Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
50 години контрареволюции - какво означава/ше/ Vatican Incorporated /16/
01.2021

Следя с интерес и симпатия посланията на папа Франциск за слагане на край на всички войни, терористични атаки и страданията по света, както и за ликвидиране на колосалното социално неравенство, опрощаване на дълговете на най-бедните държави и т. н.

Впечатление направи и последното му послание: "Ние сме в грях, ние сме като "човешки прилепи", които се движат през нощта. По-лесно е да живеем на тъмно, тъй като светлината ни показва онова, което не искаме да видим..."

Дали с тези думи Франциск не иска да ни подскаже какво се случва в момента зад световната сцена.

Ето защо продължаваме нашата поредица с убеждението, че тя ще е полезна и за Ватикана в разкриване на някои процеси и техните причини от близкото минало.

Връщаме се отново и към въвличането на България в "стрелбата по Йоан Павел ІІ", което беше една от най-големите атаки срещу НРБ, СССР и социалистическата общност преди 1990 г.

В нея участваха всички основни западни шпионски централи – ЦРУ, MI6, френските, италианските, Ватикана, Турция и "Сивите вълци", Израел с Моссад и т.н.

Жертва стана един невинен човек – Сергей Антонов, както и имиджът на НРБ, като, в контекста на онези години, атаката беше преди всичко срещу СССР, заради което избраха България.

Но в апокалиптичната България след 1990 г. те не бяха забелязани, защото никой не можеше да ги разбере и защото новите "демократи" трябваше с всички средства да обслужват интересите на онези, които ни въвлякоха в тази история, същите, които организираха и покушението срещу Йоан Павел ІІ /кардинал Карол Войтила/.

Връщаме се отново към тези години, защото те бяха основна част от "Операция цветни контрареволюции" срещу световния социализъм и основно средство за дискредитирането на България.

Връщаме се към тези събития, защото продължават да са актуални с активизирането на тероризма в Европа и укриващите се зад него централи, най-вече октоподът на тероризма Гладио /Gladio/.

***

Продължение от предишния брой

Реално погледнато, пикът на атаката на Ватикана срещу православието беше "случаят Антонов". Но по онова време в София и Москва не мислеха с тези категории. Защото нещата бяха от по-рано, като директивата беше още на папа Лео ХІІІ (1878-1903), който каза: "Бъди крал на всички, които ще се лутат в тъмнината на поганството или на ислямизма, и ги доведи до светлината на Божието царство".

Поганите, както е известно, са източноправославните – ортодоксът, като атаката срещу тях започна Павел VІ на 6 януари 1964 г. на срещата в Ерусалим с Атенагорас, който бе масон от 33-та степен и патриарх на Константинопол.

Една година след това беше свалена клетвата между Рим и Константинопол. През 1979 г. Папа Павел VІ отново посети Атенагорас, който през същата година му върна визитата в Рим.

През 1979 г. Йоан Павел ІІ се срещна в Истанбул с патриарх Димитриос І. През 1980 г. на остров Патмос в Гърция започна диалогът между католическата и православната църква. Той продължи в Мюнхен през 1982 г. и на остров Крит – през 1984 г.

През 1981 г., по случай 1600-та годишнина от Константинополския Сабор, Йоан Павел ІІ помоли митрополит Дамаскинос да го замести. За първи път православен духовник се качи на олтара на Базиликата.

През 1985 г. делегация на Ватикана посети Вселенската патриаршия в Истанбул.

Но именно по отношение на православието Йоан Павел ІІ регистрира едно от най-големите си поражения. Папата много пъти говореше за двата "бели дроба" на Църквата – Запада и Изтока. Редактира даже и отделна енциклика за ролята на Кирил и Методий – апостолите на славяните, през 1985 г. В този документ той акцентираше върху историческия, но премълчаван факт за проникването на християнството през Балканите към Централна Европа, още преди покръстването на централноевропейските държави.

След това Йоан Павел ІІ създаде смесена комисия по въпросите на католическо-православния диалог, като на нейната сесия през 1993 г. беше определено, че двете църкви са сестри и всяка от тях е "път към спасението".

Финалът на тези жестове на Ватикана към православието беше енцикликата от 1995 г. Oriental Lumen – "Светлина от Изтока", в която папата говореше за необходимостта от взаимното опазване и за възстановяването на свещеното единство на двете църкви. Нещо повече. Йоан Павел ІІ признаваше, че в интерпретацията на това наследство православието по-често е било право, отколкото латинската традиция.

