Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
50 години контрареволюции. Кой и кога съчини "българската следа" /3/
09.2019

Въвличането на България в "стрелбата по Йоан Павел ІІ" беше една от най-големите атаки срещу НРБ, СССР и социалистическата общност преди 1990 г. В нея участваха всички основни западни шпионски централи – ЦРУ, MI6, френските, италианските, Ватикана, Турция и "Сивите вълци", Израел с Моссад, и т.н. Жертва стана един невинен човек – Сергей Антонов, както и имиджът на НРБ, като в контекста на онези години атаката беше преди всичко срещу СССР, заради което избраха България.

Лично участвах в този процес чрез информацията, която получавах от Полша, Чехословакия и другаде, и която беше препращана лично към Тодор Живков и някои членове на Политбюро по канала на така наречения "Стратегически анализ", т.е. на Висшия политически анализ в онези години и неговите закрити канали. По други канали анализите се връщаха в обмена между НРБ, СССР, ПНР, ЧССР, ГДР и т. н.

Още след 1990 г. започнах разработката на цялостната картина на операцията срещу България, която постепенно се попълваше с нови подробности. Нищо чудно, че те бяха забелязани и прехванати, като на Запад послужиха и за основа на няколко книги и филми от хора, които не биха могли по никакъв начин да разполагат с тази информация или да участват в тези процеси.

Но в апокалиптичната България след 1990 г. те не бяха забелязани, защото никой не можеше да ги разбере и защото новите "демократи" трябваше с всички средства да обслужват интересите на онези, които ни въвлякоха в тази история, същите, които организираха и покушението срещу Йоан Павел ІІ /кардинал Карол Войтила/.

Връщам се отново към тези години, защото те бяха част от "Операция цветни контрареволюции" и основно средство за дискредитиране на България. Същите централи организираха тероризма в България преди 1990 г, който доведе до така наречения "възродителен процес" и който, от днешна перспектива, беше първият опит от Запада за въвеждане на международния тероризъм чрез радикализирането на исляма, като избраха за жертва българските мюсюлмани.

Връщам се към тези събития, защото те отново са актуални с активизирането на тероризма в Европа и управляващите се зад него шпионски централи, най-вече октопода на тероризма Гладио /Gladio/.

Ще ви върна отново към онези години с известни и неизвестни детайли, които в София, по онова време, за съжаление, бяха повече във втората категория, в това число и на висше политическо равнище. Заради това на мен се падна "мисията" за заключителен анализ от перспективата на отминалите години и на допълващата информация.

***

Годините минават, но въпросите остават. Множат се и опитите за изопачаване на истината.

Много пъти обръщахме внимание, че за да се разбере какво стана с Йоан Павел ІІ и "българската следа"; причините за атентата и кои бяха извършителите, трябва да се върнем назад, към неговия предшественик кардинал Албино Лучани "смеещият се папа", който стана Йоан Павел I, като само след 33 дни, през нощта на 28 срещу 29 септември 1978 г., беше отровен, за да отвори пътя на краковския кардинал Карол Войтила, който стана Йоан Павел II.

За да разберем кой беше кардинал Лучани, т.е. Йоан Павел I, трябва да се върнем още по-назад, във времето, когато Ватикана стана част от мафията чрез октопода от банките за пране на пари IOR и Banco Ambrosiano, на масонските ложи, преди всичко Р-2, и нейните шефове Джели, Синдона, Калви, Марчинкус и т.н.

Началото вероятно беше договорът между папа Пий XI и Мусолини от 1929 г., който "узакони" съвременното богатство на католическата църква. Пий XI, който е източникът на повечето съвременни злини във Ватикана, продаде църковните права срещу планина от пари, същите, които бяха прокълнати от неговата религия. Вместо нея се появи огромна машина за правене на пари. За тази цел на 7 юни 1929 г. Пий XI създаде Специалната администрация. Той назначи за неин началник

Бернадино Ногара, конвертиран евреин, който поиска само едно нещо от Пий XI - да му позволи да се разпорежда с богатството като банкер, т.е. без оглед на законите на църквата и на божия наместник - папата. При тези условия Ногара обещаваше да прави пари за Ватикана.

Така през 1929 г. Ватикана стана финансов консорциум с активни спекулации на международните пазари, пране на мръсни пари, неплащане на данъци и т.н. Спекулациите със злото в навечерието на войната, за която Пий XI знаеше, че е неизбежна, позволиха на Ногара да увеличи парите на Ватикана неимоверно.

