Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Голямата игра
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
"Строго секретно" стана на 27 години
01.2021

Преди доста време, в средата на 70-те години ми се случи да работя в Етиопия, Ангола и другаде в Африка с полския журналист Ришард Капушчински, който почина през 2007 г. на 74 години и остави няколко забележителни репортажни книги.

Тъй като вече съм на същата възраст се оглеждам все повече и към миналото, в което имах щастието да работя с някои от най-големите по онова време журналисти. Капушчински беше един от тях и съдбата ни сблъска, когато той пишеше своите "Императорът" – за етиопския император Хайле Селасие, или "Шахиншахът" – шаха на Иран Реза Пахлави.

Към средата на 80-те години Капушчински преброи, че е участвал с репортажи на място в 27 революции, преврати и т.н., предимно в Африка и Латинска Америка.

В края на 90-те години намерих време да преброя колко революции, преврати, контрапреврати, войни, заговори и т.н. съм отразявал на място. Бяха повече от тези на Капушчински и на повече места. Освен в Африка и Латинска Америка, в Европа и Азия.

Но Капушчински имаше едно предимство – той беше привърженик на прекрачването на границата между репортажа и фикцията, т.е. така нареченият "литературен репортаж", в който, към истините прибавяше и хипотетични събития, в които е участвал.

При мен беше обратното. Заради характера на моята журналистика и публицистика, базираща преди всичко на реалностите, не можех да си позволя "литература", тъй като във всеки момент подлежах на проверка, като в повечето случаи не можех да напиша и онова, което бих могъл да напиша.

И така, вече общо 47 години, от които 27 за издавания от мен от 1994 г. вестник "Строго секретно", част от чиито първи страници са показани тук. Само тях да бяхте чели, щяхте да разберете какво е било, какво става и какво ни очаква. Не съм сбъркал много.

Тъй като имах щастието да работя в топ-журналистиката на България и Европа и да участвам, по един или друг начин, в топ-политиката на света, все някога количеството на натрупаните години и написаните материали трябваше да премине в качество, т.е. когато вече никой не се закача с теб. Обикновено това е позицията на живя класик – никой не смее да го ругае, но всички очакват с нетърпение да вземе да се разкара завинаги. Ще ги разочаровам – през следващите 27 години имам намерение да удвоя постигнатото – качествено и количествено.

Може би именно заради това все по-често ме питат как е възможно толкова дълго да се работи с такова темпо. Отговарям, че за да се върви с времето, трябва да се пише не всеки ден, а всеки момент и инструментът винаги да е наред.

Така се случи, че моят беше наред и в най-невероятните условия, в каквито други журналисти вече никога няма да работят – насред пустинята в Намибия, заобиколен от бушмени (филмът за тях беше направен по-късно); на 3000 метра над морското равнище, в средата на 70-те години в Адис Абеба, когато освен за вестника предавах и за радиото и телевизията и заради липсата на кислород и смрадта на разлагащите се наоколо трупове, се получаваше такава хипервентилация, че две думи не можеха да се изрекат; в най-затънтеното кътче на света – Лесото, където трябваше да уча местните хора как се работи с факс; в залата за заседания на южнойеменското политбюро в Аден в средата на 80-те години, само няколко часа след като те се бяха изпоразстреляли до един, а мозъците им бяха по стените; в Кабул по време на предишната война, когато страшните болки от амебата щяха да ме ликвидират преждевременно; в Прага, където се напихме с Карлос (Чакала), за изненада на чехословашкото контраразузнаване; или пък, когато за изненада на контраразузнаването на ЮАР се срещнах с шефа на военната организация на АНК Крис Хани, който молеше за оръжие. освен това три пъти горях в самолет – в Африка и Афганистан, няколко пъти ме хващаха такива тропически болести, спрямо които COVID-19 е дребна настинка и т.н.

Неотдавна прекрачихме и брой номер 300 на "Строго секретно".

Преди всичко това означаваше, че 300 пъти сте получавали четиво в обем от 150 страници. Месец след месец, година след година. 300 пъти такива "книги" за 27 години.

27 години, цял човешки живот, 300 броя по 150 страници, т.е. една цяла библиотека.

За да стигнем до статута на уникално издание, което направи революция в журналистиката и аналитичната мисъл на континента, а може би и в света.

В други условия щяхме да празнуваме този юбилей, достъпен за малцина в световната история. Но в сегашните условия се оглеждам с огромна тревога в заобикалящото ни време.

Когато преди 27 години /които бяха продължение на предишната ми 25-годишна кариера/ обещавах да давам принос за поощряване на мисленето като замиращ процес, не съм и предполагал, че ще се наложим и като важна част от основния феномен на нашето време – така наречените алтернативни медии, въпреки че знаех, че светът навлиза в нов стадий на развитие, в който са важни трайните неща, като геополитиката, геоикономиката, реалното производство, почтената информация, т.е. на алтернативните медии, които са антитеза и контрапункт на платените медии, на лъжливата пропаганда и глобалната измама и лъжа.

