Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Ядрената война върви отдавна. Ескалацията в Бейрут беше закономерна

Да разкрием някои от най-важните ядрени провокации на Израел и САЩ след 1990 г., т.е. след разпадането на СССР, което им даде възможност да се чувстват безнаказани.

Сградата на ФБР. Едно от разклоненията на Моссад в САЩ – SPLC, разтревожено от нарастването на влиянието на патриотичната милиция, използвайки Тимоти Макуей, взриви сградата на ФБР. Но истинските организатори бяха Андреас Стросмейр и Даниел Спигелман.

Световният търговски център, първи опит: През февруари 1993 г. бомба в камион най-вероятно ядрен заряд, беше взривена под Световния търговски център в Ню Йорк. Отново вниманието беше отклонено от Израел.

1996 г. – кулите Кхобар: Кулите Кхобар бяха взривени. Израел съобщи, че това е направено от Хизбула, но американското военно разузнаване свърза операцията с Моссад.

11 септември 2001 г. стана страшната дата в историята на света. На нея започнаха едновременно няколко процеса.

На 11 септември 2001 г. започна гражданската война в САЩ, която завърши с преврат и суспендиране на конституцията на тази страна, в която оттогава има извънредно положение. Това беше и началото на сегашната гражданска война.

На 11 септември 2001 г. започна "войната срещу тероризма", използвана от глобалната клептокрация за опит за окончателно утвърждаване на своето доминиране и заграбване на ресурсите на цялата планета в Близкия Изток, Северна Африка, Европа, Централна Азия, Русия и т.н.

На 11 септември 2001 г. реално започна Третата световна война, чиито първи етап беше "войната срещу тероризма", за да се стигне до сегашната гореща война срещу Русия, Китай, Иран, Сирия, Либия, Ливан и т.н.

Именно това събитие стана определящо за началото на ХХІ век и вероятно ще остане такова до края на века с всички негови предвидими и непредвидими последици и процеси.

Става дума преди всичко за "ядрената истина", т.е., че за унищожението на Световния търговски център (СТЦ) в Ню Йорк бяха използвани ядрени заряди.

Всички запазили се все още видеозаписи (повечето от тях постепенно изчезват и са унищожавани от организаторите на тази терористична операция, както стана и с убийството на Джон Кенеди), показват, че двете кули са унищожени с ядрени взривове. За такива здания традиционните методи бяха неприложими. Необходимо беше принципно ново нещо. И това ново беше намерено – ядрено разрушение.

Ще припомним, че точно 12 секунди преди падането на Северната кула беше регистриран силен подземен основен трус и един вторичен трус. Магнитудът на земетресението надвишаваше 5,5 по Рихтер и показваше, че е предизвикано от не по-малко от 100 килотона подземен взрив.

Реално магнитудът беше по-висок – 5,8, тъй като земетресението беше предизвикано от 150 килотонов ядрен взрив. Тези 12 секунди бяха необходими, за да може подземният ядрен взрив да изпари достатъчно количество гранитна и друга порода и да се изстреля нагоре като превърна тялото на кулата в прахообразна структура.

Според ядрени експерти това може да стане само с миниядрени бомби, заложени в централните колони на небостъргачите, детонирани отгоре-надолу и конфигурирани да се взривят нагоре. Само така може да се обясни онова, което се вижда. Ако са използвани бомби, които могат да унищожат една десета от сградата за 1 секунда, тъй като Северната кула беше 110 етажа, това ще отнеме приблизително 11 секунди и тъй като горните три блока на Южната кула се наклониха и бяха взривени като едно цяло, в този случай унищожението на тази кула отне само 9 секунди.

Когато милиони хора по света "видяха" как "двата самолета" удариха кулите на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември, те бяха твърде шокирани, за да могат да подложат на критичен анализ това събитие. Заради това и досега се налага официалната версия, че два кухи алуминиеви самолета пробиха напълно две стоманени здания, изчезнаха в тях и авиационното гориво – керосинът, разтопи тези хиляди тонове стомана, бетон и други елементи на микроскопичен изпаряващ се прах.

Но разрушението на Световния търговски център няма абсолютно нищо общо със "самолетите".

Въпросът е дали въобще двете кули бяха ударени със самолети и въобще дали имаше самолети в тези атаки, или това беше поредната мистификация. И как можаха два алуминиеви самолета да пробият напълно двете стоманени кули.

