Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Колосалното предателство на политическия аутсайдер Горбачов
11.2019

Когато през далечната 1992 г. за първи път публикувах в друга медия стенограмата на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 9-ти ноември 1989 г. /не на пленума на 10-ти ноември/, на което всъщност се разиграха и основните събития в онези драматични дни, не предполагах, че през изминалия оттогава период на мен ще се падне да обяснявам какво и защо се случи.

С написаното от мен през отминалите 30 години запълвам едно огромна аналитична празнина, за едно от най-важните събития на ХХ век. И не само в България, защото постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия ставаха все по-малко или си "заминаха" и има опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опит за обобщение.

***

Всъщност процесът започна много преди 1989 г., когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна "перестройката" – цветна контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Войните – горещи и студени, се водеха срещу СССР от няколко десетилетия. Безуспешно. Тогава противниците му се питаха направо да го обезглавят. И този път успяха.

Намериха един кариерист от Ставропол, който се оказа на най-неподходящото място в най-неподходящото време, което не подмина и България. Заради това превратите в Източна Европа и в СССР, имаха общ генезис.

Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.

Все още има хора, които твърдят, че причината за "перестройката" и последвалото разпадане на Източна Европа и СССР беше "нежизненоспособността на социалистическите държави". Нищо подобно. От перспективите на времето беше доказано, че нямаше нито една обективна причина за катастрофата на социализма. Той беше ликвидиран отгоре, като Горбачов от началото беше само инструмент, който беше прехванат от Лондон, Вашингтон и Тел Авив.

СССР беше обречен. Огромната страна се управляваше от авантюрист и игнорант /такъв беше и Елцин/, който нищо не разбираше от икономика, промишленост, армия, служби и т.н.

Всичко последвало беше следствие на болестта, а не самата болест.

Ще се върна към доста известния вече цитат на Михаил Горбачов от 1992 г., че: "Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма... Когато лично се запознах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни."

Това е известно и от перспективата на времето обяснява много.

Но има един друг цитат, който е неизвестен, и който обяснява още повече, включително онова, което и аз се опитвам да обясня вече 30 години.

За какво става дума?

Става дума за едно изказване на Горбачов на 15 юни 1992 г., отразено и в стенограмата на неговата среща с тогавашния премиер на Израел Шамир в Ерусалим. Какво е казал Горбачов: "Всичко, което направих със Съветския съюз, направих в името на Мойсей. В борбата между ционизма и комунизма победи ционизмът, а комунизмът умря".

Този цитат досега беше неизвестен, но той обяснява всичко. Абсолютно всичко...

Заговорът на англосаксонският ционизъм срещу СССР и Русия, срещу социализма и въобще срещу цялата световна геополитика, беше грандиозен. Той продължава и сега, срещу Русия.

Ако по онова време Рейгън или Тачър бяха обявили своя перестройка и изграждане на "капитализъм с човешко лице", щяха или да ги разстрелят като кучета, или да ги изпратят в лудницата.

Но Горбачов нямаше кой да го прати в лудница. Кой можеше да му попречи? Медиите бяха подчинени на бюрокрацията. Същото се отнасяше и за обществените организации, армията и спецслужбите.

От Запада пък се налагаше теорията на конвергенцията и на разведряването.

Когато СССР достигна ракетно-ядрен паритет със САЩ, това стана сигнал за западния политически елит, че военното противостоене не може да доведе до победа в Студената война. Необходима беше друга стратегия, която да отвори СССР за неговото разлагане отвътре.

Теорията за "тоталитаризма", създадена в началото на 50-те години от учениците на нацисткия философ Хайдегер Арендт, не беше подходяща за тази задача, тъй като тоталитарното общество, заради своята природа, не може да се измени отвътре и може да бъде победено само с външни средства.

Втората идеология – за "империята на злото", в изпълнение на третостепенния актьор Роналд Рейгън, по същество беше връщане към Арендт на равнището на холивудската мелодрама.

Но, за да започне последната атака срещу СССР трябваше да бъде погребано разведряването, т.е. да бъдат изплашени американците. Сводките на ЦРУ обаче сочеха, че СССР се стреми само към паритет.