През юни 1942 г. цялата собственост и имоти на Ватикана излязоха на борсовия пазар със създаването на IOR (Институтът за църковни дела), т.е. банката на Ватикана. Чрез нея даренията на вярващите не бяха използвани според техните благородни намерения, а за борсови спекулации. IOR не беше религиозна институция, а просто банка, експлоатираща подаръците на вярващите по начин, който не беше известен на тях.

Това беше IOR - финансовото "копеле" на Ватикана.

През 1942 г. Мусолини, в условията на Втората световна война, изключи Ватикана от плащането на данъци върху дивиденти, т.е. върху капиталистическия приход. Ногара и неговите наследници използваха IOR като безданъчна зона в центъра на Рим. Ногара беше официално пенсиониран през 1954 г., и умря през 1958 г. Преди това обаче осигури приемствеността на "златния телец" във Ватикана, чийто бог станаха парите, а неговият закон - печалбата.

Заради това "корпорацията Ватикана", чийто генерален директор беше самият папа, не се съгласи с искането на италианската държава през 1967-1968 г. фискалните улеснения, дадени им от Мусолини да бъдат отменени и най-голямата финансова империя на полуострова да плаща данъци като всеки друг. Ватикана искаше да играе на пазара, но да не плаща. Започна сериозен сблъсък с държавата. Ватикана прибягна към шантаж и заплаши със срив цялата икономика, ако хвърли своите акции на пазара. Но държавата не се поддаде на блъфа и Ватикана поиска time-out - почивка, за да намери изход и резервен маршрут за капиталите на "църквата на бедните".

Но следващият папа - Павел VI, имаше сериозен проблем и потърси Горилата и Акулата.

Горилата, т.е. бодигардът, беше Пол Марчинкус, роден в Чикаго, районът на Ал Капоне. Той доказа, че е достоен негов имитатор. В Милано беше приятел с Паскале Мачи, който беше частен секретар на Павел VI. За да може да извърши нелегалната деликатна маневра и да изнесе богатството на Ватикана предимно в САЩ, Павел VI направи Марчинкус свой личен бизнесмен.

Но тъй като Горилата нямаше никакви познания в тази област, освен пълна липса на съвест, той назначи за свой помощник Акулата, т.е. Микеле Синдона, член на миланската, но реално на сицилианската мафия.

Напълно корумпиран и жесток, Синдона беше родом от Сицилия и практикуваше омертата, т.е. законът на тишината и безмълвието, в нейното сицилианско решение - убийството, като нормален начин за гарантиране на тихия и спокоен бизнес.

В Милано Синдона беше показал доста качества за местене на пари в и извън Италия без да занимава с тях данъчните. Той беше директор на много компании, свързани според закона на големите световни мошеници "най-добре се краде от банка, ако се купи една банка." Разбира се, с чужди пари.

За Синдона казваха, че неговото лице е мафията, а силата - свободната масонерия. Това беше истина. Ложата беше Propaganda Due или Р-2, чийто велик майстор беше Личо Джели. Това беше секретна и нелегална ложа, която напълно нелегално и всестранно контролираше целия живот на Италия, правителството, армията, службите и законът.

В Милано кариерата на Микеле Синдона тихо се подпомагаше от Личо Джели. В замяна, Синдона инсталира "сифони" в своите банки, които трябваше да умножават съдържанието на куфарите на масоните от Р-2.

Чрез езотеричния кардинал Бертоли, Джели успя да получи достъп до Ватикана. Той обядваше с Пол Марчинкус, имаше аудиенции при папа Павел VI, поддържаше приятелство с кардиналите Баджо, Касароли и с адвоката Умберто Орталони. По този начин - от мафията към банката и от банката към масонската ложа, Ватикана получи странни покровители.

Трупането на капитали беше благословено от Павел VI, но финансовите машинации на Ватикана доведоха Италия на остра криза в началото на 70-те години.

Тогава до Ватикана приближи нова акула - Роберто Калви. Станал асоцииран директор на Banco Ambrosiano в Милано, той беше представен през 1971 г. на Пол Марчинкус, който междувременно беше повишен от Павел VI в епископ. Така Калви се включи в клана на богоизбраните ватикански мошеници.

Banco Ambrosiano стана мощен център за пране на мръсни пари, за трансфери на валути и за спекулации. Реално Ватикана беше собственик на цялата тази пералня. Приносът на Калви беше, че разпространяваше ватиканската криминалност по целия свят. И онова, което трябваше да се случи, се случи. Този силен отбор от мошеници започна да захранва от ватиканските своите собствени сметки, сметките на своите приятели и на техните кръстници.

