Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Вектори
Отровната целувка на мафията
От хазартгейт към боклукгейт
Румен Воденичаров

За годините от живота на нашето поколение човечеството нарасна три пъти. Земята все още може да изхранва 7 млрд. жители, но се появиха нови глобални проблеми.

Всеки човек, за да съществува, се нуждае от енергия, която в индустриалното общество се добива от изкопаемите горива.

Добивът им не намалява, въпреки въвеждането на алтернативни източници и ядрени централи (АЕЦ).

Протестите на "зелените" за чиста околна среда не престават.

Лидерите на Европейския съюз бяха принудени да обявят своя "зелен пакт" или "зелена сделка" (green deal), но под натиска на "алармистите" от IPCC /Intergovernmental Panel of Climate Change/ сбъркаха посоката. Те насочиха разходите на европейските държави срещу емисиите от въглероден диоксид вместо към улавяне на т.нар. "фини прахови частици", т.е. към дима и серните окиси от комините на ТЕЦ-овете.

За абсурдната идея "ЕС с нулеви въглеродни емисии в 2050 година" си има причина. Това са тенденциозните и погрешни доклади на комисията IPCC на ООН, довели до Парижкото споразумение и до заблудата, че глобалното затопляне /застудяване/ е причинено от човешката дейност. Всъщност колко крехко нещо е климатът показа следствието от намаляването ефективността на "топлофикацията" на Северна Европа, т.е. на Гълфстрийм, в резултат на "почистването" с коагуланти на водите на Мексиканския залив от Бритиш Петролеум (BP). 30-годишните метеорологични наблюдения показват обратна тенденция, а именно, че земният климат с променя към глобално застудяване.

Следващото десетилетие ще даде отговор на тревогите на еколозите и много вероятно е изкопаемите горива да бъдат реабилитирани. А стара Европа, осъществила своя възход благодарение на каменните въглища, може би ще осъзнае след загубите и упадъка, благодарение на "зелената сделка", че с климата и екологията трябва да се занимават учените, а не политиците.

Обратната страна на по-високия жизнен стандарт и свръхпроизводството на стоки е лавинообразното нарастване на количеството и обема на отпадъците.

Всеки земен жител изхвърля годишно по 500 кг отпадъци. Това означава, че в 2050 г., когато населението достигне 10 млрд. околната среда на Земята ще трябва да се правя всяка година с 5 млрд. тона боклук. Ще е самоубийствено за човешкия род, ако хората, вместо да правят оръжия и да водят войни, не съумеят да възстановят равновесието на планетата.

Когато нямаше пластмаси и електроника, икономиката беше по-"кръгова". След Втората световна война хранителните отпадъци бяха малко, опаковките им – хартия, стъкло и метал, можеха да се рециклират по няколко пъти. Останалото го поемаха сметищата и домашните животни.

До Втората световна война единствената пластмаса в масова употреба беше бакелитът. Но след войната настъпи бум в технологиите на тези нови материали с "чудотворни" качества. Новите полимери отначало бяха само голяма надежда, но за няколко десетилетия се превърнаха и в бедствие. Те заменяха успешно дървесината, стъклото и металите, но се оказа, че на обикновените сметища се разлагат много бавно и заемат голям обем.

От 1950 г. до 2018 г. в света бяха произведени 6.3 млрд. тона пластмаси, от които само 9% са преработени и 12% изгорени. Останалите 81%? Останалите са по легални и незаконни сметища, около пътищата и в океана.

Части от цели държави в Азия и Африка започват да приличат на сметища. В Делхи (Индия) 14 млн. тона боклук се трупат върху площ, равняваща се на 14 футболни игрища. Тази нова "планина", висока 60 метра, гражданите на най-голямата демокрация наричат "Маунт Еверест". Не е похвално страна, която произвежда 100 000 компютърни специалисти годишно, да няма решение за проблема с боклука. Хиндуизмът не разрешава абортите, а това означава, че населението на Делхи ще продължава да расте, а заедно с него и планината боклук "Еверест".

Практиката показва, че колкото по-индустриална е една страна, толкова повече отпадъци трябва да се събират и обработват. Китай, превърнал се в "работилницата на света" в резултат на икономически скок и 10-кратното увеличаване на БВП за 40 години, произвежда 20% от боклука на планетата.

За други 20% от световния боклук е отговорен високият жизнен стандарт на САЩ.

Очевидно, че нещо радикално трябва да се предприеме.

