Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

На прага на световна война
Първата световна ядрена война започна в Бейрут
Или ядреният етап на третата световна
Анализ на "Строго секретно"

На 4 август 2020 г., в 17 часа следобед, в Бейрут – Ливан, започна Първата ядрена война или ядреният етап на Третата световна война. Показателно е, че организаторът му – Израел, беше избрал за ядрената атака срещу бейрутското пристанище точно 75-ата годишнина от ядрената атака на САЩ срещу Хирошима.

Това не беше случайно. Защото Бейрут – 4 август 2020 г., се нареди на върха на много предишни ядрени провокации на САЩ и Израел, започвайки от средата на 90-те години до днес...

...И така, на 4 август 2020 г. следобед в един от складовете на пристанището на Бейрут, до големите зърнени силози, стана комбинирана експлозия, като последният колосален взрив унищожи половината град – стотици мъртви, хиляди ранени, невъзстановими щети. Местните болници спряха да приемат нови жертви, нямаше места за тях и по околните паркинги, така че пострадалите бяха транспортирани до съседните градове или до Сирия.

Губернаторът на Бейрут заяви, че 400 000 души са останали без дом и че за възстановяването на града, ако въобще това е възможно, ще са необходими най-малко 20 милиарда долара.

Взривът беше колосален, но този път беше запечатан на хиляди видео записи на хиляди очевидци. Такава експлозия светът досега не беше наблюдавал.

Взирвът имаше чудовищна мощ на ядрен заряд от някакъв нов вид. Ударната вълна помете половината Бейрут, детонацията беше чута чак на Кипър, който е на 250 км от Бейрут, а взривът предизвика трус със сила около 6 по Рихтер.

Че става дума за ядрен взрив свидетелстваше и рязкото покачване на радиационния фон над Средиземно море, чак до Сицилия.

Веднага се появиха няколко версии за катастрофата. някои от тях бяха предварително подготвени, други се появиха след взрива.

Една от началните версии беше, че в склада на пристанището на Бейрут от 2014 г. /което пък съвпада с майдана в Киев/, са се съхранявали 2750 тона амониев нитрат, който, поради някои свои свойства не се използва само за наторяване в селското стопанство. И че точно преди експлозията в пристанището е имало заваръчни работи за запечатване на дупки във въпросния склад срещу крадци. Една искра и хилядите тонове селитра са се самовзривили и са унищожили половината Бейрут.

Но даже теоретично селитрата не може да избухне самостоятелно, трябва да й се помогне. Освен това селитрата не може да изкопае кратер дълбок 40 метра и дълъг 120 метра.

Имаше няколко експлозии – първо в склада се чуха взривове – около 5-6, и чак след това "нещо" долетя отнякъде и удари склада, който изгърмя с такава сила, че унищожи пристанището и околните райони напълно.

На мястото на взрива се образува огромен кратер /както при взрива в китайския град Тянцзин през 2018 г./, а над пристанището се появи плазмена гъба, приличаща на "гъбите" на новите ядрени заряди от 4-то и 5-то поколение.

Появи се и версията, че амониевата селитра е била конфискувана през 2014 г. от молдовския кораб Rhosus, че собственик на товара е бил някой си Игор Гричушкин, предприемач от Хабаровск, който след конфискацията на кораба и товара му се е преселил в Кипър. Селитрата, според тази версия, е била транспортирана от Батуми /Грузия/, където е било произведена за една оръжейна фирма в Мозамбик.

Но в пристанището на Бейрут корабът е бил задържан заради нарушаване на някакви правила. Предприемачът е оставил товара, кораба и екипажа на произвола на съдбата в пристанището. Ливанските власти са знаели за опасния товар, но не са реагирали до 4 август, когато селитрата се била самовзривила.

Появи се и въпросът дали амониевият нитрат може да се взриви. Не може.

Експлозивните техници знаят, че амониевата селитра в своето земеделско качество е отличен тор. Но в света на световния тероризъм е известно, че сместа ANFO (Ammonium Nitrate/Fuel Oil), т.е. нитрат и дизелово гориво, е експлозив ASDT. Взривната реакция се осигурява от химическата комбинация: NH4NO3(AC) + CnH2n+2 (DT) > N2 (азот) + CO2 (въглероден диоксид) + H2O (вода).

