сбогува с приятелката си Рафаела на автобусната спирка на Corso Rinascimento. Емануела е един от 404-те граждани на Ватиканската държава, в която живеят само 73 цивилни лица. Четвъртото от петте деца на Ерколе Орланди, служител в Апостолската столица. Току-що е завършила втори клас на лицея, добро и послушно момиче, винаги се прибира вкъщи преди 23,30 ч., когато Швейцарската гвардия затваря вратите на Ватикана.

Преди урока по флейта към Емануела се приближава непознат мъж, който й предлага да работи като дистрибутор на козметици. След урока чака момичето за нейния отговор. Междувременно Емануела се обажда вкъщи, за да пита майка си – отговорът е да не се доверява на непознатия. Емануела не се връща вкъщи за вечеря.

Какъв беше моментът? Продължаваше процесът срещу Агджа, който, две години преди това - на 13 май 1981 г., беше стрелял по папата. Приключваше втората визита на Йоан Павел ІІ в Полша. Продължаваше следствието за смъртта на Роберта Калви, обесен една година преди това на моста Blackfriers в Лондон, след краха на Banco Ambrosiano, която отговаряше за финансите на Ватикана.

Две седмици след 22 юни 1983 г. стана ясно, че Емануела е била отвлечена. Похитителите искат намеса на папата за освобождаването на Али Агджа, което по-късно Импозимато ще представи като работа на ЩАЗИ, ДС и КГБ.

26 юни 1983 г.: В дома на Орланди се явяват агенти на спецслужбите. Телефонът е поставен на подслушване. В Рим се появяват снимките на Емануела.

28 юни: Агджа се обажда на съдията, водещ следствието по стрелбата по папата и иска да промени предишните си показания. Отказва се от "българската следа".

5 юли: В пресбюрото на Ватикана се обажда човек с акцент (получава прозвището "американеца"), дава код за следващите контакти – 158, и условието за връщането на Емануела вкъщи: "Папата Войтила трябва да се намеси, за да освободи Али Агджа до 20 юли".

Един час след това "американецът" се обажда и в дома на Орланди и пуска седем пъти един и същ запис: "Тази година трябва да съм в трети клас на лицея, държавното училище на името на Емануел ІІІ". Гласът е на Емануела. Не е ясно обаче дали записът е правен преди или след нейното отвличане.

8 юли: В дома на приятелка на Емануела се обажда италианец с южен акцент и иска освобождаването на Агджа и пряка телефонна линия с ватиканския държавен секретар кардинал Казароли. Потвърждава датата на "приключването на акцията" – 20 юли.

17 юли: Похитителите подхвърлят магнетофонен запис с първата сериозна заплаха: "Ако преговорите за освобождаването на Агджа се провалят ще убием момичето". Чуват се викове: "Боли, боже мой, чувствам се много зле". Гласът е на Емануела. Записът слуша и Йоан Павел ІІ.

19 юли: Един ден след осигуряването на пряката линия с Казароли се обажда отново "американеца" и настоява за публикуване на комюникето от лентата във вестниците Messagero, Tempo, Paese Sera.

20 юли: Вестниците публикуват комюникето. През следващите дни семейството е тероризирано със съобщения за "трупа" на Емануела, "намерен недалеч на сметището до летището Фиумичино, във "Фиат" до гарата Termini, и в други райони на града". Похитителите заплашват, че ще изпратят момичето на родителите й на парчета.

22 юли: Орланди съобщава, че по отвличането са ангажирани съдиите следователи Доменико Сика, Иларио Мартела и Фердинандо Импозимато, който водеше и следствието със стрелбата по папата.

24 юли: Похитителите трябва да се обадят в полунощ на кардинал Казароли. Не се обаждат. Правят това чак когато съдия Сика, който е във Ватикана, за да се опита да засече местоположението им, напуска. "Не се опитвайте да ни изхитрите. Следващият път ще убием момичето и ще оставим трупа й на Свети Петър. И вие ще сте виновни за смъртта й" – съобщават похитителите.

25 юли: Появяват се първите анализи, че съдбата на Емануела всъщност се решава от интригите вътре във Ватикана. Причината? Прехванатата касета, чието съдържание ватиканските чиновници не съобщават, мълчанието на Ватикана, "телефонистите" се оплакват, че никой от Апостолската столица не им оказва съдействие.

