Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Октоподът
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Каква е ядрената истина за 11 септември 2001 г.
09.2019

На 11 септември 2019 г. ще бъде отбелязана 18-годишнината от терористичната операция в Ню Йорк на 11.09.2001 г.

В САЩ и на Запад отново правят всичко възможно да не си "спомнят" за това събитие и да не го обсъждат. Налага се пълно ембарго на информацията. Подготвят се отвличащи вниманието провокации другаде по света...

Истината за 11 септември 2001 г. е страшна. Тя не е, че някакъв чалмат Осама, укриващ се в пещера в намиращия се в момента в 10-ти век Афганистан, е организирал супер технологичното изпълнение. В това вече не вярват и най-големите глупаци.

Това беше вътрешна операция на американската върхушка, техните спецслужби, "дълбоката държава" и израелският Моссад.

11 септември стана страшна дата в историята на света. На нея започнаха едновременно няколко процеса.

На 11 септември 2001 г. започна гражданската война в САЩ, която завърши с преврат и суспендиране на конституцията на тази страна, в която оттогава има извънредно положение.

На 11 септември 2001 г. започна "войната срещу тероризма", използвана от глобалната клептокрация, в опит за окончателно утвърждаване на своето доминиране и заграбване на ресурсите на цялата планета в Близкия Изток, Северна Африка, Европа, Централна Азия, Русия и т.н.

На 11 септември 2001 г. реално започна Третата световна война, чиито първи етап беше "войната срещу тероризма", за да се стигне до сегашната война срещу Русия, Китай, Иран, Сирия...

Това събитие стана определящо за началото на ХХІ век и вероятно ще остане такова до края на века с всички негови предвидими и непредвидими последици и процеси.

Става дума преди всичко за "ядрената истина", т.е., че за унищожението на Световния търговски център (СТЦ) в Ню Йорк бяха използвани ядрени заряди.

Когато милиони хора по света "видяха" как "двата самолета" удариха кулите на Световния търговски център в Ню Йорк на 12 септември, те бяха твърде шокирани, за да могат да подложат на критичен анализ това събитие. Заради това и досега се налага официалната версия, че два кухи алуминиеви самолета пробиха напълно две стоманени здания, изчезнаха в тях и авиационното гориво – керосинът, разтопи тези хиляди тонове стомана бетон и други елементи на микроскопичен изпаряващ се прах.

Но разрушението на Световния търговски център няма абсолютно нищо общо със "самолетите".

Въпросът е дали въобще двете кули бяха ударени със самолети и въобще дали имаше самолети в тези атаки, или това беше поредната мистификация. И как можаха два алуминиеви самолета да пробият напълно двете стоманени кули. Това е един от най-популярните видеоматериали, който показва с каква лекота алуминиевият самолет пробива стоманена кула, без да намалява скоростта си и без абсолютно никакви негови части да паднат обратно на улицата. Възможно ли беше това? Не. Нито на теория, нито на практика.

За какво тогава ставаше дума?

Най-показателното на този видеоклип е, че случайно попадналият в кадъра човек не реагира въобще на звука на "приближаващия самолет", нито на звука на преминаващия "самолет" през стоманената външна и вътрешна броня на Южната кула като нож в масло. Човекът започва да реагира на самия взрив вътре в кулата.

Впрочем на същото видео се вижда, макар и не много отчетливо, как външните алуминиеви конзоли, избити от взрива, отлитат навън като изпреварват огненото кълбо и отлитат в диаметрално противоположно направление на движението на удрящия кулата "Боинг". Отгоре на всичко и кулите паднаха в неправилна последователност.

Ето защо може да се предполага, че самолетите въобще не бяха нужни. Или излишни, тъй като не можеха да добавят нищо към унищожението на Световния търговски център. А, тъй като самолетите бяха напълно излишни, може смело да се предположи, че престъплението на 11 септември беше извършено въобще без самолети. Унищожението на двете кули и на Сграда 7 нямаше нищо общо с каквито и да било самолети.

Заради това мислещи изследователи на 11 септември започнаха да оспорват тезата на правителството на САЩ, че въобще е имало самолети, ударили двете кули.

В Интернет има хиляди такива публикации и доказателства, че "самолетите" бяха дигитални, фотошопирани, тоест нереални, имагинерни, измислени и цифрово направени, и добавени към цялото съчинение за 11 септември.

Има и друга фактология, оспорваща самолетите, но от друга гледна точка. Тя е много по-убедителна, а именно, че алуминият на самолетите не може по никакъв начин да пробие стоманата на СТЦ. Точка. Край.

