Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Гладио изпълзя от подземието
50 години контрареволюции, които продължават
07.2019

Въвличането на България в "стрелбата по Йоан Павел ІІ" беше една от най-големите атаки срещу НРБ, СССР и социалистическата общност преди 1990 г. В нея участваха всички основни западни шпионски централи – ЦРУ, MI6, френските, италианските, Ватикана, Турция и "Сивите вълци", Израел с Моссад, и т.н.

Жертва стана един невинен човек – Сергей Антонов, както и имиджът на НРБ, като в контекста на онези години атаката беше преди всичко срещу СССР, заради което избраха България.

Лично участвах в този процес чрез информацията, която получавах от Полша, Чехословакия и другаде, и която беше препращана към Тодор Живков и някои членове на Политбюро по линията на така наречения "стратегически анализ", т.е. на висшия политически анализ в онези години.

Още през 1995 г. започнах опити за разработката на цялостната картина на операцията срещу България, която постепенно се попълваше с нови подробности. Нищо чудно, че те бяха забелязани и прехванати, като на Запад послужиха и за основа на няколко книги от хора, които не биха могли по никакъв начин да разполагат с тази информация или да участват в тези процеси.

В апокалиптичната България след 1990 г. те не бяха забелязани, защото никой не можеше да ги разбере и защото новите "демократи" трябваше с всички средства да обслужват интересите на онези, които ни въвлякоха в тази история, същите, които организираха и покушението срещу Йоан Павел ІІ /кардинал Карол Войтила/.

Връщам се отново към тези години, защото те бяха част от "Операция 50 години контрареволюции" и основно средство за дискредитиране на Българя. Същите централи организираха тероризма в България, който доведе до така наречения "възродителен процес" и който от днешна перспектива беше първият опит от Запада за въвеждане на международния тероризъм чрез радикализирането на исляма, като избраха за жертва българските мюсюлмани.

Връщам се към тези събития защото те отново са актуални с активизирането на тероризма в Европа и управляващите се зад него шпионски централи, най-вече октопода на тероризма Гладио – Gladio.

Ще ви върна отново към онези години с известни и неизвестни детайли, които в София, по онова време, за съжаление, бяха повече във втората категория, в това число и на висше политическо равнище.

***

В горещата лятна сутрин на 2 август 1980 г. мощна експлоатация разтресе главната чакалня на гарата в Болоня, 85 души бяха убити и стотици ранени.

В началото бяха обвинени италианските легендарни градски партизани "Червените бригади", но скоро се оказа, че атаката идваше от "дълбоката държава", т.е. от самото италианско правителство.

Но контурите на тази конструкция изплуваха от подземието чак 10 години по-късно, когато италианският премиер Джулио Андреоти на разпит от специална комисия разкри съществуването на оръжейни депа и складове, разпръснати в цялата страна на разположение на организация, която по-късно беше идентифицирана като Gladio – Гладио.

В групата бяха не само стотици крайно десни членове на разузнаването, военните, правителството, медиите, църквата или корпоративния сектор, но и откровени "фашисти" от Втората световна война, психари и криминалисти.

Въпреки опитите на Андреоти да представи тази организация като патриоти, беше ясно, че ставаше дума за нелегална и опасна подземна структура.

Последвалите разкрития показаха връзки с други подобни групи в цяла Западна Европа, от които повечето бяха дълбоко закопани правителствени организации за държавен тероризъм, като всички в крайна сметка бяха контролирани, командвани и регулирани на висше равнище от ЦРУ и НАТО.

Названието Gladio идваше от двуострия къс меч, използван в древния Рим. Постепенно се разширяваше, за да включи дълбоките терористични структури, като масонската ложа Р2 в Италия, Р-26 в Швейцария, "Свеаборг" – в Швеция, "Сивите вълци" – в Турция, или "Овчата кожа" – в Гърция.

Този европейски списък имаше връзка не само с всяка спонсорирана от САЩ терористична организация по целия свят, в това число Операцията "Кондор" в Латинска Америка, но и с повечето наркокартели, които доставяха финансите за захранването на този корумпиран и смърдящ бизнес.