Кой е бил виновен за разрива? Папата обвини и двете страни. Но ръката му увисна във въздуха. По същия начин не беше поета и от другите християнски вероизповедания и нехристиянските религии.

Опитите за "диалог" много години даваха надежда за някакво сближаване. Прегръдките и комплиментите от двете страни на различни срещи не предвещаваха скъсването на крехката връзка. Но започна постепенно охлаждане като кулминацията стана 2000 г., когато именно в Декларацията на Конгрегацията по вярата на кардинал Йозеф Ратцингер вече не се споменаваха "църквите-сестри". Нищо нямаше и за обогатяването на католицизма от богатата традиция на православието.

В средата на 2000 г. в Москва се проведе юбилейният събор, който пък провъзгласи православието като единствено общочовешка църква, а католиците обяви за схизматици, с които не може да се влезе в компромиси и екуменичен диалог.

Този крах на екуменизма на Йоан Павел ІІ беше за него силен удар. Все пак той беше първият славянски папа, въпреки че неговата славянщина винаги е играла третостепенна роля. за да се стигне до окончателния и открит разрив с Руската православна църква и твърдия отказ на патриарх Алексей ІІ да го покани да посети Русия, под какъвто и да било предлог, включително връщането на иконата на Казанската майка.

Мечтата на Йоан Павел ІІ беше да посети Москва, но не го приеха в Русия – имперският и териториален гигант.

По този начин посланието на Фатима за "завръщането на Русия" не беше изпълнено.

Руската църква не покани Йоан Павел ІІ заради една основна причина. Това е прозелитизмът на Ватикана, т.е. опитите да спечели за католическата вяра руснаците и украинците.

Йоан Павел ІІ понесе и друго поражение спрямо славянското православие. Той се намираше под силното влияние на историософията на Владимир Соловьов (1853-1900 г.), който постулираше обединението на католицизма и православието в рамките на така наречената свободна теокрация. Само крачка дели това от руския панславизъм, различните версии на славянофилството и идеята за обединяване на всички, даже без участието на Русия. Това през ХІХ век беше чиста утопия.

Но в началото на ХХ век идеята за двата "бели дроба" на църквата - на Запада и Изтока, намери израз в произведенията на руския философ и поет Вячеслав Иванов, който даже премина на католицизъм. Според него това не беше отказ от православието, само признаване на примата на Рим във всеобщата църква, дишаща с "два дроба".

Същите два дроба след това влязоха в лексикона на Йоан Павел ІІ, когато се обявяваше за унифицирането на Западна Европа и неопределения Изток – разбирайки Полша, Литва и Латвия, а след това Украйна, Беларус и цяла Русия.

След ерата на Брежнев и Черненко, особено при Горбачов, папата имаше всички шансове да посети Русия. Горбачов беше заинтересован в това, тъй като щеше да укрепи силно разклатената си позиция. Но срещна свирепата съпротива на руската православна църква, която най-накрая почувства самостоятелността си.

Обвиненията в прозелитизъм не бяха единственият контрааргумент, но именно след перестройката на Горбачов униатите започнаха да си го "връщат" на православните и да превземат църквите. Това ограничи полето за маневра на Йоан Павел ІІ, който протягаше ръка към московския патриарх, която увисна във въздуха.

Този и още много други фактори бяха основната причина кракът на Йоан Павел ІІ да не стъпи на руска земя. И това беше най-силният удар срещу неговото дълго управление.

Поредната изява на ликвидирането на каквито и да било шансове за диалог с руското православие, беше откритата атака на митрополит Кирил (вторият по ранг тогава духовник, а днес първи в руската църква) срещу католицизма. Още през 2003 г. Кирил изключи каквато и да било възможност за среща между Алексей ІІ и Йоан Павел ІІ. Това Кирил заяви само три седмици преди пристигането в Москва на кардинал Каспер, оглавяващ папския съвет по въпросите за единството на християните. Край на диалога. Край на романса.

В Москва, зад кулисите, Йоан Павел ІІ имаше съюзници, които искаха той все пак да посети Русия. Това бяха челните представители на съвременна руска масонерия, на които се спря в своята книга Платонов, в която спомена най-известните политически и икономически представители на руската жидо-масонерия.

Сред тях бяха хората на Великия ориент на Франция – покойният генерал Александър Лебед, Юли Лужков, Евгений Примаков, Караганов, Масадов, Расаев, на еврейската ционистка ложа Б’най Б’- рит, Елцин, Горбачов, Березовски, Яковлев, Шеварднадзе, Лисовски, Бородин, и на циркулиращите наоколо различни ционистки групировки – Черномирдин, Гайдар, Явлински, Немцов, Кириенко, Хакамада, Фьодоров, Сахаров, Арбатов, Афанасиев. Би било трудно сред изредените да бъдат намерени поне двама руснаци, които не са евреи /както в Политбюро – при Сталин/.

