Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
50 години контрареволюции. Папата, Banco Ambrosiano... /7/
Продължение от предишния брой
02.2020

Да се върнем към един мой анализ от далечната 1998 г.

На 2 май 1998 г. 50 въоръжени мъже атакуваха телевизионно студио в Истанбул. Надупчиха стените с патрони и крещяха лозунги в подкрепа на вицепремиерката на Турция Тансу Чилер.

Нападателите бяха вбесени от критично предаване на тази телевизия за Чилер, която беше предано американско протеже заради което беше критикувана за прикриването на тесните връзки между турската мафия и криминалните елементи и държавните служби за сигурност на Турция.

През 1998 г. Турция беше разтърсвана от скандали за връзките между висши държавни служители и крайно дясната терористична организация "Сивите вълци", чийто член Ахмед Али Агджа на 13 май 1981 г. стреля по папата Йоан Павел ІІ на площада "Свети Петър" в Рим.

Въпросът беше дали Турция (стратегически член на НАТО и още по-стратегически съюзник на САЩ) и Израел, по онова време, ще продължи да бъде Мекка за световната мафия и наркотрафика.

Зад скандалите проникваше и изключително важна информация за някои тайни на Студената война. Освен атентата срещу папата тя хвърляше и светлина върху колапса на ватиканската банка през 1982 г., убийството на шефа на Банко Амброзиано Роберто Калви и огромната нелегална търговия с оръжие и военно оборудване от складовете на НАТО към Близкия изток срещу хероин и кокаин, продавани от италианската, американската и турската мафия в САЩ и Западна Европа.

Официалното турско разследване беше предизвикано от едно събитие, което можеше да послужи за цяла шпионска новела – трагичната катастрофа на автострада в близост до Сусурлук, 160 км югозападно от Истанбул. На 3 ноември 1996 г. тук загинаха трима души, когато техният мерцедес се удари в трактор и се обърна.

В катастрофата загина Хюсеин Кочадаг, висш полицай на Турция, който командваше нейните антитерористични служби.

Но Турция беше ужасена не толкова от смъртта на Кочадаг, колкото от смъртта на загиналите с него други две лица.

Първият беше Абдула Чатлъ – криминалист, търсен отдавна за наркотрафик и убийства. Втората беше неговата приятелка Гонча Ус, бивша турска кралица на красотата, член на мафията.

Четвъртият пътник, който оцеля в катастрофата, беше кюрдът Седан Бучак, чийто части бяха въоръжавани и финансирани от турското правителство, за да се бият срещу кюрдите.

В началото официални лица заявиха, че полицията е транспортирала двама заловени гангстери. Но при Чатлъ бяха намерени дипломатически документи, дадени му от турското правителство. Чатлъ имаше и разрешително за оръжие и шест документа за самоличност, всеки на различно име. В него бяха намерени и няколко пистолета, заглушители и наркотици, което трудно може да се съчетае с "транспортиран криминалист".

Когато стана ясно, че Чатлъ е бил сътрудник на полицията, а не "заловен престъпник", турският вътрешен министър си подаде оставката. Уволнени бяха няколко висши офицери, сред които и шефът на полицията на истанбул. Скандалът се разрасна и застраши кариерата на висшите правителствени чиновници.

Информацията за връзките на Чатлъ с тайната полиция беше още по-скандална, ако се вземе предвид неговата роля на ключов лидер на Сивите вълци – неофашистката терористична организация, която действаше в Турция от 1960 г.

Чатлъ тръгна от една улична банда, за да стане лидер на Сивите вълци. Стана вторият в йерархията още през 1978 г. През същата година турската полиция го обвини в убийството на седем профсъюзни дейци и той мина в нелегалност.

Три години по-късно Сивите вълци отново се прочуха, когато Агджа – един от най-близките сътрудници на Чатлъ, стреля по папа Йоан Павел ІІ на 13 май 1981 г. в Рим. Чатлъ беше лидерът на терористичното звено, в което влизаха Агджа и още една дузина турски неофашисти.

Давайки показания през 1985 г. като свидетел в процеса срещу Сергей Антонов и четиримата турци, съдени за атентата срещу папата, Чатлъ /който не беше обвиняем/ заяви, че именно той е дал пистолета, с който Агджа стреля по Йоан Павел ІІ. Чатлъ преди това помогна на Агджа да избяга от турския затвор, където той беше с доживотна присъда за убийството на известен главен редактор. Чатлъ му осигури и фалшивите документи и му помагаше да се движи във ФРГ, Швейцария и Австрия, няколко месеца преди да стреля по папата.

