Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Политика Евразия Европа
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Някои истини и неистини за Втората световна война /3/
06.2020

Отлагането на официалните чествания на 75-ата годишнина от Победата – 9 май, ни дава възможност да продължим темата "Някои истини и неистини за Втората световна война", и по-точно за СССР и Червената армия.

Тази формулировка е най-точната. Втората световна война завърши на 9 май 1945 г. в деня, в който Червената армия влезе в Прага и приключи освободителната си мисия в Европа.

За съжаление съм един от последните живи журналисти, които преди години имаха възможност да преминат по следите на Великата отечествена война – от Сибир и Урал през Волгоград, Москва, Ленинград, Минск, Киев, Финландия, Варшава, Калининград, Берлин и Западен Берлин накрая в Прага, където на 9 май 1980 г. – 35 години по-рано, беше завършила Втората световна война.

Пътувахме по местата на най-големите битки на войната и на движението на отделните фронтове.

Нещата бяха ясни и никой не спореше. Налице бяха и документите на нюрнбергския процес, въпреки че желязната завеса делеше Европа, а на международната арена се водеше остра идеологическа борба.

И чак през 2018 – 2019 г. Съветът на Европа прие някакви документи, сравняващи СССР и неговата интернационална идеология – с хитлеристка Германия и нейния нацизъм и расизъм. Цинизмът на Запада продължи и сега в навечерието на 75-та годишнина от Победата, която вероятно е последната кръгла годишнина, до която доживяха преките участници във войната.

Цинизмът спрямо паметта на жертвите във войната, както и паметта на живите участници в нея е колосален.

Преди всичко става дума за опити за пренаписване на историята от САЩ, подкрепяни от техните васали в Източна Европа. Стигна се до там, че в декларацията за края на войната САЩ "забравиха" да споменат СССР.

Всичко беше насочено към две точки – Мюнхенският сговор на Европа с Хитлер и Съветско-германският договор за ненападение, така нареченият пакт "Молотов – Рибентроп", които постепенно се превърнаха в пиковата точка на конфликтите на световната история на ХХ век.

Ще започна в четири точки – споровете кой всъщност започна Втората световна война, кои страни какви договори и споразумения сключваха с Хитлер, кой всъщност воюваше срещу СССР и кои народи реално бяха под фашисткия ботуш в Централна и Източна Европа.

Датата на началото на Втората световна война и до днес е спорна. Едни считат това нападението на Хитлер срещу СССР през 1941 г., други считат за начало 1937 г., когато Япония окупира Манджурия, трети считат за начало 1939 г. с разделението на Полша, четвърти – така наречения Мюнхенски сговор между Хитлер и останалата Европа от 1938 г.

По отношение на договорите едно нещо е сигурно – нито Мюнхенският договор, нито Договорът "Молотов – Рибентроп" бяха на челно място в поредицата от споразумения между Германия и другите европейски страни през 30-те години на ХХ век.

Кои страни и кога сключиха договори с Хитлер:

  • 1933 г.: Великобритания, Франция и Италия – с Германия, пактът на четирите;
  • 1934 г.: договорът "Берлин – Варшава";
  • 1935 г.: Великобритания – Германия, морското споразумение;
  • 1936 г.: Япония – Германия, антикоминтерновският пакт;
  • 1938 г., септември: Великобритания – Германия, декларация за ненападение;
  • 1938 г., декември: Франция – Германия, декларация за ненападение;
  • 1939 г., март: Румъния – Германия, икономическото споразумение;
  • 1939 г., март: Литва – Германия, договор за ненападение;
  • 1939 г., май: Италия – Германия, пакт за съюз и дружба;
  • 1939 г., юни: Естония – Германия, договор за ненападение;
  • 1939 г., юни: Латвия – Германия, договор за ненападение;
  • 1939 г., август: СССР – Германия, договор за ненападение и "Молотов – Рибентроп".

Както се вижда, "Молотов – Рибентроп" беше една от последните договорености с Райха.

Преди него бяха:

  • англо-германската декларация на Хитлер и Чембърлейн от 30 септември 1938 г.;
  • френско-германската декларация от 6 декември 1938 г., подписана от Бонне и Рибентроп;
  • договорите на Литва, Латвия и Естония от 1939 г. за ненападение с Райха.

Тези документи означаваха само едно нещо – че Европа се обединяваше с Хитлер и се готвеше да участва в неговото нападение срещу СССР, като Договорът между СССР и Германия в тази поредица беше последен и неговата принципна разлика от другите документи от тази поредица беше, че прекъсна веригата на подготовката на войната срещу СССР.

Разбира се, най-важното събитие между Хитлер и останалата Европа беше Мюнхенският сговор от 1938 г.