Тогава, през 1976 г., директорът на ЦРУ Джордж Буш – старши, създаде външна двупартийна група от експерти от 10 човека, които, под ръководството на известните русофоби Ричард Пайпс и Пол Ницше, призоваха към мобилизиране на ресурсите за постигане на военно превъзходство над СССР и унищожение на неговия военен потенциал и промишлена база. Групата получи названието "Тимът В" и твърдеше, че СССР е постигнал военно превъзходство над САЩ, че се готви за термоядрена война. Всичко това залегна в официалната политика на Вашингтон.

На този фон в Белия дом влезе Роналд Рейгън и започна консолидирането на идеологическата, политическата, военната и финансово-икономическата власт на Запада, предимно в САЩ и Англия, с ясна геополитическа постановка и месианистичното послание за Нов световен ред.

Американската част на този елит беше организирана около олигархичния клан на Буш – старши, обединяващ американските неоконсерватори за програма на англосаксонския световен ред, начело със САЩ. В тяхното изпълнение това придоби чертите на религиозен фундаментализъм и апокалиптично възприемане на съвременната история. Тези крайно десни даже фашизиращи републиканци не можеха да се примирят с идеята за мирното съвместно съществуване със СССР и с разведряването.

Тук има един важен момент, който все още не се разбира. Всичко това ставаше и става под контрола и патронажа на групировката на Буш. През последните 40-60 години около нея се формира предана марионетна държавна бюрокрация, в това число в спецслужбите на САЩ. В основата на неоконсервативната идеология на САЩ стоеше не актьорът Рейгън, а Буш – старши, който изгради олигархичен клан и продължи да води своите битки за доминиране над икономиката и финансите на САЩ и Англия.

Около него се формира твърдо ядро от сътрудници на спецслужбите на САЩ, Англия, Израел, генерали от спецназа, бивши началници на генщабовете, бивши директори на ЦРУ и ФБР, бивши посланици, членове на наднационалните корпорации, на елитните общества на атлантизма, крупните лобисти на Вашингтон, директорите на водещите нефто- и газови концерни, които изграждат съвременният трансатлантически елит в неоконсервативния му контекст.

Те имат ефективни, неформални канали за връзка с елитите на САЩ, Англия, Франция, Германия и Израел, определящи външната политика на тези страни, с армиите и техните ракетноядрени върхушки.

И всичко това постепенно започна да се насочва от началото на 80-те години срещу СССР и социалистическите страни. Задачата беше унищожението на СССР и неговото разпадане като геополитическа формация, не на идеологията, а на източното православие и славянщината.

Най-важна беше не идеологическата , а геополитическата битка. Заради това, след като бяха ликвидирани националните държави в Източна Европа, на дневен ред продължава да е Русия.

Тази ултра агресивна геополитика на САЩ и Запада имаше своите идеолози начело с Rand, Пърл, Ледин, Фейт, Кисинджър, Бжежински, Гейтс...

През 80-те години те масово фалшифицираха аналитичните оценка за СССР, за да подхранват информационно-психологическата война срещу него. Те бяха и създателите на активните мероприятия за българското "участие" в смъртта на Марков и за съветско-българското "участие" в стрелбата на Агджа по Йоан Павел ІІ през 1981 г. и т. н.

Започна дискусията за ролята на плановата икономика, за собствеността върху средствата за производство.

Живков усещаше тези неща и се мъчеше да реши проблема със "собствеността на трудовите колективи".

И реформите в другите социалистически страни се въртяха около проблема за собствеността и бюрократичната диктатура. И никой не смееше да каже, че проблемът е в необходимостта от нова социална власт, т.е. от изграждането на по-правилна пропорция между централното планиране и пазара.

От изминалите оттогава години може да изглежда даже смешно, но тогава, това беше решаващо и направо непреодолимо.

Разбира се, на първо място е въпросът откъде се появи одиозната фигура на Михаил Горбачов, чиято дейност премина не само в разгром на СССР и другите социалистически страни, но и в контрареволюция, която още не е спряла.