Чатлъ имаше и тесни връзки с турските наркомафиоти. Неговите момчета от Сивите вълци работеха като наркокуриери за шефа на турската мафия Абузер Угурлу. От името на Угурлу, Чатлъ сновеше по наркопътя, минаващ по онова време и през България. Това трасе беше предпочитано от трафикантите, които пренасяха оръжие от НАТО към Близкия изток, а в обратна посока – тонове хероин.

Ставаше дума за огромни количества оръжие от НАТО – автомати, картечници, танкове "Леопард", американски бойни хеликоптери "Кобра". Всичко това беше пренасяно нелегално към Близкия изток, по трасе през България през 70-те и началото на 80-те години.

Доставките на оръжие обикновено бяха срещу хероин, който беше прекарван от Сивите вълци и други трафиканти към Северна Италия. Оттам наркотиците бяха внасяни от италианската мафия в САЩ. Турският морфин обслужваше сицилианската "пица-връзка", която наводняваше САЩ и Европа с хероин с добро качество.

До 1998 г. не беше точно известно как оръжията на НАТО са минавали по канала. Но свидетели на прословутия процес Октомврийска изненада /October surprise/ за търговията между САЩ и Иран връзка с кризата със заложниците твърдят, че на тях е било позволено да подбират оръжия от складовете на НАТО в Западна Европа за изпращане в Иран.

Тази мрежа беше "най-голямата в света нелегална организация за трафик на оръжие". Тя беше свързана както с наркоимпериите в Близкия и Далечния изток, така и с престижните банкови среди в Италия, Европа и САЩ.

В центъра на цялата операция, най-вероятно, беше една невзрачна вносно-износна фирма в Милано, наречена Stibam International Transport. Шефът на Stibam – сирийски бизнесмен с името Хенри Арсан, едновременно беше таен информатор на Американската администрация за борба с наркотиците /DEA/.

С офиси в Ню Йорк, Лондон, Цюрих и Истанбул хората от Stibam рециклираха печалбите чрез ватиканската Банко Амброзиано, която по онова време беше най-голямата частна италианска банка с тесни връзки с Ватикана, докато не фалира през 1982 г.

Банкрутът на Банко Амброзиано дойде заедно с още неразгаданото убийство на нейния директор Роберто Калви, чието тяло беше намерено да виси под моста Blackfriar’s в Лондон, през юни 1982 г. Докато ръководеше Банко Амброзиано, Калви (наричан "банкерът на бога"), беше и съветник по финансите на Ватикана.

По онова време – в средата и в края на 70-те години, банката на Калви приемаше и по-голямата част от парите от операциите на Stibam и притежаваше даже сградата, в която се намираше офисът на Stibam в Милано.

Ватиканската банка всъщност беше прикритието за гигантска контрабандна операция, специализирана в хероин и оръжие, и в прането на тези пари.

Контрабандата минаваше и през България и беше магнит за всички секретни служби от двете страни на желязната завеса по времето на студената война.

Но администрацията на Рейгън се хвана за атентата срещу папата, както с пропагандни цели, така и да прикрие истинските му извършители, за които не беше трудно да се разбере, че са в италианската мафия, във Ватикана, а и в самото ЦРУ.

Въпреки че връзката на ЦРУ с трафика на наркотици и оръжие беше добре известна на шпионските световни централи, антикомунистическите кръгове във Вашингтон и Западна Европа, вместо да потулят случая, съчиниха теорията, че зад стрелбата по папата има "комунистически заговор".

Така наречената "българска връзка" стана една от най-ефективните схеми за дезинформация по времето на Роналд Рейгън. Тя засили неговата атака и срещу СССР като "империята на злото". Но тя имаше за цел да прикрие сърцевината и огромната опасност от разобличение на връзките между американското разузнаване и турските крайно десни наркотрафиканти.

На САЩ им беше необходима конспиративната теория. Самият Чатлъ, по време на споменатите показания през септември 1985 г. в Рим, заяви, че при него са дошли представители на западногерманската шпионска централа BND, които му обещали огромни пари, ако обвини българското разузнаване и КГБ в атентата срещу папата.