Някои от тези подробности се появиха много години по-късно, други бяха в сейфовете на разузнаването и контраразузнаването на социалистическите страни, преди всичко Полша, ЧССР и ГДР, за така наречения "несвещен съюз между Ватикана, ЦРУ и мафията".

Съществен принос дадоха и десетките мои разработки и анализи в "Строго секретно" и другаде, прехванати от основните информационни канали, влезли в десетки книги и сценарии на Запад на тази тема.

Общо, всички те постепенно дадоха интегриран портрет на глобалните машинации на "Операция Гладио".

За Гладио започнаха официално да говорят в Европарламента през ноември 1990 г. заедно с разпадането на СССР и източноевропейския социализъм. Но САЩ и НАТО продължаваха да отказват каквато и да било информация на тази тема. Така е до днес.

Поради това историческият контекст на Гладио е крайно необходим, за да се разбере "фирмената марка" на всички операции на "фалшивия флаг" в съвременния свят.

Произходът на този дълбок криминален лабиринт с актьори на "дълбоката държава" беше в така наречените "Стой отзад" (Stay Behind) армии, появили се в края на Втората световна война в западните страни и САЩ за противодействие в случай, че СССР или Източна Европа решат да нападнат Западна Европа.

Много бързо обаче тези секретни армии се трансформираха от мисията за противодействие за външна атака към вътрешен саботаж и диверсии, воюващи срещу социалния следвоенен социализъм в Италия, Гърция и накрая, като глобална мрежа срещу всяка нова народна демокрация.

Основният автор на армиите "Стой отзад" беше генерал Райнхард Гелен, шеф на нацисткото военно разузнаване на Хитлер по време на Втората световна война. Когато разбра, че Райхът е обречен, Гелен започна да създава секретни партизанския ескадрони от фашисти Хитлер – югенд, "умирай трудно", фанатици за война срещу съветската заплаха.

Не можеше да липсва и офисът за стратегически услуги – OSS, предшественикът на ЦРУ под ръководството на Уилям /Дивия/ Бил Донован, който набързо включи както Гелен, така и генералът от SS Карл Волф през 1945 г. във формирането на Организацията Гелен /която по-късно беше трансформирана в съвременната служба BND на ФРГ и която получаваше финансиране от G-2 на американската армия/.

Операция Гладио се роди.

Ответният човек на САЩ беше Алън Дълес /първият президент през 1927 г./ на Съвета за международни отношения и след това първият шеф на ЦРУ. Напълно закономерно след инкорпорирането в САЩ те изплуваха в родното си място – Италия, като гладиаторите.

През 1947 г. ЦРУ, като наследник на OSS, получи първата задача – да пречи на Италианската комунистическа партия да формира следващото правителство. Изборите бяха насрочени за 1948 г. и ИКП беше най-силна не само в Италия, но и в Сицилия. Но на разположение вече беше Гладио и той си знаеше задачата. Гладиаторите бяха обучавани в специален лагер на Сардиния под командването на фашисткия лидер от Втората световна война принц Жунио Валерио Боргезе.

Допълнително стотици американски мафиоти започнаха да кацат на италианските брегове, за да помагат срещу комунистическия проблем. Това беше резултат на работата на Донован, който от 1943 г. работеше с американските мафиоти "Лъки" Лучано и Вито Геновезе за създаването на ново финансиране на операциите на OSS с наркотици и за инсталирането на сицилианската мафия на острова, което доведе до операция "Хаски" /т.е. на инвазията на съюзниците на Сицилия/.

Тези сили бяха пуснати срещу италианския електорат, като през 1948 г. средно по петима души седмично бяха убивани от терористичните групи на ЦРУ. Резултатите бяха предвидими. Комунистите бяха победени, християн-демократите се върнаха на власт. Но опасността за тях оставаше. Половината от италианските избиратели бяха с прокомунистически симпатии, леви политици управляваха повечето европейски страни. Трябваше нещо повече да се направи.

Проблемът обаче бяха парите – както винаги те не стигаха. Първите 200 милиона, които дойдоха за Гладио от Рокфелер и Мелон, бяха бързо похарчени. Но Националният акт за сигурност на САЩ от 1947 г. остави вратички, което позволяваха на ЦРУ тайни операции.