Започна да се появява дупка. По свои канали в акцията се включиха ЦРУ, Интерпол и ФБР. Най- накрая се самосезираха и италианските данъчни власти. Р-2 трябваше да работи все по-усърдно, но финансовите нужди на Ватикана и на Banco Ambrosiano постоянно растяха. Шантажът и корупцията се придружаваха от така нареченото "италианско решение", т.е. елиминиране или убийство на магистратите, които знаят твърде много.

Но рано или късно се стигна до деня, в който някой банков чиновник или акционер открива дупката. Понякога такава банка фалира и срива цялата организация по целия свят.

През 1972 г. вече имаше един човек, който виждаше това много ясно. Това беше кардинал Албино Лучани. След като успяха да превземат Banco Ambrosiano, те я превърнаха в пералня за мръсни пари от продажбата на наркотици, оръжие, момиченца и момченца и всякакви други мръсотии. Опитваха се да превземат и Католическата банка на Венеция - Banco Cattolica del Veneto.

От всички венециански епископи, само Лучани се осмели да протестира. Той направи някои проучвания и разбра, че с позволението на Павел VI Пол Марчинкус е продал тази банка на Роберто Калви без знанието на епископите в провинцията. Лучани се запъти към Рим, за да протестира, но там срещна Марчинкус, който направо го изпъди.

През 1973 г. секцията на Държавния департамент на САЩ по криминалистиката и рекетирането откри, че с благословията на Павел VI Ватикана иска да продаде пакет от фалшиви облигации с номинална стойност 1 милиард долара. Авторът беше отново Марчинкус, а негов съучастник - Синдона. Ватикана отрече, но това нямаше значение.

Но даже сумата от 2 милиарда долара не попречи на фалита на Franklin Bank в САЩ през 1974 г. Това беше най-големият банков банкрут в историята на САЩ. Федералните фондове загубиха милиарди депозити в тази банка. Тогава инспекторите откриха, че банковата ватиканска империя на Синдона е фалшива. Марчинкус и неговият съучастник Роберто Калви наблюдаваха как Синдона потъва. Направиха огромни заеми в други големи международни банки под "моралната гаранция" на Ватикана, с които рефинансираха Ambrosiano и спасиха нейното реноме на международния пазар. В замяна Марчинкус получи по-високи дивиденти от тази банка.

Реално през 1978 г. Калви вече се движеше по острието на бръснача. През август той вече беше притиснат от всички страни. Неговата империя се разпадаше. Тогава почувства остра нужда да смени климата и замина за Южна Америка, където и Личо Джели търсеше спокойствие, докато техният приятел Синдона вече беше в затвора в Ню Йорк и трепереше да не бъде екстрадиран обратно в Италия.

Само една точка ги свързваше. Това беше Пол Марчинкус, който продължаваше да бъде шеф на ватиканската мафия. Ако и той се провалеше, това щеше да означава затвор или самоубийство, или фалит. Или и трите заедно за всеки от тях.

Появата на кардинал Албино Лучани на папския престол във Ватикана като Йоан Павел I стана по време на кулминацията на престъпната дейност там на масоните от Р-2 и банкерите от Banco Ambrosiano и IOR. Те трябваше на всяка цена да му попречат да "рови в банките".

Когато кардиналите на Конклава избраха Лучани за папа в онзи горещ августовски ден през 1978 г., те поставиха на трона един почтен и некорумпиран папа, който неизбежно трябваше да влезе в конфликт с мафията във Ватикана. "Пазарните сили" от ватиканската банда и другите "парични елементи" щяха да бъдат ликвидирани от Лучани. Сред тези "елементи" бяха кардиналите Вийо и Пол Марчинкус, придружавани от банкерите Микеле Синдона и Роберто Калви, всички членове или асоциирани с масонската ложа Р-2, и нейният началник Личо Джели, като велик майстор на Р-2.

Този сблъсък трябваше да бъде предотвратен на всяка цена. Нещата трябваше да бъдат решени просто, дискретно и хитро. Това трябваше да бъде перфектното убийство. Присъдата на Йоан Павел I беше прочетена.

През 33-те дни на своето управление Албино Лучани (Йоан Павел I) си спомни как свещениците и бедняците от неговия предишен диецес бяха ограбени от миланската и ватиканска мафия, когато Католическата банка на Венеция - Вапса Cattotica del Veneto, беше продадена. Той си спомни и други неща, които му бяха казани от неговия приятел кардинал Бенели и си даваше сметка, че трябва да изчисти тези авгиеви обори, преди всичко техния таен финансов център, т.е. пералнята.

