Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
50 години контрареволюции. Кой и кога съчини "българската следа" /6/
01.2020

Връщаме се отново към въвличането на България в "стрелбата по Йоан Павел ІІ" което беше една от най-големите атаки срещу НРБ, СССР и социалистическата общност преди 1990 г.

В нея участваха всички основни западни шпионски централи – ЦРУ MI6, френските, италианските, Ватикана, Турция и "Сивите вълци", Израел с Моссад и т.н.

Жертва стана един невинен човек – Сергей Антонов, както и имиджът на НРБ, като, в контекста на онези години, атаката беше преди всичко срещу СССР, заради което избраха България.

В началото на 80-те години и аз участвах в този процес чрез информацията, която получавах от Полша, Чехословакия и другаде, и която беше препращана лично към Тодор Живков и някои членове на Политбюро на ЦК на БКП по канала на така наречения "Стратегически анализ", т.е. на Висшия политически анализ в онези години и неговите закрити канали. По други канали анализите се връщаха в обмена между СССР, ПНР, ЧССР, ГДР, УНР и т.н.

След 1990 г. започнах разработката на цялостната картина на операцията срещу България, която постепенно се попълваше с нови подробности. Нищо чудно, че те бяха забелязани и прехванати, като на Запад послужиха и за основа на няколко книги и филми от хора, които не биха могли по никакъв начин да разполагат с тази информация или да участват в тези процеси.

Но в апокалиптичната България след 1990 г. те не бяха забелязани, защото никой не можеше да ги разбере и защото новите "демократи" трябваше с всички средства да обслужват интересите на онези, които ни въвлякоха в тези история, същите, които организираха и покушението срещу Йоан Павел ІІ /кардинал Карол Войтила/.

Връщам се отново към тези години, защото те бяха основна част от "Операция цветни контрареволюции" срещу тогавашния световен социализъм и основно средство за дискредитиране на България.

Връщам се към тези събития, защото те отново са актуални с активизирането на тероризма в Европа и укриващите се зад него шпионски централи, най-вече октоподът на тероризма Гладио /Gladio/.

И защото на мен се падна "мисията" за заключителен анализ от перспективата на отминалите години и на допълващата информация.

***

Продължение от брой 290

Възхваляването на Йоан Павел І на този супермасон хвърли експертите в изумление. Помислиха, че това се дължи на неговото слабо образование или че и Йоан Павел І беше камуфлиран масон.

Но обвиненията не бяха правилни. С това Йоан Павел І искаше да каже "опомнете се" и се върнете към Църквата и вярата.

Osservatore Romano публикува тази реч на Йоан Павел І на 22 септември. Една седмица по-късно, на 28 септември следобед, той прие кардинала Вийо и му съобщи, че директорът на Ватиканската банка Пол Марчинкус трябва незабавно да бъде уволнен. Съобщи, че ще извърши големи персонални промени. Ще трябва да си отидат Луиджи Менин и Пелегрино де Стробел – най-близките сътрудници на Марчинкус в банката. Папата нареди да се спрат всички сделки с Banko Ambrosiano, намиращи се в ръцете на Роберто Калви, шефът на ложата P-2.

И основната цел на този разговор: Йоан Павел І съобщи на кардинал Вийо, че трябва да предаде функциите си на кардинал Белини. Вийо изслуша всичко с каменно лице. Само при споменаването на Белини заяви, че по-добре ще бъде ако бъде заменен от кардинал Казароли, т.е. един масон да бъде заменен с друг.

Ще припомним, че държавният секретар, т.е. министърът на външните работи на Ватикана, е най-високата функция след папата.

Вийо разбра, че папата започва чистка на масоните, чиито имена бяха в списъка на Osservatore Romano. Всичките не можеше да отстрани наведнъж. Започна постепенно и отгоре.

Разговорът между Йоан Павел І и кардинал Вийо завърши късно вечерта, към 21 часа. Какво стана до 4,30 часа сутринта, когато намериха папа Йоан Павел I мъртъв в неговата стая.