Отпадъците биват "опасни" и "други", т.е. неопасни. Те имат пагубни последствия за околната среда и за здравето на хората в контакт с тях или живеещи в близост до сметищата. Органичните отпадъци (съдържащи въглерод) могат да бъдат изгаряни с цел получаване на пара, т.е. електроенергия. А някои пластмаси (също като хартията, металите и стъклото) могат да бъдат рециклирани и по такъв начин икономиката да се превръща в "кръгова" (circular economy) и да се пести енергия и петрол. Но, за да се рециклират пластмасите, те трябва да бъдат предварително селектирани и сортирани.

Страни, като тези в Северна Европа, своевременно започнаха обучение на жителите си за разделно събиране на отпадъците и построиха заводи за рециклиране и мощни инсинератори за изгаряне на т.н. RDF (Refuse Derived Fuel). Някои (Германия, Нидерландия) дори започнаха да изкупуват RDF-отпадък от други европейски страни, когато капацитетът на инсталациите им не беше запълнен.

Оказа се обаче, че независимо от успешните кампании за разделно събиране на отпадъците повечето от развитите страни нямат технологична готовност за преработка на собствения си боклук.

Образно казано: Глобалният Север започна да изнася отпадъците си в страните от Глобалния Юг с великодушното твърдение, че създава работни места в развиващите се страни и повдига жизнения стандарт на техните жители.

Щом замириса на големи пари, международната търговия с отпадъци се разви светкавично. Китайците като по-практични и имащи неограничена евтина работна сила за сортиране на отпадъци, предложиха страната си за изкупуване на боклук от чужбина и поемаха преработката на повече от 60% от отпадъците на света. Десетки хиляди семейни фирми живееха до сметищата и печелеха от вноса и сепарирането на отпадъци. Цели области просперираха от бизнеса с боклука.

Боклукът може да бъде третиран по три начина: депониране на сметища, изгаряне в инсинератори и рециклиране.

Депонирането на сметища не е решение особено за гъсто населени страни.

При изгаряне на отпадъците обемът им се намалява 10 пъти, а теглото 3-4 пъти. Но то е екологически оправдано и ефективно, само ако се провежда при високи температури (800-1000°С). В противен случай при горенето се отделят токсични газове. Например, ако се изгаря пластмасата поливинилхлорид (ПВХ)(новите дограми), се отделят диоксини. При изгаряне на найлон при ниски температури (под 700°С) се отделя даже циановодород.

Неолибералната икономика дава чудесната възможност на държавата да се оттегли от социалните проблеми свързани с боклука и да предостави неговата търговия и преработка на "хуманисти", като например Ковачки и Домусчиев. Когато контролът от институциите е слаб или когато те се поддават на корупция, може да се печели от вноса на отпадъци без да се инвестира изобщо в технологии за преработването им (машини, персонал, помещения).

Точно тук нанасят своя удар предприемачите, които работят на ръба на закона. От данните е видно, че ако търговците от страната - експортьор продадат на търговците от Източна Европа боклук за рециклиране по 300 евро за тон и те го харижат на други по 85 долара, без да се интересуват за по нататъшната му съдба, то печелят и едните, и другите.

Губеща е околната cредa на държавата-вносител. Нашите "предприемачи" от своя страна предоставят на ТЕЦ-овете боклука за изгаряне срещу 50 евро за тон. Малка печалба остава за тях, а собствениците на ТЕЦ-овете печелят двойно: и от цената на боклука, и от произведената електроенергия. Отново губеща е околната среда и българските граждани. Ето защо жителите на Бобов дол дойдоха на протест в София. Но някой от Министерството на околната среда и водите преди това беше дал разрешение на олигарсите да работят с колегите си от Сицилия.

Международната търговия с отпадъци се регулира с няколко конвенции, от които най-важна е Базелската конвенция "За контрол на трансгранични превози на опасни отпадъци и тяхното отстраняване". Тя е ратифицирана от 168 страни и е влязла в сила на 8 октомври 2005 г., но, както и други конвенции се оказва "врата у поле". Няма да сбъркате, ако кажете че САЩ не са ратифицирали Базелската конвенция. Нищо ново.

Президентът Тръмп отказа да включи САЩ и в Парижкото споразумение за климата. Съгласно тази основна конвенция (има още две: Стокхолмска и Ротердамска) държавата-вносител има пълното право да забранява и да ограничава внос на опасни (hazardous) отпадъци от друга държава, ако в нея не са налице възможности за тяхното екологично третиране (инсинератори, рециклиращи инсталации).