Ето защо може да се предполага, че самолетите въобще не бяха нужни. Или излишни, тъй като не можеха да добавят нищо към унищожението на СТЦ. А тъй като самолетите бяха напълно излишни, може смело да се предположи, че престъплението на 11 септември беше извършено въобще без самолети.

Унищожението на двете кули и на Сграда 7 нямаше нищо общо с каквито и да било самолети.

Заради това мислещи изследователи на 11 септември започнаха да оспорват тезата на правителството на САЩ, че въобще е имало самолети, ударили двете кули.

В Интернет има хиляди такива публикации и доказателства, че "самолетите" бяха дигитални, тоест нереални, имагинерни, измислени и цифрово направени, и добавени към цялото съчинение за 11 септември.

Заради това отдавна никой не вярва на официалната версия, че причината за унищожението на кулите беше горивото от ударилите се в тях самолети. Никой не вярва и в опровержението, че четирите сгради на Световния търговски център (1, 2 , 6 и 7) не са били унищожени с експлозиви, заложени в кулите преди 11 септември.

Но какви бяха тези експлозиви, които бяха толкова мощни, че направо изпариха голяма част от бетона и стоманените греди на 11-етажните небостъргачи?

Всички запазили се все още видеозаписи показват, че двете кули са унищожени с ядрени взривове – ядрено разрушение.

Тази идея не беше нова и се появи заедно с ядреното оръжие, т.е. в началото на 50-те години. Тогава ядрените заряди се наричаха атомни. И така беше прието – атомно унищожение на високи сгради. Така се наричаха и мунициите SADM и MADM, които означаваха Special Atomic Demolition Munitions и Medium Atomic Demolition Munitions, т.е. атомни боеприпаси за унищожение на сгради.

Други по-популярни имена на тази заряди бяха mini-nuke, превеждани като "ядрен минизаряд" или "ядрено куфарче", въпреки че реално тези заряди изглеждат като големи куфари от 50-70 килограма или като раници, в които се пренасят. Но има и съвременни много по-малки портативни ядрени заряди, направени от плутоний-239 вместо от уран-235. И те наистина могат да се поберат в малки куфарчета.

Всеки от споменатите атомни боеприпаси за унищожение може успешно да се използва и за разрушение на крупни обекти, които не могат да бъдат разрушени с помощта на разумно количество обикновено взривно вещество.

От тази гледна точка най-вероятно за унищожението на Световния търговски център са били използвани неутронни бомби. Неутронната бомба, наричана още "напреднала радиационна бомба" е вид термоядрено оръжие. Въпреки че се счита за малка неутронна бомба, все пак има мощност от десетки до стотици килотона. Неутронните бомби обаче са скъпи за производство и поддръжка, тъй като изискват големи количества тритий. Тяхното производство се нуждае от постоянно снабдяване с тритий и тези бомби имат сравнително къс живот.

Неутронната радиация е електромагнитният импулс, който се произвежда от неутронната бомба. Какво е неутронната радиация? Големите количества високоенергийни неутрони, бомбардиращи някакъв обект, пускат в движение неговите атоми и те се нагряват. Заради това толкова малко тела на жертвите бяха открити в Ground Zero на взрива. Повечето от хората, които бяха в близост до кулите, направо се изпариха или от взривовете, или от топлинните ефекти от бомбите и от неутронната радиация.

Същото се отнася и за снимките на "опечените леки коли" в близост до кулите, като стрелките на удара идват от горната лява страна към долната дясна, което показва къде е бил разположен източникът на магнитния импулс и защо едни коли бяха унищожени, а други не.

И така, двете огромни кули, всяка от които по 500 000 тона, бяха унищожени за 9 и 11 секунди, като техните отломки бяха изхвърлени нагоре до стотици метри. Няма никакво съмнение, че това беше ядрен взрив.

Кратерите под двете кули могат да бъдат издълбани само от термоядрено оръжие.

Термичните снимки от 16 септември показват горещи петна, характерни за ядрен взрив. Почти един месец по-късно – на 18 октомври 2001 г., все още имаше големи горещи петна под Кула 1, Кула 2 и Сграда 7. Пет месеца по-късно, през февруари 2002 г., руините под Кула 1 продължаваха да са горещи.