Ще се спрем на малко известния медиален език, използван от масонерията, чийто основни издания са New York Times, Washington Post, International Herald Tribune, Le Monde, Die Welt, Franкfurter Allgemeine Zeitung, La Stampa, Times, Time, Spiegel, Stern и др.

На 28 септември, в деня на срещата на Йоан Павел І и Вийо в International Herald Tribune бяха публикувани две сигнални снимки, представящи папата от дясно на пилон – вратата на смъртта, в която влиза.

На следващия ден International Herald Tribune информира за смъртта на "грубия папа". Защо "груб", а не "усмихнат", както всички го наричаха. Сигналът беше ясен, както и заглавието: "Трагичната драма на Йоан Павел І". Защо трагична драма? Драмата винаги е трагична, а не весела. Но "трагична" имаше друг смисъл – че драмата е внезапна и силова.

По този начин сигнализираше помежду си световната масонерия, т.е. онези, които дърпат конците на хилядите масони, които не разбират нищо от онова, което става зад кулисите.

Другият сигнал беше, че същите масонски издания упорито твърдяха, че Йоан Павел І е 33-дневният папа, въпреки че беше известно , че той беше папа 34 дни.

Ставаше обаче дума за мистиката с числата, която при масоните е важна и фанатично съблюдавана – различни комбинации на 6 – особено 666, и 3 и 9, техните сборове и т.н.

Папа Йоан Павел І беше отровен. Кой беше убиецът? Това бяха ватиканските масони и тогавашните шефове на италианската Propagandа Due (P-2). Те бяха окото на тайфуна, в което няколко седмици по-късно се оказа и кардинал Карол Войтила, т.е. Йоан Павел ІІ, чието "царуване" щеше да изкара на челните страници на световните медии и България.

Сценарият се повтори и с избора на Войтила, за който решаваща роля имаха епископите от Франция, Германия, САЩ и Ватикана, всичките "модернисти", т.е. скрити масони. Те разиграха и избора през октомври 1978 г. – драма с изненадващ финал.

На първия етап беше елиминиран "консервативниятВ Джузепе Сири. След това започнаха кулоарните игрички около следващите кандидати – Уго Полетти и Джовани Коломбо, но до гласуване за тях не се стигна. За това се постараха двамата приятели на Войтила – кардиналите Джон Крул – от Филаделфия, и Кьониг – от Виена (и двамата с полски произход).

Те започнаха агитация за необходимостта от избор на чужденец за папа. Това беше улеснено от избухналите вече финансови скандали с ложата Р-2, ватиканската Banko Ambrosiano, Пол Марчинкус – член на P-2.

В третия акт се появи кандидатурата на Войтила, която в кулоарите въобще не беше обсъждана. Много по-логична би била кандидатурата на примаса на Полша кардинал Вишински, а не на краковския кардинал Карло Войтила. Но беше решено иначе. Решаваща роля за това имаше кардинал Кьониг, който беше подкрепян от западноевропейските "модернисти", докато кардинал Крул обработваше американските и английски делегати. Към тях се присъедини и Суененс – също масон, испанецът Винценте Таранкон и бразилецът Алоисио Лоршрайдер.

Кьониг открито заяви, че на Църквата е необходим млад, динамичен, интелигентен, интелектуален, енергичен духовен пастир. След това добави и човек, който е закален в битките с реалния комунизъм, познаващ компромиса с тези "атеистична напаст". Едва ли някой от присъстващите в този момент на избора си даваше сметка, че дълбоко зад кулисите Рейгън, Буш-старши, Бжежински, американското ционистко лоби , начело с ложите Б’най Б’рит и ADL, вече монтираха световната схема срещу съветската "империя на злото", предвидена за демонтаж, в която изключително важна роля трябваше да играе полският кардинал Войтила.

По този начин изборът на Войтила стана избор на американския синдром на политиката, финансите, глобализма и ционизма. основните козове бяха в ръцете на Бжежински, Рокфелер, Б’най Б’рит, Билдербергите, Тристранната комисия.

... В 18,44 ч. на 16 октомври 1978 г. на централния балкон над площада Свети Петър в Рим, изпълнено с 200-хилядна тълпа, се появи кардинал Феличи и съобщи: "Имаме радостна новина... Habemus Papam".

