Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Досие - актуална тема
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Борбата с корупцията е вредна за демокрацията
04.2019

Учете езици. Ще ви трябват след като влязохме в ЕС и НАТО. Аз знам толкова, че мога да вляза и да изляза. Което е неизбежно.

Но "лингвистичната" ми мисъл е заради друго.

Има стихове, които са най-силни в оригинал. Така е с една от най-прекрасните песни от по-младите ни години Old and Wise, т.е. "Стар и мъдър".

Ще ви я преразкажа накратко.


    "Докато гледат очите ми, ще виждам
    приближаващи сенки,
    а вие, които оставих назад,
    бих искал да знаете, че винаги
    ще сте в моите мисли.
    Когато съм стар и мъдър.
    Лошите думи вече нищо не значат за мен,
    когато есенните ветрове ме пронизват
    и когато, в средата на времето,
    ме запитат дали ви познавах
    ще се усмихна и ще кажа, че бяхте мои приятели
    и тъгата ще избяга от моите очи.
    Когато съм стар и мъдър."

Тази прекрасна песен някога беше написана от Алан Парсънс и изпълнявана от Колин Блантстоун.

Цитирането й подсказва, че и аз започвам да остарявам. Но онези, които си мислят, че ставам сантиментален, ще бъдат разочаровани.

Започвам с този неприсъщ за мен увод, за да ви въведа в темата, която бих нарекъл "Революционен етюд за две гайди и тъпан".

За какво става дума?

Поколението ми беше с най-силния социален аванс в историята на България. Завършихме елитни гимназии и елитни университети. Познавахме се добре. Вървяхме по "висшите коридори". Поради това бях доста изненадан от метаморфозата на някои от това поколение през последните години. Наричам явлението политическа хибридизация "на гайдите".

Срещам "гайда №1", която преди години беше в същата партия, но след това се "реабилитира" по оригинален начин. "Не, не се противопоставих на вписването на ръководната роля и вечната дружба в Конституцията, защото бях в отпуск.Иначе, дисидентствах отвътре."

"Гайда №2" пък е влязла в същата партия, водене от... антикомунистически мотиви. "Значи, в партията имаше две партии – една добра и една лоша. Ако бях излязъл въобще от партията, щях да отслабя втората, т.е. добрата. Водех битката си отвътре. Но знаех на коя страна да застана." Застана на страната на петата колона – перестройчиците, които ни разкатаха мамицата.

Третият е още по-радикален фрагмент от този революционен етюд – един тъпан. До 1990 г. беше маргинал, заради вродена тъпотия. "Онази система не ми даваше никакви шансове заради дечицата на номенклатурата. Дойде обаче демокрацията и получих шансове."

Нищо, нека и по-простите да поуправляват.

Но какво стана с бившите елитни?

През 70-те, 80-те и 90-те години се хранеха от онази власт и използваха нейните привилегии – паричните, отпускарските, жилищните, стомашните, болничните. Сега се оказа, че това е било маскировка.

Прави са. Там нямаше никаква свобода, а само уравниловка – едни и същи апартаменти, едни и същи мебели, едни и същи леки коли, едни и същи салами, един и същ коняк, едни и същи ресторанти, едни и същи курорти. Колко можеше да се издържи в такъв колхоз?

Заради това първото нещо, което направи демократичната власт, беше да разкара уравниловката и да стимулира воювалите с привилегиите на комунизма.

Онова, което беше планово разпределение в икономиката на дефицита, при капитализма стана достъпно за всеки. Всичко, което преди това трудовият човек завиждаше на министъра, днес може да си купи и никой не му пречи – лимузина, апартамент, луксозна почивка, коняк, стая в болницата...

Но, ако има пари. Няма.

Междувременно някогашната опозиция научи думата "дай" и започна да ни приобщава към нормите на цивилизования свят.

И тръгна корупция каквато светът не беше виждал. И трудовият човек отново е пълен с ненавист, в сравнение с която омразата му към комунизма е като клеченето на Ромео под балкона на Жулиета.

Масите пак искат власт, като при социализма. Хайде де! Само при него жизненото положение на управляващите и управляваните беше почти еднакво, заради което се ползваше с голямо търсене по света. Компенсацията изравняваше неравенството. Но онази система беше изхвърлена "правилно" от историята, като "недостатъчно демократична".

Сега обаче нещата са демократични и народът, с присъщата му завист към управляващите, иска да ликвидира колосалната системна корупция.

В никакъв случай! Ще ви обясня защо не трябва.

Колкото и парадоксално, корупцията е най-важният фактор, коригиращ бездушието на пазарната икономика. Ако например в търговете на БТК, ЧЕЗ, Софийска вода, Нефтохим, Булгартабак и т.н. нямаше подкупи, щеше да ги спечели онзи, който предлага най-много пари в офертата си. А парите, както е известно, не идват от честен труд. Това означава, че търговете ще бъдат спечелени от по-големия бандит. Подкупът обаче дава шанс и на по-малкия бандит да се пребори с по-големия бандит. По този начин корупцията облагородява капитализма, който без нея ще си е един ненаситен звяр и изравнява шансовете между бандитите.

Я си представете, че нямаше корупция. От какво щяха да забогатяват демократите? От най-тежките престъпления – тероризъм, бандитизъм, наркотърговия. Корупцията обаче ги спасява от тези престъпления. По този начин тя укрепва демокрацията. Който печели изборите след това дава възможност да забогатеят и на своите клиенти, т.е. демократичен клиентелизъм. А като забогатеят, те отново влияят върху изборите. Е то как корупцията не позволява на капитализма да се откъсне от политиката, а на политиката от живота.

Корупцията в капитализма изпълнява същата роля като идеологията при социализма. Тя изравнява хората, значи е признак на демокрацията.

В капитализма, без корупция парите щяха да управляват само в зависимост от своята величина. Това например щеше да скъса нишката, свързваща клошара с префучаващия банкер. Такова лошо нещо не трябва да се допуска. Това означава, че корупцията осигурява и хармония в обществото.

Корупцията в капитализма е лост за обществения аванс към върха. Без нея икономическата власт щеше да се предава от родители на деца. А с нея всеки идиот и бандит може да се шмугне в елита.

Ето защо борбата с корупцията е вредна за демокрацията. Тя трябва да бъде насърчавана, за да не вземе да изчезне. Иначе ще се стигне до декомпозиране на сцената и отново до революционния етюд за две гайди и тъпан.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 285, April 2019
Вартоломей потъна в мъглата на Босфора
Преди четири месеца Антиохийският патриарх на Сирия и Ливан - Йоан, изпрати послание до Константинополския патриарх Вар...
    Абе, кретени, що ручахме жабетата?
Доста отдавна посочихме, че по падащите се идиоти на човек от населението и на квадратен километър сме на първо място в ...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com