Намерените стоманени греди, тежащи по 8 тона и дебели 10 см, са били огънати като подкови, което може да бъде постигнато само от температурата на термоядрен взрив.

До края на 2006 г. сред оцелелите от атаката в Световния търговски център бяха диагностицирани 400 души с рак на кръвта, гърлото, тестисите и мозъка, което обикновено се получава при радиационно излъчване.

Доказателство за ядрен взрив с придружаващия го електромагнитен импулс е подпалването на леки коли далеч от Световния търговски център.

Тероидната форма на падащите кули и формата на облака от праха и изпаренията доказва, че в сградите имаше ядрен взрив, който вероятно е трябвало да стане едновременно с атаката на двата самолета, но заради някаква причина се е появила разлика във времето. Ако е било използвано специално ядрено оръжие, неговата радиоактивност може да е произведена с "чиста" ядрена технология, над която в САЩ и другаде се работи от доста години, като радиоактивността драматично се съкращава до дни или седмици.

Според пенсиониран американски агент, специализиращ се в контрашпионажа срещу Израел, видът ядрени заряди, използвани на 11.09.2001 г., е модифицирана версия на W-54, заряди, които тайно са били доставени на Израел между 1988 г. и 1989 г. от свръх запасите на САЩ, т.е. нелегално изнесени по времето на Буш - старши и Бил Клинтън.

Химическите анализи, извършени на мястото на взривяването на двете кули, потвърждават с химическия и радиационен отпечатък ядрените взривове в "кота нула". Всъщност използването на ядрено оръжие в "кота нула" беше потвърдено от много източници в САЩ, Европа, Русия и т.н.

Базираните на плутоний бойни глави имат химически отпечатък, който може да идентифицира вида на "дизайна", къде плутоният е бил произведен и колко е стар.

Само един 2-килотонов ядрен заряд е нужен за унищожението на двете кули на търговския център. Заряд от 2 килотона произвежда огнено кълбо от около 40-60 метра в диаметър с над 4000 градуса. Той е напълно достатъчен да стопи основните греди на централната носеща конструкция на сградата. Блясъкът на взрива е по-малко от 1 секунда и е предимно в ултравиолетовия светлинен спектър. Свръхналягането ще бъде насочено нагоре с взрива. отпадъците ще са минимални и с рамките само на "кота нула". Радиацията ще спадне до приемливи нива в течение на 72 часа след взрива.

Тя е била запечатана в циментовия прах и е причината за многобройните смъртни случаи от рак в района на Ню Йорк.

Зарядите, избрани от Израел, са били споменатите W-54, доставени от ядрените складове на Амарильо /Тексас/. Общо на Израел са били доставени около 350 ядрени глави за период от 20 години. W-54 е най-подходящ заради неговата конструкция и леснотата да бъде копиран и модифициран. Основният дизайн на W-54 съдържа 1,5 пъти повече плутоний от стандартния. Това позволява да бъде на служба даже след 32 години. Всички микроядрени заряди, използвани от Израел, са преработени W-54. Те бяха използвани не само в Ню Йорк, но и във взривовете на остров Бали, в Лондон и в Япония – за взривяването на АЕЦ Фукушима. Те са били използвани в Ирак, Афганистан и Сирия. Според някои американски източници те са складирани и в повечето посолства на Израел по света за лесно използване.

Саудитска Арабия също има заряди W-54, получени от САЩ по времето на Буш – младши. Израел ги е продал на Индия, Китай, Тайван, Япония и Южна Корея. Бразилия, ако има ядрени оръжия, вероятно ги е получила от Канада.

Световният търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. беше унищожен с ядрено оръжие. Останалото са технически подробности.

Огромният взрив в световния туристически център Бали (Индонезия) на 14 октомври 2001 г. в 23,10 ч., уби 200 души, рани над 400 души и унищожи 47 сгради и над 100 коли, и не приличаше на нищо познато в досегашната история на тероризма.

Според официалната версия, за взрива е бил използван експлозив С-4. Но за взрива в Бали имаше още една версия, че е бил причинен от неконвенционално оръжие, най-вероятно ядрен микрозаряд – специална ядрена унищожителна муниция (Special Atomic Demolition Munitions – SADM).