С Горбачов историята изигра най-лошата си шега със СССР и с източноевропейския социализъм. Това беше съзнателно унищожение не толкова на комунизма, колкото на геополитическата формация СССР и Източна Европа. По този начин се формулира въпросът в Източна Европа, защото унищожението на социализма можеше да стане само с организираните от Горбачов и Яковлев държавни преврати в съюзническите страни от Варшавския договор и СИВ. Това е безпрецедентно престъпление, за което едва ли ще има давност.

Действаше още един процес, започнал в органите на СССР още от 70-те години, когато се появи нова социална тенденция, която се отнасяше и за другите социалистически страни. Докато КПСС оставаше водеща сила на съветското общество, децата на номенклатурата и висшата бюрокрация рядко избираха партийна кариера.

Повечето предпочитаха кариера, свързана с контактите със Запада – дипломация, външна търговия, медиите и т.н. Но над всички беше външното разузнаване, т.е. КГБ и ГРУ. Там децата на големите началници се лепяха като мухи на мед. Разузнаването беше образование, интересна работа, романтика и... чужбина. Тихо и спокойно. Над света цареше мирното съвместно съществуване, в тила на немците вече не се стоварваха десанти, КГБ и ЦРУ не се стреляха по улиците.

Всички бяха убедени, че СССР е непобедим, че социализмът е завинаги, че на Запада му остават само няколко години. Големите игри се свеждаха до кабинетни интриги и подкупи на кадровиците на разузнаванията за по-топло място в чужбина.

Американците също бяха делови хора, на които заплатите не достигаха. В ЦРУ работеше съветският агент Олдридж Еймс, в КГБ – американският Поляков, когото Еймс за всеки случай издаде на руснаците и те го разстреляха. След това американците разобличиха Еймс и го пратиха в затвора.

Но това бяха по-дребните риби, защото взаимните услуги ставаха на висше равнище Горбачов – Буш-старши, тогавашният началник на Първо главно управление на КГБ Крючков, а от американска страна в различни периоди от ЦРУ – Улси, Кейси и Робърт Гейтс.

Постепенно каналите и връзките така се оплетоха, че реално имаше пряко сътрудничество между спецслужбите на САЩ, СССР и другите соцстрани.

По този начин се стигна до най-големия парадокс – че превратите в източноевропейските страни, в това число в България, се осъществяваха съвместно от КГБ и ЦРУ. Разбирасе не можеха да липсват Mi-6 и Моссад.

Горбачов установи чрез Крючков и Гейтс конспиративен канал за връзка с висшето ръководство на САЩ, по-точно с дясното рило на Републиканската партия около Буш – старши, Чейни, Ръмсфелд, Игълбъргър, Райс, които определяха и външната политика на САЩ. И именно по онова време те започнаха да схващат, че Горбачов и СССР вече са в миналото. Ставаше дума за 1987 г.

И именно идването на Горбачов на власт беше началото на новия кръстоносен поход на САЩ и Запада.

Този нов фундаментализъм има две "свети земи" – "старозаветният Израел" и "новозаветните САЩ", чийто политически институти са сакрални, а евангелизмът и американизмът са едно и също.

Заради това днешният неоконсерватизъм признава идентичността само на две държави – САЩ и Израел, като външната политика на САЩ стана заложник на ционисткото лоби.

Заради това и в преврата в София през 1989 г. съществена роля имаше и прикритият и открит ционизъм на групата на Луканов – Пирински. Логично дойде и разгромът на България и геополитическата контрареволюция с насочването й към атлантизма и НАТО.

От американска страна олигархичното семейство на Буш – старши обединяваше американските неоконсерватори зад неостаряващата програма за англосаксонския миропорядък, начело със САЩ и Англия.

Именно той, а не Рейгън, беше в центъра на неоконсервативната революция на САЩ, защото, за разлика от Рейгън, беше и елитообразуващо олигархично семейство.

И именно около тях се формираше щаб на стотици сътрудници на спецслужбите на САЩ, Англия и Израел, които бяха участвали във военни преврати, генерали от спецназа, бивши началници на генщабове, на ЦРУ и ФБР, бивши посланици, членове на закрити елитни общества на атлантизма и новия световен ред. Тристранната комисия, Клубът на Билдербергите, Съветът по международните отношения, ръководството на основни банки и корпорации като всички заемат и видни места в агентурни проекти на трансатлантическия елит, предимно с неоконсервативна насоченост.