Същевременно се реализираше и сценарият на западните централи за откъсването на Украйна от Русия. За тази цел се използваше най-активно и полското еврейско лоби, начело с тогавашния президент Квашневски, (Столцман), Мазовецки, Балцерович, Михник, Курон, Геремек.

Втората атака идваше именно от Ватикана под диктовката на Йоан Павел ІІ, предимно към западните райони на Украйна, /което пролича и по-късно в Майдана в Киев през 2014 г. и в последвалите оттогава събития до днес/.

Зад кулисите при Йоан Павел ІІ се разиграваха и други важни събития. Почти незабелязана от християнския свят и от милионите католици беше срещата на Йоан Павел ІІ с шефовете на папата. Денят, в който всички почти всички предишни папи се обърнаха в гробовете си заради тази среща, беше 22 март 1984 г.

Така експертите на католицизма нарекоха тържествения прием на Йоан Павел ІІ във Ватикана на представителите на еврейската масонска ложа Б’нeй Б’рит с нейният филиал Ant defamation League – ADL. Това са две от най-старите ционистки организации в света. Така например целта на ADL, създадена в Чикаго през 1913 г., беше да се бори срещу нарастващите антиеврейски настроения, да ги нарича "антисемитизъм" и да създава проеврейска истерия чрез завладяване на медиите или въвеждане на цензура в тях. Влиянието на тази жидо-масонерия растеше постоянно. Кардинал Хосе Мария де Родригес, архиепископ на Сантяго де Чили в своята книга "Свободната масонерия и нейните тайни" изреди следните еврейски организации, планиращи жидо-масонската конспирация:

  • Жълтият интернационал: световната плутокрация и международната финансерия, начело с Морган, Рокфелер и Ротшилд.
  • Червеният интернационал, състоящ се от три члена: Вторият интернационал със седалище в Белгия (евреинът Вандервелде), Интернационалът във Виена (евреят Адлер) и Коминтернът в Москва, начело с евреите Бухарин (Апфелбаум) и Радек (Собелсон).
  • Синият интернационал – световната масонерия, контролираща чрез своето влияние Обединената ложа на англия, Великия Ориент на франция, Белгия, Италия и Турция и в други страни, и всички масони по света от всички ложи, филиали и т.н.

Именно херметичната ложа Б’най Б’рит, която обединява само евреи, и останалите над 426 ложи по света, са връзката между всички интернационали и техните разклонения.

С какво се занимаваше Б’най Б’рит на територията на САЩ? Преди всичко това беше организираната търговия с наркотици и корумпирането на американските политици. Главният организатор на тази процедура беше Мейер Лански – сивият кардинал на Холивуд и Лас Вегас, подпомаган от Едгар Бронфман, шефът на ADL.

Б'най Б'рит, върхът на еврейската масонерия, разполага и до днес с огромни финансов възможности и контролира стотици американски корпорации, банки и профсъюзи. Ще припомним, че зад кулисите на скандала Иран-Контра, в който участваше активно и Буш - старши с продажбите на оръжие за Иран, в които чрез Моссад беше въвлечена по онова време и България, бяха ЦРУ и израелският Моссад.

Интересни бяха и връзките на Б'най Б'рит с някои специални служби на бившите социалистически страни, в това число с източногерманската ЩАЗИ. Така например шефът на ADL и на Световният еврейски конгрес Бронфман поддържаше над 30 години връзки с шефа на ЩАЗИ Маркус Волф – също евреин (който по-късно се споменаваше в реанимирането на "българската следа").

Много експерти бяха убедени, че убийството на бившия шведски премиер Олаф Палме беше дело също на Б'най Б'рит заради неговата подкрепа за каузата на палестинците.

Б'най Б'рит е шапката на редица други организации, като например New Age.

Друга организация, контролирана напълно от Б'най Б'рит е Кръглата маса, чиито челни дейци са евреите Майкъл Милкен, Дрексел Бърнхам, Стивън Вейнрот, Иван Боски, Раберт Давидов, Сол Стайнберг, Даниел Мойниън.

Провеждането на Кръглата маса в България също беше тяхна идея, реализирана от Луканов.

Но над всичко това е вековната война на жидо-масонерията не само срещу католическата църква, но и срещу цялото християнство.

