Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
50 години контрареволюции. Кой и кога съчини "българската следа" /5/
12.2019

Връщаме се отново към въвличането на България в "стрелбата по Йоан Павел ІІ" което беше една от най-големите атаки срещу НРБ, СССР и социалистическата общност преди 1990 г.

В нея участваха всички основни западни шпионски централи – ЦРУ MI6, френските, италианските, Ватикана, Турция и "Сивите вълци", Израел с Моссад и т.н.

Жертва стана един невинен човек – Сергей Антонов, както и имиджът на НРБ, като, в контекста на онези години, атаката беше преди всичко срещу СССР, заради което избраха България.

В началото на 80-те години и аз участвах в този процес чрез информацията, която получавах от Полша, Чехословакия и другаде, и която беше препращана лично към Тодор Живков и някои членове на Политбюро по канала на така наречения "Стратегически анализ", т.е. на Висшия политически анализ в онези години и неговите закрити канали. По други канали анализите се връщаха в обмена между СССР, ПНР, ЧССР, ГДР и т.н.

След 1990 г. започнах разработката на цялостната картина на операцията срещу България, която постепенно се попълваше с нови подробности. Нищо чудно, че те бяха забелязани и прехванати, като на Запад послужиха и за основа на няколко книги и филми от хора, които не биха могли по никакъв начин да разполагат с тази информация или да участват в тези процеси.

Но в апокалиптичната България след 1990 г. те не бяха забелязани, защото никой не можеше да ги разбере и защото новите "демократи" трябваше с всички средства да обслужват интересите на онези, които ни въвлякоха в тези история, същите, които организираха и покушението срещу Йоан Павел ІІ /кардинал Карол Войтила/.

Връщам се отново към тези години, защото те бяха основна част от "Операция цветни контрареволюции" срещу тогавашния световен социализъм и основно средство за дискредитиране на България.

Същите централи организираха тероризма в България преди 1990 г., който доведе до така наречения "възродителен процес" и който, от днешна перспектива, беше първият опит от Запада за въвеждане на международния тероризъм чрез радикализирането на исляма, като избраха за жертва българските мюсюлмани.

Връщам се към тези събития, защото те отново са актуални с активизирането на тероризма в Европа и укриващите се зад него шпионски централи, най-вече октоподът на тероризма Гладио /Gladio/.

Ще ви върна отново към онези години с известни и неизвестни детайли, които в София, по онова време, за съжаление бяха повече във втората категория, в това число и на висше политическо равнище.

И защото на мен се падна "мисията" за заключителен анализ от перспективата на отминалите години и на допълващата информация.

***

Продължение от брой 290

В 4,45 ч. сутринта на 29 септември 1978 г. сестра Винченца влезе в стаята на папа Йоан Павел І /италианския кардинал Албино Лучани/ и го видя в леглото с гримаса на агония на лицето, типична за отравяне.

Версията на няколко френски монаси от същата сутрин обаче беше, че папата е "бил намерен мъртъв в неговата баня". Едно беше сигурно – че Йоан Павел І почина сутринта на този ден.

Докато скърбящите бяха потънали в плач в каплицата, на горните етажи на Ватикана кипеше трескава дейност.

Защо беше това бързане? Дали, за да бъдат изтрити следите от краката и отпечатъците от пръстите.

Дали искаха да изчистят следите от повръщането от банята до леглото, до което сестра Винченца вероятно беше донесла своя духовен отец.

Повръщането е обикновено един от симптомите на предозирането с "Дигиталис".

Секретарите опаковаха и отнесоха дрехите на папата, в това число неговите писма и бележки.

Към 18.00 ч. на същия ден всичките 19 стаи на апартамента на папата бяха напълно изчистени от всичко, което по какъвто и да било начин можеше да напомня за Албино Лучани. Вратите бяха запечатани.

Финалната фаза за убийството започна на следващия ден.

След като отровиха папата, убийците се заловиха и за паметта за него. Искаха да заличат и съжалението на хората за неговата участ. Ватикана правеше всичко, а да представи на света Албино Лучани като идиот, смъртно болен човек, чиято естествена смърт беше спасение за него и Църквата.

Още на следващия ден след убийството на Лучани кардиналите се съсредоточиха върху избора на неговия наследник.

Кардинал Бенели сподели, че те искаха папа от Курията.

Борбата на мафията продължаваше. Какъв смисъл имаше да убиват Йоан Павел І, ако той бъде наследен от кардинал Бенели, който споделяше същите възгледи и щеше да направи същото.