Завесата падна, зад нея ставаха страшни неща.

Появи се Пол Хелиуел, който беше вътрешен член на OSS, заедно с Mellon, Vanderbilt, Carnegie, Dupont и Ryan, клановете от така наречения клуб Oh-So-Social. Именно Хелиуел,

/специалист по операциите "наркотици за оръжие", т.е. на опиумните сделки с Гуоминдана на Чан Кайши и неговата армия, воюваща срещу Мао Цзедун/, стигна до гениалната мисъл да прави същото, но този път вътре в САЩ.

По този начин Донован създаде дълбока връзка, която съществува и до днес между националните шпионски централи и организирания криминалитет. Сцената напуснаха такива "благородници", като "Лъки" Лучано, Вито Геновезе, Мейер Лански, Трафикантите и Гамбино. Улиците на Ню Йорк, а след това и на другите американски метрополии, бяха наводнени с хероин.

Това ново начало скоро доведе до Френската връзка и Златния триъгълник, от който ЦРУ и Air America транспортираха наркотици от Югоизточна Азия по време на войната във Виетнам и по-късно през Балканите, Мексико и Колумбийските наркокартели.

Но се появи друг проблем – как да се плаща на мафиотите без никой да забележи. Наистина – как да се изпере и укрие този финансов монстер от дебнещите очи на обществото, данъчните и така нататък.

И именно тук се появи Ватиканската връзка, която анализирам още от 1980 г. и която беше прехваната от други световни автори. Но не това е най-важното.

Най-важното беше Член 2 на Латеранския договор от 1929 г., който регулираше отношенията между Светата църква, т.е. Ватикана и италианската държава, забраняващ намесата на втората, т.е. Италия, в делата на първата – т.е. Ватикана.

Никой не можеше да предвиди до какво ще доведе този имунитет. И никой не можеше да предвиди формирането и появата на Института на религиозни дела – IOR, така наречената Ватиканска банка.

Създадена от папа Пий ХІІ и Виркардино Ногара през 1942 г. банката бързо влезе в оборот, като основен пощенски клон между сицилианската мафия и ЦРУ, в който всички пари и документи, идващи от наркотрафика и от свързаната с наркотрафика Гладио бяха събирани и изпирани.

През 1945 г. папата имаше частна аудиенция с Донован за използването на Гладио и Донован беше награден като антикомунистически кръстоносец с Големия кръст и Ордена на Силвестър.

Преди това папа Пий ХІІ работеше с Алън Дълес и американците за прекарването на така наречените "пътеки на плъховете", т.е. помощта за бягството на нацистите от Европа.

Сега хоризонтът се разшири. На първо място трябваше да бъде унищожена комунистическата заплаха в навечерието на изборите от 1948 г. Заради това папата организира собствени "антитерористични" групи под командването на монсиньор Бечерай, за да помагат на гладиаторите срещу левия италиански електорат. Задачата беше изпълнена.

Втората задача беше дългосрочна. Комунизмът, социализмът и всякакви други форми на прогресивни правителства навсякъде трябваше да бъдат извадени от строя. За това трябваха пари - много пари. Непроследими пари. Пари от наркотици.

През месеците преди изборите през 1948 г. ЦРУ внесе 65 милиона долара във Ватиканската банка. Те идваха от хероина, произвеждан от италианския фармацевтичен гигант Schiaparelli, които след това бяха транспортирани от италианската мафия в Куба, откъдето се разпределяха към Ню Орлийнс, САЩ, Маями и Ню Йорк от клана Санто Трафиканте. Бизнесът беше печеливш, но не беше достатъчен за нуждите на ЦРУ и Гладио. Трябваха още пари, още наркотици и още банки.

Гладио трябваше да стане глобален.