Да се вярва, че алуминиеви самолети Боинг-767 биха могли да пробият тези дебели двустенни стоманени периметри е все едно да се вярва, че законите на физиката на 11 септември 2001 г. си бяха взели отпуска. Някой може да си мисли, че самолетите, даже от алуминий, след като летят с 805 км/час, заради своята маса и скорост притежават достатъчно кинетична енергия да пробият напълно през цялото сечение двете кули, въпреки че те бяха направени от стомана.

Много от експертите, които от началото не обърнаха внимание на стоманената конструкция на кулите на СТЦ считаха, че външните фасади са направени само от витринни стъкла. Тогава наистина самолетите можеха да се врежат в кулите. Но за изненада се оказа, че кулите и отвън са направени от дебели стоманени колони, които не се отличават от вътрешните стоманени колони и са разположени по целия външен периметър на кулите. И когато това стана очевидно, стана очевидно и нещо друго – че никакъв самолет по никакъв начин не би могъл да се вреже изцяло (в това число крилата и опашката) в такава стоманена гора и напълно да изчезне вътре така че даже най-малка част от него да не остане отвън или да не падне обратно на улицата. Едва ли ще се намерят хора, които ще повярват на илюзията, че алуминиевият Боинг може напълно да пререже и премине през стотиците стоманени колони, разположени на един метър една от друга на фасадите на кулите. Пълна глупост.

Заради това отдавна никой не вярва на официалната версия, че причината за унищожението на кулите беше горивото от ударилите се в тях самолети. Никой не вярва и в опровержението, че четирите сгради на Световния търговски център (1, 2, 6 и 7) не са били унищожени с експлозиви, заложени в кулите преди 11 септември.

Но какви бяха тези експлозиви, които бяха толкова мощни, че направо изпариха голяма част от бетона и стоманените греди на 110-етажните небостъргачи?

Всички запазили се все още видеозаписи (повечето от тях постепенно изчезват и са унищожавани от организаторите на тази терористична операция, както стана и с убийството на Джон Кенеди) показват, че двете кули са унищожени с ядрени взривове. За такива здания, традиционните методи бяха неприложими. Необходимо беше принципно ново нещо. И това ново беше намерено – ядрено разрушение.

Тази идея не беше нова и се появи заедно с ядреното оръжие, т.е. в началото на 50-те години. Тогава ядрените заряди се наричаха атомни. И така беше прието – атомно унищожение на високи сгради. Така се наричаха и мунициите SADM и MADM, които означаваха Special Atomic Demolition Munitions и Medium Atomic Demolition Munitions, т.е. атомни боеприпаси за унищожение на сгради.

Други по-популярни имена на тези заряди бяха mini-nuke, превеждани като "ядрен мини заряд", въпреки че реално тези заряди изглеждат като големи куфари от 50-70 килограма или като раници, в които се пренасят.

Освен това има разлика между атмосферния и подземния ядрен взрив.

Без да влизаме в подробности ще посочим, че при подземния той така се разполага, че силата да бъде насочена нагоре и високо над него всичко превръща на прах и пепел.

При кулите зоната на раздробяването на зданията от подземния взрив може да стигне до височина 350-370 метра, а зоната на разтопяването до 290-310 метра.

Способността на ядрения взрив да превръща в прах стоманата и бетона е уникална.

Една от фотографиите показва как микроскопичен прах покри целия Манхатън след срива на кулите. Много хора погрешно повярваха, че това е "бетонен прах". Не, това беше прах от всичко, но преди всичко "стоманен прах", защото в конструкцията на СТЦ бетон почти не се използваше. Кулите се строяха предимно от стомана, а не от бетон.

Много хора недоумяват защо Сграда 7 падна акуратно надолу, докато двете кули – близнаци се унищожаваха, разхвърляйки не само прах, но и доста големи отломки в значителен радиус наоколо. Този въпрос не е труден за отговор. Сграда 7 беше доста по-ниска и изцяло влизаше в зоната на раздробяването, докато двете кули бяха много високи и силата на ядрения взрив не достигна с достатъчна сила до техните върхове.

Ще припомним, че точно 12 секунди преди падането на северната кула беше регистриран силен подземен основен трус и един вторичен трус. Магнитудът на земетресението надвишаваше 5,5 по Рихтер и показваше, че е предизвикано от не по-малко от 100 килотона подземен взрив. Реално магнитудът беше по-висок – 5,8 тъй като земетресението беше предизвикано от 150 килотонов ядрен взрив. Тези 12 секунди бяха необходими, за да може подземният ядрен взрив да изпари достатъчно количество гранитна и друга порода и да се изстреля нагоре като превърна тялото на кулата в прахообразна структура.