И защо Йоан Павел ІІ, който би трябвало да дава отпор на отрития ционизъм на Б'най Б'рит и ADL, прие през 1984 г. техните върховни представители? Дали Карол Войтила не се поддаде на някои тайни в своя произход?

Тук наистина има някаква тайна. Всички експерти по Ватикана отбелязват и до днес, че не се знае нищо за майката на папата, освен че неговата баба по майчина линия се е наричала Шолц. Написани бяха десетки биографии на папата и във всяка една от тях линията на майката започва и свършва със споменаването на тази баба Шолц. Иначе е при линията на бащата. Биографите на Войтила водят линията чак от пра-пра-дядото Бартоломей Войтила от втората половина на ХVІІІ век. Така например в подробния календар на живота на Йоан Павел ІІ, написана от полския Tygodnik Powszechny има следната информация: "Бащата на Емилия, от дома Качоровска, се е родил през 1849 г. През 1875 г. се е оженил за Мария Шолц, дъщеря на обущар. Тяхното пето дете Емилия се е родило на 26 март 1894 г."

По едно-две изречения за линията на майката на папата има и в други биографични разработки, в които едвам се споменава за Емилия, родена на 26 март 1894 г., жена на Войтила - старши, майка на Карол Войтила.

Всички тези автори публикуват и фотографиите на майката на папата с мъжа и със сина си на ръце. Тези снимки раждат отново въпроса, какъв всъщност е етническият произход на Емилия, майката на папата. Както експертите, така и техните снимки не изключват възможността, че Емилия Войтилова е еврейка.

Ако аудиенцията на Б'най Б'рит при папата през март 1984 г. беше еднократна, щеше да е половин беда. Но по-голямата беда е, че жидо-масонската ложа Б'най Б'рит имаше във Ватикана свой постоянен представител, т.е. еврейската суперложа имаше постоянен и пряк контакт с Йоан Павел ІІ, заради което нейната антикатолическа работа не трябваше да се подценява. И това не пречеше на Йоан Павел ІІ. Цяло десетилетие посланик на Б'най Б'рит във Ватикана – чак до смъртта си през 1987 г., беше полският евреин Йозеф Лихтен. За своите заслуги за "християнско-еврейското сближаване" той получи доктор хонорис кауза на Католическия университет в Ню Йорк. Този супермасон на ционизма беше през 1986 г. награден с висшия папски орден на "Грегорий Велики".

Друг челен ционист, действащ във Ватикана, беше друг полски евреин Йежи Клугер, което беше описано в книгата "Неизвестният папа" от Дарси Обрайън, който е интервюирал Клугер. От това интервю се разбира, че Клугер преследваше и тайно елиминираше "антисемитите" във Ватикана.

Всичко това обаче беше нищо в сравнение с целия цикъл от извинения към евреите, които Йоан Павел ІІ отправи за "антисемитизма". Това беше под диктовката на Американския еврейски конгрес, който поиска от всички европейски епископства да се извинят за бездействието си по време на Холокоста.

Фестивалът на извинения на Йоан Павел ІІ започна през 1998-1999 г. и продължи през следващите години. Масовостта на това самобичуване на Църквата я поставяше в ролята на един от основните виновници за преследването на евреите в историята на човечеството.

Извиненията на папата към евреите бяха писани от... двама евреи – споменатият Йозеф Лихтен и кардиналът масон Беа. С техните думи папата официално порица "антисемитизма". /Извинението е наистина благородно нещо, но във Ватикана има духовници, които и до днес питат кога евреите ще се извинят на католиците за войната срещу Църквата и за техните обиди в Талмуда./

Що се отнася до извинението към евреите, тук ключова беше визитата на папата в римската синагога на 13 април 1986 г., първата в историята визита на папа в синагога, където отново порица антисемитизма и нарече евреите "братя във вярата".

Но най-голямата заслуга на Йоан Павел ІІ за световната жидо-масонерия беше неговата закрила за "Солидарност", родена от масонския ционизъм, която в условията на Полша се преобрази в "отрицанието на семантиката на думата "Солидарност".

Дали Йоан Павел ІІ наистина не знаеше кой и защо създаде и какви сили стояха зад "Солидарност"?

Продължение в следващия брой


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 304, January 2021
Покрай Навални в Лондон се сетиха и за Георги Марков
Огромният шум около поредното "отравяне" от Москва" този път на опозиционния блогър Алексей Навални на 20 август на борд...
    Европейската цивилизация е в криза и пред изчезване /2/
Европа, във всички нейни части, е в огромна криза.Европейската цивилизация е в период на дегенериране и изчезване. В мом...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com