Това беше неприемливо за мафията, за Banco Ambrosiano, за масоните от P-2, които се събраха отново да съгласуват общоприемлива кандидатура, колкото се може по-бързо.

Така мина този 29 септември 1978 г.

Истинският инициатор на убийството беше главата на масонерията от P-2 Личо Джели.

Роберто Калви беше неговият партньор в убийството, което след това му струваше скъпо, защото трябваше да бъде "самоубит" в Лондон.

Физическият извършител на убийството беше човекът на ЦРУ във Ватикана Пол Марчинкус.

Това беше само началото. Предстоеше изборът на краковския кардинал Карол Войтила за папа. На пръв поглед той трябваше да наследи линията на своя предшественик, и с избраното име – Йона Павел ІІ.

Но с това приликите свършваха.

Едва ли някога ще се разберат подробностите за убийството на Йон Павел І и за избора на краковския кардинал Карол Войтила за негов наследник като Йоан Павел ІІ. Тайните, както обикновено се крият в отговора на въпроса – кой печели.

При всички случаи онези, които отровиха Йоан Павел І искаха да докажат, че той е умрял от естествена смърт, че църквата е невинна и че при Йоан Павел ІІ всичко продължава както преди.

Какво означаваше това?

Това означаваше преди всичко, че мафията, която организира убийството на Йоан Павел І, трябваше да избере приемлив наследник. Може и от Курията, но по-добре някой аутсайдер, нов човек от другаде, който няма да започне да рови в сметките на Ватикана поне докато те успеят да подредят отново своята схема. Но нито един от кардиналите в Курията не беше приемлив за мафията.

Тези няколко встъпителни изречения са необходими, за да се разберат някои неща, свързани с избирането на Карол Войтила за папа.

Години наред не беше ясно по какъв начин Карол Войтила се появи като печеливш с минимално мнозинство след трите тура.

Ще припомним, че кандидатурата на Войтила мина чак при осмото гласуване и на 16 октомври 1978 г. прозвуча Habamus Papam. Карол Войтила стана Йоан Павел ІІ. Дали заради умората на кардиналите от продължилия много дълго конклав или заради дълбоки задкулисни машинации?

Важна личност за избора на Войтила беше неговият стар приятел епископ Дескур, който преди това беше сътрудник на Павел VІ и прекрасно се ориентираше в съотношението на силите във Ватикана. Именно Дескур уреждаше срещите на Войтила с кардинал Рока и архиепископ Поджи, които по онова време бяха едни от най-влиятелните ватикански дипломати, равняващи се на кардинал Казароли.

Преди това, през 1976 г. Войтила посети Чикаго, където е най-голямата американска колония, и установи близки отношения с кардиналите Коди, Баум и Кук. Именно чрез тях и тяхното влияние във Ватикана, ционисткото лоби, ръководено от Збигнев Бжежински, вече пробутваше Войтила към престола.

Други вътрешни източници твърдяха, че Войтила е бил задкулисно определен за папа още след смъртта на Павел VІ, т.е. през лятото на 1978 г. За тази цел група влиятелни кардинали се срещнаха с Дескур и решиха наследник на Павел VІ да бъде Войтила. Но това не стана. Вероятно изборът на неиталианец още не беше узрял, заради което временно беше избран Йоан Павел І, който след това беше елиминиран.

Преди избора Войтила контактуваше интензивно с кардинал Бенели, който беше един от най-сериозните кандидати за престола. Вероятно Бенели трябваше да прокара пътя на Войтила, и неговата лична кандидатура беше от самото начало маневра.

Няколко дни преди конклава, във Френската семинария в Рим се срещнаха двадесетина кардинали, участници в предстоящия избор. Целта им беше да изградят обща стратегия спрямо изключително опасния за масоните кардинал Джузепе Сири. Двойно опасен. Сири имаше реални шансове да бъде избран, освен това беше "консервативен" традиционалист и имаше намерение да продължи битката срещу масоните, проникнали във върхушката на Ватикана.

На споменатата среща участваха кардинали от Франция, Италия, Канада, Англия, Белгия, Бразилия, Африка, Корея. Именно на нея беше определена стратегията и тактиката според неофициалната директива на Бжежински и на американските "ционисти и модернисти". Заради това по-късно Войтила заяви на Бжежински: "Ти ме избра."

В началото на 2003 г. канадската телевизия излъчи сериал за Йоан Павел ІІ. В един от филмите има интересни кадри, които са същността на избирането на Войтила за папа. Камерата показва генерал Войчех Ярузелски в неговото жилище във Варшава, остарял, но помнещ всичко: "Брежнев ми каза: "Вашият Бжежински, вашият Бжежински, избра Войтила за папа." Ярузелски повтори два пъти думите "вашият Бжежински".