В началото бяхме малцина в целия свят. Ще спомена някои имена, които въобще не сте чували, но които бяха истинските пионери – Орлин Граббе, Шърман Школник, Тейтъм, Урбан, Линдън Ларуш, Ренс... – по-малко от десетина, които чрез "периферни медийни изходи" бяхме стигнали до извода да бъдат лишени "основните медии" от техния информационен и исторически монопол.

Постепенно се присъединиха нови хора и идеи, за да се оформи реката на т.нар. алтернативни медии, които вече доминират и са политикоопределящи.

За да стигнем до днешния ден, когато с чиста съвест мога да напиша, че направеното през отминалите 27 години е един от важните информационни и аналитични агрегати, феномен, какъвто не е имало в българската и световна публицистика и аналитичност.

Станахме професионалната позиция срещу преобладаващата политическа и медийна халтура.

Изпреварваме събитията с 5-10 години с мегапреглед и анализ, който интегрира геополитически, икономически и военни аспекти.

Станахме пионери на геополитиката и геоикономиката не само в България.

Преди 27 години на първата страница на вестника написах "Вестник не за всеки", т.е. за хора, които могат да мислят, които разбират реалностите и могат да правят причинно-следствена аналитична връзка между предишните и "новите" времена.

Днес бих добавил, че това е вестникът на съпротивата, упоритостта и издръжливостта.

С тези 304 броя вестникът е най-старият и най-независим след 1990 г. – като периодика, в България и една от най-свободните и независими творчески лаборатории в Европа и света.

В досегашните 304 броя на вестника се крие фундаменталната документация на политическата и обществена еволюция на нашето време, като за първи път в Европа въведох нови критерии за еволюцията и оспорих илюзията, че излизането от предишния строй и влизането в сегашното безумие е било безалтернативно.

Тук дилемата е сериозна. От една страна, като професионалист знам, че от тази пропаст излизане няма, а от друга – интуицията подсказва, че не всичко е загубено окончателно, че все още има надежда срещу ужасното раково заболяване на тази държава и нейното трансформиране от лошо към по-лошо.

Големите картини в галериите могат да се обхванат напълно само когато се отдръпнем по-далеч от тях, за да видим детайлите и тяхната композиция. Така е и с онова, което правим. За да се разбере неговият мащаб и размах е нужно да измине време.

Въпреки че с писане не се спасява света, стотиците хиляди наши читатели, не само тук, но и по света, са мощна армия, която започва да излиза на бойното поле.

Вече обслужваме най-голямата в света читателска аудитория – 193 държави, т.е. всички държави в ООН. Читателите ни са от Австралия и Аляска, от Русия и САЩ, от Китай и Южна Африка.

Има представители на различни професии и интереси – политици, бизнесмени, пенсионери, младежи, военни и философи, хакери, президенти и премиери. И всички искат да повярват в онова, което пишем – че човек е не само Homo, но даже може да стане и Sapiens.

Падна ни се да живеем в много сложно време. Време на преход от една епоха към друга. Промените стават с фантастична скорост и мащаби. Светът стигна до задънена улица и повече не може да живее в условията на ентусиазирания идиотизъм на Западния проект, кулминирал в съвременния неолиберален финансов капитализъм. Но той няма намерение да се примири със своето историческо поражение и да слезе сам от сцената.

Всъщност това е процес, в който войната и революцията са преплетени, но се водят с нетрадиционни методи преди всичко в информационната, военната, финансовата, геополитическата и геоикономическа област.

Кризата е планетарна, съпротивата срещу нея – също. Съвременният капитализъм е последният стадий на злокачественото глобализиране. Това е криза на целия предишен световен ред. Имаме пълен отказ на цялата система в мащабите на цялата планета.

Неравенството е чудовищно. Днес 359 милиардери имат доход, надвишаващ съвкупния доход на 55 на сто от човечеството. Върхът на тази пирамида е глобалният мафиотски олигархичен синдикат, определящ хода на световните процеси. И Господ да слезе на Земята, не може да ги спаси.

Старите принципи не работят. Търсим нов смисъл на живота.

Какво ще бъде по-нататък? Въпросът "какво по-нататък" трябва да се оформи в някакъв продукт. На хората е нужно ново начало и нова свобода.

Приближаваме се към така наречения End Game, сходна с обстановката преди Първата и Втората световни войни. Дисбалансите водят към тектонични промени.

Що се отнася до България през последните 30 години, тя се управлява от клоуни и бандити. Тенденцията е към появата на още по-големи кретени. Продължаваме да сме на кръстопът, от който изходът е наистина "лош и по-лош".

В тази обстановка "Строго секретно" се превърна в медиен и политически феномен.

Разликата между мен и другите основни геополитици на съвремието /в това число и в Русия/ е, че аз съм бил "на място" на всички основни точки на геополитиката на планетата, а не само на теория и по книжки. И така се случи, че съм ходил и по "коридорите" през втората половина на 20-ти век, в които се взимаха най-важните решения не само за геополитиката.