Мюнхен създаде онази хитлеристка Германия, която стана основният стълб на войната срещу СССР, осигури властта на фюрера и ръст на военно-промишления потенциал на Райха след присъединяването на Чехословакия, която през онези години беше световен оръжеен лидер през 1938 г. беше на първо място в света по износ на оръжие.

Противоречиви са и оценките за военните коалиции.

Едната коалиция създадоха Германия, Италия и Япония.

САЩ и Англия играеха през цялата война ролята на отсъстващите съюзници на СССР.

Втората световна война стана наистина световна две години след началото й, ако се приеме за начало нападението на Хитлер срещу Полша през септември 1939 г. Две години по-късно с нападението през юни 1941 г. срещу СССР, войната стана наистина световна и обхвана 80 процента от територията на планетата и от нейната население.

В Европа войната продължи 2081 дни /а в Азия – 4 месеца по-дълго/. Тя погълна над 30 милиона военни жертви, два пъти повече от Първата световна и над 40 милиона цивилни жертви – 6 пъти повече от Първата. Тези цифри обаче са условни, тъй като и до днес не се знае точната цифра на жертвите.

Знае се обаче, че Съветският съюз претърпя най-тежки загуби сред всичките страни в т.нар Антихитлеристка коалиция.

Според оценки от 1993 г, актуализирани през 2010 г., общият брой на жертвите, изгубили живота си вследствие на войната беше 26,6 млн. души. Населението на СССР се завърна на предвоенните нива едва 30 години по-късно. Икономиката на страната беше унищожена. Около 25% от националното богатство беше изгубено. Изцяло или частично бяха унищожени повече от 1700 града, както и 70 000 села и почти 32 000 фабрики. Индикаторите за дейността в промишления и селскостопанския сектор до края на 1945 г. бяха далеч под предвоенните стойности.

През есента на 1939 г. всички политици бъркаха с прогнозите. Най-често очакваха повторение на 1914-1918 г., т.е. на проточена вяла война. Западните държави не бяха готови за войната, нямаха ресурси и резерви.

Англия нямаше сериозна сухопътна армия.

САЩ имаха сухопътни сили на равнището на Полша по време на мира – около 300 000 без резервите.

Очакваха, че Германия няма да се справи със Запада и че СССР ще я довърши.

Но още в средата на 1940 г. тези прогнози станаха безпредметни. Оказа се, че Германия си е направила изводи от Първата световна и беше създала почти перфектна армия, съвременна, обучена и екипирана. Тя без проблеми се справи с Франция и след това с почти цяла Европа. В обхвата на Третия райх влязоха ресурси, които му позволяваха достатъчно дълга война. Хитлер временно забави окупирането на Англия, като реши преди това да удари СССР. Британците бяха застинали в ужас.

Промишленото производство на Райха достигна пик през 1944 г., една година преди краха. Немската армия получаваше добри танкове, първите бойни балистични ракети, подводници, артилерия и т.н. Армията на Хитлер можеше да победи всяка друга сила, освен една – СССР.

На днешните фанатични антикомунисти не се харесва и съставът на антихитлеристка коалиция. Но реалностите тогава бяха ясни. Съюзът със СССР на Сталин беше единственият шанс на Великобритания през 1941 г., за да оцелее. Самият Чърчил, както и повечето западни лидери, не вярваха в дългия живот на пакта "Молотов – Рибентроп". Очакваха конфликт между Райха и СССР. И разчитаха на него. Това им беше целта. Дочакаха се 10 месеца по-късно, когато визитата на Молотов в Берлин завърши с недоразумения. Хитлер искаше експанзия срещу Англия в Индийския океан. Молотов искаше експанзия срещу Румъния, Полша, Югославия, Финландия. Когато Молотов си тръгна, Хитлер подписа плана "Барбароса", т.е. директивата за нападението срещу СССР.

Позицията на САЩ при Рузвелт беше ясна – да изчаква и да се включи, когато е най-изгодно за тях. След изчакването, когато блицкригът на Хитлер срещу Русия през 1942 г. спря, Рузвелт реши да спечели войната в Европа с американски пари и руските човешки ресурси, т.е. с американската икономика и с руската кръв. Нелошо. Но и цинично.

Рузвелт правеше всичко възможно да вкара Сталин в тази схема. Даже отхвърли идеята на Чърчил пътят на съюзниците в Европа да мине през Балканите – към Унгария и Полша, като по този начин да изпреварят влизането в тях на съветските войски. Избра поискания от Сталин вариант за десант във Франция, като остави Централна и Източна Европа в обсега на СССР.