Според италианския криминолог Франческо Бруно, Али Агджа е получил задачата да рани, а не да убие папата, като стрелбата е била само предупреждение. Папата обаче не го е разбрал, заради което същите среди, които са дали оръжието на Агджа, са отвлекли Емануела, която папата е познавал лично. По този начин нейният живот зависи от Войтила.

4 август: Появява се нов ултиматум. ANSA в Милано получава краен срок за освобождаването на Емануела – 30 октомври. Информацията идва от "Тюркеш" – турски антихристиански фронт за освобождение. Нито турското посолство в Рим, нито правителството в Анкара са чували за такава организация. Най-вероятно тя не съществува.

8 август: "Тюркеш" изпраща ново комюнике. авторите са готови да дадат доказателства, че Емануела е все още жива. От деня на отвличането никой не е дал доказателства за това.

22 август: Папата отново съобщава, че се моли за отвлеченото момиче и за своя атентатор Агджа.

4 септември: След 44 дни тишина отново се обажда "американеца" и съобщава на ANSA, че в кош за смет на "Свети Петър" са оставени магнетофонна лента и страница от партитурите, които Емануела е носела в деня на отвличането.

След това намират две страници на написан ръчно "Дневник на отвличането". От тях се вижда, че съобщенията на "Тюркеш" са били изпращани от ватикански и италиански служители за "объркване на следата".

Започва търсене на тялото на Емануела.

6 септември: В телефон до ANSA "американеца" обяснява, че "търсенето около базиликата Санта Франческа Романа са излишни. Емануела не е там". Името на базиликата е шифрована информация за ватиканските власти. Но Ватикана мълчи.

22 септември: На сцената се появява нова група – "Феникс". Говори за "турска фаза, код 158", която продължава твърде дълго. Специалистите обръщат внимание, че Феникс, столицата на Аризона, е мястото, където най-често се срещат босовете на американско-италианската мафия и че съобщенията са написани на език, типичен за мафиотските среди.

25 април 1984 г.: Папата отправя пореден 8-ми апел за освобождаването на Емануела. На следващия ден Corriera della Sera публикува снимка от аудиенция при папата отпреди 3 години. На снимката Емануела гледа с възторг Йоан Павел ІІ. Какво искат да кажат?

26 април: В дома на Емануела се обажда отново "американеца". "Емануела се чувства добре."

15 декември: Турчинът Суферлер Салин информира карабинера Джузепе Априле, че знае местопребиваването на Емануела. Информацията стига до папата. Неговият секретар Станислав Дживиш се среща с турчина, който твърди, че Емануела е в Италия и че нейните похитители са готови да я освободят срещу 4 милиона долара. Карабинерите обаче осуетяват сделката. Според тях турчинът е мошеник.

1 юли 1985 г.: Али Агджа съобщава, че Емануела е заложничка на "Сивите вълци" и на българите, които искат той да оттегли обвиненията си срещу Антонов. Твърди, че съобщенията, подписани от "Тюркеш", са написани от неговия помощник Орал Челик.

Септември 1986 г.: Съдиите получават информация от "Сивите вълци" в Германия, че Емануела е жива и след пластична операция има ирански или иракски паспорт, живее под ново име с един от похитителите – турчин, от когото има дете.

20 юни 1993 г.: Съдията Мартела казва: "Зад изчезването на Емануела стоят толкова големи неща, че само трибуналът на историята ще може да ги отсъди." Казва, че е открил неща, от които му е настръхнала косата и че това е следа, водеща много високо.

15 юли: Агджа отново се изказва по въпроса: "Нямам с това нищо общо. Считам, че отвличането е епизод от войната между световните суперсили, че това е третият атентат срещу папата – след неговия, и след опита на испанския духовник Хуан Фернандес Крон да го убие с нож във Фатима. "Някой, използвайки Емануела, иска да шантажира Ватикана и след това да хвърли всичко върху мен".

22 юли 1993 г.: Кардинал Силвио Одди прави огромна сензация. Съобщава, че на фаталния ден преди 10 години Емануела е била забелязана след урока по музика във Ватикана, но е била откарана с луксозна кола до своя дом, където е останала известно време и след това се е върнала в колата. Две години след това Одди предполага, че думите на Орланди към дъщеря му: "Вратите на твоя дом са винаги отворени" означават, че момичето може и да е избягало от вкъщи.