След това новият папа започна сам да кани най-близките си приятели. Първият беше неговият приятел от детство Йежи Клугер (по произход евреин), следващият беше Дескур.

На избора на Войтила за папа масонерията реагира с ентусиазъм. Береш от Линц, един от най-активните масони, оказващ натиск върху Ватикана по въпроса срещу антимасонския канон 2335, оцени Войтила със суперлативи.

Последва и кардинал Кьониг, който заяви, че скоро ще бъдат преразгледани отношенията на Ватикана и масонерията.

Зарадва се и американският кардинал Коди. С Войтила ги свързваше дружба, минаваща през ....доларите. През Коди вървяха милионните дотации за полската "Солидарност", които идваха от ЦРУ, от банките на Ватикана, които перяха мръсните пари на мафиотите от P-2, Джели, Синдона, Марчинкус.

Бог гледаше всичко това и мълчеше. През април 1982 г. обаче реши да се намеси.

Американският кардинал Коди умря. Единият от свидетелите на възхода на Войтила вече го нямаше.

Най-изненадващо дойде ред на самия Войтила, като решението за неговото убийство беше взето в същите среди, които го качиха на престола във Ватикана...

Кои бяха те?

Банките и масоните. По-рано бомбата с името Propaganda Due (P-2) избухна на 17 март 1981 г., по време на обиска на апартамента на Личо Джели. В касата му намериха списъка на членовете на ложата P-2, съдържащ 962 имена. Но списъкът се оказа само върхът на айсберга. В редиците на P-2 влизаха около 300 най-могъщи личности, дърпащи конците на света, които се покриват с броя на членовете на прословутия "Комитет 300", с Тристранната комисия, създадена от Рокфелер и Збигнев Бжежински – Форд, Картър, Буш и т.н.

В открития в дома на Джели списък имаше 3 министри от тогавашното правителство на Форлани, 59 политически лидери, 50 висши офицери от сухопътните войски, 29 – от флота, 9 – от ВВС, 32 карабинери, 9 дипломати, 43 банкери, 83 индустриалци, съдии, известни журналисти, писатели...

Няколко дни след разкритието на списъка на P-2 оставка подадоха 13 висши офицери от тайните служби, 4 полицейски шефове, двама губернатори. Правителството падна 20 дни след това. Започна дългоочакваната криза с формирането на новото. Републиканците и социалистите заедно поискаха делегализиране на P-2, но практически това беше невъзможно, тъй като означаваше парализиране на централните структури на властта в Италия.

В рамките на това и други разследвания властите се натъкнаха на списъци и на други масонски ложи. Около 18 000 свободни масони бяха обхванати от широко разследване, заради което Великият майстор Еннио Батели се обърна към президента на републиката Сандро Пертини. В средата на май трябваше да дават показания Личо Джели (който избяха в Южна Америка), известният съдия Кармело Спаниоло, бившият висш служител на специалните служби полковник Антонио Виезер, всеки под обвинението, че членува в организация с криминален характер.

Тогава великият майстор Батели заяви, че в списъка на P-2 липсват комунистите и членовете на християн-демокрацията, като премиерът Андреоти. Оказа се, че липсва една страница от списъка на P-2.

Джели организира пресконференция в Рио де Жанейро и поиска създаването на своего рода ООН-масонерия. Това творение обхващаше 36 държави, като негов секретар стана, разбира се, "кръстникът" Личо Джели. Целта на организацията беше "предлагане на помощ в решаването на международните проблеми, мобилизирайки масоните срещу политическите, религиозните и социални конфликти".

В P-2 членуваше и приятелят на Джели – Аурелио Печели, инициатор на създадения през 1966 г. Римски клуб, известен с планираното съкращаване на световното население (б. а. – на България още тогава беше определено население от 4 милиона души).

Печели едновременно беше шеф на корпорацията Fiat Argentina, Той предложи на Калви да подкупят Ричард Гарднър, професор от Колумбийския университет в САЩ, който след това стана посланик на САЩ в Италия при Картър, но беше човекът на Рокфелер и Бжежински. Калви редовно получаваше от Гарднър месечни бюлетини за политическата ситуация и прогнозите за света.

