Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Конспирация
Тиери Мейсан: За някои въпроси за интерпретацията на "катастрофата"
Тиери Мейсан, Париж

В края на Втората световна война нацистите започнаха да унищожават евреите и циганите в Европа.

Настоящото тълкуване на един от тези геноциди, което страда от недостатъчни познания за предназначението на човека, поражда бурни емоции, които от своя страна възпрепятстват търсенето на истината.

Наскоро отпразнувахме 75-годишнината от освобождението на лагера на смъртта в Аушвиц, където бяха унищожени повече от един милион затворници. Той стана символ на всички лагери на масово изтребление на хора, символ на нацистките престъпления и на Холокоста.

Нихилистите се опитаха да реабилитират нацистка Германия, аргументирайки се, че тя не си е поставяла за цел да унищожава народи и не е унищожила милиони хора и че дори не е използвала газови камери за това. В резултат на гнусната полемика въпросът за осмисляне на фактите отиде на заден план.

След процеса над Адолф Айхман през 1962 г. версията на Еврейската агенция придоби превес – нацисткият антисемитизъм след конференцията във Ванзей от 1942 г. беше въплътен в плана за пълно физическо изтребление на евреите в Европа (Холокост). Той беше рязък обрат в историята.

Значи, вечно преследваните евреи могат да намерят убежище само когато се създаде държавата Израел.

Както обаче ще покажа по-късно, това твърдение не отчита съпътстващите факти.

Историята на масовите убийства на мирни жители.

В продължение на четири века страните от Западна Европа, които се смятаха за цивилизовани, по време на колонизацията изтребваха населението, живеещо на колонизираните от тях земи.

Например, след като Бенито Мусолини, председател на Кралския съвет на министрите, провъзгласи Италия за империя, той започна войната за Етиопия. Народната съпротива обаче беше толкова голяма, че Мусолини започна да изтребва местните и да ги заменя с италианци. Той принуди вицекраля Рудолфо Грациани да хвърля боен газ от самолетите по бунтовните села на етиопците.

Масови убийства не се практикуваха само от западноевропейците. Те са свойствени не само на колониалната идеология. Така например султан Абдулхамид ІІ организира масовото изтребление на немюсюлманите (1894-1896 г.), а младотурците, които го свалиха, продължиха (през 1915-1916 г.). И двата режима споделяха една единствена идеология – панислямизмът, според който турците трябва да бъдат само мюсюлмани. Най-много пострадаха арменците, но всички немюсюлмански вероизповедания бяха преследвани. По този начин има поне две причини за масовите убийства:

  • за военни цели: за премахване на съпротивата;
  • по идеологически причини: премахване на населението, считано за чуждо.

Геноцидът не е дело на по-силните в противопоставянето им с по-слабите, за което свидетелстват масовите убийства на тутси от местните хути в Руанда, където през 1994 г. бяха избити и изклани 800 000 души. И двата народа имаха еднакви сили и убийствата бяха извършени с помощта на мачете от простите хуту, а не от техните паравоенни формирования.

Масовите убийства са "престъпления срещу човечеството". И на тази основа масовите убийства на евреите в Европа бяха осъдени от Нюрнбергския трибунал. Едва след това понятието "геноцид" влезе в международното право.

Впоследствие, според идеите на Рафаел Лемкин, геноцидът започнаха да считат за особено тежко престъпление срещу човечеството. За съжаление беше въведена и концепцията за колективна отговорност, което противоречи на принципа на личната отговорност и не позволява да бъде постигната желаната цел. Според американското законодателство убийството поне на двама души се счита за геноцид, при условие че е извършено.

Защо нацистите изтребваха евреите.

Нацистката програма предвижда възраждането на Германската империя, която престава да съществува след Версайския договор след Първата световна война. Но вместо да засилят позициите си в Африка, Азия или Латинска Америка, които по онова време бяха разделени между Англия и Франция, немците се заеха за Източна Европа.

Нацистите, като потомци на Гьоте и Бетовен, считаха себе си за хуманисти по рождение. Според западната колониална идеология, те оправдаваха завоеванията си, аргументирайки се, че народите, които са покорени, са културно по-ниски от тях. Това заяви и Адолф Хитлер в книгата си Mein Kampf. Но той не използваше думата "недочовек" (Untermenschen) там. Тя се появи в резултат на "научния консенсус" на тази епоха – западните социолози бяха убедени, че колониалното завладяване доказва съществуването на расова йерархия и тяхната раса се качва на върха й. Те се опитаха да дадат на тези раси характеристики и да ги разделят.

Днес тази концепция е отхвърлена от науката, но в редица страни тя все още се използва. Към тези държави се отнасят и САЩ, където официалната статистика все още разделя хората според тази лъжлива концепция.