Юни 1995 г.: Един от ватиканските служители обръща внимание, че на снимките, направени по време на аудиенцията при папата точно преди атентата, присъства мъж, който много прилича на Агджа. Спомнят си, че именно Ерколе Орланди раздава поканите за аудиенциите при папата. Спомнят си, че Орланди е "сивият кардинал" на Апостолския дворец и че изпълнява важна функция в "информационните служби" на Ватикана.

По-късно шефът на полицията Винченцо Париси пише: "Ватикана през цялото следствие не искаше да сътрудничи. Хората, които са отвлекли Емануела, прекрасно познаваха вътрешните механизми на Ватикана – римските църкви и улици. Мисля, че има съучастие на Апостолската столица. Самият "американец" можеше да действа от Ватикана."

Юли 1995 г.: "Агджа представя нова версия на атентата срещу папата. Според него агентите на тайните италиански служби са му обещавали да излезе на свобода до две години, ако признае, че "зад атентата са българите и съветите". Ако този план не е успеел, ЦРУ, заедно със "Сивите вълци", е трябвало да организират похищение във Ватикана.

5 септември: Агджа твърди, че Емануела живее в манастир и че високи лица във Ватикана знаят къде е. Съобщава и личността на "американеца", който е агентът и резидент на ЦРУ в Рим Олдридж Еймс (арестуван през 1994 г. в САЩ за шпионаж в полза на СССР и осъден на доживотен затвор). Агджа твърди, че в затвора е бил посетен от Еймс и от агента на италианското разузнаване Франческо Пациенца, които го инструктират какво да говори и пише. Добавя, че още през 1982 г. се е стигнало до договорка между Белия дом, ЦРУ и Ватикана по въпроса за "появата на българската следа". В разговорите е участвал Хенри Кисинджър, архиепископ Пол Марчинкус, който се занимаваше и с финансите на Ватикана в банката IOR.

22 май 1997 г.: В интервю за Corriera della Sera Импозимато представя своята версия. Според него Емануела е отвлечена от "Сивите вълци" по поръчка на българите, за да принудят Агджа да мълчи, давайки му шанс да излезе на свобода чрез натиска върху папата и италианското правосъдие.

Една година по-късно Импозимато добавя, че "момичето е било жертвано без нужда". Агджа така добре се е правел на луд, изключвайки "българската следа", че похитителите са забравили за размяната с Емануела."

4 май 1998 г.: В казармите на Швейцарската гвардия са намерени мъртви Алоис Естерман, неговата жена Гладис и Седрик Торнай. Изтича информация за хомосексуалната връзка между двамата мъже и въобще за хомосексуализма във Ватикана.

8 май: Немският вестник Berliner Kurier съобщава, че Алоис Естерман е бил шпионин на ЩАЗИ, под псевдонима Вердер, и че след отвличането на Емануела не е бил сменен от папата, въпреки настояването.

16 декември: Италианският Republica публикува интервю с лидера на кюрдите Абдула Йоджалан, който твърди, че Емануела е отвлечена, за да бъдат улеснени преговорите за освобождаването на Агджа. И добавя – "Но в Европа тогава имаше още едно убийство – на Олаф Палме. Когато то се изясни, тогава ще стане ясна и тайната за атентата срещу папата."

10 юли 2000 г.: един месец след екстрадирането на Агджа до Турция той изпраща писмо до папата, в което пише: "Скъпи брате, дай си оставката. Не можеш да стоиш начело на една институция, която е седалище на демони и сметище на историята, която смени третата фатимска тайна и организира атентата срещу своя папа."

Кой отвлече Емануела Орланди? "Сивите вълци", за да освободят Агджа, ЦРУ, за да помогне на "Сивите вълци", масонската ложа Propaganda Due, мафията в Италия и САЩ, "Червените бригади", Gladio и т.н.

Кой беше този "американец"? Дали наистина беше Олдридж Еймс?

Едно нещо е сигурно. Онзи, който организира отвличането на Емануела Орланди беше замесен и в атентата срещу Папата.

