Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Покрай Навални в Лондон се сетиха и за Георги Марков
Анализ на "Строго секретно"

Огромният шум около поредното "отравяне" от Москва" този път на опозиционния блогър Алексей Навални на 20 август на борда на самолета Томск – Москва, изчезна бързо, след като беше изконсумиран срещу "Северен поток – 2".

По подобен начин беше използвано и "отравянето" на Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри /Англия/ - за въвеждане на санкции срещу Русия.

Общото е, че и в двата случая е била използвана "супербойната отрова" Новичок, която обаче се оказа "гола вода" и не можа да отрови никого. Новичок наистина е смъртоносен – само 0,00001 грам, т.е. половин прашинка ще изпрати жертвата на онзи свят, но не и Навални и Скрипал!? С една дума – Москва упорито продължава да прави антиреклама на "супербойния си химикал", с който не може да отрови никого. Добре де, а защо го произвеждат въобще.

Отговорът е ясен – никакъв Новичок, а поредна глупава и нагла провокация, както предишната със Скрипал на Mi-6, ЦРУ и Моссад.

И в двата случая технологията е подобна – да се вдигне политически шум, като зад отровната мъгла се преследват други цели. Какви?

Като например с убийството на Александър Литвиненко на 24 ноември 2006 г. в Лондон – не с Новичок, а с полоний. Или пък на Георги Марков на 8 септември 1978 г. – отново в Лондон, с "българския чадър", т.е. със сачма с рицин.

Следите ли внимателно – криза в жанра, все някакви рицини, полоний, Новичок...

И сигурно не случайно, 42 години след убийството на Георги Марков в Англия отново се сетиха за него, като "потвърждение" за убийството на Навални, Скрипал, даже на Йоан Павел ІІ и т.н.

Всъщност паниката в Лондон за "убийството" на Георги Марков кулминира през 2018 г. Заедно със започналия процес за излизане на Лондон от ЕС, когато спецслужбите на Англия са започнали да "чистят" документите за най-неудобните тайни на страната си през ХХ век, в това число и за убийството от англичаните на Георги Марков.

Тогава от държавния архив са изчезнали няколко десетки хиляди правителствени секретни документи, вероятно за най-позорните епизоди на Англия през ХХ век.

Сред тях са и изчезналите документи за убийството на българския дисидент Георги Марков.

Така Лондон искаше да закрие завинаги досието за убийството на Георги Марков и въпроса за причината за неговата смърт (убийство) да бъде погребан завинаги.

Всъщност английската версия, че това е било "дело на българските служби" се провали отдавна Българската страна след 1990 г. не получи, или не поиска, британските документи за смъртта на Марков. А те щяха да разкрият нещо различно. Заради това Лондон бързаше да ги закопае завинаги в миналото.

Защо? Защото в Лондон панически се страхуват от онова, за което писахме неведнъж през последните години – писателят-дисидент Георги Марков не е убит от българската Държавна сигурност, а от англичаните.

Отдавна се появи информация, доказваща тезата, че Марков е бил убит от англичаните в сложна комбинация, тъй като на един етап е станал излишен. Убийството на Марков е станало по различен начин от предполагания. Чадърът и отровната сачма са били измислени в лабораториите на ЦРУ в Mi-6.

Няколко пъти обърнахме внимание на трескавата дейност на англичаните и американците през последните години да поставят точка над и-то, че Марков е убит от българите. Но доказателства не бяха намерени и в предадените на англичаните от "президентите" Жельо Желев и Петър Стоянов секретни архиви.

Необходимо беше друго потвърждение. И то дойде от избягалия в САЩ преди 1990 г. о.з. генерал-майор на КГБ Олег Калугин. След 1991 г. той разказа как е бил извикан от тогавашния шеф на КГБ – Юрий Андропов, който му казал, че трябва да се помогне на "българските другари да се отърват от Марков", как на заседание на Политбюро Живков поискал Марков "да млъкне" и се обърнал към КГБ. Мократа работа е била възложена на българската ДС, която е получила достъп до секретната лаборатория № 2 на КГБ.

През 1978 г. са били извършени три опита да бъде убит Марков. Последният опит е бил направен на 7 септември 1978 г., на моста Ватерло в Лондон. Марков е отивал на работа в Би-Би-Си. На автобусната спирка е почувствал болка в бедрото на десния крак. Обърнал се и видял мъж да вдига паднал чадър, който взел такси и изчезнал. До вечерта Марков вдигнал висока температура и бил закаран в болница, където започнало лечение на неопределена форма на кръвно отравяне. Състоянието му се влошило. След три дни агония и делириум Георги Марков починал на 11 септември 1978 г.

