Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language








'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Световен шпионаж
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Зад кулисите на Ватикана, масоните, ЦРУ и шпионажа (3)
Продължение от предишния брой
03.2019

Папа Франциск получи много тежко наследство – вътрешни борби, политизиране, педофилия...

Проблемите чакат своето решение. Към това трябва да се добави и давлението върху Франциск за социализиране на църквата, събитията в Боливарска католическа Венецуела, разкола в Украйна...

Почти 40 години по-късно, отново се говори и за стрелбата по Йоан Павел ІІ, кой всъщност манипулираше Али Агджа, кой отвлече непълнолетната Емануела Орланди, преди 35 години.

Въпросите се засилиха и след откриването преди няколко месеца на костни останки под пода на "Вила Джорджана", в която е посолството на Ватикана в Рим.

"Строго секретно", като единствено издание в Източна Европа, от 25 години следи ставащото във Ватикана, в това число и постоянно изплуващата връзка между мафията, Ватикана, нацизма и Третият райх, ЦРУ или по-точно между техните шпионски структури и тайните съюзи по времето на Втората световна война като тези връзки най-вероятно продължават и до днес, и са причина за дълбоки задкулисни сблъсъци и процеси в Апостолската столица.

Появиха се и слухове за евентуален опит за убийство на сегашния папа, и за убийство на близки до него хора. Налице са редица симптоми, че не всичко във функционирането на Ватикана е наред.

- - -

Досега се спряхме на ролята на ордена на рицарите на Малта и на неофашистката ложа Р-2, както и на Opus Dei, Gladio и Stay behind.

Какво всъщност бяха Gladio и Stay behind?

За да отговорим, най-напред ще се върнем отново към така наречената "Операция Gladio". Това беше кодовото наименование на секретната операция на НАТО в Италия след Втората световна война, насочена срещу евентуалната победа на комунистите в изборите и въобще срещу страните от Варшавския договор. Въпреки че Gladio се отнасяше за италианския филиал на НАТО, "Операция Gladio" се използваше като неформално наименование за всички организации в Европа и Турция Stay-behind (Стой отзад).

Изграждането започна през 1947 г. като секретна мрежа в Северна Италия в случай на комунистическо въстание или тяхна изборна победа.

Операцията се роди в главата на Алан Дълес – първият шеф на ЦРУ, много по-рано, докато работеше в Швейцария в края на Втората световна война. Тогава Дълес, шефът на английското разузнаване Стюард Мензис и белгийският премиер Спаак измислиха плана за създаване на таен пакт (някъде между 1959-1952 г.) под чадъра на Върховното командване на съюзническите сили в Европа (SHAPE), което стана НАТО. Англичаните поеха отговорността за операциите във Франция, Белгия, Холандия, Португалия и Норвегия, а американците – за останалата Европа, в това число Италия, Швеция, Финландия.

Тъй като Gladio директно се финансираше и командваше от ЦРУ, това означаваше, че над 50 години ЦРУ финансираше и спонсорираше тероризма, който цареше в Италия над 50 години.

В началото параванът за тази операция беше НАТО. Секретна клауза в началния договор за НАТО от 1949 г. отбелязваше, че преди една нация да влезе в пакта, тя вече трябва да има изградена национална агенция за борба с комунизма, чрез "проверени и предани граждански кадри".

Тази клауза "Стой отзад" – Stay behind, се появи на основата на президентска директива в САЩ в рамките на Националния съвет за сигурност (NSC). През декември 1950 г. съветът даде карт-бланш на въоръжените сили да използват подходяща военна сила, даже ако комунистите получат минимално участие в правителствата по легален път.

На тази основа ЦРУ помогна на италианската полиция да изгради тайни ескадрони, съставени в повечето случаи от ветерани от фашистката полиция на Мусолини.

Новоорганизираната италианска разузнавателна агенция SIFAR започна да работи през септември 1949 г. под контрола на американеца Кармел Офи, наричан "кръстника".

След като поставиха италианската тайна полиция под контрол, американците разшириха своята Операция Demagnetize и я обвързаха със съществуващата вече своя мрежа в Северна Италия. През 1951 г. италианската полиция формално се съгласи да бъде изградена тайна военна организация за координиране със северната част на страната.

През 1952 г. SIFAR получи заповед от Вашингтон да подготви серия от политически, военни и психологически операции срещу влиянието на италианската комунистическа партия.

Операцията Demagnetize бележеше още по-силното втвърдяване на Gladio към тотално дестабилизиране. През 1956 г. договореностите бяха оформени в писмен договор, използващ името Gladio за първи път. Gladio беше разделен на независими клетки, координирани от лагер на ЦРУ в Сардиния. Тези специални сили включваха 40 основни групи. Десет се специализираха в саботажи, 6 – в шпионаж, 12 – в партизанска тактика.