Накрая на конференцията в Казабланка през февруари 1943 г. Рузвелт се престраши да обяви война на Райха до "безусловна капитулация", като преди всичко искаше да убеди Сталин, че не е възможно сепаратистко споразумение с Хитлер, въпреки че тези преговори вече вървяха в Швейцария.

Резултатът от тази стратегия беше следният. На европейския военен фронт загинаха 20-25 милиона войници, от тях 10-15 милиона съветски войници, 5,5 милиона немски, от които 85 процента на Източния фронт, 320 000 италианци, 380 000 британци, 240 000 американци.

Сами преценете за какво става дума, кой спечели, с какви жертви и кой се укриваше зад гърба на Сталин, изчаквайки "изясняване" на ситуацията.

Обявените коалиции имаха по-скоро декларативен характер. От една страна Германия, Италия и Япония, от другата – СССР, Англия и САЩ. Всяко неподчинение – в Унгария и Италия, Хитлер ликвидираше с инвазия. Не се церемоняха и от другата страна. През пролетта на 1943 г. английският външен министър Антони Идън в разговор с Рузвелт за следвоенните граници в Източна Европа каза: "Поляците няма да се съгласят да дадат на СССР Източните Кресове", на което Рузвелт отговор: "Поляците не могат да искат, или да не искат. Големите сили решават какво ще получат. Няма да отида на мирната конференция, за да се пазаря с дузина по-малки държави".

Краят на войната Рузвелт не доживя. Умря на 12 април 1945 г.

Но и без него не беше свикана мирна конференция като Парижката през 1919 г. Всичко решиха двете конференции на голямата "тройка" – в Ялта – февруари 1945 г., и в Потсдам – август 1945 г.

Най-важна беше Ялта. На 4 февруари 2020 г. се навършиха 75 години от началото на Ялтенската конференция, т.е. срещата на лидерите на СССР, САЩ и Великобритания – Сталин, Рузвелт и Чърчил.

Това беше втората от трите срещи на победителите (Техеран – Ялта – Потсдам). Конференцията в Крим беше ключова за следвоенния световен ред. Появи се терминът "Светът след Ялта".

Срещата беше организирана на 4 февруари 1945 г. от Йосиф Сталин (генерален секретар на СССР), Уинстън Чърчил (британски премиер) и Франклин Рузвелт (президент на САЩ), който почина на 12 април 1945 г.

Конференцията продължи цяла седмица.

Това беше втората им среща. На първата – в 1943 г. в Техеран, решаваха въпросите за победата над Германия.

В Ялта, когато тази цел беше почти постигната, те обсъждаха сферите на влияние в света и най-вече в Европа.

Основната тема на дискусията беше Полша. След атаката на Хитлер срещу Полша, Франция и Великобритания като съюзници на Полша, обявиха война на Германия през 1939 г., но не проявиха никаква активност на западния фронт, което даде възможност на Вермахта да се разправи с Полша.

В началото на конференцията в Ялта ситуацията с поляците беше нееднозначна. По това време съветските войски вече бяха освободили Полша от нацистите и контролираха територията на страната. В същото време в Лондон беше полското правителство в изгнание, което беше признато от западните страни.

Сталин нямаше проблеми да убеди съюзниците в своята версия за полската следвоенна структура – властта във Варшава се формираше от временното правителство, появило се след влизането на съветските войски. Сталин се съгласи в него да влязат и некомунисти поляци.

В Ялта британците и американците признаха влизането на Западна Украйна и Западна Беларус в съюзническите републики на СССР.

Чърчил и Рузвелт се съгласиха със Сталин, че източната граница на следвоенна Полша трябва да върви по така наречената линия на Керзон.

Като компенсация Полша получи Силезия и част от Прусия. Това бяха региони с мощна индустрия.

В Ялта беше решено Германия след победата да бъде разделена на окупационни зони По-късно от тях се появиха ФРГ и ГДР.

Поставен бе и въпросът за предаването на Източна Прусия на СССР. Сега това е Калининградска област на Русия.

Решено беше Германия да се лиши от армия и военна промишленост и да се извърши денацификация.

Беше договорено, че 50% от всички репарации, събрани от германците, ще бъдат прехвърлени от англо-американските съюзници на СССР, като държава, която носи основната тежест на войната.

Основният резултат на балканите беше преминаването на Гърция под "чадъра" на британците, а Югославия – в зоната на влияние на СССР. Властта в Белград получи лидерът на комунистите Йосип Броз Тито, който интегрира и "демократи" в правителството.

За Далечния Изток беше договорено, че СССР, след като победи Германия, ще атакува Япония. След това му бяха признати /върнати/ Курилските острови и Южен Сахалин, които имперска Русия загуби след Руско-японската война.

В Ялта Монголия беше призната за независима държава СССР, от друга страна, взе под наем китайския Порт Артур и железопътната линия, водеща до него.