Точно когато развитите страни се успокоиха, че Китай и Африка са готови да поемат боклука, им се случиха събития, които потопиха международната търговия с отпадъци в хаос. Китай през януари 2018 г. затвори границите си за рециклиране на пластмаси, а развиващите се страни допълниха Базелската конвенция с нова забрана за експорт на боклук, т.нар. Basel Ban Amendment. Този път Канада беше против, защото беше избухнал скандал между Филипините и Канада за стотина контейнера битов отпадък, стоварен от 2013 г. на пристанището в Манила. Канадците отказваха да си го върнат обратно, а президентът на Филипините Родриго Дутерте малко пресилено заплаши Канада с война, ако не си дигне боклука, и отзова посланика си. /Позната история със същия брой контейнери в порт ВАрна, които Ковачки е спазарил от италия за изгаряне в неговите централи./

В Китай централизираната държава настоятелно провежда обучение на гражданите си за разделно събиране на отпадъците още в семействата и продължава да рециклира пластмасови отпадъци, но вече със собствени суровини. Големите центрове за рециклиране западнаха. "Този ход на Китай имаше ефект на земетресение" – каза Арно Бруне, директор на Бюро за международно рециклиране в Цюрих. Междувременно с въвеждане на нови поколения телевизори и изчислителна техника се натрупва огромно количество електронен боклук.

ООН обяви тревога "Светът се залива от цунами на електронен боклук". Този боклук е ценна стока, защото съдържа ценни метали: злато, сребро, никел, паладий, мед и подобно на наркотиците и оръжието носи големи печалби. Ако 1 тон стъкло се търгува за 50 евро, един тон хартия за 100-140 евро, един тон пластмаса за 200-300 евро, то за 1 тон електронен боклук се печелят по 500 долара. Ето защо азиатските тигри, например Малайзия, не се отказват от този боклукфест. Част от балите на пристанището в Хонконг се пренасочват към Тайланд – мръсен бизнес, който в Китай вече е невъзможен, защото забраната за смесен (несортиран) боклук е пълна.

Но какво се случва с европейския боклук след ограниченията на Китай и африканските страни?

Експортът към Китай е намалял наполовина.

Великобритания е притеснена, защото ще трябва да създава собствени мощности за рециклиране на пластмаси, с които ще се пести до 70% от енергията за производството им.

"Климатичните вещици" Урсула фон дер Лайен и Кристин Лагард са убедени, че "зелената сделка" може поне временно да опази околната среда в ЕС.

Страните-членки ще трябва да приемат през март 2020 г. Европейски план за събиране на отпадъци, да се задължат в някои продукти (опаковки, строителни материали, превозни средства) да има задължително съдържание на рециклирани отпадъци и да се спазват правилата за т.нар. кръгова икономика. Как ще стане това при забрана за експорт на отпадъци в страни извън Европейския съюз и как ще бъде ефективно разделното събиране при наличието на клошари в градове като София, ми е трудно да си представя.

По цял свят хората, които печелят милиони от бизнес с хазарт, наркотици и боклук имат развит нюх. В Азия, вместо Китай, намериха съседни страни.

В Европа – италианската мафия откри страна като България с мафия и либерално законодателство за смесен боклук, който не подлежи на директно рециклиране, но може да се изгаря срещу заплащане (50 евро/тон) в стари инсталации на ТЕЦ-ове на въглища или в пещи на циментови заводи под наименованието RDF (Refuse Derived Fuel). При изгарянето при ниски температури се отделят черен дим и отровни газове (серни и азотни оксиди, хлороводород). България потъва във вносен боклук, който според екоинспекциите е внесен изцяло за рециклиране, а в повечето случаи се складира за неопределено време на частни площи.

Фирмите, които се занимават с внос на отпадъци от Европа (главно от Италия и Великобритания) са... 538. Само от 2010 г. до 2017 г. вносът на боклук в България се е увеличил 5 пъти. Оказва се, че разрешителни за внос на отпадъци се издават от териториални структури, а не от министъра на МОСВ. Агенция "Митници" не обявява имената им под предлог, че това е търговска тайна и липсвал обществен интерес. Дали защото нашенците работят с методите на Камората, а именно:

  • изхвърляне на боклук по пътищата и полето (спомнете си магистрала Струма);
  • депониране на незаконни сметища, в пещери и дупки;
  • смесване на токсични отпадъци с битови при складиране на сметища;
  • смесване на токсични отпадъци с текстилни (за да се избегне експлозия при изгаряне).