През 1956 г. ген. Джовани ди Лоренцо беше назначен за шеф на SIFAR по препоръка на американския посланик в Италия Клер Люк, върла антикомунистка, жена на издателя на Time. През 1962 г. ЦРУ инсталира ди Лоненцо за шеф на националната полиция (карабинерите), като си запази и контрола над SIFAR.

Първите крачки на ди Лоренцо бяха опитът за десен преврат под ръководството на американското военно аташе в Рим Върнън Уолтърс. По същото време резидентът на ЦРУ в Рим Уилям Харви започна да набира "оперативни групи" от 2000 души за бомбени и оръжейни атаки. Тези групи имаха възможност да се учат на живо през 1963 г. по време на антипрофсъюзните операции, в които над 200 строителни работници бяха пребити.

За подготовката на десния преврат знаеше и президентът Антонио Сени. Превратът трябваше да завърши с убийството на примера Алдо Моро.

Планираният преврат, известен като "Плана Соло", обаче се провали през март 1964 г., когато карабинерите останаха в своите казарми. Независимо от това заговорниците насочиха своето внимание към нова офанзива срещу левицата, в която вече участваше и Ватикана. Генерал ди Лоренцо, чиято SIFAR вече беше станала SID, включи нови участници в проекта Gladio. Те планираха да създадат тайна паралелна сила, известна като Parallel SID, която проникна в почти всяка институция в държавата.

Две други секретни структури поддържаха връзки с програмите на Gladio. Това бяха "Рицарите на Малта" (б.а. – виж предишните броеве на "Строго секретно") и Ложата на свободните масони, известна като Пропаганда-2 или P-2. В края на 60-те години глава на ложата стана Личо Джели, малтийски рицар, който воюваше по времето на Мусолини в неговите "черни ризи" и през 50-те години беше вербуван от SIFAR.

След няколко години изгнание в Аржентина той се върна в Италия и бързо растеше като масон. През 1969 г. над него пое контрола Александър Хейг, по онова време помощник на Хенри Кисинджър, който беше съветник по националната сигурност на президента Ричард Никсън. Джели стана основната връзка между ЦРУ и SID на ди Лоренцо, който също беше масон и малтийски рицар. Двамата започнаха да събират информация и досиета на хиляди италианци, в това число духовници и съдии.

Няколко години по-късно избухна голям скандал. Следствието откри 157 000 такива досиета в SID. Парламентът нареди 34 000 от тях да бъдат изгорени, но ЦРУ получи дубликати от всичките.

През 1968 г. напрежението в Италия нарастваше, което съвпадаше и с операцията на НАТО и САЩ в Чехословакия. Gladio противодействаше. Терористичните атаки от 147 през 1968 г. достигнаха 398 през 1969 г. и 2498 през 1978 г. Gladio беше и зад взривовете в Милано през 1969 г.

По същото време президентът Джовани Леоне обобщи ситуацията: "С тези 10 000 цивилни полицаи, мотаещи се наоколо, аз, както обикновено, съм президент на лайна".

През 1972 г. беше взето решение за нанасяне на превантивна атака срещу италианската комунистическа партия, която спечели 27 на сто от гласовете в изборите и ги увеличи на 35 на сто през следващите четири години. Започна серия от бомбени атентати, поставили началото на "стратегията на напрежението" с цел да се измести италианската политическа сцена надясно.

Ако Gladio беше въоръжената сила, тайната масонска ложа Пропаганда-2 (Propaganda Due, P-2) беше елитното сенчесто правителство, ръководещо Gladio.

P-2 се ръководеше от Личо Джели, наричан "кукловода". През 1972 г. ложата P-2 имаше над 1000 члена, представляващи Who is Who на италианската политическа, военна и икономическа върхушка. Сред тях бяха членове на кабинета, шефове на разузнаването, 160 висши офицери, 48 члена на парламента, шеф на генералния щаб, дипломати, банкери, издатели, бизнесмени.

През 1974 г. Джели се срещна тайно с Александър Хейг, предишният главнокомандващ на силите на НАТО, който тогава беше шеф на личния състав на Белия дом при президента Никсън. Тайната среща стана в американското посолство в Рим. Получил благословията на тогавашния съветник по националната сигурност на САЩ – Хенри Кисинджър, Джели напусна срещата с обещанието за сериозна финансова помощ за Gladio и за неговите планове за вътрешен саботаж на италианския политически живот.

Джели поиска допълнителни средства за P-2 и Gladio. Той се свърза с члена на P-2 Роберто Калви – директор на Banco Ambrosiano, най-голямата частна банка в Италия. Калви започна нелегално да им прехвърля пари от своята банка, използвайки ватиканската банка Institute per de Religione (IOR) за тяхното изпиране. Джели контролираше Калви. През 1967 г. бившият шеф на италианската тайна служба влезе в P-2 и й донесе 150 000 досиета на всички висши представители на италианското общество.