За нацистите първите "недочовеци" бяха славяните. И именно те станаха първата им цел. Но, тъй като Хитлер оправдаваше завоюването на "жизненото пространство" (Lebensraum) с превъзходството на своята "раса" (тази концепция се споделяше и от много западни държави), той добави към славяните циганите и евреите, защото те са били скитници или поне нямаха свои земи.

Разбира се, присъдата на Хитлер към евреите като раса беше подкрепена от европейския антисемитизъм и той го подкрепяше, но считаше евреите за "недочовеци" не заради антисемитизма. В Европа нямаше омраза към циганите, но те също бяха класирани от нацистите като "недочовеци".

Всъщност самата концепция за "антисемитизма" не е свързана с евреите. Семитите се отнасят към арабите, като някои от тях изповядват и юдеизма. Освен това повечето евреи в Европа произхождат от Кавказ – хазари, а не от Палестина и се приобщиха към юдеизма едва през Х век.

Първоначално, някои нацисти даже не бяха враждебни към германските евреи.

Преди и след нацистите да дойдат на власт, Леополд фон Милденщайн организираше нацистките служители да пътуват до Палестина. Нацистката партия NSDAP считаше за недопустимо евреите да нямат държава и подкрепяше създаването на еврейско огнище в Палестина.

По времето, когато Германия приемаше антиеврейските закони, NSDAP водеше преговори с Еврейската агенция през 1933 г. за подписване на Хааварското споразумение за предоставяне на разрешение на евреите да се заселват в Палестина.

По-нататъшните събития обаче се развиха по различен начин. Френският външен министър Боне предложи на нацистка Германия през 1938 г., т.е. преди избухването на войната, да преселят германските и френски евреи във френската колония Мадагаскар. Полша се присъедини условно към тези две страни и предложи да се създаде комисия за разработване на план, който обаче никога не беше конкретизиран.

Едва в края на 1941 г., когато нападението срещу Съветския съюз се превърна в истински кошмар за нацистите, те взеха "окончателното решение" за масово изтребление.

Кратка биография на Рудолф Хес.

Преди Първата световна война Германия, подобно на другите европейски сили беше империя. Франц Хес, като военен, беше изпратен в Югозападна Африка (днешна Намибия). Там той участваше в първия геноцид на ХХ век – масовото изтребление на племената Ареро и Нама.

Синът му Рудолф Хес от ранна възраст се присъедини към имперската армия и участваше в Първата световна война. Изпратен беше в Османската империя, за да й осигурява военната подкрепа. В спомените си той твърдеше, че се е сражавал с британците в Палестина. Но всъщност на територията на съвременна Турция той участваше в масовите убийства на немюсюлманите от "младите турци".

Двадесет години по-късно Хес влезе в SS и през 1940 г. стана комендант на поправителния лагер в Аушвиц.

Отначало това беше концентрационен лагер, подобен на онези, които британците създаваха по време на бурската война в Южна Африка.

През 1941 г. към него беше прибавен и лагерът на смъртта (Аушвиц – Биркенау), а в средата на 1942 г. лагерът за принудителен труд (Аушвиц – Моновец), в който американският банкер Прескот Буш (баща и дядо на двамата президенти Буш) инвестираше с голяма печалба за себе си.

Рудолф Хес винаги е твърдял, че е нормален човек. Но колкото и шокиращо да изглеждаше, той не смяташе убийството на арменци и евреи за ненормално по същия начин, както баща му не смяташе за ненормално унищожаването на племената Хереро и Нама.

"Изтреблението" на хомосексуалистите.

Според научните идеи от онова време нацистите се опитваха да запазят германската "раса" със забрана за смесените бракове. Това обаче не беше новина. В Германия тази заповед беше в сила от 1905 г., т.е. още преди Първата световна война. Същото беше и в други европейски страни.

Но основната цел беше не само да се предотврати раждането на метиси, нужно беше и запазването на чистотата на расата.

Институтът Кайзер Вилхелм беше установил, че предаването на генетична информация е възможно при сексуални отношения между мъже. Значи "пасивните хомосексуалисти" са изложени на риск.

Поради тази причина нацистите започнаха да наказват подобни форми на сексуалност, въпреки че в началото подобна практика в партията беше доминираща. Уловените на местопрестъплението бяха кастрирани или съдени на затвор, като лица с антисоциално поведение. Много психоаналитици, включително Зигмунд Фройд, по това време издаваха медицински сертификати, че хомосексуалността е болест и пациентите им са в лечение. Така спасяваха пациентите си от наказание.

Имаше и слухове, че Райхът е възнамерявал да унищожи всички хомосексуалисти и лесбийки, което не беше вярно. Лесбийките никога не са били тормозени. Наказвана беше само мъжката хомосексуалност и то само сред онези, които се смятаха за "арийци". В Аушвиц е имало само 48 такива. Всички те бяха депортирани в концлагера, като оцелелите бяха освободени през 1942 г. и като пълноправни "арийци" участваха в "тоталната война" срещу "съюзниците".

