Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language








'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Октоподът
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Какво се крие зад кулисите на наркомафията и банкстерите
03.2019

Става дума за един от най-големите проблеми на съвременното човечество, в който, след 1990 г. беше включена и България чрез мафията, банките и организираната престъпност, проникнала във висшите етажи на властта.

На проблема с наркопроизводството, наркотрафика и кой управлява глобалната наркомафия отделяме постоянно внимание.

Да се върнем накратко към историята.

...Веднага след края на Втората световна война върхушката в САЩ и Англия започна своя кръстоносен поход срещу социализма. За тази цел на Запад пристъпиха към мобилизиране на всички достъпни явни и тайни ресурси в рамката на roll back, тоест "отблъскването на комунизма". Заради това върхушката на САЩ започна да търси допълнителни източници за доходи на ЦРУ.

Намериха ги в търговията с наркотици.

Един от първите примери на участието на ЦРУ в наркобизнеса беше 1947 г. и сътрудничеството с корсиканската мафия. Тогава в Марсилия, с помощта на ЦРУ, се появиха крупни лаборатории за производството на хероин.

През 50-те години наркопроизводството се пренесе в Югоизточна Азия, като с парите от наркотиците Чан Кайши се бореше срещу комунистически Китай.

ЦРУ изгради и "Златния триъгълник" (Лаос – Северен Тайланд – Бирма), откъдето идваха 70 процента от световния опиум. Голяма част от суровината стигаше до Марсилия и Сицилия, където мафията превръщаше опиума в хероин. В Сицилия действаше синдикатът, основан от американския мафиот Лъки Лучано, който едновременно беше и резидент на американското разузнаване OSS.

"Златният триъгълник" беше източник на пари за ЦРУ и по време на Виетнамската война.

През 80-те години се разрази първият наркоскандал. В центъра му беше банката Nugan Нand от Сидней. Тази "джобна банка" беше регистрирана на Кайманите и се контролираше от ЦРУ. С помощта на Nugan ЦРУ переше парите от търговията с наркотици и оръжие в Индокитай.

През 80-те години ЦРУ финансираше никарагуанските "контри" по вече отработената схема "оръжие срещу наркотици". Но стана скандал и се стигна до официално разследване. Въпреки това нелегалната търговия с наркотици на ЦРУ стана съставна част от външната политика на САЩ.

В периода на противопоставянето на СССР и САЩ в Афганистан, търговията на ЦРУ с наркотици достигна гигантски мащаби. С тях ЦРУ щедро финансираше моджахедините. Транспортите от САЩ им возеха оръжие, а обратно към САЩ – хероин. По това време Афганистан вече задоволяваше 60 процента от потреблението на САЩ на хероин.

Начело на наркокартела беше неотдавна починалият Джордж Буш – старши, бивш директор на ЦРУ и следващ президент на САЩ, заедно с неговия клан. Оттогава САЩ включиха в средствата за постигане на дългосрочните геополитически цели и наркотиците.

Преди 18 години в Афганистан стартира "антитерористичната операция", започнала след събитията от 11 септември 2001 г. Нейните резултати бяха наистина впечатляващи. Афганистан стана световният център за производство и разпространение на наркотици. Връзката между САЩ и наркобизнеса стана неразделна. Наркотиците се утвърдиха като мобилизационна световна "черна" икономика с колосален годишен оборот, подхранващ "бялата" икономика на Запада и неговите основни банки.

Един долар, вложен в оборота с наркотици, при оптимални условия може да донесе 12 000 долара печалба. Стойността на афганския хероин в Северен Пакистан е 650 долара за килограм. Един килограм хероин е достатъчен за производството на 200 000 дози. За да стане човек наркозависим са необходими 2-4 дози.

