Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

През мъглата на европейската геополитика - силите на обединяването и на разединяването

Преди Европейския съюз имаше и други съюзи. В Европа винаги са действали две противоположни сили – на обединяването и на разединяването.

Да се върнем към историческите атласи...

Годината е 800. В базиликата "Свети Петър" в Рим папа Леон ІІІ слага короната на главата на брадатия крал на франките Карл Велики, а римският народ крещи: "Ти си императорът на Рим, новият Август". Карл мечтае да възкреси Римската империя, по-точно нейната западна част, тъй като източната й – Византийската империя, все още съществува.

Но империята на Карл живее само няколко десетилетия. Тогава се появява онова, което днес се нарича Западна Европа. Интересното е, че някогашната империя на Карл Велики днес почти изцяло се покрива с ядрото на днешния Европейски съюз, който 1100 години по-късно беше създаден от Франция, ФРГ, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург.

Западната Римска империя, за която мечтае Карл, пада под ударите на германите. 200 години след коронясването на Карл, немският владетел Оттон І се опитва да стане римски император. През 962 г. получава короната в Рим, а своя син оженва за византийската княгиня. Това означава, че императорът става владетел на света и защитник на християнската вяра.

Но върхът си римско-немската империя достига при наследниците на Оттон и нейните граници отново се покриват с ядрото на днешния ЕС, без Франция, но с Кралство Сицилия, което тогава стига до средата на Апенинския полуостров.

Фридрих ІІ е възпитаван повече под влиянието на средиземноморската, отколкото на германската култура. В Сицилия се кръстосват италиански, арабски, гръцки и нормански влияния. След смъртта му (1250 г.) римско-немската империя отслабва, но тя е погребана окончателно чак от Наполеон, който с войни, маневри и династии обединява почти цяла Европа. И чак походите му срещу Испания и Русия, подкопават неговата мощ, която окончателно е погребана от британско-пруския съюз.

През средновековието корените на европейската идея се пренасят към Малтийския орден. Кандидатите да носят неговото наметало с бял кръст са толкова много, че през ХІV век в главната квартира на ордена – на остров Родос, те са разделени на осем така наречени езици: Провансия, Оверние, Франция, Италия, Испания (Арагония), Германия, Англия и Португалия (което е новият Европейски съюз от средата на 80-те години).

През онези векове Западът свършва на рубежа на древния Рим. Европа е разделена на няколко кръга, колкото по-далеч от центъра, толкова по-лошо...

Ехото от това деление отекваше и в най-новата история на континента и на ЕС.

Генерал Де Гол наложи вето на приемането на Англия, гърците, въпреки приноса им с византийската култура, бяха игнорирани, славянските народи имаха неясен статут, Турция – остатъкът от Отоманската империя, има и до днес повече противници, отколкото приятели, членство на Русия засега не се предвижда, напротив, тя отново е враг. Това означава, че народите, които не са взимали пряко участие в реформацията, просвещението и индустриалната революция ще имат проблеми с включването в Европа на равни права.

След религиозните войни се появи понятието за националната държава. Европа пазеше онова, което днес наричаме национален суверенитет. За неговата защита народите проливаха кръв. Имаше само две възможности – суверенитет или не.

Катастрофата от войната 1914 – 1918 г. не промени този начин на мислене. Лигата на нациите не попречи на окупирането на Абисиния от Мусолини, на аншлуса на Австрия от Хитлер, на съветско-финландската война.

Едновременно Съветска Русия изграждаше свой собствен модел на федерализъм.

На фона на наближаващата втора световна катастрофа се търсеха съюзи с по-големите и по-малките.

Чехословакия сключи съюз с Югославия и Румъния.

Франция, която използваше тази малка Ентанта в своята игра с Берлин и Москва, налагаше през 30-те години така наречения източен пакт. В единия вариант той трябваше да обхване балтийските страни, Полша, Чехословакия, СССР и Германия, и да бъде укрепен от средиземноморския пакт, включващ Франция, Италия, Югославия, България, Гърция, Турция и СССР с гаранциите на Англия.

От тези планове не излезе нищо. Полша предпочиташе двустранните съюзи. Германия и Англия отхвърлиха тези идеи.

Първата война отне 17 милиона човешки живота. Рухнаха три империи – на хабсбургите, пруската и руската. Но Хитлер подготвяше вече кървавата баня.

Третият райх струваше на Европа 45 милиона жертви и огромни унищожения. Европа не беше стигала никога толкова далеч от мечтите на своите идеалисти Еразъм, Уилям Пен, Кант, Нобел.

За две държави, получили независимостта си само 20 години по-рано – Полша и Чехословакия, войната беше най-голям шок. Техните правителства в емиграция издигнаха идеята на конфедерация, т.е. създаването в Централна Европа на център, който да бъде едновременно срещу Германия и Русия. В него трябваше да влезе Литва, а в бъдеще Унгария, Югославия, Румъния и Гърция.

Един от привържениците на тази идея беше ционистът Йозеф Ретингер, за когото днес никой не помни. Той виждаше бъдещето на обединена Европа в съюз с Америка, т.е. беше и отявлен атлантист. Тази идея залегна в появата на Съвета на Европа през 1949 г., която избра синия флаг с 12-те златни звезди. През 80-те години той беше наследен от Европейския съюз /ЕС/.

В следвоенна Европа, разделена от желязната завеса, се сблъскваха три интеграционни течения – федерално, атлантическо и съветско.

Началото на федералното беше дадено от Германия и Франция, на атлантическото – от плана Маршал през 1947 г., а на съветското – от Варшавския договор.

Идеята на федералите беше следната – не искаме повече война, да се опитаме заедно да контролираме леката промишленост и стратегическите суровини – въглищата и стоманата, тъй като без тях не може да се воюва.

За обединените европейски щати говореха Уинстън Чърчил и социалистът Джордж Оруел, въпреки че всеки ги разбираше по своему. Оруел, авторът на "1984", изброяваше през 1947 г. враговете на Европа – Русия, Америка, империализмът, католическата църква.

Спорът между атлантиците и федералистите продължаваше. Първата крачка направиха вторите през 1951 г., когато се появи европейската общност за въглища и стомана. Англичаните отговориха с организацията за свободна търговия – EFTA.

Напрежението продължава и до днес и се проявява най-вече в конфликта с Европа – САЩ, европейският федерализъм срещу англо-американския атлантизъм /който използва русофобията от времето на студената война/.

Приемането на новите страни в ЕС няма да преодолее нито разделението на Европа, нито сблъсъците Европа – САЩ, САЩ – Русия и т.н. Напротив, те ще се задълбочават.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 304, January 2021
Европейската цивилизация е в криза и пред изчезване /2/
Европа, във всички нейни части, е в огромна криза.Европейската цивилизация е в период на дегенериране и изчезване. В мом...
    Хиперзвуковият "Циркон" е готов за монтаж на кораби
Фрегатата "Адмирал Горшков" взе участие в тестовете на хиперзвуковата ракета "Циркон". Тя трябва да се превърне в основн...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com