10 декември 2000 г.: От Англия беше съобщено, че аутопсията на Роберто Калви потвърждава, че той е бил обесен. Синът на Калви добави, че баща му е трябвало да бъде убит, тъй като е поверил на Йоан Павел ІІ тайните на Banco Ambrosiano и оттогава е започнала войната срещу папата и Калви. Дали Емануела беше разменна монета и в тази война?

12 май 2001 г. : Орал Челик съобщи, че Емануела е жива и че заговорът срещу папата е съчинен във Ватикана с участието на италианските специални служби, италианските масони и мафията.

13 май 2001 г.: В 20-та годишнина от атентата срещу папата в римската църква Грегорий VІІ беше намерен череп, увит във вестник. От експертизата стана ясно, че той е на жена, европейка, на възраст 25-30 години. Убита. Дали по този начин някой не искаше да съобщи на папата "въпросът с Емануела Орланди трябва да се счита за приключен".

21 декември 2001 г.: Импозимато се появи отново със споменатите в началото "открития" за участието на ЩАЗИ, българската ДС, КГБ и т.н.

2003 г.: Импозимато отново си спомня за "българската следа".

2005 г.: Импозимато за четвърти път през тази година реанимира и "българската следа" с разширение към отвличането на Емануела, ЩАЗИ, КГБ и т.н.

4 май 2004 г.: Умря Ерколе Орланди. Над 20 години той очакваше връщането на малката Емануела. Дълги години бащата и майката оставяха ключа отвън на вратата: "За Емануела. За да може да се върне вкъщи по всяко време."

С течение на времето в Рим вървяха слухове, че изчезването на Емануела Орланди имаше много общо с банковия скандал от 80-те години и че нейният баща – ватиканският служител Ерколе Орланди, е попаднал на криминалните престъпни банкови операции на Пол Марчинкус, директорът на скандалната Банка на Ватикана – института за религиозни дела (IOR).

Ще припомним, че през всичките тези години Марчинкус беше човекът на ЦРУ във Ватикана, през него минаваха парите на ЦРУ за полската "Солидарност".

Италианската полиция обаче не можеше да разпита, нито да арестува Марчинкус, въпреки че беше известна неговата роля за фалита на Banco Ambrosiano, свързана с Ватиканската банка.

Директорът на Banco Ambrosiano, Роберто Калви, избяга от Италия, но на 17-18 юни 1982 г. беше открит обесен в Лондон под моста на Черните монаси (доминиканците). Калви висеше високо над водата и джобовете му бяха пълни с тухли. Човек на неговата възраст, още повече страхуващ се от високото, едва ли би могъл да се покатери толкова високо, но английската полиция бързо стигна до извода, че се е самоубил.

През годините италианската полиция започна да работи над нова теза – че изчезването на 15-годишната Емануела Орланди е на сексуален фон. Момичето е било подмамено, изнасилено и убито. Но от кого?

По същото време в Рим изчезнаха още 11 млади момичета. Но за тях никой не вдигаше шум, тъй като не бяха гражданки на Ватикана и не бяха свързани с Али Агджа.

Но семейството на Емануела не се предаваше – петиции, пикети, огромни нейни снимки във вестниците и т.н.

И изведнъж през 2005 г. се появи нова следа. По време на телевизионна програма се обади някакъв анонимен глас, който съобщи, че Емануела е отвлечена по заповед на кардинал Уго Полети (по онова време генерален викарий на Рим), и че тайната се крие в криптата на базиликата "Свети Аполинарий", принадлежаща на сектата Opus Dei, в гроба на мафиота Енрико де Педис, известен още като Ренатино.

По този начин римляните чуха шокираща тайна – в криптата на известната базилика е бил погребан един от най-жестоките бандити, шефът на бандата от Баглиано. През 70-те и 80-те години тя завладя целия пазар с наркотици в Рим, като елиминираше жестоко конкуренцията. Бандата извършваше и отвличания на богаташи срещу откуп.

Енрико де Педис (Ренатино) беше представител на ново поколение престъпници. Млад, образован, елегантен, вместо предишните примитивни бандити. огромните нелегални доходи инвестираше в легални отрасли – строителство, хотели, гастрономия. Съдбата на тази банда стана и тема за телевизионен сериал. Ролята на Ренатино и неговата любовница Сабрина Минарди играеха известни италиански актьори.