Кратерът на мястото на взрива доказваше, че бомбата е била поставена в канализацията под пътя, на около 1,2 метра под неговото ниво. Дълбочината на кратера, в комбинация с неговия диаметър, показва дълбочината, на която е бил поставен взривът.

На направените случайни видеозаписи се виждаш ясно издигащата се гъба над мястото на взрива и характерните огромни пламъци, горящи дълго време. Това не се постига с нормалните експлозиви, тъй като те се взривяват и горят на равнището на земята, издигайки се толкова нагоре, колкото могат да бъдат издигнати от началния взрив и изчезвайки след 1-2 секунди.

Специалистите знаят, че само ядрена експлозия може да причини ослепителната бяла светкавица и последвалата я гъба с издигащи се високо нагоре пламъци.

Според най-добрите експерти по взривове в Бали е бил използван микроядрен заряд с еквивалент от 10 тона ТНТ.

В битката за летището на Багдад, която започна през нощта на 4 април 2003 г., американците използваха тактическо ядрено оръжие, по-точно неутронна бомба, която ликвидира съпротивата на иракчаните на летището от няколко хиляди души, а заедно с тях и една американска дивизия, което беше първо използване на тактическо ядрено оръжие на съвременен военен театър.

Битката за летището на Багдад имаше решаващо значение за изхода на войната и започна през нощта на петък, 4 април 2003 г. Тя беше изключително жестока и американците понесоха тежки загуби.

Тогава в Пентагона вероятно е било взето решението за използване срещу иракските части на летището на неутронна бомба. Най-вероятно между 6 и 8 април 2003 г.

Неутронната бомба, наричана усъвършенствана радиационна бойна глава, е специализиран тип малко термоядрено оръжие. Тя внася взривен и топлинен удар само на няколкостотин метра. Но в много по-голям район изхвърля масивна вълна от неутронна и гама-радиация, която може да проникне през стоманен щит или дълбоко в земята.

Радиацията е изключително деструктивна за човешкия организъм. Заради своята кратка разрушителност и липсата на разрушения в широк радиус неутронната бомба е особено ефективна срещу танкови и бронирани формации на бойното поле.

На 6 април 2003 г. в световните медии все пак проникнаха снимки на унищожени танкове и бронирани коли на американците, разхвърляни като консервни кутии около летището на Багдад. Това беше показано и по основните арабски телевизии като бомбата, унищожила и американски военни части.

По-късно се появиха съобщенията, че американците са започнали да отстраняват целия горен слой на почвата в района на летището и да я извозват с камиони. Имаше съобщения и за масов гроб (на иракчани и американци), което потвърждава тезата, че американците са бомбардирали и собствените войници.

И как е възможно 23 000 иракски войници, водещи боеве по онова време за летището, да изчезнат в едно мигновение! Отговорът може да е свързан с изчезването на 3000 американци, воюващи също за летището. В Белия дом са решили да ги жертват, за да елиминират съпротивата на Републиканската гвардия на Саддам около летището като използват тактическо ядрено оръжие, тоест неутронна бомба.

Прословутата пещера "Тора-Бора", в която би трябвало да се крие Бен Ладен.

В Афганистан има над 40 такива пещери, подземни градове и галерии.

Географията и военната традиция превърнаха пещерите и подземията на Афганистан в адски лабиринт. Най-често изходите им се намират на километри от входа. По време на войната с руснаците тези пещерни лабиринти бяха строени или разширявани с парите на ЦРУ от муджахидините. Един от инженерите беше работещият за ЦРУ по онова време Осама Бен Ладен. Някои от огромните скривалища можеха да поберат батальон, други – полк. В тях бяха и арсеналите, които американците искаха да унищожат с въздушните удари.

"Тора-Бора" беше бомбардирана с ядрени бомби през 2003 г. и 2004 г., които проникват до 30 метра дълбочина и експлодират изгаряйки целия кислород в пещерата. Американците изтриваха следите.

През октомври 2004 г. Рафик Харири подаде оставка като премиер и се присъедини към ливанската опозиция заради продължаването на пълномощията на просирийския президент на Ливан Емил Лахуд. Но Харири искаше и уреждане на южната граница с Израел, която да стане "граница на мира, а не на войната и терора".