"Белият" капитал не може да функционира без "черния". Това са двете части на световната капиталистическа система, чието ядро са САЩ. На мафията, обслужваща наркотрафика, се падат 90 процента от печалбите при хероина. Онези, които го преработват, получават 2 процента, селяните, които го отглеждат – 6 процента, търговците с опиум – 2 процента. За "черната" икономика е важно наркотиците да се изкупуват от производителите по минимална цена. За тази цел е най-добре в страната-обект да се подпали въоръжен конфликт, за който е необходимо оръжие. Неговите цени започват да растат, което води до намаляване стойността на наркотичните вещества. Колкото по-кървава е войната, толкова по-големи са доходите от търговията и на едните, и на другите.

С други думи, крайъгълният камък на световната "черна" икономика е нестабилността, а нейният бог са войните или управляваният хаос.

В момента световният пазар е осигурен с афгански хероин в 75 процента, пазарът на ЕС – в 80 процента, на САЩ – в 35 процента.

През Централна Азия преминават 65 процента от афганските наркотици. Важна роля играят и косовските албанци в международния трафик. След като откъснаха Косово американците създадоха там плацдарм за разпространението на наркотици, предимно към Европа.

В този процес един от най-важните аспекти на проблема е участието на банките в изпирането на мръсните пари, получавани от наркотърговците срещу големи комисионни.

Всъщност международните банки се превърнаха във финансова служба на наркокартелите. Според последни данни банките изпират до 50 процента от доставяните на пазара наркотици. Отдавна стана срастване на крупния банков капитал с наркомафията в нейното класическо разбиране на "наркосиндикат". Да се прокара границата между световните банки и наркокартелите вече е невъзможно.

Невъзможно е също така да се прокара граница между мръсните и чисти пари. Голяма част от "чистите" пари имат наркотичен произход. алиансът между банките и наркокартелите може да се определи като "наркобанкова мафия" или "наркобанков бизнес". Новият транснационален съюз има наистина неограничени възможности да влияе върху живота на съвременното общество – икономиката, промишлеността, селското стопанство, науката, културата, образованието, вътрешната и външна политика. Моделът на устройството на повечето страни по света днес е нов стадий от развитието на капитализма, а именно наркобанков капитализъм.

Какво е това наркокартел?

Специалистите по организирана престъпност пишат, че картелът е холдингова агломерация от дребни и гъвкави мафиотски групировки, които владеят едни или други части от отрасъла. За разлика от наложените представи, картелът е силно децентрализиран.

През миналия век най-големите наркокартели бяха базирани в Колумбия, като най-известните бяха Кали и Меделин (в съответните градове на Колумбия). През 1990 г. ежегодната печалба на мафията Кали беше 4-9 милиарда долара, като лидерите й взимаха решения за Колумбия и САЩ. Те управляваха своята империя със сложна система от телефони, факсове, пейджъри и компютри, разполагаха със собствена разузнавателна мрежа, която е по-добра от разузнаването на повечето развиващи се държави.

В международен план става дума за класическа форма на синдикат. Няколко синдиката сключват картелно споразумение за разпределение на пазарите. Всяка крупна страна – САЩ, Англия, Германия и Франция, е голям наркопазар, на който действат няколко синдиката, договорили се за разпределението на пазара. "Главата" на синдиката се намира в страната на реализацията на стоката, опашката се намира в страната на производството на стоката. Главните ръководители на афганските наркосиндикати например трябва да се търсят на хиляди километри от опиумните поля на Афганистан – в Турция, Европа, САЩ. Практически всички наркосиндикати са транснационални организации.

Започна борба за преразпределение на пазарите, която се превърна в истинска война на съвременната наркомафия с банките, спецслужбите, медиите. Всички те имат легален статут.

Освен тях към третото равнище се отнасят и законодателната и съдебната власт, редица ключови ведомства на изпълнителната власт. Те изграждат пътна мрежа, която излиза извън границите на отделните държави.

Именно мрежата на наркомафията започна преди 30-40 години либерализирането на движението на стоки, хора, капитали и информация, тоест онова, което днес се нарича глобализиране. Това означава, че глобализирането е с корени в наркотиците, както и съвременните глобални банки.