За съжаление, всичко това не се знаеше или не подлежеше на правилен анализ през втората половина на 80-те години в София, Прага, Варшава и преди всичко в Москва. Това беше огромният провал и на спецслужбите на всички соцстрани и на КГБ и неговото ръководство, получаващо задачите си лично от Горбачов.

Но инерцията на цунамито на предателството беше толкова огромна, че помете и Горбачов. На американците той вече беше ненужен. Елиминираха го, за да поставят Елцин.

По времето, когато Гейтс беше директор на ЦРУ, се появи и въпросът за окончателното решение не на съветския, а на "руския въпрос". За да бъде продължена унищожителната атака, Горбачов трябваше да си отиде. В Белия дом вече нямаше разногласия. Социализмът в Източна Европа и СССР трябавше да станат история. От Горбачов беше изсмукано всичко в интерес на САЩ – членството на обединена Германия в НАТО, договорите СТАРТ, съгласието за първата война срещу Ирак.

Тогава американците решиха, че за унищожението на СССР ще им трябва Елцин. Стигна се до августовския пуч в 1991 г. в Москва. Резултатите бяха категорични – Комисията по извънредното положение загуби.

Спечели Елцин и... разпадането на СССР. Руснаците могат само да са благодарни, че американците не продължиха с разчленяването на Русия. Изплашиха се да тръгнат ва-банк срещу държава с толкова огромен ядрен потенциал, разпръснат по целия съюз. Заради това след краха на СССР основната цел на Вашингтон беше да се постигне контрол над ядрените сили на Русия и да бъдат елиминирани армиите на бившите социалистически страни в Източна Европа.

Именно тогава неоконсервативните републиканци в лицето на клана Буш и Чейни издигнаха идеологията на глобализирането, т.е. консервативния американски империализъм. Неоконсерватизмът трябваше да стане новият световен ред, обявен от Буш – старши през 1990 г. и потвърден от Горбачов с неговото "ново мислене", "общочовешки ценности" и прочее глупости.

Само една година по-късно Чейни провъзгласи настъпващия Pax Americana, т.е. новият Четвърти райх, в документа, озаглавен "Принципи на отбранителната политика", в който беше формулирана идеологията на стратегията на американския империализъм за ХХІ век. Документът предвиждаше установяване на пълно военно господство на САЩ над Евразия с помощта на превантивни удари по потенциални съперници. Неоконсерваторите потвърдиха приетия от англосаксонските елити от началото на ХХ век имперски месианизъм и идеята за глобалната империя като "край на света и историята", без да изоставят крайния си антикомунизъм, западния неотроцкизъм, зоологическия си антисъветизъм, русофобията и славянофобията.

Силният еврейски или по-точно ционистки елемент в неоконсерватизма го отличава от традиционния консерватизъм на Германия и Англия. Появата на Израел като "стратегически съюзник на САЩ" и на индустрията с Холокоста, доведе до пълно интегриране на еврейската диаспора в политическия живот на САЩ и й осигури широк достъп до Белия дом, Държавния департамент, Пентагона, ЦРУ, закритите организации на бялата върхушка. Част от новата неоконсервативна конфигурация станаха нацистките останки в общата борба срещу социализма и комунизма в СССР и Източна Европа.

Реално външната политика на САЩ стана заложник на Израел и ционисткото лоби.

САЩ си завоюваха позицията на главна сила на англосаксонския и ционистки империализъм в съвременния свят, заемайки мястото на нацистка Германия от миналото. Това е най-правилната аналогия.

Геополитическият ендшпил по отношение на Русия е пълното разрушение на тази страна и Евразия. В същия списък е и Китай. Но той за САЩ не е толкова опасен, колкото Русия заради две причини. На първо място е голямата зависимост на Китай от вноса на енергоресурси за поддържане на неговото икономическо развитие, и на второ – е неговата неспособност поне засега, да се противопостави на първия ядрен удар на САЩ.

