Когато САЩ започнаха да разполагат своята противоракетна система в Полша и Румъния, Русия предприе ответна крачка и започна разполагането на ракетните комплекси "Искандер" в Калининград.

"Искандер" е уникално оръжие, което прави системата на ПРО на САЩ и техните агресивни планове безсмислени.

Русия има десетки комплекси "Искандер", въведени на въоръжение през последните години не само в Калининградска област.

Влизането на "Искандер" на въоръжение започна в края на 2010 г. През 2011 г. беше съобщено, че сухопътните войски ще получат на въоръжение 120 комплекса "Искандер" до 2020 г.

Какво представлява "Искандер". Това е оперативен ракетен комплекс, предназначен за поразяване на бойните части на малоразмерни и площадни цели в дълбочина на оперативното построяване на войските на противника. Ударите могат да се нанасят по ракетните комплекси, реактивните системи за залпов огън, далекобойната артилерия, средствата за противоракетна и противовъздушна отбрана, самолетите и хеликоптерите, летищата, командните пунктове, центровете за връзка и други важни обекти на военната и гражданска инфраструктура.

Основната ракета на "Искандер" е едностепенна, управляема и маневрираща. Голяма част от нейната траектория на полета минава на височина 50 км, което намалява вероятността от поразяването й от противника до нула. В момента подобни задачи като "Искандер" не може да решава нито една друга аналогична ракета в света.

Първото, което е важно в "Искандер" е голямата далечина на стрелбата, бързината на разгръщане (времето за разгръщане е 30 минути, до пуска – от 4 до16 минути, интервал между пусковете – 1 минута) и нанасяне на удара.

Всеки "Искандер" носи две ракети на пусковите установки и още две в запас. Това са твърдо-горивни едностепенни ракети, чието главно преимущество е управляемостта и маневреността през целия полет, с помощта на аеродинамични и газодинамични перки. Ако на комплекса бъдат установени крилати ракети, арсеналът на целите значително ще се разшири.

Най-активните маневри са на най-важните участъци от полета – стартовият и финалният. През основното полетно време ракетата е на голяма височина до 50 км и специалното покритие я прави практически невидима за радарите. Тази част от полета става със скорост 2100 км/час. При приближаване към целта потенциалната ракета-прехващач трябва да лети на скорости 2-3 пъти по-големи, което е невъзможно.

Стартовата маса на "Искандер" е 3,8 тона, бойната част тежи 480 кг, ракетата може да носи 10 вида бойни части, в това число и касетъчни.

Семейството на "Искандер" включва три модификации.

"Искандер-М" е вариант за въоръжените сили на Русия. Далечина до 500 км.

"Искандер-Е" е износен вариант с далечина на стрелбата до 280 км и само една ракета на пусковата установка.

"Искандер-К" е специално за стрелба с крилати ракети. На него могат да са поставени и новите спорни ракети 9М729 с далечина до 480 км.

И именно заради тази крилата ракета 9М729, САЩ обвиняват Русия в нарушаване на Договора за малките и средни ракети, въпреки че Пентагонът разположи своята ПРО в Полша и Румъния с ракети, които са нарушение на този договор.

Що се отнася до крилатата ракета 9М729 за "Искандер", тя не е Game Changer.

Досега "Искандер" използваше няколко модификации на оперативно-тактически балистични ракети от серията 9М723 – с далечина до 500 км, и крилатата ракета 9М728, Р-500, за която беше заявена също далечина 500 км, за да отговаря на лимита от Договора за РСМД от 1987 г., който забранява крилати ракети с наземно базиране с далечина над 500 км.

Последва създаването на крилатата ракета 9М729, която, както беше съобщено тези дни вероятно е с далечина до 480 км и по никакъв начин не нарушава Договора за РСМД.

Но според Пентагона тази ракета е далекобойна и е нарушение на Договора за РСМД.

Даже ако има нарушение от страна на Русия, то е неин отговор на мащабното нарушение от САЩ на Договора за средните и малки ракети - на първо място изграждането в Полша и Румъния на наземните обекти на ПРО и въоръжаването им с универсалните вертикални пускови установки Мк41, които за няколко минути със софтуерно модифициране могат да бъдат пригодени за пускане на крилатите ракети Tomahawk и за масовото използване от САЩ на ударните безпилотници от типа на Riaper, които са с голяма далечина и също попадат под ограниченията на Договора за малките и средни ракети в частта за крилатите ракети.