Изградихме основите на модерната политика и на съвременната българска икономическа школа.

Нарекоха кошмара около нас "демокрация", либерален или неолиберален капитализъм или глобализъм. Но всъщност става дума за система на абсурда, за системен абсурд или абсурдна система.

Най-точното е система на абсурда, която доведе планетата до екологична гибел, като човекът стана несъвместим със Земята.

Заради това бунтът е срещу тази абсурдна система. И в двата случая системата е врагът. Това е системен срив. Тази система повече не може да съществува. Наблюдаваме нейната смъртна агония.

Човечеството стигна до задънена улица на своето развитие по всички параметри.

Човекът беше превърнат от системата в животно и излишен лумпен. Вижте какво става около вас. Това е фашизъм. В новите условия – неофашизъм, унищожение на 7 милиарда "излишни хора".

Единственият ни шанс е унищожението на тази човекоядна система. Ако не успеем, историята на Homo Sapiens като биологичен вид ще стигне до своя край с небивала катастрофа.

Значи, пред нас продължават да са основните въпроси "защо, накъде и как". Съпротивата е започнала и навлиза в революционна фаза. Това е неизбежно.

Разбира се, не секват въпросите какво и кой е "Строго секретно". Неведнъж сме сочили, че този въпрос сам по себе си е отражение на лумпенизираната политическа медийна обстановка у нас и на презумпцията, че в нея не би могло да има такава публицистика и аналитичен център.

  • "Строго секретно" е единственият вестник в България, който излиза от толкова време с един и същ издател, с една и съща тематична линия, с една и съща цел.
  • "Строго секретно" направи революция в българската политика и публицистика и в представянето на другата гледна точка.
  • Със "Строго секретно" започнах проект, определящ нови стандарти и критерии, дефиниращ процеса към разкрепостяване на ума и мирозрението.

Отдавна съм свикнал с атаките срещу мен лично и защитаваните от мен идеи във века на мракобесието. Не се оплаквам. Всеки си плаща за мисията, ако я има, и за нейните рискове.

Тази картина не е "литературен репортаж". Тя е реалност, която обаче хората предпочитат да не забелязват, защото е твърде страшна. Но първата крачка беше направена отдавна. Обществото на потреблението подмени "мисля, следователно съществувам" с "купувам, следователно съществувам". Онзи, който не купува, не съществува, от гледна точка на интересите на глобалната класа.

Какво мога да ви кажа. Гответе се да живеете в нов свят, без самозалъгване и розови очила, в свят на жестоки престъпления и на безпрецедентна криза, която ще продължи още 15-20 години. Но и тази криза потвърждава онова, за което пишем от години – старата истина, че само трудът и интелектът раждат богатство, а зелените хартийки и банките раждат балони, кражби и бедност.

Култът към парите е лъжлив кумир, който носи поробване на човека. Ще оцелеят само онези, които основават своя живот на труда.

Вече няколко пъти имах намерение да огранича активната си публицистична дейност. Причината е естествен – "времето покрива с жълто всички дървета".

Но друга причина не ми дава да се оттегля. Тя е съзнанието, че "пиша история", и страхът, че няма да ми стигне времето да обясня онова, което знам.

И как да се откажа в такъв момент?

Още нещо лично. През отминалите десетилетия ми се падна да измина доста дълъг път. /В средата на 90-те години получих и доста интересно послание от Ванга, което може би ще го публикувам някога./ Падна ми се "да работя там, където други вече няма да работят, да се срещам с хора, с които вече други няма да се срещнат, да напиша неща, които други няма да напишат. Доста дълъг, но интересен и благодарен път. Вероятно съм имал и своите "пет минути на славата", но и на провал, сред които онзи момент, когато с още няколко души в Европа можехме да осуетим перестройката на Горбачов. Не успяхме, излъгаха ни.

Но както вече писах, да паднеш е физика, да станеш е характер.

Сега обаче отново е момент да се събират камъните. И ще извикат "Страж, колко е часът?" И той ще отговори: "Още е нощ, но вече съмва".

Махалото тръгна в обратна посока.

Разбира се, всяко начало има и край. Вероятно скоро ще стигна до момента, в който проектът "Строго секретно" ще бъде изчерпан или ще спре поради житейски причини. Но и това да стане, няма страшно.

Няма да сме нито първите, нито последните, които ще слязат от тази неблагодарна хамлетовска сцена.

Продължаваме заедно да пишем историята.

От тази гледна точка, тези 27 години все още не са точка, а само запетая.

И винаги ще харесваме, когато другите се смеят. Защото знаем, че ще се смеем последни.

Успех! И бъдете здрави през 2021 г.!


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 304, January 2021
Лъжите на езика на тялото
Body language - езикът на тялото, е цяла наука. В България тя се отнася преди всичко за лъжите на така наречения "елит"....
    Медийната война е глобална и историческа
Атаките срещу нас и "Строго секретно" отдавна излязоха извън Българя. Но интензифицирането им през последните месеци наи...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com