Заради това стратегията на неоконсерваторите да установят пряк контрол над енергията на света чрез частните нефтени гиганти Chevron, Texaco, Exxon Mobil. BP, Royal-Dutch-Shell. Това означава и контрол над основните нефтени райони на света заедно с основните залежи от природен газ. Този контрол се движи в тандем със заявката на САЩ за абсолютно военно превъзходство на планетата, преди всичко над Русия.

Вероятно договореностите от 1999 г. между Елцин и Белия дом са предвиждали установяването в Русия на нещо като пиночетовски режим. Втората чеченска война, провокацията с нахлуването в Узбекистан на бандата на Ходжоев през Таджикистан през 2000 г., подкрепата на Русия за САЩ в Афганистан и съгласието за американски бази в Централна Азия, изтеглянето на руснаците от електронните бази в Куба и Виетнам, всичко това беше част от договореностите с Вашингтон, които Путин в началото спазваше.

Мястото на Елцин трябваше да бъде заето от проамерикански силови групировки. Те щяха да поддържат реда вътре в Русия, но в голямата политика и икономика трябваше да се подчиняват на САЩ. Русия трябваше да стане суровинен придатък на задокеанската империя, а марионетката на Ротшилд – Ходорковски, президент. Едновременно с получаването на сибирския нефт американците трябваше да установят контрол над Ирак и Иран.

Шах и мат на Русия, Китай и ЕС.

Но този план, одобрен от световния елит, се издъни. Препъна го Путин.

Изненадата беше много неприятна, тъй като неоконсерваторите на буш планираха като фундаментална цел именно разчленяването на Русия и заграбването на нейните природни богатства.

Генералната репетиция беше направена в Югославия. Тренираха разчленяване на многонационална федерална държава и проблемите, които могат да се появят. Усърдно им помагаха западноевропейците, начело с Германия, за което тя ще плаща скъпо.

САЩ и Израел искаха да си осигурят подкрепата на Русия за разгрома на последните независими държави в Близкия Изток и да превземат стратегическия плацдарм, тръгващ от Балканите и стигащ на юг от Каспия, като по този начин ще завърши обкръжаването на Русия по огромната дъга на Балтика до Афганистан. Тогава Русия сама ще падне, няма нужда да я атакуват с ядрени оръжия или с изпреварващи удари.

Същността на противоречията между Русия и атлантизма е проста. Те искат да видят Русия включена в неофеодална система на американската хегемония, като суровинна база. Ако руското ръководство се съгласи да стане периферия на Запада, той може да се съгласи тя да остане в сегашните си граници, но да се откаже от ядреното оръжие. тогава вече ще бъде разчленена.

Русия на всяка цена трябва да смени вектора на своето развитие от суверенна към западна демокрация. Ситуацията е по-проста, отколкото по времето на СССР. Цялата капиталистическа класа на Русия се намира на верижката на Запада, преди всичко, защото тази класа се състои от хора, които унищожаваха социализма, за да станат част от Запада.

Но ситуацията в Русия вече е променена и руснаците знаят какво може да ги очаква особено след войните в СФРЮ, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия и Украйна.

Путин не позволи да стане заложник като Горбачов. Осъзна своята историческа отговорност. Още повече, че сега, за разлика от Горбачов, почти цялото руско ръководство са преминали в една или друга степен школата на спецслужбите в новите условия. Заради това прозападното лоби в Русия влезе в схватка с последното поколение съветски силови групировки. Това ще бъде финалният мач между смъртни противници.

Предвижда ли се ликвидиране на Путин? Давлението върху него е огромно по всички линии – на Белия дом, Държавния департамент, ЦРУ, Пентагона, ЕС.

Това са кулисите на операцията, която е разчетена за няколко десетилетия и която продължава. Временно беше отклонена към Близкия изток, за да се излезе на южния рубеж на Русия. Западният вече е готов за "окончателното решение на руския въпрос".

Решението на "българския въпрос" през ноември 1989 г. беше част от този сценарий.

Красимир Иванджийски, ноември 2019 г.


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 291, Nov. 2019
България, която загубихме /5/
"Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от водещите 30 държави, участващи в све...
    Защо не беше арестуван Луканов
На 3 септември 1989 г. генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков изпрати се...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com