Световната наркомафия се намира под управлението на тясна група хора, която може да се нарече световна олигархия, в голямата си част изградена от Буш-старши, Клинтън и Чейни. Някои аналитици ги свързват с Комитета на 300-те, т.е. короновани личности, банкери, държавни и политически дейци от Колумбия до Маями, от Златния триъгълник до Златния полумесец, от Хонконг до Ню Йорк, от Богота до Франкфурт.

Търговията с наркотици и особено с хероин е огромен бизнес, който отгоре до долу се контролира от няколко неприкосновени клана в света и всеки от тях има поне по един член в Комитета на 300-те.

В почти всички държави наркомафията има покровители във висшите ешалони на властта.

Въпреки че на Комитета на 300-те принадлежат най-големите банки, застрахователни компании, нефтени корпорации, търговски центрове, световната наркокорпорация е техният главен актив. Това е най-голямото самостоятелно предприятие в света, превъзхождащо всички останали.

Тази наркокорпорация започна да се изгражда още през ХVІІІ век и съществува и до днес като наркобизнесът не е тяхна крайна цел, а само средство за постигане на абсолютно световно господство.

Ключов институт на това равнище са банките, чиито собственици влизат в Комитета на 300-те.

Срастването на банките с групировките започна отдавна, преди около 400 години. Началото беше в Британия.

Втората световна война усложни възможностите на наркомафията, заради което в средата на ХХ век започна разпадане на британската колониална система, активизира се национално-освободителното движение в страните от Третия свят, което наруши световните наркоканали.

В социалистически Китай беше нанесен удар по наркокартелите.

СССР също стана основна пречка, особено с навлизането в Афганистан през 80-те години. В резултат, социалистическите страни напълно ликвидираха наркомафията на своите територии.

Но на Запад наркомафията нямаше големи загуби. Там банките активно перяха наркопарите. Морган, Рокфелер, Ротшилд се свързаха с наркокартелите Кали и Меделин.

Алиансът на банките с наркомафията започна от 60-те години на ХХ век. По това време мафията държеше голяма наличност. През 80-те години, особено в Италия, започна да използва банковата система за пране на пари по целия свят, в това число и банките на Ватикана – IOR и Banco Ambrosiano, които стояха зад опита за убийството на Йоан Павел ІІ.

По същото време в САЩ започна на пълни обороти да работи доларовата печатница, либерализираше се международното движение на парите, растеше световният финансов пазар и офшорите. Държавата започна да се изтегля от икономиката, което се наричаше тачеризъм – в Англия или рейгъномика – в САЩ.

Това мащабно пране на пари започна да застрашава вътрешната стабилност на държавите от Запада. Появи се FATF, групата за разработка на финансови мерки за борбата с прането на пари. Но и тази структура не постигна нищо особено срещу наркомафията. Центровете за пране се пренесоха в страните от Третия свят. В бившите социалистически страни марионетните власти започнаха да демонтират системата на държавен контрол върху вътрешните и международни финансови потоци.

Появи се глобализацията, зад която се криеше пълно либерализиране на търговията и финансите. През 1995 г. се появи Световната търговска организация, която получи мандат за пълен демонтаж на държавните граници.

Това укрепи владиците на наркобизнеса. Стремително растеше организираната престъпност, свързана с наркотиците и глобализирането.

Мафията започна да усвоява пазара на Русия и на бившите социалистически страни.

Последният етап започна преди около 10 години със засилването на съюза между банките и наркомафията в световни мащаби. Финансовата криза от 2008 г. удари целия трансатлантически банков сектор, който се спасяваше с живите пари от наркотиците.

Банките предлагат на наркобароните своите услуги за пране на пари и избелването им в реалния сектор на икономиката. Наркокартелите, от своя страна, като приоритет разглеждат инвестициите в банковия сектор.

В момента този съюз и Комитетът на 300-те контролират основните световни банки и наркотърговията.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 284, March 2019
Опис на личните вещи на Сталин след смъртта му
На фона на продължаващите спорове за личността на Сталин и неговата роля в историята – добра или отрицателна, се спомена...
    Географията на Първата опиумна война
През 2020 г. в света е имало 210 милиона наркомани, тоест 4,8 процента от населението на възраст от 15-64 години, които ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com