Харири беше наричан в Бейрут "агент на капиталистите и ционистите". Но едновременно този мултимилиардер имаше и амбициите да превърне Ливан в най-големия банкер на Близкия изток, а Бейрут – в столица на арабския свят.

На този фон убийството на Харири можеше да стане от спецслужба, която точно знаеше в коя кола от кортежа се намира Харири, по какъв път ще премине кортежът и т.н.

Само това е достатъчно, за да се подозира, че убийството на Харири беше организирано от Израел, като налице бяха признаци, че взривът е бил миниядрен заряд. Само такъв заряд може да изкопае кратер с диаметър 10 метра, дълбок 4-5 метра. освен това, от снимките, направени веднага след взрива, се виждаше характерната бяла гъба, издигаща се над Бейрут. Взривът беше толкова мощен, че изпочупи прозорците на сградите до един километър. Унищожени бяха фасадите, колите бяха разхвърляни като играчки. Бомбата беше толкова високотехнологична, че елиминира заглушителното оборудване, с което разполагаше кортежът на Харири. Обърнете внимание – тази ядрена атака срещу Бейрут на Израел беше още преди 16 години.

В петък, 11 март 2011 г. в Япония започна "апокалипсисът". Земетресението беше от 8,1 до 9 бала по Рихтер, най-голямото в досегашната история на Япония. Последва колосална цунами, най-голямата в регистрираната история на света.

Вълната нанесе огромни щети и унищожения на населението и икономиката на япония и я превърна в "страната на залязващото слънце" с взривяването на реакторите на атомната електроцентрала "Фукушима-1".

Последва най-голямата в световната история техногенна катастрофа, която затъмни трагедията в Чернобил стотици пъти. Последиците й ще се чувстват най-малко 100 години.

Едновременно се активира така нареченият сеизмичен огнен пръстен на Тихоокеанската тектонична плоча, което започна със земетресението в Чили – на 27 февруари 2010 г., продължи на 22 февруари 2011 г. със земетресението в Нова Зеландия, пренесе трусовете и в САЩ – в разлома Нов Мадрид, напомпа супервулкана в Йелоустоун и удари Япония.

Бившият анализатор от NSA Джим Стоун твърди, че Япония, в деня на катастрофата – 11 март 2011 г., не е имало земетресение със сила 9 по Рихтер. огромната цунами е била предизвикана от ядрени бомби в морето, а експлозиите в АЕЦ "Фукушима" и нейните реактори са били от миниядрени заряди, скрити в камерите за наблюдение, монтирани от израелската фирма за охрана, която дотогава отговаряше за сигурността на атомната централа и която една седмица преди фаталните събития си замина обратно за израел. Мотивът – Израел и САЩ са наказали Япония за намеренията на Токио да обогатява урана за мирната ядрена програма на Иран именно в АЕЦ "Фукушима".

В нощта на 3 май 2013 г. Дамаск беше разтърсен от три мощни взрива. Според началната информация това беше ракетен удар на израелските ВВС по научноизследователския център, разположен в селището Джамрая.

Но според други източници атаката беше с ядрени оръжия срещу щаба на 4-та дивизия на сирийската армия, казармите на 104-та бригада (счита се, че това е елитът на Републиканската гвардия, охрана на президента). На разположение на 104-та бригада са и военните съветници от Иран. Ставаше дума не за възпрепятстване на предаването на някакви "зловещи въоръжения" на Хизбула в Ливан, както твърдяха в Тел Авив, а за удар по чисто военни обекти на воюваща страна. Метежниците веднага след авиоударите атакуваха няколко блокпоста на правителствените части, което показваше и добра координация.

Очевидно беше, че Израел извърши акт на военна агресия срещу Сирия. С други думи, Израел възобнови 46-годишната си война със Сирия. Използвайки външната агресия, маскирана като гражданска война, Израел започна военна агресия срещу Сирия, за да отслаби нейните стратегически възможности. Ясно е, че атаката беше плод на координирана работа на израелските и американски разузнавателни служби, тъй като, според данни на западното разузнаване, бяха унищожени складове с ирански ракети Фатех-110 само 48 часа след като са били доставени на Сирия.

В отговор сирийските военни получиха заповед да насочат ракетните комплекси към Израел. Последва предупреждение, че "агресията на Израел откри всички възможности за ответни мерки на Сирия".