На другите кадри се появяваше вече Бжежински, който говореше за папата като за световен авторитет и изведнъж с присъщата му самодоволна усмивка каза: "Папата ми каза: "Ти ме избра, значи трябва да ме посетиш."

Тези две сентенции от двата крайни по онова време лагера се нуждаят от коментар.

От едната стана бяха Брежнев и Ярузелски, от другата – челният глобалист Бжежински. Дали всичките лъжеха? Бжежински с неговия обичай да се самонадценява и хвали за чужди заслуги? Но ако Брежнев и Ярузелски са лъгали, с каква цел? Вероятно и тримата са говорили истината – че именно Бжежински е избрал Войтила за папа.

Ще припомним, че Бжежински е роден в Полша през 1928 г., като син на "полски дипломат", който по време на войната остана в емиграция. Кариерата му мина прз университетите в Монреал, Харвард, Кеймбридж, Джон Хопкинс и я дължи не на своя доста мизерен интелект, а на старите връзки на своя баща. Бжежински беше в Люблинския университет в Полша по времето, когато от Краков дотам пътуваше, за да чете лекции и краковският кардинал Карол Войтила. оттам е и тяхната връзка. Но дали само оттам?

Бжежински, който почина преди 2 години, беше зет на чешкия евреин Едуард Бенеш (1884-1948 г.) – преди и следвоенен президент на Чехословакия. Бенеш, както и Рузвелт, беше масон от висока степен и фанатичен агент на световната и американска масонерия.

Именно той, след убийството на Фердинанд в Сараево, станало претекст за Първата световна война, написа брошурата "Да бъде унищожена Австрия". Една година по-рано масонерията в Б’най Б’рит създаде и ADL – терористична организация, в навечерието на войната, която беше насрочена на тайна среща на жидомасонерията на остров Джекил.

С такъв масонски тил като Бенеш, Бжежински можеше да тръгне по света като основен геополитик на световната олигархия и глобализъм, и срещу Ватикана.

Роман Гладковски в Non Serviam добави: "През 1917 г. великият майстор на Б‘най Б’рит за Русия беше Слиозберг, духовен водач на Александър Керенски, който беше масон от 32-ра степен. Името Керенски беше от неговия втори баща. Истинското му име беше Арон Кирбиц. Мирният договор от 1918 г. беше диктуван от ложата Б’най Б’рит."

Техният наследник Бжежински стана един от основните стълбове на влиятелния център за стратегически и международни изследвания във Вашингтон и съветник на президента Картър през 1977-1981 г. по въпросите на националната сигурност.

Бжежински беше в клуба на Билдербергите и е основател на Тристранната комисия. Той имаше и лично участие в демонтажа на СССР, като важна роля в този процес изигра Йоан Павел ІІ, захранващ Солидарност с парите на ЦРУ. /Много от детайлите от тези важни времена се намират все още в мрака на архивите./

Съдружник на Бжежински в създаването на Тристранната комисия беше мултимилиардерът Дейвид Рокфелер, подкрепян от циониста Хенри Кисинджър – немски евреин.

В монтирането на Тристранната комисия участваше и френският жидомасон Жан Моне, наричан "баща на обединена Европа".

В групата на Билдербергите се повтаряха имената на Рокфелер, Кисинджър, Бжежински, Клинтън, Джордж Буш-старши, Уорнър Карингтън, Кърк Къркланд, Кол, Варбург, Анели, Ротшилд, Атали, Уилям Елиът.

В контекста на "Ти ме избра" ще припомним, че именно Елиът беше основният представител на английската "кръгла маса". Но истинският баща на идеята за кръглата маса беше Сесил Родс, създателят на диамантената империя в юга на Африка – в Южна Родезия (Зимбабве) и ЮАР, където трябваше да бъде изградена образцовата масонска държава.

Именно под надзора на Бжежински САЩ унищожиха Югославия, Афганистан и Ирак, и сега наред са Сирия и Иран.

Но ключът към владичеството на американския глобализъм над света е завладяването на нефтените арабски държави. Това пророчество от Стария завет се отнася за Дамаск: "Дамаск ще престане да бъде град и ще се превърне в купища руини."

Кодификаторът на принципите на масонерията, американският генерал Алберт Пайк, шеф на тогавашните илюминати, в писмо до своя "принц на мрака" – Джузепе Мазини, през 1871 г. написа, "че условието за въвеждането на Новия световен ред ще бъде сблъсъкът между двете суперсили заради конфликта на юдеизма и исляма".