Италия има 20-годишен опит с боклукгейт. Арестуваният през 1992 г. член на Камората Нунцио Перела изказа култовата фраза "Боклукът е злато!". Мафията беше овладяла един триъгълник на смъртта: Асера-Нола-Мариляно и натрупа в него 7 млн. тона боклук. За преодоляване на кризата Берлускони беше принуден да изпраща всеки ден за Хамбург по 700 тона отпадъци за преработка. Накрая в 2009 г. в Асера беше пуснат в действие инсинератор за 600 000 тона годишно, осигуряващ 200 000 домакинства с енергия. Капацитетът на това модерно съоръжение изглежда вече не е достатъчен и експортът на отпадъци за страни от Южна Европа продължава.

20% от италианския боклук се реализира в България, формално със спазване на Закона за управление на отпадъци и със съгласие на заинтересованите страни. Но дали това съгласие не е получено с фалшификации (както се твърди в доклада на комисия на Саксонския парламент), ще трябва да каже прокуратурата.

У нас фирми с разрешение да изгарят в инсталациите си боклук, наречен RDF-гориво са 8 на брой (две ТЕЦ, три циментови заводи и по една инсталация в Разград и Пещера). На пръв поглед МОСВ има строги критерии, но това, което пристига от чужбина е черна кутия и никой не знае истинския му произход и съдържанието на балите с боклук. Контролът е излишен, защото собственик на пристанище Бургас, в което пристига боклукът, е Кирил Домусчиев – собственик и на двете фирми за изгаряне на отпадъци.

Бизнесът с боклука се оказва също така доходен за престъпния свят, както бизнесът с наркотиците. При това при него не се чува стрелба и не се налага олигархът да ходи с десетина души охрана, като тото-милионерите братя Найденови.

Със "зеления пакт" Европейският съюз ще задължи държавите да водят политика на трите R (Reuse, Reduce, Recycle) или кръгова икономика с пластмасови изделия на пазара, които да се използват многократно или да се рециклират. За целта на 27 март 2019 г. Европейският парламент прие "Директива относно намаляване употребата на пластмасови изделия".

Министерството на околната среда и водите в лицето на своя министър не може да твърди, че забрана на вноса на отпадъци от страните на ЕС, е невъзможна. Възможна е точно по начина, по който Китай каза STOP на балите със смесен боклук, идващи от Европа. Аргументът е много прост – една пластмаса има смисъл да се рециклира само когато рециклирането излиза по-евтино от първоначалното производство. А сепарирането на отпадъците от смесен боклук е трудоемка и нечовешка операция за гражданите на България, каквото и да е тяхното образование и социално положение.

А олигарсите от боклукгейт ще трябва да научат наизуст чл. 55, ал. ІІ от Конституцията на Република България, който гласи: "Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда".

- - -

"Строго секретно" започна да пише за боклукджийската мафия у нас и в Европа и преди много години. Същото се отнася много други теми, които от много годони са на дневен ред в страната, за съжаление без резултат.

С една дума, мафията ни "чете като Дявола – Библията", краде от нас информацията и започва да я използва по мафиотски.

По-долу ви връщаме към някои от нашите публикации за боклука, мафията и Борисов, които, както виждаме навсякъде около нас, са с убийствена актуалност.

Октомври, 2006 г. , Италия – мафия тотална

Мафията атакува и околната среда като печели даже от боклуците. През 2005 г. контрабандата на отпадъци е нараснала с 16 на сто. По неизвестен начин са изчезнали 18,8 милиона тона боклуци, опасни за хората. Мафията печели от нелегалната търговия с боклуци годишно около 26 милиарда долара.

Появи се и телевизионна реклама, която трябва да мобилизира италианците за борба с мафията. Тя гласи: "Когато цялото общество плаща на мафията, това е общество без достойнство". Заради това в Италия не всички телевизионни реклами са гледани.

Февруари, 2007 г., Задава се боклукчийска мафия

Препълнени с боклуци тирове от Германия, Белгия, Холандия, Австрия и Италия в близко време ще се насочат към България. Най-новата мафия – боклукчийската, нелегално, без позволения подигравайки се с митничарите, граничарите и законите, ще насочи към нас боклуците на половин Европа. И въпреки че този бизнес смърди, от него може да се печели. Вероятно в него вече са включени и нашенските ВОЛФ-аджии, Б. Борисов и други бандити.

От един тир с боклуци, изхвърляни у нас, се печели до 10 000 евро. С нелегалното изнасяне на боклуци от Западна Европа се занимава добре организирана мафия. Опасните за здравето и живота субстанции се насочват към Източна Европа.

Високите цени за складиране и обработка накараха немските "предприемачи" да търсят начин да продават тази "стока" в чужбина. Първите транспорти се насочиха към Чехия, заради което премиерът Тополанек затвори границата за немските боклуци, въпреки че решението му не отговаряше на наредбите на ЕС. Но транспортите отново тръгнаха, този път към Полша. Новият бизнес беше бързо овладян от Камората в Неапол и Светата троица от Северна Италия.