Но най-лошите новини предстояха. След ядрен анализ военните експерти стигнаха до извода, че атаката срещу Дамаск през нощта на 3 май беше нанесена с ядрено оръжие. Израел е използвал ядрена бомба (бомби), доставени му от САЩ за евентуалната война срещу Иран. В резултат, Сирия не е загубила 300 души, а цяла дивизия. Три мощни удара е имало и по летището на Алепо, тоест реалните загуби на Сирия могат да възлизат на хиляди души.

Ударът беше нанесен само часове преди израелският премиер да замине за Китай. Държавният секретар на САЩ Джон Кери се срещна с турския външен министър Давутоглу и с президента Путин в Москва. Иранският външен министър Али Салехи замина за Дамаск. Британският премиер Камерън също се срещна с Путин в Сочи. Какво означаваха тези драматични танци?

На първо място, това беше заслон на САЩ и Англия на престъпната агресия на Израел и опит за спасение от разгром на метежниците в Сирия.

На второ място, това потвърждава, че преди войната срещу Иран, САЩ и Израел трябва на всяка цена да елиминират Башар Асад.

В отговор сирийските военни получиха заповед да насочат ракетните комплекси към Израел. Последва предупреждение, че "агресията на Израел откри всички възможности за ответни мерки на Сирия".

Сценарият на САЩ и израел е лесен – най-напред Сирия, след това Иран. Плановете са за окупиране на Сирия, а след това – аза атакуване на Иран. Сирия трябва да бъде окупирана и фортифицирана, което ще даде възможност на САЩ да атакуват Иран от няколко посоки. През Сирия са възможни въздушни удари, които ще прелитат безпроблемно над Северен Ирак. Освен това окупирането на Сирия ще се превърне и в заплаха за Русия, която ще се окаже в обсега на американските ракети със среден обхват, които ще бъдат дислоцирани в Сирия, и ще носят ядрени бойни глави. Тогава Асад и Путин успяха да изпреварят Израел и САЩ.

В края на май 2015 г. Израел нанесе ядрен удар по Йемен. Разпространените в интернет видеозаписи показват пикселизирането, причинено от частиците от ядрената експлозия, които атакуват сензорите на камерата. Няма никакво друго обяснение за бялата плазмена топка, регистрирана малко преди колосалната детонация. Камерата никога не лъже.

Преди камерите на мобифоните или малките CCD-видеокамери, малки флуоресцентни лампи бяха използвани като детектори на ядрената радиация. Сега всеки мобифон или CCD-камера се превръща в неоспорим ядрен детектор.

Комбинацията на пластичните лещи на камерите и фотоелектрическия им ефект, произвеждан в чипа на CCD-камерите и присъствието на голям брой фотодиоди им позволява да действат като добри детектори на високо йонизирана радиация.

С насочването на камерата или мобифона към експлозията веднага може да се определи дали е ядрена или не. Когато CCD-чипът е претоварен от извънредна радиация, ще се пикселизира, показвайки бели искри по цялата картина на взрива.

Видеото в интернет от края на май е най-добрата досега демонстрация на йонна радиация, удряща рецептора на CCD-камерата. По същия начин перфектна демонстрация на ядрена експлозия може да е всеки мобилен телефон или CCD-камерна технология.

В сряда, 12 август 2015 г., в 23:33:57 ч. и в 23:34:27 ч. в контейнерния терминал на китайския град Тянцзин, който е съперник на Ню Йорк и Хамбург, с 15-милионно население, избухна огромна техногенна катастрофа. /Обърнете внимание – в контейнерния терминал, както и сега в пристанищния терминал на Бейрут./

Първият взрив прогърмя с еквивалент 3 мегатона, след това последва още по-мощен – 21 мегатона. Нанесени бяха колосални щети на пристанището, околните жилищни и промишлени райони, със стотици жертви. Взривът беше видян и от Космоса. От последвалите взривове на различните химикали и продукти в терминалите, според някои китайски социални мрежи, токсичният газ стигна и до Пекин, който е само на 120 километра.

С една дума, катастрофа, вероятно по-голяма и от бедствието във Фукушима през март 2011 г.