Помнейки тези времена много римляни счетоха за мрачна шега обяснението на църковните власти, че бандитът де Педис е бил погребан в криптата на базиликата, наред с кардиналите и архиепископите, тъй като е бил щедър църковен добродетел. Давал е големи суми за благородни цели и за образованието на бедни деца.

Кардинал Полети през 2005 г. вече не беше жив и може би именно заради това беше посочен като поръчител на отвличането на Емануела Орланди. И именно Полети е дал съгласието си през 1999 г. гангстерът де Педис да бъде погребан в криптата.

Още една интересна подробност – музикалното училище, в което се учеше Емануела, беше в съседство на базиликата "Свети Аполинарий".

2008 г. донесе нова сензация. Появи се Сабрина Минарди. Някогашната луксозна любовница на мафиота де Педис. Според нея той е отвлякъл Емануела с БМВ и е направил това по искане на архиепископ Пол Марчинкус, резидентът на ЦРУ във Ватикана, душеприказчикът на Йоан Павел ІІ. Бандата на де Педис е имала тесни бизнес връзки с Марчинкус, като началото е било дадено отново от ЦРУ и масонската ложа на Личо Джели – Р2.

Огромните доходи на бандата от наркотиците са били изпрани във ватиканската банка и инвестирани в чужбина. По тази линия е бил поръчан и извършителят на атентата срещу Йоан Павел ІІ – турчинът Али Агджа от "Сивите вълци", които през онези години работеха по наркотрафика от Близкия Изток до Италия.

Купищата пари са били доставяни във Ватикана в куфари и чанти на известната фирма Louis Vuitton. Самата Минарди е посещавала често Марчинкус, спала е с него и му е водела други жени и млади момичета. "Не можете да си представите колко много поръчваше от тях." Помни и Емануела, вероятно под въздействието на наркотици. Но според Минарди тялото на Емануела никога няма да бъде намерено – трупът на момичето услужливите мафиоти са напъхали в чувал и са я погребали в бетона на един циментов завод в покрайнините на Рим.

Когато Минарди разкри тези мрачни подробности Пол Марчинкус вече не беше жив, умря през 2006 г. в Чикаго, след като италианците най-накрая се съгласиха да отпътува от Ватикана за САЩ.

Семейството на Емануела Орланди обаче не повярва във версията на Сабрина Минарди, въпреки че тя звучеше правдоподобно. Но все пак Сабрина беше бивша проститутка, наркоманка...

Бащата на Емануела почина, но нейният брат Пиетро продължава да я търси и да алармира обществеността за престъплението. Водещият прокурор заяви: "Във Ватикана все още има хора, които знаят цялата истина за това престъпление". Добавиха се и слуховете, че Емануела е била отвлечена за ватиканските секс-оргии.

По-късно в базиликата "Свети Петър" францисканецът Раниеро Канталмеса, в присъствието на предишния папа Бенедикт ХVІ, говореше за жертвите на странните престъпления и за търпенията на техните семейства. И се обърна към неизвестния извършител: "Не взимайте със себе си тази тайна в гроба".

Седем години след онзи телевизионен телефон през 2012 г. Ватикана се съгласи да бъде отворена криптата на базиликата "Свети Аполинарий" и да пусне в нея анатом-патолозите. Сензация всъщност нямаше – в гроба на мафиота де Педис, намиращ се в отделна затворена камера, бяха само неговите останки. Но в цялата крипта бяха открити многобройни кости, неизвестно чии. С тяхното изследване се заеха специалистите.

Сега, под Вила Джорджина, на 29 октомври 2018 г. бяха открити костни останки на два скелета. И отново започна разследване. И отново полицията бързо съобщи, че те не са нито на 15-годишната Емануела Орланди, нито на 15-годишната Мирела Грегори...

Наистина една много тъжна история.

Красимир Иванджийски, декември 2018


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 282, January 2019
Нови самолети, дронове, ракети и лазери в Шухай
На най-големия военно-въздушен показ на Китай в Шухай бяха демонстрирани последните постижения на китайското военно-възд...
    Метастазите на глобалния геноцид отдавна са станали жестока реалност
Информацията за тайния геноцид, осъществяван срещу цялото човечество в мащабите на планетата, най-накрая се "отпуши". Къ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com