Според ядрени експерти това може да стане само с миниядрени бомби, заложени в централните колони на небостъргачите, детонирани отгоре-надолу и конфигурирани да се взривят нагоре. Само така може да се обясни онова, което се вижда. Ако са използвани бомби, които могат да унищожат една десета от сградата за 1 секунда, тъй като Северната кула беше 110 етажа, това ще отнеме приблизително 11 секунди и тъй като горните три блока на Южната кула се наклониха и бяха взривени като едно цяло, в този случай унищожението на тази кула отне само 9 секунди.

Друга версия издигна теорията, че нанотермит беше причината за унищожението на двете кули. Но нанотермитната хипотеза беше опровергана, тъй като е физически закон, че експлозив може да унищожи материал само ако има взривна скорост, равна или по-голяма от скоростта на звука в този материал, като скоростта на звука в бетона е 3200 м/сек., в стоманата – 6100 м/сек., докато най-високата взривна скорост на нанотермитите е 895 метра на секунда. Ясно е, че не може да става дума за нанотермити. Това не може да стане по този начин.

Как може да стане? Наистина ядреният компонент на унищожението на сградите 1, 2, 6 и 7 на Световния търговски център е най-тъмната и най-пазена тайна за 11 септември.

За щастие има научни доказателства за онова, което се случи на Ground Zero. Пробите от праха и водата разказват истинската история за 11 септември, тоест, че ставаше дума за ядрено събитие.

Експлозивите, които унищожиха двете кули, бяха толкова мощни, че отломките от Северната кула бяха изхвърлени по ъгъл 45 градуса нагоре до височина 200 метра и паднаха чак в Зимната градина. Само това слага край на мистификацията, че двете кули са били взривени с нанотермит или са паднали заради пожарите от горивото на самолетите.

Инженерите изчислиха, че една трета от сградите са били напълно изпарени, и че 90 процента от отломките и руините, и въобще от това, което е останало от двете кули, беше паднало навън от техните основи.

Какъв вид експлозиви могат да причинят такова унищожение? Единственото нещо, което може да го обясни, че нарича ядрена бомба.

Департаментът на енергетиката (DOE) на САЩ събра водни проби от подземията на Сграда 6 единадесет дни след 11 септември, които показаха равнища от тритий 55 пъти по-високи от нормалния фон. Какво доказва това?

Следващият въпрос е как този тритий се появи под Сграда 6. Само термоядрена експлозия обяснява появата на такива количества тритий.

Има и други доказателства, които сочеха категорично, че на Ground Zero беше станала ядрена експлозия с появата на цезий, уран, торий, барий, стронций, молибден, лантан, хром и цинк. Но анализът показва, че тези елементи корелират помежду си само тогава, когато са очаквани да се появят в резултат на ядрена експлозия.

От тази гледна точка за унищожението на Световният търговски център може да са били използвани неутронни бомби. Неутронната бомба, наричана още "напреднала радиационна бомба" е вид термоядрено оръжие. Въпреки че се счита за малка неутронна бомба, все пак има мощност от десетки до стотици килотона. Неутронните бомби обаче са скъпи за производство и поддръжка, тъй като изискват големи количества тритий. Тяхното производство се нуждае от постоянно снабдяване с тритий и тези бомби имат сравнително къс живот.

Неутронната радиация е електромагнитният импулс, който се произвежда от неутронната бомба. Какво е неутронната радиация? Големите количества високоенергийни неутрони, бомбардиращи някакъв обект, пускат в движение неговите атоми и те се нагряват. Заради това толкова малко тела на жертвите бяха открити в Ground Zero. Повечето от хората, които бяха в близост до кулите, направо се изпариха или от взривовете, или от топлинните ефекти от бомбите и от неутронната радиация.

Същото се отнася и за снимките на "опечените леки коли" в близост до кулите, като стрелките на удара идват от горната лява страна към долната дясна, което показва къде е бил разположен източникът на магнитния импулс и защо едни коли бяха унищожени, а други не.

И така, двете огромни кули, всяка от които по 500 000 тона, бяха унищожени за 9 и 11 секунди, като техните отломки бяха изхвърлени нагоре до стотици метри. Няма никакво съмнение, че това беше ядрен взрив.