Взривовете станаха в пристанищната зона на Тянцзин, почти в полунощ на 12 август. Английски източници веднага бяха готови с интерпретацията и съобщиха, че те са резултат на запалване на химически вещества в складовете на крупна китайска транспортно-логистична компания. Но това не беше истина. /Обърнете внимание – химически вещества, както сега амониев нитрат в Бейрут./

Първият взрив, и особено вторият с мощност 21 килотона, нанесоха поражения като взривове на атомни бомби, унищожавайки околните здания и изпепелявайки всичко, като американските атомни бомбардировки на Хирошима и Нагазаки преди 70 години.

Съдейки по снимките, унищожени бяха и хиляди леки коли, подготвени за транспорт по море към света. И те бяха изпепелени като леките коли на паркингите в Ню Йорк около Световния търговски център на 11 септември 2001 г. от ядрените взривове, подложени под двете кули.

Странна беше връзката между взривовете в Тянцзин. Най-напред в пристанищната зона беше регистриран пожар, вероятно, за да привлече вниманието и да бъдат насочени камерите и фотоапаратите за заснемане на започващото "шоу".

Последва първият взрив със сила 3 килотона, а малко по-късно и вторият – със сила 21 килотона.

Взривът № 1 – по-малкият, стана в западната част на контейнерния порт и това беше взривът, от който са снимките с разпръснатите контейнери и кратерът, за който всички мислеха, че е от втория, големия взрив. Но не беше.

Взривът № 2 стана в източната част на контейнерния порт с огромна сила, като остави след себе си друг, воден кратер с площ от 15 декара.

Фрактурите по бреговете на появилия се кратер, изпълнен с вода, доказваха, че става дума за подповърхностен взрив на ядрен заряд.

Унищожените стотици контейнери също доказваха ядрен взрив – всички те нямаха нито боя, нито цвят, повърхността им е била изгорена от огромната температура, която може да бъде произведена само от ядрено или друго супер оръжие.

Тъй като става дума за определено тактическо ядрено оръжие, вероятен извършител можеше да е Израел след неговите атаки с тактическо ядрено оръжие в Сирия и Йемен.

Но, ако се вземе предвид голямата картина на онези дни, по-скоро става дума за САЩ и за прословутата Vanguard Group.

Ядрената атака срещу Тянцзин, с който е основното търговско пристанище на китайската търговска експанзия по така наречения нов Морски копринен път към Европа и Тихия океан, стана точно на 70-годишнината от американското ядрено престъпление срещу Хирошима и Нагазаки на 6 август и 9 август 1945 г. /Обърнете внимание – сегашната атака на израел срещу Бейрут стана на 75-ата годишнина от Хирошима и Нагазаки./

Снимките и клиповете с мобилни телефони на местни жители в Тянцзин показваха колосален взрив и огромно огнено кълбо. След няколко дни и въздушните снимки разкриха мащаба на унищоженията – продължаващият да дими черен кратер, бележещ "зона нула" с апокалиптичен околен пейзаж, изпепелен и изравнен със земята хиляди изпепелени леки коли, готови за износ, изкривени метални корабни контейнери, разхвърляни на всички страни т.н.

Размерите на унищоженията бяха такива, че това можеше да бъде само много голям взрив.

Общата унищожена площ беше над 20 декара. Жителите в радиус 3 км бяха евакуирани, жертвите бяха много.

Такава експлозия може да бъде причинена само от тактическо ядрено оръжие, което след 2001 г. се използва все по-често – 11 септември 2001 г., цунами в Суматра, кулите Кхобар, земетресението в Таити, Афганистан, Ирак, Донбас, Сирия, Йемен.

Когато Тянцзин беше взривен първото нещо беше да се търси заснети с мобилни телефони кадри и съответно големи пиксели. Но не не се намериха. Вместо това добре се виждаше огромно бяло огнено кълбо, което не приличаше по никакъв начин на обикновен взрив. Самото бяло кълбо подсказваше, че температурата беше над 4000 градуса, което се постига само в ядрен взрив.

Всички радиатори на леките коли изчезнаха, показващи взрив на фреона, стъклото е превърнато в прах или е стопено. Всички нови бели коли показват следи от екстремни температури, гумите на колите са стопени, но няма експлозии на бензиновите резервоари.

Извод: унищожението на колите беше извършено от неутронна радиация, а не от конвенционални експлозии или от въздушен взрив.