Според англичаните, при аутопсията в тялото на Марков е била намерена сачма с два отвора по 0.34 мм.

След 1979 г. английски екип констатира, че Марков "не е умрял от естествена смърт и че сачмата е била пълна с отровата рицин".

И всичко това беше "потвърдено" от бившия генерал от КГБ Олег Калугин, който в една или друга форма е участвал в подготовката на убийството на Марков. Край. "Българският чадър" остава завинаги. Никакво опровержение!

Но не е така. Най-голямото е самият Калугин, който след като избяга в САЩ получи американско гражданство. Калугин е помогнал в съчиняването на "българския чадър" Марков, а след това и на "българската следа" с папата.

На 26 юни 2002 г. московският градски съд му отне генералското звание, всичките държавни награди и го осъди задочно на 15 години затвор за национално предателство. Процесът беше при закрити врати в отсъствието на Калугин, който вече беше в САЩ. По-рано, през 2000 г. и Путин нарече Калугин предател. Какво имаше предвид?

Кой всъщност беше Калугин. Роден през 1934 г., член на КПСС до 1990 г. След университета по собствено желание влиза в органите. През 1958 г. е изпратен на стаж в Колумбийския университет в САЩ. След завръщането работи в Комитета за радиоизлъчване, след което отново е изпратен от КГБ в САЩ, този път като първи секретар в посолството във Вашингтон. През 1972 г. е върнат в СССР и оглавява вътрешното контраразузнаване на КГБ. На 40 години става генерал-майор.

Агенти на КГБ, които работеха през 60-те години във вашингтонската резидентура, са убедени, че Калугин сам е предложил услугите си на ФБР през 1958 г. или 1959 г. в Колумбийския университет. Оттогава е действал срещу СССР и страните от Варшавския договор, в това число и срещу България.

През 1978 г. дойде и убийството на Марков.

В края на 1979 г. Калугин вече беше в САЩ. Разбира се, Калугин е знаел някои неща, други е понаучил от българи след 1990 г. Но реално не е знаел нищо, защото нещата бяха много по-високо от неговото равнище...

...Избягалият през 1969 г. (след събитията в Чехословакия) Георги Марков реално е бил "подставен" на англичаните, тоест създадена е била обстановка да "избере свободата". Това не е било сложно, имайки предвид амбициите, здравословното му състояние и творческите обиди, особено когато на върха на популярността му пиесата "Комунисти" беше свалена от сцената, последвана от "Аз бях той", въпреки връзките на Марков със службите и тяхното покровителство.

Но разочарованието от Запада е дошло бързо. Марков е в криза още през 1971 г. За това е съобщил работещият за полското разузнаване в "Свободна Европа" Анджей Чехович, който беше върнат във Варшава през 1971 г. Тогава в София е била получена информация, че Марков не крие разочарованието си. Това е било потвърдено и от друг полски агент в "Свободна Европа" – Анджей Смоленски, който беше върнат през 1974 г. Той също е съобщил (информацията му е стигнала до най-високо място в София), че Марков е "готов да се върне заради незадоволени амбиции, личен интерес, депресия и финансови проблеми".

Но, тъй като "Свободна Европа" и ВВС бяха инфилтрирани от ЦРУ и английската Mi-6, там са знаели, че Марков за втори път е станал дисидент. В средата на 70-те години той вече е имал сериозни проблеми. Трябвало е постоянно да демонстрира преданост към новите работодатели. След 1976 г. е изолиран и разбрал, че е бил манипулиран и от двете страни.

Но работата на Марков в "Свободна Европа" и Би Би Си ставаше все по-двусмислена.

В началото на 1978 г. Марков се е свързал с писма със София. Писмата са стигнали до висше равнище в ЦК и до ДС. В тях Марков е изразил готовността си да се върне и да се отдаде само на литературна дейност.

Връщането на Марков щеше да бъде най-големят успех на българската – в частност, и на социалистическата – въобще, пропаганда, и най-големият провал на Англия и САЩ в условията на Студената война. На този фон елиминирането му от спецслужбите на Кралицата беше закономерно.

За да се разбере по-добре тази закономерност, трябва да се върнем към атмосферата на онези години и към малко известните кулиси на идеологическата и разузнавателна дейност.