Междувременно станаха събития, които шокираха не само Италия, но и целия свят. В началото на 1978 г. министър-председателят Алдо Моро беше отвлечен и убит от "червените бригади", които се водеха като "революционна просъветска група". Но убийството на Моро беше организирано и ръководено от P-2. Двете "червени" и "черни" бригади бяха инфилтрирани от американското разузнаване.

Няколко месеца след убийството на Алдо Моро за папа беше избран италианският кардинал Албино Лучиани, приемайки името Йоан Павел І.

Този почтен, спокоен и задълбочен човек предизвика паника в някои среди на Ватикана. Най-разтревожен беше кардиналът Пол Марчинкус, американецът, човекът на ЦРУ във Ватикана, който беше и шеф на Ватиканската банка. Той разбра, че неговите дни са преброени и че отстраняването му от банката ще предизвика лавина от разкрития за финансови и други престъпления.

Самият Марчинкус беше участник в много финансови машинации. Освен Banco Ambrosiano, IOR използваше мафиотските босове, за да инвестира своите богатства.

Освен това кардинал Лучиани беше считан от десните италиански политици за "комунист", тъй като баща му бу беше социалист. Това беше достатъчно. 30 дни след избирането му папата беше отровен.

Той беше наследен от полския кардинал на Краков Карол Войтила, който взе името Йоан Павел ІІ. Човекът на ЦРУ Марчинкус беше реабилитиран и стана най-довереното лице на Йоан Павел ІІ. При неговото управление Марчинкус започна да захранва полската "Солидарност" с големи суми.

След това дойде и опитът за убийство на Йоан Павел ІІ.

В ЦРУ, мафията, P-2 и още няколко разузнавания разработиха версията за прехвърляне на вината за атентата срещу Йоан Павел ІІ върху някой друг. Изборът падна на България...

Мрежата на Gladio се изграждаше не само в Италия. Тя обхвана цяла Западна Европа. Във Франция се нарича Glaive, което отново идва от гладиаторския меч.

В Австрия носи името Schwert, също сабя.

В Швеция организацията носи името Sveaborg.

В Швейцария се нарича просто P-26.

Мрежите в Холандия, Белгия, Испания, Португалия, Германия, Норвегия, Люксембург, Дания нямат имена.

В Англия тя е известна като Stay behind.

Така отново стигаме до въпроса отпреди 40 години – кой всъщност стреля по Йоан Павел ІІ. Със сигурност това не беше малоумният турчин Агджа. Той само дърпаше спусъка.

В Турция мрежата Stay behind беше известна и като "антипартизанска". Турската разузнавателна агенция MIT беше ангажирана във вътрешен терор и стратегия на напрежение, което доведе до два военни преврата. През 1971 г. след военния преврат от 12 март, структурите на турската Gladio чрез вътрешния терор убиха стотици турци и кюрди.

През 1979 г. издателят на левия вестник Абди Ипекчи беше убит от Мехмед али Агджа, член на Сивите вълци, същият, който през 1981 г. се опита да убие папата.

През 1980 г. генерал Кенан Еврен с военен преврат взе властта. Пълната подкрепа на ЦРУ за този преврат по-късно беше потвърдена от резидента на ЦРУ в Анкара Пол Хенци, същият, който заедно с Клер Стърлинг, Франческо Пациенца и Майкъл Ледин измислиха "българската връзка". След успешния преврат на Еврен, Хенци изпрати телеграма във Вашингтон, в която се казваше: "Нашите момчета свършиха работата."

По същото време в Турция действаха 1700 организации на Сивите вълци с около 200 000 регистрирани члена и над един милион симпатизанти. Но след като бяха използвани, Еврен забрани Сивите вълци, а техният създател полк. Алпарсалан Тюркеш беше арестуван.

Сивите вълци бяха обвинени в 694 убийства. Абдула Чатлъ, един от лидерите им, беше сред основните организатори на терористичните операции на турския филиал на Gladio и играеше ключова роля в кървавите събития през 1976-1980 г. Много от агентите на MIT и от Сивите вълци бяха обучени от американците за терористични операции, като трупаха опит в Бейрут, където под ръководството на израелския Моссад през 1968-1982 г. атакуваха палестински структури и лагери.

Мрежата беше налице. Целта беше определена...


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 284, March 2019
САЩ - Китай: И се започна една война на G-поколенията
В края на януари започналата война между САЩ и Китай /който е и лидерът в глобалните комуникации 5G/ се изостри точно в ...
    Александър Зиновиев: Какво стана и става с Русия
Александър Зиновиев беше един от най-големите руски публицисти и социолози.Бивш дисидент в СССР. Роден в Кострьомска обл...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com