Но неговите противници бяха на точно обратното мнение и се страхуваха до такава степен, че започнаха да заговорничат. Как се стигна до това престъпление? Нещата вече са изяснени.

В неделя, 27 август 1978 г., Лучани помоли Вийо да продължи да изпълнява функциите на държавен секретар още малко. Това само по себе си беше тиха заплаха. По този начин Лучани продължи да държи своите врагове под наблюдение, докато подготвяше своя унищожителен удар. Нямаше да има пенсия за Вийо докато всичко не бъде извадено на дневна светлина. Папата нареди на своя държавен секретар незабавно да започне разследване на всички финансови операции на Ватикана, детайлно, на всеки аспект. Не трябваше да бъде изключен нито един департамент, нито една конгрегация, нито една секция.

Лучани каза на Вийо: "Финансовата ревизия трябва да бъде направена дискретно, бързо и напълно".

Новият папа каза на своя държавен секретар, че след като разгледа неговия доклад ще реши какво да прави по-нататък.

До средата на септември 1978 г. новият папа искаше да въведе ред в къщата си. Ватиканската банка трябваше да бъде разобличена. Професионални финансови експерти трябваше да разкрият всички кражби, измами и престъпления и даже убийства, извършени под прикритието на фирмата "Ватикана". И нищо не можеше да го отклони от тази цел.

Отгоре на всичко избухна нов скандал. На неговото бюро се появи списък с имената на 121 члена на Римската курия, членове на масонската ложа, P-2. Сред тях бяха имената на кардинал Вийо, Касароли, Баджо, Полети, Марчинкус и даже секретарят на папата Паскал Мачи. Шапката над всички тях беше държавният секретар Жан Вийо.

Йоан Павел I имаше намерение да смачка тази стоглава хидра във Ватикана, което беше лоша новина например за Роберто Калви, който щеше да падне, ако паднеше неговият покровител Пол Марчинкус. Ако по някакво чудо Лучани например можеше да умре преди да освободи Марчинкус, тогава Калви щеше да спечели време.

И така, Калви се обърна към шефа на мафията Р-2 Личо Джели, който го успокои: "Проблемът, може да бъде и ще бъде решен."

И други двама души бяха в отчаяно положение.

Единият от тях беше Микеле Синдона, който беше заплашен от екстрадиране от САЩ и предаване на италианското правосъдие.

Вторият беше кардинал Коди, застрашен от разследване за злоупотреба с фондове и други скандали в своя диецез. Фактът, че той беше изпрал стотици хиляди долари чрез Ватиканската банка за Павел VI и римските епископи, едва ли щеше да го оправдае пред моралния трибунал на Йоан Павел I.

Те също желаеха да се случи чудо, според старата максима: "Когато един папа умира, с него умират всички тайни, освен ако неговият наследник не пожелае да го наследи и в тази област."

Синдона, Калви, Марчинкус, кардинал Коди... До 28 септември 1978 г. всеки от тях щеше да загуби страшно много, ако Албино Лучани можеше да осъществи това, което беше замислил. Други, които щяха да пострадат, бяха Личо Джели и Умберто Ортолани. За тези лидери на ложата Р-2 загубата на Калви щеше да бъде загуба на техния основен ковчежник.

До 28 септември 1978 г. още едно име беше добавено към онези, които щяха да загубят всичко заради евентуалната акция на Лучани. Това беше кардинал Жан Вийо, държавният секретар на Ватикана.

...Сутринта, след лека закуска с кафе и кроасан, Албино Лучани беше на своето бюро в 8 часа. Имаше много работа. Датата беше 28 септември 1978 г. След сутрешните си аудиенции Лучани имаше среща с кардинал Баджо. Той беше пристигнал и трябваше да бъдат решени няколко въпроса.

Първият проблем беше с кардинал Джон Коди от Чикаго. Лучани беше решил да го отстрани. Баджо беше доволен. Най-накрая ситуацията беше решена. Но той беше по-малко доволен от следващото решение на Лучани. Венеция беше без патриарх. И мястото беше предложено на Баджо.

Папата имаше няколко причини да отстрани Баджо от Рим и да го изпрати във Венеция. Едната от тях беше едно име в списъка на масоните, които Лучани беше получил - Баджо, с масонското име "Себа", номер в ложата 85/2640, приет на 14 август 1957 г.

Срещата между папата и Баджо беше много остра, с гняв и разочарование от Баджо. Папата остана спокоен.