Докато съществуваше СССР и докато имаше двуполюсен свят, това не можеше да бъде реализирано. САЩ и целият Запад 70 години водеха войни срещу Москва, докато съветската империя не издържа и рухна. На западните рубежи в бившите социалистически страни основното оръжие беше полската "Солидарност", в която обаче нямаше нищо спонтанно или случайно, освен примитивният елтехник Лех Валенса, който си беше въобразил, че има някаква мисия.

Но истинският духовен покровител и ръководител на "Солидарност" беше Йоан Павел ІІ, а неговият избор беше част от огромен перспективен план.

Войтила беше избран за папа през октомври 1978 г.

Две и половина години по-късно беше задвижен и сценарият със "Солидарност".

Една година след "Солидарност", на 13 май 1981 г., беше задвижен и атентаторът Али Агджа.

/Животът на папата в този момент нямаше голямо значение. Лавината след смъртта му щеше да бъде по-полезна, защото планът навлезе в "революционната си фаза". За всеки случай в атентата беше набутана България и нейната Държавна сигурност, като далечната цел бяха СССР и КГБ./

Следващите осем години в Полша, т. е. до момента на свикването на полската Кръгла маса (която послужи като образец за последвалите кръгли маси и в другите социалистически страни) бяха подготовка за предаването на властта на полскоезичните ционисти със съучастието на някои официални полски комунисти. Заговорът на полската кръгла маса, на която от 50 участващи 47 бяха евреи, имаше за задача да унищожи основите на икономиката на народна Полша под ръководството на Раковски, Мазовецки, Балцерович, Секула, Михник, Курон, чийто истински имена бяха доста по-различни.

Много години след тези събития, в края на 2003 г., Бжежински даде интервю на "Газета виборча" на Адам Михник (чието истинско име е Арон Шехтер) и отправи шокиращи обиди спрямо християните: "Трябва да се вземе предвид присъствието на фанатична и изключително глупава религиозна десница в САЩ – каза Бжежински. Тя излиза от тезата, че ще настъпи Второто пришествие, че идва Апокалипсиса, Армагедона и четат фрагменти от Стария завет. Това е психопатия."

Папа Йоан Павел ІІ много също много пъти говореше за Апокалипсиса и Армагедон, за Второто пришествие на Христос. Ако диагнозата на "дивото куче" Бжежински беше точна, сред психопатите беше и Йоан Павел ІІ, т.е. онзи, който се обърна през 1978 г. към Бжежински с думите "Ти ме избра", след като от Ватикана съобщиха на целия свят, че Римокатолическата църква има нов папа – Habemus Papam.

Но нищо на този свят не е вечно, особено такива приятелства като между Войтила и Бжежински.

Защото Йоан Павел ІІ също прекрасно се ориентираше в програмите и методите на работата на масонерията. Имаше лични контакти с отец Стефано Гоби от Милано, основател на Движението на марианите, което вече е общосветовно. През 1989 г. той написа, че международната свободна масонерия е "звярът, приличащ на пантерата, за която свети Йоан говори в Апокалипсиса" и че "тяхната сила и власт идват от Сатаната".

Но изпреварихме с доста години времето...

... Да се върнем още по-назад към Йоан ХХІІІ, т.е. към кардинал Ронкали, който си избра името Йоан ХХІІІ. Нали Йоан ХХІІІ вече е имало? И това е бил така нареченият антипапа Йоан ХХІІІ от 1410-1415 г.

Защо Ронкали се върна толкова назад в историята към този позорен прототип? Защото такъв беше изборът на масоните.

Съществува богата литература за Ордена на темплиерите и за техните наследници от Prieure de Sion, които са с типично масонска пирамидална структура, на чийто връх е великият майстор. Според тях, те съхраняват духовната тайна на Църквата – Светият Граал.

До 1118 г. двата закона са съществували паралелно с общи велики майстори. След това е настъпило разделение, като последният през 90-те години на ХХ век велик майстор на Prieure de Sion беше Пиер Плантард дьо сен Клер, влиятелна задкулисна личност. Неговият предшественик Жан Кокто – известен френски поет и драматург, беше само на 20 години, когато се свърза с известния автор Прост – хомосексуалист, с Андре Жид – също хомосексуалист, и Морис Барес, също хомосексуалист – писател, свързан с движението Action Francaise.