Наистина проста работа. Но има няколко "но". Проблемът е в това, че според началната версия в склада е имало само нитрат и никакво дизелово гориво, за да му даде иницииращ импулс. Амониевият нитрат не може да се взриви даже от електроди за електрическо заваряване. Той може само да се подпали и да гори. Евентуално може да се взриви, ако е бил ударен от ракета или бомба с някакъв ядрен заряд.

Но най-вероятно тези 2750 тона селитра май въобще не ги е имало в силоза и показаните снимчици бяха някакъв фотошоп. Защо?

Това, което вече се знае, е, че Израел е планирал тази атаката предварително, преди години. И всеки, който каже Израел, разбира Моссад. Шокиращата истина за ядреното нападение над Бейрут е в двете съкращения:

  • AN = амониев нитрат;
  • NK = ядрено оръжие.

Откъде разбраха, че в склада е имало AN – амониев нитрат? От никъде. Защото не е имало, а е имало фалшив добре организиран заговор.

Някой направи ли си труда да намери тази предполагаема фабрика в Грузия, която е произвела нитрата? /Първоначално беше съобщено за Молдова, но след това я смениха на Грузия./

Някой попита ли грузинската фабрика дали наистина е продала това количество.

Ливанските експерти изпробваха ли поне една торба от AN, за да определят какво е истинското й съдържание и консистенция, или просто са разчитали на документите за превоз на товари /манифеста/.

Когато внасяте и изнасяте стоки има редица насрещни инструменти /които не са съществували за тази пратка/, за да дадат гаранция на изпращача, че ще бъде платен, а на купувачите – че ще получат стоките, които показват всеки детайл от транзакцията и финансовия посредник, който обработва фактурата. FOB – Fteе on board.

Някой погледнал ли е тези документи, за да види кой е истинският купувач и как е платил. Този предполагаем купувач се е променял 3 пъти за 4 дни и никой не се е сетил, че става дума за "компания", която всъщност е фиктивна.

Няма проблем за несъществуването на AN, тъй като е била използвана тактиката за отклоняване на маршрута, предназначена за доставка за Бейрут.

А ето и как Моссад или ЦРУ са организирали най-вероятно измамата:

  • те са превозвали нещо като боклуци или камъни в торби с фалшив етикет AN;
  • те са използвали руски /израелски/ предприемач, онзи "руски бизнесмен" в Кипър, за да купят "готов за жертване" кораб за няколко стотин долара;
  • те са вписали фалшивото съдържание и са направили фалшиви документи за доставка за фалшив африкански купувач в Мозамбик, който никой не провери дали съществува и дали наистина е купил стоката и защо е изоставил 2 милиона долара, които е платил за кораба в пристанището в Бейрут;
  • след това са сменили маршрута на кораба от Истанбул към Гърция и към Бейрут, където са го натоварили с тежки машини, които са натрошили палубата на кораба, а след това са платили на служителите на пристанището да разтоварят фалшиво етикетираните торби с пясък, камъни и т.н.;
  • след това са платили на някого за съхранението на този боклук в склада на пристанището с години, до деня на атаката, за да съобщят, че в торбите е имало AN, който е взел и се е самовзривил.

Израелските агенти са непрекъснато на това пристанище, всъщност те го управляват, всички знаят това. Вярвате ли, че те не проверяват манифестите за доставка и не я проследяват от пристанището на източника до почти всяка страна в Близкия Изток?

Фалшив грузински източник, фалшив купувач, фалшив кораб, фалшиво прикритие за цялата история и т.н.

Освен това и вариантът с експлозивно разлагане на селитрата в склада е невъзможен. Амониевият нитрат е силно хигроскопичен и на средиземноморския бряг има висока влажност, като поглъщането на вода намалява експлозивните характеристики. Започването и разпространяването на детонацията зависи и от размера на частиците, тяхната плътност и съдържание на влага. Критичният диаметър на амониевата селитра е около 100 пъти по-голям, отколкото при химичните взривни вещества.