Друга важна среща през същия ден беше в края на следобеда, след два телефонни разговора. Първият беше с кардинал Феличи, който беше в Падуа, а вторият с кардинал Бенели. Папата каза на Феличи за трудния разговор, който беше имал с Баджо, чийто отказ да приеме мястото във Венеция го беше изненадал. Папата каза на Бенели и за второто назначение, което щеше да бъде съобщено - на държавния секретар Вийо същата вечер.

Малко по-късно Жан Вийо и папата пиеха чай и постепенно разговорът ставаше все по-сериозен. Папапа говореше за Ватиканската банка. Той беше изучил отчетите. Беше се срещнал с Пол Марчинкус. Лучани нареди на Вийо да отстрани незабавно Марчинкус. Не след месец или седмица, а още утре Марчинкус трябваше да бъде заменен с почтен човек, ключовата фигура във финансовия трибунал на Ватикана монсиньор Аббо.

След това папата вече имаше намерение да се разправи с цялата мафия на Марчинкус, с Banco Ambrosiano, със Синдона и Калви.

Кардинал Вийо прие думите на папата без коментар. Мълчанието беше тайната на оцеляването във Ватикана и той я познаваше добре.

Лучани съобщи на Вийо, че новият държавен секретар ще бъде кардинал Бенели, който ще заеме мястото на самия... Вийо.

Вийо успя само да каже: "Мислех, че готвехте Касароли на моето място." Папата призна, че е имал такива намерения, но са се появили някои резерви относно неговата политика спрямо Източна Европа."

Вийо остана привидно равнодушен. Техният разговор продължи почти два часа. Когато Вийо си тръгна вече беше нощ.

След всичките тези решения папата искаше много да говори по телефона с кардинал Коломбо от Милано. Но Диего Лоренци, неговият секретар, каза, че Коломбо не може да бъде открит до 20,45 ч.

В 21,30 ч. Албино Лучани - папа Йоан Павел І, каза на своя секретар - "Вuоnа notte. A domani. Se Dio vuote." Ho Господ пожела повече от своя слуга.

Кардинал Вийо също направи няколко телефонни обаждания тази вечер. Интересно на кого? На Марчинкус? Несъмнено.

За мафията въпросът вече беше решен. Спрямо Йоан Павел I трябваше да бъде приложено "италианско решение", т.е. да бъде ликвидиран, ако искаха да избегнат затвора или да извършат самоубийство. Трябваше да го убият по такъв начин, че да не се разбере. И статуквото на корупцията да продължи да съществува и след неговата смърт. То трябваше да бъде укрито много добре.

Най-ефективният начин да се убие един папа е да бъде отровен. Отровата обикновено не оставя никакви външни следи. Има поне 200 такива "лекарства", които ще свършат работа. Лекарството digitalis е едно от тях. Онзи, който трябваше да убие папата, би трябвало да е запознат добре с процедурите във Ватикана. Той трябваше да знае, че независимо какво се мисли, след смъртта на папата няма да има аутопсия или, ако има някакви външни признаци, те трябва да бъдат заличени. За конспираторите основното беше да няма аутопсия на починалия.

Но както е известно, перфектно убийство няма никъде, даже във филмите,

Силата на ложата Р-2 и на Gladio е такава, че тя може да наложи своята измама на журналистите, на полицията, на публиката. Но рано или късно нещата излизат наяве. Дотогава обаче тя става "древна история" и съмненията позволяват на всеки да се придържа към своята версия.

Убийството на Йоан Павел I трябваше да има всички характеристики на масонско убийство, като смъртта му бъде представена като естествена. Това беше едно от най-големите престъпления на XX век.

Първото съобщение беше, че Йоан Павел І погрешно е взел свръх доза от своето лекарство след разговора с кардинал Вийо. Самият Вийо заяви: "Това, което стана, беше трагичен инцидент. Папата е взел свръх доза от своето лекарство."

Но никой не вярваше, че папата е сбъркал дозата си. Обяснението беше смешно - как са разбрали какво е глътнал старият човек без аутопсия? Това беше невероятно. Лекарството на папата Effortil не може да бъде причина за внезапна смърт, ако дозата е двойна или тройна.

Но как всъщност беше отровен Йоан Павел I, което прокара пътя на Карол Войтила, т.е. на Йоан Павел II, към Ватикана?

Продължение в следващия брой


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 289, Sept. 2019
С-400 "Триумф" вече е на въоръжение и извън Русия
Продължава ускореното въвеждане на въоръжение на новата руска зенитно-ракетна система с голяма и средна далечина от ново...
    Опасната газова ситуация в Източното Средиземноморие
Дали САЩ и Израел с "газа от Средиземно море" искат да вкарат ядрено оръжие в Гърция и България?От началото на войната н...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com