Така отново стигаме до Бжежински, Рокфелер, Кисинджър и други ционистки босове на световната политика. Оказа се, че държавният секретар на САЩ Александър Хейг и бившият му колега Кисинджър, тайно сътрудничеха с масоните и с финансовите лидери на Италия, които готвеха преврата през 1969 г. Имената на Кисинджър и Хейг бяха в списъка на членовете на P-2. Появиха се и доказателства, че Либия, ръководена от Кадафи, дистанционно беше ръководена от хора на P-2.

Лидерът на Партията на труда на Мексико – Марвила Караско, заяви, че ложата Р-2 е "международна конспирация за унищожението на човешката раса".

Това не беше без основание, тъй като по инициатива на P-2 администрацията на Картър разработи плана Global-2000, в който се планираше редукция на населението на света до 1-2 милиарда души с всички възможни средства. Планът се осъществява и до днес.

Още през 1981 г. Личо Джели беше почетен гост на тържествата за инагурацията на Роналд Рейгън. Но Джели се надцени, реши да напусне Южна Америка и да се пренесе в Швейцария с фалшиво име, за да изтегли 55 милиона долара от блокирана сметка. Там го очакваше швейцарската полиция. Най-напред го затвориха в най-добре охранявания швейцарски затвор. Чак до лятото на 1983 г. италианските власти търпеливо очакваха швейцарците да им върнат Джели. И изведнъж, на 10 август 1983 г. се оказа, че Джели беше изчезнал от своята килия. Синът му го беше закарал с наета кола до Франция, оттам "босът на босовете" беше отлетял с хеликоптер до Монте Карло, и с яхтата на един приятел – до Уругвай.

И как в този контекст се появяваше Йоан Павел ІІ? Папата, работейки по 15 часа дневно, не можеше да ръководи всички неща във Ватикана и трябваше да ги поръчва на други. Така например по едно време той се отказа от прякото изпълнение на функциите на държавен глава на Ватикана и ги беше оставил на държавния секретар Казароли, който авансира Пол Марчинкус до архиепископ именно по време, когато в Италия вреше от аферата с банката IOR и Banco Ambrosiano.

Тук е мястото да споменем и какъв компромат за Йоан Павел ІІ държеше в своя архив Личо Джели. Това беше една снимка на голия папа, направена от неизвестен човек по време на неговото къпане в басейна в Castel Gandolfo. Не беше ясно дали фотографията е преди или след атентата срещу папата, но когато Джели се похвали с нея на социалиста Вани Нистика, той каза зловещите думи: "От този пример се вижда колко тежък случай имат всички специални служби. Ако е възможно да се направи такава снимка на папата, можете лесно да си представите колко по-лесно е папата да бъде застрелян и кой ще помага за това."

И до днес не се знае защо беше направена тази снимка, още повече на фона на избухналите през следващите години секс-скандали във Ватикана.

А това P-2 знаеше как да използва...

Дали Йоан Павел ІІ се страхуваше да сподели съдбата на своя предшественик Йоан Павел І? Или беше шантажиран?

Това се материализира на 13 май 1981 г., когато турският терорист Али Агджа стреля по папата. Дали само три години след възкачването на престола основни врагове на Йоан Павел ІІ бяха станали "братята с престилките" от масонската ложа P-2, от Списъка 121, от лобито на италианската финансерия? Да.

Това беше причината за атентата срещу Войтила, който впоследствие щеше да бъде насочен от същите тези среди, с подкрепата на ЦРУ, срещу България, нейната Държавна сигурност и в крайна сметка срещу всички социалистически страни и въобще срещу социализма.

Край

Красимир Иванджийски, 25 декември 2019 г.


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 293, January 2020
С какво ни тровят в супермаркетите
По-долу даваме някои основни продукти от супермаркетите, които не трябва да се ядат /повтаряме – от супермаркетите/.Натр...
    Във Ватикана нещата колкото повече се променят толкова повече остават същите, особено във Ватиканската банка
Папа Франциск получи не само тежко наследство, но и многобройни нови скандали, преди всичко финансови.Заради това папата...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com