Фрегатата "Адмирал Горшков" взе участие в тестовете на хиперзвуковата ракета "Циркон". Тя трябва да се превърне в основното оръжие на руските фрегати, крайцери и подводници, които са оборудвани с универсални пускови установки и ЗС-14.

Появата на "Циркон" беше анонсирана от Путин през февруари 2019 г. Ракетата се ускорява до 9 Mach и е в състояние да измине 1000 километра. "Тестовите изстрелвания, извършени от "Адмирал Горшков", потвърдиха уникалните тактически и технически характеристики на тази ракета по отношение на обхват и точност на стрелбата, както и нейната хиперзвукова скорост", се казва в съобщението на Министерството на отбраната.

Първите тестове на "Циркон" започнаха през декември 2019 г. През май 2020 г. бе съобщено, че комплексът ще бъде тестван от надводни кораби проект 22350 и многофункционалните ядрени подводници проект 885М.

Планира се ракетата да бъде въведена в експлоатация през 2011-2022 г. Корабите от проект 1155 "Маршал Шапошников" и многоцелевата подводница на проект 949А "Иркутск" ще бъдат първите носители на ракетата. Първият кораб ще бъде доставен на флота през 2020 г., вторият – през 2022 г.

Корабът "Маршал Шапошников", макар и да не е нов, е модернизирана бойна единица. Вместо две 100-милиметрови артилерийски оръдия в носа, сега той има само едно модерно оръдие А-190-1, а на мястото на втората установка е направена ракетна шахта с ЗС-14 универсални пускови установки. С тяхна помощ могат да се изстрелят крилати ракети с голям обхват "Калибър" или свръхзвукови противокорабни "Оникс".

Не е известно как изглежда модернизираната ядрена подводница "Иркутск".

"Циркон" ще замени ракетата "Гранит" от 70-те години.

Смята се, че "Циркон" е пряк наследник на противокорабната "Оникс" и при модернизацията на кораба в една пускова шахта на подводницата влизат три бройки. В резултат на това боеприпасите на кораба се увеличават от 24 на 72 ракети.

Все още не е напълно ясно какво представлява "Циркон". Външният вид и другите му характеристики са класифицирани. Но някои изводи могат да се направят от фрагментарна информация. Например, индийският BrahMos Aerospace Limited е съвместно руско-индийско предприятие, което произвежда ракета на базата на противокорабната ракетна система "Оникс" и много пъти е демонстрирал своята хиперзвукова версия. През 2011 г. по време на аерокосмическото шоу MAKS беше показано как може да изглежда "хиперзвукова ракета" с форми, нарязани като с брадва.

Има и косвена информация, разкриваща детайлите на "Циркон". Например се появи информация как може да изглежда двигателят – въздушно-реактивен. Според дизайнера, никой друг тип – течен, реактивен или твърдогоривен, няма да осигури дълъг хиперзвуков полет.

Твърдото гориво не е подходящо, защото може да ускори, но е невъзможно да се лети с него дълго време. Такива двигатели се използват за балистични ракети, като "Булави" и "Топол". Но при хиперзвуковите ракети това е неприемливо. Ракетата "Оникс" разполага само със стартиращ ускорител на гориво, след това тя лети с течен правоточен въздушно-реактивен двигател.

В този случай е необходимо е специално гориво.

Течногоривният реактивен двигател съдържа окислител и гориво в отделни резервоари, които се смесват в горивната камера. Реактивният двигател се задвижва от едно гориво: керосин, децилин или бицилин. Окислителят е входящият кислород. Бицилинът е гориво, получено от вакуумно газово масло с използване на процеси на хидриране. Това течно гориво има много висока плътност, което дава възможност да се направи резервоар с по-малък обем.

Има и друга сложност. По време на полет със скорост над 6 Маха всяко превозно средство започва да се движи в плазмен облак и буквално гори като метеорит. За защитата му са необходими специални топлоустойчиви материали. Хиперзвуковите температури отнемат така наречения жертвен слой – покривният слой на апарата, който се консумира по време на полета. Следователно обвивката на ядрените бойни глави (влизащи в атмосферата със скорост до 10 км в секунда) е проектирана така, че по-голямата й част да бъде "изядена" от хиперзвука, а вътрешният пълнеж ще остане. Но при хиперзвуковата машина не може да има жертвен слой.

По време на MAKS-2019 материалите бяха показани по необичаен начин. Оказа се, че основното ноу-хау на ракетчиците е ендопротеза на тазобедрената става, изработена от композит "въглерод-въглерод". Според съобщението на компанията, този материал може да издържи температурите на горене до 2500 градуса и е подобен по свойствата си на човешката костна тъкан. Това е идеалният материал, който, за разлика от титания, се приема от човешкото тяло и не се нуждае от нови операции за неговото заместване.

Но защо протезата трябва да "издържи" температура на над 2 хиляди градуса? Това е отговорът за "Циркон".