Трябва ли да се споменава, че въпросите, свързани с евреите, циганите или хомосексуалистите не играеха никаква роля за разпалването на Втората световна война?

Трудно е да се разбере например защо нацистите почти не хранеха затворниците, преди да ги унищожат. Всъщност те хранеха само онези, които искаха да използват като работна сила. Но за това използваха специалната "супа" на д-р Ото Бухингер.

Този известен медик беше един от активистите на Lebensreform – "завръщането към природата". Той разработи теорията за животворната сила на постите и откри, че може да се работи здраво и в същото време да се яде малко, но да се пие обилно специален разтвор. Тялото бързо губи тегло, но в същото време човек е в състояние лесно да изпълнява тежка физическа работа.

Неговата теория и до днес се използва в клиниките, които държат наследниците му в Германия и Испания, където управляващите династии на Персийския залив губят тегло.

Нацистите, като страстни привърженици на "връщането към природата" /самият Хитлер беше вегетарианец и беше забранил пушенето/ хранеха затворниците с този разтвор, за да работят повече, знаейки, че в крайна сметка тези хора ще умрат.

Окончателното решение, Холокост или Шоа.

Историците наричат унищожението на евреите в Европа "окончателно решение". Днес се нарича още Холокост или Шоа. И двете имена означават един и същ факт.

Думаха Холокост беше използвана за първи път от евангелските християни в САЩ. Означава "еврейско жертвоприношение", при което десетина животни са убивани, а телата им изгаряни. Според тяхното учение изтребването на евреите в Европа е било извършено по волята на Бога преди второто пришествие на Месията. Но това име не устройва жертвите. Заради това, когато по време на войната евангелските военни научиха за съществуването на лагерите на смъртта, те поискаха командирите да не се намесват и да не нарушават това, което възприемат като "божествен замисъл".

Междувременно нацистите продължаваха да убиват далеч от любопитни очи, въпреки че за незабавното прекратяване на геноцида не само на евреите, но и на циганите, беше достатъчно да се бомбардират ж.п. линиите към лагерите.

Шоа е еврейска дума. Това означава "катастрофа" или "мълчание на Бога" по време на трагедия. По същия начин палестинците, прокудени от териториите си през 1948 г., нарекоха "Накба" (също катастрофа, само че на арабски).

Според по-горното не е факт, че този геноцид е различен от останалите, че е по-специален случай в историята или е резултат само от антисемитизма. Или че държавата Израел предоставя на евреите защита, която имат право да очакват. Ако беше така, днес в Израел нямаше да има 50 000 души, които са оцелели от тези престъпления, но живеят под прага на бедността.

"Окончателното решение" беше планирано от нацистите и частично беше осъществено от немците, но част от персонала на концлагерите бяха и прибалтийци, и др., даже и евреи.

Следователно не може да се възлага цялата отговорност за престъпленията само на Германия. Имаше и такива, които не правеха нищо, за да предотвратят тези престъпления. В действителност, по това време целият свят беше заразен от нацистки идеи, но само нацистите въплътиха тези идеи в дела.

Израел като държава е проект на британската ционистка идеология. Първоначално ставаше дума за създаване на колония, която ще допринесе за разширяването на Британската империя. Това беше провъзгласено от Давид Бен-Гурион, който като атеист не беше евреин в религиозния смисъл на думата. Вярно е, че в края на живота си той се приобщи към вярата и към будизма.

В Израел гражданството се предоставя по критерии, които не са свързани с еврейската религия, така че има много израилтяни, които Главният равинат не признава. В Израел коренното население не се унищожава, то е изпъждано оттам. Израел завзема земя, принадлежаща на палестинските араби, някои от които са получили израелско гражданство през 1948 г. и сега представляват една пета от населението на страната. Това обаче не пречи на премиера Бенямин Нетаняху да обяви Израел за "еврейска държава", в резултат на което в страната беше въведена йерархия на гражданството и се извършва расова сегрегация. Стигна се дотам, че премиерът Ицхак Рабин (голям фен на южноафриканския апартейд) предложи да се създадат "две държави", т.е. да се разделят "расите". Но все още има време за заден ход.

Хората бързо забравят за нещастията, които са им причинили, или че са причинили други. Циганите, чиито роднини са загинали заедно с евреите, следват тази логика и не страдат много от нея.

Разбира се, трябва да се почита паметта на загиналите. Но това не е достатъчно да се предотврати подобен геноцид. Никой не е застрахован срещу варварството.


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 295, March 2020
СПИН - великата мистификация на ХХ век
Разбира се, в началото беше прословутия СПИН – Синдром на имунната недостатъчност, и неговата колосална лъжа. Всички сле...
    Отново за еврейския /и ромския/ въпрос
Едва ли е неочаквано реанимирането на така наречения "еврейски въпрос" във варианта "холокост" в някои европейски държав...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com