Кратерите под двете кули могат да бъдат издълбани само от термоядрено оръжие. Термичните снимки от 16 септември показват горещи петна, характерни за ядрен взрив. Почти един месец по-късно – на 18 октомври 2001 г., все още имаше големи горещи петна под Кула 1, Кула 2 и Сграда 7. Пет месеца по-късно, през февруари 2002 г., руините под Кула 1 продължаваха да са горещи.

Намерените стоманени греди, тежащи по 8 тона и дебели 10 см, са били огънати като подкови, което може да бъде постигнато само от температурата на термоядрен взрив.

До края на 2006 г. сред оцелелите от атаката в Световния търговски център бяха диагностицирани 400 души с рак на кръвта, гърлото, тестисите и мозъка, което обикновено се получава при радиационно излъчване.

Доказателство за ядрен взрив с придружаващия го електромагнитен импулс е подпалването на леки коли далеч от Световния търговски център.

Според пенсиониран американски агент, специализиращ се в контрашпионажа срещу Израел, видът ядрени заряди, използвани на 11.09.2001 г. е модифицирана версия на W-54, заряди, които тайно са били доставени на Израел между 1988 г. и 1989 г. от свръхзапасите на САЩ, т.е. нелегално изнесени по времето на Буш-старши и Бил Клинтън.

Химическите анализи, извършени на мястото на взривяването на двете кули, потвърждават с химическия и радиационен отпечатък ядрените взривове в "зона нула". Всъщност използването на ядрено оръжие в "зона нула" беше потвърдено от много източници в САЩ, Европа, Русия и т.н.

Базираните на плутоний бойни глави имат химически отпечатък, който може да идентифицира вида на "дизайна", къде плутоният е бил произведен и колко е стар.

Само един 2-килотонов ядрен заряд е нужен за унищожението на двете кули на търговския център. 2-килотонов заряд произвежда огнено кълбо от около 40-60 метра в диаметър с над 4000 градуса. Той е напълно достатъчен да стопи основните греди на централната носеща конструкция на сградата. Блясъкът на взрива е по-малко от 1 секунда и е предимно в ултравиолетовия светлинен спектър. Свръхналягането ще бъде насочено нагоре с взрива. Отпадъците ще са минимални и с рамките само на "кота нула". Радиацията ще спадне до приемливи нива в течение на 72 часа след взрива. Тя е била запечатана в циментовия прах и е причината за многобройните смъртни случаи от рак в района на Ню Йорк.

Циркулиращата история за "откраднат ядрен материал от Русия" беше лъжа на Израел, за да бъде скрит оригиналният източник на ядрения материал, идващ от складовете на САЩ. Нелегалното предоставяне на американски ядрени заряди не се отнасяше за Израел и страните от НАТО.

Тук отново се появява името на Дик Чейни, който заедно с Буш-младши е предоставял ядрени глави на други държави, срещу онова, което са искали от тях.

Зарядите, избрани от Израел, са били споменатите W-4, доставени от ядрените складове на Амарильо /Тексас/. Общо на Израел са били доставени около 350 ядрени глави за период от 20 години.

W-54 е най-подходящ заради неговата конструкция и леснотата да бъде копиран и модифициран. Основният дизайн на W-54 съдържа 1,5 пъти повече плутоний от стандартния. Това позволява да бъде на служба даже след 32 години. Всички микроядрени заряди, използвани от Израел, са преработени W-54. Те бяха използвани не само в Ню Йорк, но и във взривовете на остров Бали, в Лондон и в Япония – за взривяването на АЕЦ Фукушима. Те са били използвани в Ирак, Афганистан и Сирия. Според някои американски източници те са складирани и в повечето посолства на Израел по света за лесно използване.

Използваните на 11.09.2001 г. са били укрити в консулството на израел в Ню Йорк, преди да бъдат поставени в кулите. След 11.09.2001 г. ФБР започна проверката на всички дипломатически пощи с гайгерови броячи при влизане и излизане от САЩ.

Движението за истината на 11 септември обвини правителството на САЩ и лично Буш-младши и Дик Чейни в преднамерено унищожение на Световния търговски център.

Световният търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. беше унищожен с ядрено оръжие. останалото са технически подробности.


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 289, Sept. 2019
Подводният китайски дрон "Голямата бяла акула"
Китай разработва подводни дронове, които изглеждат точно като акулите. Подводните дронове с формата на акула "Голямата б...
    Дали Епщайн беше убит или изтеглен от Моссад
На 6 юли 2019 г., с ареста на милиардера Джефри Епщайн в Ню Йорк по обвинения в педофилия и блудство с непълнолетни и ор...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com