Какъв е видът оръжие. Един от основните въпроси е методът за неговото доставяне – дали това беше удар с крилата ракета, бомба, укрита в корабен контейнер или доставена от водолази и инсталирана под земята.

Кратерът на взрива подсказва експлозия под повърхността, което изключва варианта с бомба, вкарана в Тянцзин в контейнер. Но това не изключва удар с крилата ракеа. Почвата в този район е мека, има глинести депозити от близката река. Крилата ракета, врязваща се в меката почва с 800 км/час сигурно ще проникне до известна дълбочина и ще създаде плитка подземна експлозия. Забележете – кратерът е 130 метра широк, а контейнерът е дълъг 12 метра. Това е комплексен кратер. Хоризонталният размер на кратера е равен на 130 метра и отговаря на 1 килотон взрив. Това пък отговаря на въпроса за мощта на заряда – от 3 до 5 килотона. Зоната за сигурност беше определена на 3 км, което отговаря на мерките след малък токсичен заряд – 1 км на 1 килотон. Единственият въпрос е дали това беше ураново оръжие или базиращо се на плутония.

Едно нещо е сигурно – срещу Китай беше нанесен удар с тактическо ядрено оръжие, най-вероятно на САЩ /или Израел/ и срещу Китай започна ядрена война. /Сценарият в основни линии се повтаря с атаката срещу Бейрут./

Първата доказана ядрена атака срещу Донецк беше през август 2014 г., втората – на 8 февруари 2015 г.

Ядрената атака от август 2014 г. беше извършена с оръжие земя-земя, изстреляно от части на киевската хунта. Никакво конвенционално, термобарично или друго оръжие не би могло да направи това.

Доказателствата за ядрената атака са неоспорими. При анализа на видеоматериала се вижда, че жълто-оранжевият взрив е от алфа и бета радиация, която се генерира в атмосферата при детонирането на ядрената бойна глава.

Първичният взрив става на 300-1000 метра над земята, като пълното детониране е при удара в земята. За ядрения взрив са необходими около 3 секунди за пълната имплозия. Вероятно ядрената глава е трябвало да бъде взривена на по-голяма височина. Според размера на взрива, ядрената глава е с мощност 5 килотона или по-малко. Същото показва и скоростта на движението на взривната вълна.

Има две детонации. Първата произвежда звуковата вълна на експлозията на обикновен взрив. Обикновено това е прикритието на ядрения взрив. Втората детонация е на повърхността и е от мини-ядрения заряд. Най-вероятно е използван Lance. Те действат по този начин. Украинците нямат такива оръжия. Някой им ги е дал или продал. Американците едва ли ще поемат такъв риск спрямо Русия. Заради това престъпниците вероятно са Нетаняху и Порошенко. Ако ударът е оставил кратер по-дълбок от 1,5 метра, това не е обикновен, а ядрен взрив.

Втората ядрена атака стана на 8 февруари 2015 г. Тогава жителите на Донецк станаха свидетели на експлозия с колосална мощ, която дойде от характерния гъбообразен облак. Първите предположения бяха, че става дума за взрив на ракета или на фабриката за химически продукти. Но взривната вълна, нейното разпространение, мощта и гъбата показват отново, че става дума за тактически ядрен взрив, отново с Lance, прикрит като стрелба с обикновена бойна глава на Точка-У. Епицентърът на експлозията беше в Куйбишевски район на Донецк, в близост до химическата фабрика. Властите на Донецк определиха, че това е атака с тактическа балистична ракета.

Време е да спрем тези ядрени престъпници. Оплакването не върши работа. Ще се оплакваме на бабите си на онзи свят, където ще стигнем изненадващо бързо. Бягството също не е изход, тъй като вече няма къде да бягаме.

Шегите свършиха. Започна кошмарът, който ще продължи.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 301, Sept. 2020
Ядрените оръжия от 4-о и 5-о поколение
От години пишем, че ядрената война на САЩ и Израел върви отдавна.На 1 март 2018 г. Путин направи най-важното "оръжейно" ...
    СПИН: Най-голямата /поне досега/ лъжа и мистификация в "медицината"
Всяко ново нещо е добре забравено старо нещо.Така е и с новата "страшна пандемия" COVID-19, която е "даже по-страшна" от...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com