Новият съюз беше сключен с Корсиканската мафия. За разлика от сицилианската мафия Корсиканската имаше голям опит в производството на хероин от дългите години сътрудничество с лаоски, камбоджански и виетнамски техници във френски Индокитай. Появи се снабдителният път от Бирма през Турция до Бейрут и до Марсилия. Имаше малък проблем. Левите докери в Марсилия, които симпатизираха на въстаническата армия във Виетнам на Хо Ши Мин, отказаха да товарят и разтоварват корабите от Индокитай. Няма проблем – започна терор на корсиканската мафия, заплащана от ЦРУ, и проблемът беше решен. Към 1951 г. Марсилия стана център на западната хероинова индустрия. Voila – Френската връзка.

Междувременно Бил Донован напусна ЦРУ, за да създаде Световната търговска корпорация – WCC, чиято основна задача беше да стимулира търговията с оръжие за наркотици. Отново Пол Хелиуел, помогна със своята фирма Sea Supply – фирма на ЦРУ, осигуряваща трафика на хероина от Бангкок. До 1958 г. цялата операция беше толкова успешна, че се появи втори маршрут, минаващ през Сайгон. Тук помогна марионетката на ЦРУ, инсталирана в Южен Виетнам – Нго Дин Дием.

На хоризонта все пак имаше облаци – опасността от разкриване на този бизнес. Какво да се прави? Първата реакция беше да се обвини за растящия хероинов проблем на Запада комунистически Китай при Мао Цзедун. На второ място се появи решението да се отклони вниманието от проблема и да се подобри имиджа на ЦРУ.

И през 1953 г. ЦРУ организира операция Mockingbird. В нейните рамки агенцията ангажира стотици американски журналисти за пропагандиране на нов имидж на "фирмата", а всъщност това беше антижурнализмът на основни новинарски мрежи, като ABC, NBC, Newsweek, Associated Press, Saturday Evening Post.

Сега момчетата от Ленгли можеха да се отпуснат. Очите на световната общественост можеха да ги гледат през розовите очила на операция Mockingbird.

Но да се върнем към Ватикана. Банката IOR, основният стълб на Гладио, не можеше да понесе цялата тежест. Защото до 1980 г. глобалният хероинов бизнес достигна 400 милиарда долара. За това беше необходима нова контролираща финансова мрежа за снабдяване на "Банката на господа". Имаше нужда и от съответния диригент. И той се появи – Микеле Синдона.

Биографията на Синдона беше доста скромна – завърши данъчно право в Университета на Месина през 1942 г., след което го изстреляха до основен водещ финансов съветник на сицилианската мафия – агент на ЦРУ, и финансов кръстник на Светата столица.

Към края на 50-те години Синдона стана основна връзка между мафията, ЦРУ и Ватикана, което водеше до свалянето на правителства и финансово унищожение.

Мрежите бяха огромни. Тук само ще припомним, че Синдона купи Fasco в Лихтенщайн чрез която купи своята първа банка – Banca Privata Finanziaria.

След това BPF, чрез работещата в Чикаго Continental Illinois, стана основен трезор за трансфер на парите от наркотрафика от IOR за нуждите на Гладио. Реално, именно този банкерски тръбопровод захрани преврата в Гърция през 1967 г.

Чрез своите чикагски връзки Синдона за първи път се срещна с монсиньор Пол Марчинкус, известен като Горилата.

Горилата беше висок 192 см, "надарен уличен боец и любител на бърбън, фини пури и млади жени". Под патронажа на Синдона Марчинкус скоро стана лична охрана на папа Павел VІ и ръководител на IOR. Третият "мускетар" в лицето на Роберто Калви (асистентът – и по-късно пълен – директор на прословутата и базирана в Милано Banco Ambrosiano) допълни тримата ватикански амиго. Заедно те бяха драматична, колективна фигура в световния банков подземен свят през "anni di Piombo" ("годините на водене" на Gladio в Италия от 1969 г.- до 1987 г.). Колко драматично, се илюстрираше с тъмната смърт на Калви. Кой може да забрави зловещия спектакъл (юни 1982 г.) с тялото на Калви, висящо от моста на Блекфрайърс в Лондон, краката му висящи в Темза с джобове, пълни с пет тежки тухли. За да е ясно кой го беше обесил – масоните.

По-късно пък Синдона беше убит (1986 г.) с чаша кафе с цианидно затопляне, докато беше в затвора под "максимално защитен режим".