Появиха се и версии:

  • взрив на оръжеен склад на Хизбула в Бейрут, скрит под или в складовете на пристанището като работилница за фойерверки;
  • че в района на пристанището в момента на взрива е имало членове на Хизбула и че взривът е дължи на тяхна военна дейност;
  • че експлозията в Бейрут беше последица от корупция на сегашното ливанско правителство и на пристанищните власти, като това е могло да бъде използвано са саботаж от някоя "външна сила";
  • че Ливан, както е известно, е традиционно свърталище на шпиони от всякакъв род, агенти на Сауд, оператори на ционистите от Израел, "умерени" местни бунтовници, Хизбула, развратни арабски крале и принцове, контрабандисти на оръжие и наркотици и т.н.

Оказа се обаче, че нито премиерът на Ливан, нито президентът са знаели, че амониевият нитрат се съхранява в Хангар 12.

Истина е обаче, че бившият премиер Саад ал Харири, подкрепян от Саудитите, беше свален от власт през октомври 2019 г. след сериозни протести, след като от хазната на Ливан изчезнаха 20 милиарда долара, което доведе до огромна финансова криза на нацията. Нищо чудно и сегашното правителство на премиера Диаб, подкрепян от Хизбула да не е бил информиран за онова, което е на склад в пристанището.

Да се спрем на версията "следвайте парите".

Ливан може да се похвали с активи и недвижими имоти за трилиони долари, които са примамка отдавна на световните финансови лешояди и трън в окото на Тел Авив.

Освен това Бейрут е основен и финансов и банков конкурент в района, а не Тел Авив или Йерусалим. Да се заграбят тези колосални активи на безценица, предизвикана от някакво форсмажорно събитие, например взрив в пристанището в средата на Новата Велика депресия, причинена от САЩ, е наистина неустоима примамка. Успоредно с това лешоядите от МВФ ще започнат някакви "реформи" и накрая ще "опростят" някои от дълговете на Ливан, но след като са изкупили неговите активи.

Това се случва на фона на мащабния грабеж на световните активи на срива на американския БВП с почти 40%, на лавината от фалити, шепата едри милиардери и техните невероятни печалби и прекалено големите мегабанки, и т.н.

Кой печели в този случай? За САЩ и Израел такава ситуация е за предпочитане. Те отлично знаят как се лови риба в мътна вода. И даже в кървава вода.

Онези, които са запознати с Близкия Изток знаят, че Ливан е сложна страна. Тя буквално ходи по въжето над огромна бездна. Страната преживя няколко граждански войни, чужди нашествия и военни престъпления на своя територия. И преди всичко е много важен геополитически плацдарм на източните брегове на Средиземно море, геополитическа врата към целия Близък Изток. Контролът над Ливан в голяма степен определя какво става в целия район – война или мир.

Вътрешните проблеми на Ливан не са нови. Искаха да ги разрешат още от придобиването на независимост, предоставяйки трите висши политически постове в страната на представителите на трите най-големи конфесии – християните, мюсюлманите – шиити и мюсюлманите – сунити. Но този баланс се оказа крехък не без външна помощ. Освен това САЩ и Израел имат огромен интерес в конфронтацията с Иран на територията на Ливан и с Хизбула, голямата шиитска общност в Ливан.

Турция също е активна. Ердоган веднага обеща за построи ново пристанище, но това пък ще превърне Ливан в зависима от Турция страна, което не могат да допуснат Израел и САЩ. Ливан все пак е болка за Турция като бивша част от Османската империя.

И Франция има интереси, но в случая защитава интересите на Израел и прикрива неговите престъпления в района, като прави всичко възможно да затапи докрай вътрешната ситуация в Ливан, като резултат може да е поредна гражданска война в условията на икономическа катастрофа, което ще потопи Ливан в ново средновековие.