През 1971 г. започна затоплянето на международните отношения. Това се дължеше на новата източна политика на канцлера на ФРГ Вили Брандт. Но ставащото на сцената не се отнасяше за кулисите, особено за разузнавателните служби. Въпреки разведряването, резидентурите в чужбина работеха най-активно точно в обратната посока, което се отнасяше и за ЦРУ и Mi-6. Те бързо се приспособяваха към условията на "особения период".

Най-раздразнената от разведряването европейска западна държава беше Англия. В Лондон нарастваше паниката на тогавашното консервативно ръководство, че западногерманците са прехванали инициативата за сближаване с Москва и заедно ще диктуват политическата и икономическа перспектива. До 1970 г. Англия играеше ролята на посредник между СССР и САЩ. Лондон фактически контролираше развитието на всички контакти на крупните корпорации със съветския премиер Косигин.

Когато стана очевидно, че Бон се опитва да изтласка англичаните обратно на острова, търпението им започна да се изчерпва. В Лондон получиха заповед да спрат бурното развитие на този западно-източен флирт и да го парализират чрез провеждането на мащабни операции за давление върху СССР и неговите съюзници, сред които на челно място беше България.

Тази широкомащабна операция беше поръчана на британските спецслужби. Убийството на Марков през 1978 г. беше в същия сценарий.

Малко хора знаят, че мерките на Лондон срещу разведряването бяха обхванати в дългосрочна специална операция, която заемаше особено място в противоборството на Mi-6 срещу Източна Европа.

За реализирането му Лондон създаде на правителствено равнище специални органи за планиране и провеждане на подривни операции. Трябваше да се използват всички възможности за събиране на разузнавателни данни и организиране на операции. Най-високо се ценяха операциите, които подриваха престижа на управляващите партии в Източна Европа, държавната власт, спецслужбите и въоръжените сили.

В структурата на MI-6 беше създадена секретна служба "Специални политически операции".

Директивата беше формулирана по следния начин: "Да се осъществяват такива операции като преврати, тайни радиостанции, подривни мероприятия, издаване на вестници, книги, провал на международни конференции, влияние върху интелигенцията, привличане на писатели и журналисти към "Свободна Европа", Би-Би-Си, "Радио Свобода" и т.н."

В този контекст Марков се вписваше в общата стратегия на Лондон, който не подбираше средствата.

Англичаните използваха целия регистър от агентурни, административни и оперативни средства.

Британските спецслужби винаги са отделяли особено внимание на избягалите от Източна Европа, особено на настоящи или бивши сътрудници на техните спецслужби, какъвто беше и Марков. Това ставаше по отработена схема. Най-напред беше периодът на разпитване на избягалия, в който по правило участваха служители от MI-6 и от Министерството на отбраната. Разпитите са водеха по различно време на денонощието. На такава процедура е бил подложен и Марков. На бегълците даваха да подпишат три документа – молба за предоставяне на политическо убежище, клетва за вярност към английските власти и формален отказ от среща с официалните представители на съответната страна.

Именно в такава ситуация спецслужбите на Лондон готвеха една от най-големите си провокации срещу разведряването с дългосрочна цел – убийството на Георги МАрков с "български чадър", подготвен в една от лабораториите на ЦРУ в Ленгли.

Всъщност, убиващите чадъри и бастуни, т.е. оръжията, маскирани в чадър или бастун, са класика в жанра. Какво друго изглежда по-естествено в ръцете на джентълмен от един бастун или масивен чадър.

Така например шпагите в дръжките на бастуните са известни от векове.

Чадърите или подобни системи бяха взети на въоръжение и от спецслужбите.

Най-вероятно чадърът, с помощта на който е бил убит Георги Марков, е бил с вградено пневматично стрелящо устройство, изстрелващо мини сачма. Енергията на такъв "патрон" даже при изстрел от упор е достатъчна за пробиване само на горната дреха и на кожата на жертвата. Заради това не е изключено на Марков да са помогнали в болницата допълнително да отпътува от този свят...


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 304, January 2021
Казусът с "имотите на Симеон" отново се върна. Кой открадна 200 милиарда долара /5/
Решението на Върховния касационен съд /ВКС/, че Дворецът "Царска Бистрица" е на Симеон Сакскобургготски и на сестра му М...
    50 години контрареволюции - какво означава/ше/ Vatican Incorporated /16/
Следя с интерес и симпатия посланията на папа Франциск за слагане на край на всички войни, терористични атаки и страдани...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com