Калви беше ключова фигура в създаването на серия от осем кухи компании (шест в Панама, две в Европа), чрез които наркобароните като Пабло Ескобар в Южна Америка бяха насърчавани да депозират своето плячкосване. (ЦРУ помагаше с транспортирането на кокаина на Ескобар във флот от самолети, опериращи от летище Скрантън в Пенсилвания). След това парите бяха прехвърляни чрез Banco Ambrosiano на банка IOR, която взимаше 15 до 20 процента такса за "обработката". Оттам парите бяха разпределяни в множество европейски банки, създадени от Синдона за използване от Gladio, разпространени по целия континент. В допълнение към потока от пари в брой от картелите, пари бяха теглени от Banco Ambrosiano към осемте кухи компании – отново за използване от ЦРУ при финансирането на тайните му операции.

Това показваше една обща оперативна процедура на цялата "банкова" система Gladio, т.е. системата, която не беше предназначена да генерира печалба, а предназначена да губи парите си в тайни операции. Това обясняваше редовния и грандиозен провал на множество банки, свързани с ЦРУ, включително: Franklin National Bank (закупена от Синдона), Castle Bank & Trust, Mercantile Bank & Trust (създадени от вездесъщия Пол Халиуел), Nugan Hand Bank (в Австралия, и от които средствата бяха отклонени, за да подкопаят министър-председателя Гоф Уайтлам по време на Виетнамската война), и скандалната Международна банка за кредити и търговия BCCI (базирана в Карачи за търговията с хероин в Югоизточна Азия).

Всъщност именно сривът на Banco Ambrosiano доведе Калви и Синдона до тяхната преждевременна кончина.

И накрая, тези величествени институции бяха се вкопчили в тясна престъпна прегръдка с много от най-престижните финансови компании в Америка, включително Citibank, Bank of New York и Bank of Boston. Основата на айсберга се простираше далеч и широко. Но какво наистина правеха всичките тези пари?

След елиминирането на италианската демокрация през 1948 г. "тайните армии" на Гладио влязоха в период, който можеше да се характеризира като "бременна инкубация". По този начин през 50-те години се създадоха различни пътища за доставка на наркотици и финансови мрежи, както и някои основни политически организации.

Най-важната от последните беше масонската Propaganda due, известна още като P2.

Създадена през 1877 г. като масонска ложа на благородството в Пиемонт, тя беше забранена от Мусолини през 1924 г., за да бъде възкресена след войната с одобрението на Алън Дълес, който беше тридесет и трета степен масон. Ложата, макар че първоначално доминирана главно от агенти шпиони, военни и мафиотски фигури, скоро щеше да обхване целия Who is who на италианските политически, корпоративни, банкови и медийни среди.

Организацията се разпространи в цяла Европа, в Северна и Южна Америка, нейните членове включиха такива светила като Хенри Кисинджър и генерал Александър Хайг.

Отличителната фигура на P2 беше Личо Джели. Родословието му беше впечатляващо: бивш доброволец в 735-ия батальон "Черни ризи", бивш член на елитната дивизия на SS при маршал Гьоринг, след това служител на щатския корпус за контраразузнаване на Петата армия.

Работейки с Уилям Колби – агентът на OSS във Франция, и с Алън Дълес – директорът на OSS, Джели скоро влезе във Ватикана, където помагаше за нацистките пътища за евакуация към Аржентина. Връзките му с Аржентина по-късно се оказаха решаващи за улесняването на операцията Condor (подкрепяната от САЩ програма за масови убийства през 70-те и 80-те години в Южна Америка). Нещо повече, през 1972 г. Джели се превърна във върховния "Поклоннически майстор" на P2, под чието ръководство ложата достигна пълния си ужасяващ цъфтеж.

На този етап си струва да се спомене, че в резултат на полицейска акция във вилата на Джели през 1981 г. беше заловена пълната документация за структурата на Гладио.