Пет години по-късно бившият анализатор от ЦРУ Мелвин Гудман разкри, че неговите колеги, под давлението на шефовете на ЦРУ, са фабрикували анализи с цел да се докаже, че СССР е участвал в атентата. "ЦРУ нямаше никакви доказателства за евентуално участие на КГБ в атентата срещу папата" – заяви Гудман пред Сенатския комитет по разузнаването.

Дуан Кларидж, резидентът на ЦРУ в Рим по време на стрелбата срещу папата, преди това беше в Анкара.

Още от началото на Студената война Турция беше с голямо стратегическо значение, дължащо се на географското й разположение като буфер срещу съветския комунизъм. В усилията си да отслаби СССР, ЦРУ използваше пантурските организации за сеене на антисъветски настроения сред мюсюлманските турски малцинства в СССР. Това беше стратегия, която укрепи връзките между американското разузнаване и турските ултранационалисти

Въпреки че повечето ултранационалисти бяха антизападни, както и антисъветски, реалната политика на студената война ги принуди да подкрепят НАТО и ЦРУ. Водещите турски екстремистки сътрудници в тази антисъветска стратегия бяха Националната партия на действието и нейната парамилитарна военна младежка група Сивите вълци.

Водена от полковник Алпаслан Тюркеш тази партия изповядваше фанатична пантурска идеология, която имаше претенции за големи части от територията на СССР под флага на възстановена Турска империя. Тюркеш беше ентусиазиран поддръжник на Хитлер по време на Втората световна война. "Турската раса - над всички" беше тяхното националсоциалистическо кредо.

Когато СССР се разпадна през 1991 г. променящият се геополитически терен създаде нови възможности – политически и финансови, за полковник Тюркеш.

След като излезе от затвора през 80-те години на него му беше позволено да влезе пак в политиката. През 1992 г. полковникът посети своите "тюркски братя" в независим азербайджан. В Баку Тюркеш подкрепи кандидатурата на симпатизанта на Сивите вълци Абулфек Алчибей, който след това беше избран за президент на Азербайджан. Той пък назначи близък сътрудник на Сивите вълци за свой вътрешен министър.

По същото време Абдула Чатлъ беше пуснат отново в обращение след като няколко години се мотаеше по затворите на франция и Швейцария за трафик на хероин. През 1990 г. той избяга от затвора в Швейцария и се присъедини към своята неофашистка организация в Турция.

Въпреки доказаното участие в подготовката на атентата срещу папата Чатлъ, беше включен като организатор на екзекуторски групи на турското правителство в мръсната война срещу кюрдите.

Турция получи компенсация от Вашингтон за сътрудничеството си със САЩ по времето на войната в Залива. Турски самолети бомбардираха кюрдски бази в Ирак. Междувременно долу, на земята антикюрдски ескадрони избиха над 1000 мирни жители в югоизточна Турция. Стотици кюрди изчезнаха по време на "полицейски проверки".

Въпреки всичко все още нямаше неоспорими доказателства, че турските тайни служби наемат криминални елементи за основни сътрудници. Доказателството дойде на 3 ноември 1996 г., когато Чатлъ се разби с Мерцедеса до Сусурлук.

Труповете в колата доказаха и още нещо, което отдавна се знаеше – че турските правителства закрилят наркотрафикантите, терористите и спонсорират банди от убийци.

Полковник Тюркеш потвърждаваше, че Чатлъ е оказвал услуги на турската полиция и на военните.

"Въз основа на моя опит знам, че Чатлъ е бил използван от държавата – каза Тюркеш – в рамките на тайните служби за доброто на тази страна".

Във Вашингтон американското правителство трябваше да поеме отговорността за създаването на своя турски Франкенщайн. Но, когато го попитаха за Сусурлук говорителят на Държавния департамент отговори, че "това е вътрешен турски проблем" и отказа всякакъв "допълнителен коментар".

Продължение в следващия брой


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 294, February 2020
За "случая Сет Хетена" и Trump/Russia
На 17 и 18 октомври и на 9 и 17 декември 2019 г. на туитера Seth Hettena@seth_hettena’s, сайта trump-russia.com и блога...
    Дали електрическите коли са голяма измама
2020 година започна за собствениците на електрически автомобили с шок. Новото проучване потвърждава, че електромобилите ...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com