В страните от "Стара Европа" действа така нареченият "зелен списък" за боклуци, които могат да бъдат рециклирани – макалатура, стъкло, пластмаси, скрап, и могат да се превозват през границите и да се складират на което и да било място на територията на ЕС.

Март, 2007 г., На живот и смет. Боклуците са бизнес за милиарди.

Престъпните елементи проникнаха в този бизнес и в други страни, в това число и в България. Членовете на италианската Камора, Ндрангета и други мафиотски структури годишно намират място за складиране на 35 милиона тона отпадъци, в това число токсични и радиоактивни.

От началото на 90-те години отрасълът за събиране, транспортиране, складиране, преработване или унищожаване на отпадъците стана предмет на международни договори. Развитите страни започнаха да се обменят с транспорти.

През 1993 г. пред съда застана Джеймс Хайлла. На доживотен затвор беше осъден Джон Готи, главата на Гамбино. Започна изтласкването на мафията. Причината беше, че в Европа, САЩ и Япония вече няма места за сметища. Обществата са разтревожени от влошената екология, с което политиците трябва да се съобразяват. В Германия и Франция от началото на 90-те години се експериментира технология, превръщаща отпадъците в стъклена маса, която се използва в производството на строителни материали.

От началото на ХХІ век боклуците имат ранга на висш държавен проблем.

Април, 2009 г., Петте целувки на мафията

Сътрудничеството между мафиите е особено важно – оръжие от Източна Европа, през Неапол до Колумбия срещу кокаин, оръжие за талибаните в Афганистан през Истанбул срещу хероин, извозване на отровни отпадъци до бреговете на Сомалия с помощта на техните пирати, внос на така наречените "домашни помощнички" и танцьорки от Балканите, през Италия до Западна Европа, прането на парите на руско-еврейската мафия, контрабанда на дрехи от Китай и на електроника от Южна Корея, черният пазар с обогатен уран, търговията с крадени технологии, пиратство на авторски права, трафик на хора от Ирак, Виетнам и Пакистан, изпращане на замразени трупове обратно в Китай и регистриране на нови китайци в САЩ и Европа с документите на умрелите, кражби от банкомати с електронно пиратство, износ на злато за Индия от страните от Персийския залив, продажба на африкански диаманти в Париж... Всичко това се нуждае от огромна инфраструктура и добра организация.

Август, 2015 г., Мафията вече е при... боклуците

Унищожението на отпадъците, които могат да се сравняват по отношение на печалбата с кокаина, става ключова задача за Камората. Деградирането на околната среда е изгодно за мафията, тъй като цените на недвижимостите и земята падат и Камората ги изкупува на безценица.

Докладът на Манчини, унищожителен за политиците от времето на Берлускони, трябваше да разтресе Сената, но това не се случи. Мафията не губи време за печелене на малки пари, заради това се концентрира в бизнес, какъвто например са отпадъците, тяхното използване и утилизиране.

В района на Неапол децата се раждат с рак на кръвта, във всяко семейство има поне по един човек, болен от рак. Скоро всички подпочвени води ще бъдат отровени и нищо не може да се направи. Кампаня ще се превърне в пустиня.

Болестта на Италия продължава. Мафията превзема правителствата, политиката и съда. Стигна до България и до основния им помощник при боклуците – БГ-мафията, превзела при Б. Борисов държавата.

Март, 2017 г., Мафията и смогът убиха България

Мафията заедно със смога, убиха България. Това не е метафора или преувеличение.

Европейската агенция за околна среда съобщава че в България, в резултат на изключително високата концентрация на прахови частици с размер 2,5 микрометра /PM 2,5/ преждевременно умират около 30 000 души годишно.

И че най-замърсените европейски градове са:

  1. Перник
  2. Пловдив
  3. Краков
  4. Плевен
  5. Добрич
  6. София

Абсолютен рекорд и първенство по масово убийство – геноцид, на собственото население.

И нищо. Никакви партии, правителства, администрации – централни, окръжни, градски, никакви еколози, зелени и прочие фикции. Никакви.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 295, March 2020
Нова ракета за "Страшния съд"
Руските стратегически ракетни сили ще получат най-новия мобилен комплекс "Сирена-М", който веднага беше наречен ракета з...
    "Беззападност" срещу "стратегическо търпение"
Начало като на новата 2002 г. би било достатъчно, за да запълни със своите събития началата на предишните 20 нови години...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com