Освен това много малко хора знаят, че освен Йоан ХХІІІ през 1410 г. имаше и втори Йоан – ХХІІІ, който беше именно Жан Кокто, великият майстор на Prieure de Sion, което означава, че тези Йоановци ХХІІІ бяха реално трима, като последните бяха двама наши съвременници.

На този фон приемането на същото име от кардинал Ронкали не беше случайно. Това беше сигнал към онези, които знаеха за какво става дума – масоните са вътре в Църквата и на най-високо място. Техният сигнал–предупреждение беше - а сега ще видите какво ще стане с Църквата.

Именно Йоан ХХІІІ взе решението за свикването на Втория ватикански събор – Vaticanum II, и започна "модернизирането на църквата", което преди него Пий Х беше нарекъл "клоака на всички ереси".

Малко хора помнят, че Ронкали пребиваваше в България преди Втората световна война. Беше заточен от Пий Х и у нас установи връзки с местната еврейска диаспора. След това беше изпратен в Турция, където католиците са само 35 000. Постепенно станаха известни неговите връзки с масоните, особено с представителите на Великата ложа на Англия. Той имаше връзки и с еврейската масонска ложа Б’най Б’рит, която по онова време имаше официален представител във Ватикана.

И именно този човек подготви, проведе и реализира Втория ватикански събор. След него свободните масони, т.е. "мрачната секта", имаха във Ватикана над 120 представители, в това число няколко най-влиятелни кардинали.

Свободните масони са най-големият и най-стар враг на Христовата църква. Те са така наречената антицърква.

За начало на организираната масонерия се приема 1717 г., когато четири най-големи британски свободни масонски ложи се легализираха и обединиха. Но битката на масоните срещу Римската църква е много по-отрано, всъщност от векове, като методологията на троянския кон, т.е. проникването в лагера на врага беше тяхното основно средство за борба с християнството.

Масоните винаги бяха преследвани от църквата, която ги обвиняваше, че считат за свой истински шеф "Великият Сатана". Милиони игноранти по света мислят, че свободната масонерия е нещо благородно, че нейната същност не е онова, в което е обвинявана. Основната им цел беше престолът във Ватикана.

Огромната атака започна през 70-те години. През 1977 г. списъкът на 121 ватикански масони попадна в ръцете на папа Павел VІ, но той боледуваше от левкемия и нямаше сили да започне битка с тях.

Негов наследник, избран през 1978 г., стана Йоан Павел І, който набързо беше отровен. И започнаха едни от най-трагичните страници в историята на Църквата, довели до избирането на кардинал Карол Войтила за папа

Йоан Павел І, т.е. кардинал Албино Лучани, беше наричан "усмихнатият папа". Но дълго не се усмихваше. Умря в 33-ия ден на възкачването на престола. Умря, както споменахме, внезапно, в леглото. Намериха го със списъка на ватиканските масони. Всички сериозни познавачи на Ватикана бяха убедени, че именно този списък беше причината за смъртта на Йоан Павел І, който имаше намерение да очисти Ватикана от "синовете на Сатаната".

Неочаквано на Йоан Павел І помогна един брой на Osservatore Romano от първите дни на септември 1978 г., чийто главен редактор беше Мино Пекорели, бивш член на супертайната ложа Propaganda Due – P2. Списъкът беше същият, който намериха до леглото на умрелия внезапно Йоан Павел І. В него бяха имената на най-влиятелните кардинали – Виьо, Бугнини, Казароли, на директора на така наречената Ватиканска банка – Пол Марчинкус и на много други еминенции на Ватикана.

Тогава Йоан Павел І се обърна към своя доверен кардинал Феличи с въпрос за достоверността на списъка.

Няколко дни след разговора между двамата йона Павел І говореше на италианските младежи и изведнъж каза нещо много странно, което тогава остана неразбрано. Препоръча на младежите да следват примера на известния масон, авторът на Химн за Сатаната, Кардучи, който през 1862 г. беше член на масонската ложа Галвини, съпредседател на ложата Фелсинес, и след това стана член на най-радикалната антиватиканска ложа – Propagande Massonica. През 1906 г. именно заради тези "заслуги" стана носител на ...Нобелова награда за литература.

Продължение в следващия брой


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 292, Dec. 2019
С какво ни тровят в супермаркетите
Един от инструментите, с които световният паразитичен "елит" намалява световното население до 500 милиона души, е хранат...
    Войната в Сирия отново стигна до... нефта
На 22 октомври в Сочи се проведе среща между Владимир Путин и Реджеп Ердоган, чиято централна тема беше ситуацията в Сир...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com