Китай беше признат като единна държава в границите от времето, когато избухна Гражданската война. Мао Цзедун разгроми Гоминдана на Чан Кайши и пое властта над цял Китай (с изключение на Тайван), създавайки Китайската народна република.

В Ялта бяха положени основните принципи на Организацията на обединените нации /ООН/ и на Съвета за сигурност, в който се срещаха великите сили, които имат право на вето.

Това означаваше, че всички решения на Съвета за сигурност трябваше да се приемат единодушно.

В Ялта Сталин настояваше Украйна да бъде сред основателите на ООН, като република на Съветския съюз, пострадала много от войната.

След Ялта цели 55 години светът живееше в относителен мир и стабилност с две сили – СССР и САЩ. Даже 55 години по-късно, когато трябваше да се затвори последният следвоенен "раздел", т.е. разделението на Германия, това стана на четиристранната конференция на "голямата четворка" – окупационните сили СССР, САЩ, Франция и Англия, и двете немски държави – ФРГ и ГДР.

През лятото на 1990 г. беше договорен в Париж, а през септември 1990 г. подписан в Москва, договор "За окончателното регулиране на немския въпрос".

Но след една година победителят във войната – СССР, престана да съществува и светът навлезе в сегашната фаза на нова студена война и нова "руска рулетка".

От есента на 2018 г. САЩ все по-усърдно въртят барабана на револвера. Вдигат го към главата си и натискат спусъка. Раз – няма изстрел. Зареждат пак – отново имат късмет. И още веднъж...

Продължават с упорството на психически болен самоубиец.

Но САЩ продължават да натискат спусъка на новата голяма война.

Целта е превръщането на Източна Европа в плацдарм на голямата война и в пушечно месо срещу Русия.

Всичко напомня формирането на фронтовете в навечерието на Втората световна война. Но Путин успя да върне статута на Русия като суперсила с въвеждането на хиперзвуковите оръжия.

В тази ситуация единствената възможност на Вашингтон за дестабилизиране на Европа и Русия е Украйна, под претекста на "анексиране на Крим", "агресия срещу Украйна" и т.н.

Самолетите – носители на новите ядрени бомби B61-12 вече са в Италия, Германия, Полша, Белгия и Холандия. Завършва формирането на европейската ядрена триада "земя – море – въздух" по границите с Русия.

Това създава в Европа нова реалност, която вече съчетава военната и геополитическата атака срещу Русия с бойното поле в Източна Европа и Украйна, които в новата технологична система нямат никаква стойност и тежест, освен да бъдат използвани като пионки и пушечно месо, както във Втората световна война. За тяхна трагедия западните европейци твърде много се вживяха в ролята си на васали на САЩ от времето на Втората световна, а източноевропейците – от времето на разпадането на СССР. Това пък е подчинено на илюзията на САЩ, че Русия може да бъде принудена да съществува като васална държава.

По-просто казано Вашингтон и досега не е разбрал и усвоил две основни правила на геополитиката и войната:

  • първо правило – никога не воювай срещу Русия;
  • второ правило – никога не воювай срещу Русия.

САЩ няма да усвоят този урок и ще завършат със съдбата на Наполеон и Хитлер.

Европа може да се спаси, само ако излезе от сценария на САЩ и НАТО.

Ако американските неоконсерватори и "дълбоката държава", заедно със своите израелски съюзници, разпалят война срещу Русия, цяла Европа ще бъде унищожена. Този път завинаги.

Търпението на Русия се изчерпва и се връща към изпитаните военни максими:

  • максима първа – танковият евротуризъм по посока на Берлин и Ламанша е много по-полезен и ефективен от учебните танкови биатлони;
  • максима втора – договороотстъпчивостта на Запада с Русия е право пропорционална на числото на ядрените бойни глави на Русия и на тяхната скорост и време на долитане до противника.

Що се отнася до Източна Европа, нещата пък са направо трагични – деинституционализиране, маргинализиране, демографска криза, финансова черна дупка, в която изчезнаха над 2 трилиона евро, откраднати от местните мафии – слуги на САЩ, които пък продължават да си играят на руска рулетка и да дърпат спусъка. Даже и с непризнаването на 9 май за Ден на победата червеното знаме и заместването с 8 май – някакъв ден на Европа на розовото знаме.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 298, June 2020
Как да си направим респиратор по време на карантина
На пика на така наречената "корона-пандемия" главният вирусолог на правителството и аспирантиран пожарникар, заедно с но...
    50 години контрареволюции - какво означава/ше/ Vatican Incorporated /11/
Следя с интерес и симпатия посланията на папа Франциск за слагане на край на всички войни, терористични атаки и страдани...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com