Една от първите акции на Гладио беше турският преврат от 1960 г. Тогава премиерът Аднан Мендерес направи фатална грешка и си повярва, че наистина е начело и започна посещение в Москва, за да си осигури икономическа помощ. Армията Stay-Behind в Турция, известна като "Контрапартизанството", в съюз с турската армия бързо го лиши от тези заблуди, като го арестува и уби. През 70-те години, както Counter-Guerilla, така и нейното младежко крило "Сивите вълци", организираха терористични атаки, които доведоха до смъртта на над пет хиляди студенти, учители, профсъюзни лидери, книжари и политици.

"Контрапартизаните" също участваха в турския преврат от 1980 г., когато техният командир генерал Кенан Еврен свали умереното правителство на Бюлент Еджевит. Президентът Джими Картър се беше обадил на началника на ЦРУ в Анкара, Пол Хенци, с радост: "Браво. Вашите момчета са го направили!"

Това, което направиха, разбира се беше създаването на тирания, убийства и мъчения в затворите. Турските момчета от Гладио бяха насъскани през 80-те години срещу ПКК – Кюрдската работническа партия.

Всичко това беше в съответствие с основната визия на Збигнев Бжежински (съветникът по националната сигурност на Картър) за важността на контрола върху Централна Азия, в която Турция беше жизненоважен портал и ключов съюзник на НАТО.

Гладио обаче разочарова във Франция, където, след като подкрепи поредица от опити за убийство срещу прекалено независимия президент Шарл де Гол, беше изритана от него. Всъщност НАТО – по онова време със седалище в Париж, беше безцеремонно изгонен от Франция през 1966 г., откъдето пое сегашното си уютно и корумпирано жилище в Брюксел. Но де Гол беше изпреварил времето и разбираше добре кой стоеше зад хаоса и убийствата във Франция.

За съжаление Гърция не се справи така добре. През 1967 г. "Гръцката сила", клон на Гладио, играещ по сценария на НАТО, озаглавен "Операция Прометей", свали лявото правителство на Георгиос Папандреу. Последвалата военна диктатура продължи до 1974 г., макар че това не беше краят на скръбта на Гърция. От 1980 г. до края на ХХ век тази нация страдаше от терор и политически убийства, номинално приписвани на "17-ти ноември", предполагаема марксистка революционна група, но която всъщност беше още една фракция на гръцкото Гладио, известна като "Овча кожа".

Всъщност всяка предполагаема "лява революционна група", за която се твърдеше, че е действала в Европа през следвоенните години, беше или "секретна армия" на Гладио, или бяха напълно инфилтрирани от държавните разузнавателни служби и управлявани от тях за държавно-терористични цели в стил Гладио.

Така беше с "Червените бригади" в Италия и с бандата "Baader-Meinhof" в Германия, която беше хладнокръвно унищожена в "нощта на дългите ножове" на 18 октомври 1977 г. в затвора на Стаммхайм. Това се отнася и за съвременните "терористи" и техните полицейски и шпионски агенти.

В Испания в началото на 70-те години Стефано деле Чайе и други агенти на Гладио от Италия предоставяха консултантските си експертизи на тайната полиция на генерал Франсиско Франко, която извърши хиляди насилствени действия и над петдесет убийства. След смъртта на Франко през 1975 г. Деле Чайе се премести в Чили, за да "помага" на подкрепения от ЦРУ ген. Аугусто Пиночет да създаде своите отряди на смъртта. В следващите години испанската част на Гладио намери доходна работа – да лови и убива лидерите на баското сепаратистко движение.

В Европа, където отново се засилиха левите движения, Хенри Кисинджър - съветникът по националната сигурност на Никсън, издаде заповед на Личо Джели чрез неговия заместник генерал Александър Хейг, за извършването на терористични атаки и опит за преврат.

Терористичните атаки започнаха на 12 декември 1969 г. в претъпканото фоайе на банка в Plazza Fontana в Милано, в който бяха убити седемнадесет души и ранени осемдесет и осем души. През следващите години (от 1969 г. до 1987 г.) последваха 14 000 актове на насилие с политическа мотивация. Най-скандалният от тях беше, разбира се, бомбата на гарата в Болоня през август 1980 г. и това доведе до първоначалното разкриване на Гладио в Италия.

От много опити за преврат и политически машинации на Гладио в Италия (1963 г., 1970 г., 1976 г.) и Сицилия най-сензационен беше отвличането на 16 март 1978 г. и убийството месец по-късно на премиера Алдо Моро.