Това, което се случва сега в Ливан е празник за лешоядите, които късат парчета месо от безпомощното тяло, което все още диша. Бейрут е бил унищожаван неведнъж, но е възкръсвал. Не се знае обаче какво ще се случи сега. Защото на "входа" и "изхода" са геополитическите и геоикономическите интереси на САЩ, Саудитска Арабия и Франция.

Експлозията в Бейрут може да се разглежда и като удар срещу инициативата на Китай "Един пояс, един път", като се има предвид, че Китай разглежда връзката между Иран, Сирия и Ливан, като крайъгълен камък на югозападния коридор на "Един пояс, един път".

За радост Китай и Иран вече се позиционират като основни инвеститори в Ливан след взрива. Сирия и Иран изпратиха помощи и храни, лекарства и медицинско оборудване. Сирия отвори границите си за Ливан и приема пациенти от болниците на Бейрут. Русия изпрати медицински екипи и икономическа помощ, тъй като атаката унищожи основния зърнен силоз на Ливан и пристанището – основният търговски път на страната.

Вероятно пристанището и голямата част от опустошения град ще бъдат възстановени с китайски инвестиции. Китайците са специалисти в пристанищното строителство и управление.

Но това ще бъде сизифов труд. Сравнете обаче тази ситуация с онова, което става в империята на хаоса – САЩ, които се нуждаят от хаос навсякъде, особено в Евразия, за да прикрият идващия тотален хаос вътре в САЩ.

И така стигнахме до основния въпрос.

Кой нанесе ядрен удар по Бейрут.

Отговорът се появи на 6-8 август и беше колкото логичен, толкова и страшен. Това беше ядрена атака на Израел, прикрита с някакви съчинения за амониева селитра, Хизбула, повторение на сценария от Ню Йорк – самолети, бензин, терористи от Ал Кайда и прочее глупости, за да прикрият ядреното взривяване на двете кули в Ню Йорк.

И така, на 6-8 август се появиха доказателства, че срещу Бейрут имаше ядрена атака на Израел.

Появиха се видео и аудио доказателства, както за атакуващите самолети, така и за използваните ядрени оръжия. Това е ново военно престъпление на Израел с огромни размери.

Какви бяха самолетите и ракетите на Израел. От видеата в интернет се вижда, че атакуващите самолети са били F-16. На някои се вижда, че израелският самолет се гмурка срещу пристанището и освобождава ракета – вероятно Rampage. Целта на атаката е САЩ и Израел и да извадят Иран от играта.

Ако имаше амониева селитра в склада, която ще се взриви сама, израелските самолети нямаше нужда да атакуват след като го бяха подпалили. Но израелските самолети атакуваха празен склад с 6 килотона взрив.

И отново кадър по кадър се виждат самолетите и атаката с ракетата.

Един от тях се отдалечава след освобождаването на бомбата и изчезва в облака. След това следва ядреният взрив.

В атаката е използван ядрено модифициран F-16. Ако Израел беше използвал друго оръжие, щеше да използва F-15E, а не флота си от специално модифицирани F-16 за доставка на ядрено оръжие.

След 3 секунди земята се тресе и следва ядрената буря и вълна.

Че това беше ядрена атака на Израел ни убеждава и една по-стара снимка от 27.09.2018 г., когато израелският премиер Нетаняху посочи пред Общото събрание на ООН същия склад, който взриви на 4 август 2020 г. като "депо за оръжие на Хизбула". Вероятно беше забравил за тези картинки.

Ще припомним също, че през януари 2020 г. Израел удари с нова ракета провинцията в Сирия. Вероятно това беше същата ракета, с която удари Бейрут.

И така, на 4 август 2020 г. следобед започна "официално" ядреният етап на Третата световна война, или Първата ядрена световна война.

Словосъчетанието не променя същността. Светът вече лети в ядрената пропаст...


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 301, Sept. 2020
Нови странни "кръгове на полето"
На 23 юли 2020 г. на терена в Уилтшир се появи по-различна и странна фигура, която шокира местните изследователи на фено...
    Великата измама COVID
Преди 8 месеца, през декември 2019 г. започна Първата световна биологична война с внедряването на био – и психо диверсия...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com