Моро се осмели да включи комунистите в новото си коалиционно правителство. Първоначално обвиниха обичайните заподозрени, т.е. Червените бригади, но по-нататъшното разследване (започнато от журналиста Кармине Мино Пекорели, който плати с живота си), доведе до истинските престъпници, включително оператора на ЦРУ Марио Морети (в крайна сметка осъден за убийството) и оттам нагоре по линията към Джели, след това към вътрешния министър на Италия Франческо Косига, след това към Збигнев Бжежински.

Интригата на високо равнище обаче не спря до убийството на министър-председателя. Поне двама папи също усетиха острия край на меча на Гладио.

През август 1978 г. папа Павел VІ умря.

Неговият наследник, срамежливият Йоан Павел І, поиска счетоводните отчети на банката IOR и издаде "призив за реформа". Още на следващия ден иначе здравият папа беше вече мъртъв. Не само мъртъв, но с издайнически изпъкнали очи и ужасяваща гримаса от острото отравяне. Аутопсията му бе осуетена от незаконно и бързо балсамиране, а личните му документи изчезнаха без следа.

Архиепископ Марчинкус, след като беше временно отстранен, беше върнат на служба, докато Калви и Синдона въздъхнаха (временно) с облекчение.

След това в Гладио започнаха да търсят наследник на папа Йоан Павел І. Така полският кардинал Карол Войтила влезе в историческия сценарий като папа Йоан Павел ІІ, който работеше безпроблемно с ЦРУ и Гладио. Заедно те наблюдаваха унищожаването на теологията на освобождението в Латинска Америка, продължаващото подкопаване на италианската демокрация и осигуряването на тайни фондове за "Солидарност" в Полша.

Но и най-добрите планове се провалят. До пролетта на 1981 г. събитията бяха вече извън контрол за Гладио и Banco Ambrosiano, а впоследствие и за IOR.

Папата необяснимо отказа да действа – дали беше изправен пред морална бездна, призна и Организацията за освобождение на Палестина; призова към ядрено разоръжаване.

Поръчката от високо беше дадена: "Убийте папата". Поръчката дойде от Гладио.

Оттам дойде и заповедта за "Българската връзка" със Сергей Антонов.

В действителност обаче ключовите актьори в папския заговор дойдоха направо от централния кастинг на Гладио. Главната роля в драмата се падна на генерал Джузепе Сантовито, ръководител на италианското военно разузнаване (SISMI) и на командира на италианските части на Гладио. Неговата съзвезда - Теодор Шекли, беше скандалният мозъчен сътрудник на ЦРУ, който вече беше изпълнявал ролята на изпълнителен продуцент на епоси, като операция "Феникс" (включваща убийството на около 40 000 души във Виетнам), операция "Кондор", създаването на банка Nugan Hand и заедно с Деле Чайе, убийството на Салвадор Алиенте.

BND на Западна Германия получи значителен кредит, като укри и финансираше двамата истински убийци – Мехмет Агджа и Абдула Чатлъ (и двамата от турския Гладио). Паралелно се развиваше обвинението за "българската връзка", въпреки признанията на Агджа, че е действал само в стрелбата. На 13 май 1981 г. папа Йоан Павел ІІ беше сериозно ранен. В очарователна развръзка на Коледа 1983 г. той публично прости на Агджа. На италианската държавна телевизия RAI бе позволено да записва момента, в който Йоан Павел ІІ попита убиеца от кого е получил заповедите. Като се наведе напред, за да чуе отговора на Агджа, папата за миг замръзна, после притисна ръце към лицето си. Макар че понтификът го пазеше в тайна, не беше трудно да се отгатне отговорът.

На приключенията на Агджа и Гладио тепърва започваха.

Продължение – в следващия брой.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 287, July 2019
А-235 втрещи американците
Изпитателният пуск на най-новата руска ракета от системата за противоракетна отбрана на полигона Сара-Шаган в Казахстан ...
    Глобализиране на войната
Онова, което прави Тръмп са опитите за спасяване на войната, или по-точно за глобализиране на войната в основни сегменти...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com