Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Дълбока държава
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Кулисите на "дълбоката държава". Това не е конспирация, а жестока реалност /5/
01.2021

Въведохме термина "дълбока държава" и "задкулисие" като едни от първите в света в началото на 90-те години с разкритията за наркотрафика през Мена /Арканзас/, сделката Иран-Контрас, тероризма на 11.09.2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон, войните срещу Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, събитията около Ватикана през последните десетилетия и т.н.

Започваме актуалната поредица "дълбоката държава" в момента, когато тя атакува с фалшивата пандемия COVID-19 за установяване на световно задкулисно правителство. И въпреки провала си, продължава.

Както Сун Цзъ е казвал в "Изкуството на войната": "Този, който знае как да атакува, врагът не знае къде да се защити, а този, който знае как да се защити, не знае къде да го атакува. Най-хубавото изкуство."

Продължаваме с лабиринта на сенчестите връзки на "дълбоката държава". Разбира се, сянката е толкова дълбока, че да се твърди, че това е "самата истина" е невъзможно.

Но именно в това е предизвикателството на започналото постепенно и неотклонно разкриване на кулисите на тази престъпна и законспирирана група и нейното влияние върху съдбата на човечеството. От векове. Темата е нова, което означава, че ще продължим да я попълваме в рамките на нашите възможности.

* * *

Продължение от предишния брой

В предишните няколко броя разкрихме кулисите на "дълбоката държава" и някои нейни исторически корени – Италия, Великобритания, САЩ и Франция и връзката със сегашната пандемия, наречена COVID-10.

В предишния брой отделихме внимание и на един от основните стълбове на британската дълбока държава" Crown Agents и тяхната поява и в България по времето на Кобургготски, донесло ни колосални щети и грабеж.

Но Агентите на короната са само част от "дълбоката държава" на Британия, в чиято основа наред с тях е дейността на Сесил Роудс в Южна Африка – със златото и диамантите с така наречената кръгла маса на Роудс и Алфред Милнер, която доведе до така наречения "мондиализъм", т.е. съвременният глобализъм, връзките на "дълбоката държава" с Ротшилд и Рокфелер, както и с историческия световен шпионаж до съвременните "Пет очи", Ешалон и т.н.

Като единствени в света започнахме разработката на тази тема още през 90-те години, като изпреварвахме две десетилетия сегашните събития, с което отново ви обръщаме внимание да ни четете внимателно, много внимателно. А ако не разбирате, да питате. Няма нищо срамно.

Всъщност един от поводите да се насочим отново към тази тема беше едно събитие през последните седмици, което хвърли светлина върху някои аспекти на "британската ръка", контролираща разузнавателния глобален апарат "Пет очи", разпространен над Транс-Атлантическия океан.

Съдът в Люксембург зае позиция срещу британската GCHQ – централата за електронен шпионаж за масово наблюдение и масово събиране на данни. Това беше на 6 октомври и беше определено като "сериозна заплаха" за националната сигурност".

Няколко седмици по-рано Американската агенция за национална сигурност – NSA, и британското разузнаване разкриха, че от десетилетия незаконно подслушват стратегическия датски комуникационен център (Дания е стратегически контролен пункт за всички европейски и евразийски комуникации).

Тези европейски събития, както и документите, декласифицирани по-рано това лято, сочеха към ешелоните на висше ниво на британското разузнаване, координиращи така наречената Russia Gate в САЩ, както и ролята на британското разузнаване и "фондацията Сесил Роудс" в оформянето на досието на "руския заговор срещу Доналд Тръмп, в т.ч. и от бившия шеф на Mi6 Ричард Диърлав и бившия неин подчинен Кристофър Стийл. Всъщност същият Диърлав създаде досието, използвано от неоконите в Америка, за да оправдаят войната в Ирак през 2003 г., а по-късно участваше в една или друга форма в подготовката на войната срещу Сирия и Либия.

Тъй като британското разузнаване е много ефективно при създаването на мита, че "Британската империя" е изчезнала след Втората световна война, за да бъде заменена от "Американската империя", много експерти се оказват объркани, когато се сблъскват с тези разкрития и изпитват затруднения при разбирането на "британската ръка", която контролира "Дълбоката държава на САЩ. А не обратното. Тези зяпачи са объркани от стипендиантите от Роудс, които управляват Брукингс, Съвета за външни отношения (CFR), "Петте очи" или Уол Стрийт.

За да отговорим на въпроса: "Как "британската ръка" управлява света днес", е важно да се върнем назад във времето до основателя на програмата на Rhodes Scholar.

Това упражнение ще ни отведе до Сесил Роудс, бивш губернатор на Родезия, баща на колониалното изнасилване на Африка и последвалото й дегенериране.

***

Ако разгледаме завещанието на този империалист от 1877 г., описал се сам като "расов патриот" и "свещеник на църквата на Британската империя", той призова за реорганизация на разпадащата се империя и казва: "Твърдя, че ние сме най-добрата раса в света, т.е. англичаните, и че колкото повече обитаваме света, толкова по-добре е за човешката раса... Защо да не създадем тайно общество с един единствен обект, процъфтяването на Британската империя и поставянето на целия нецивилизован свят под британско управление, за възстановяването на Съединените щати и за превръщането на англосаксонската раса в една империя..."

След смъртта на Роудс през 1902 г. завещанието му вече беше манифест или "ръководен дух", в основата на формирането на "дълбоката държава" и по-късно на нейните "Пет очи" през целия ХХ век.

Последователите на Роудс и финансистите от горното ниво на Лондон – като Натаниел Ротшилд и Милнър, създадоха стипендия на негово име за индоктриниране на талантливи младежи от цял свят. От учениците на Роудс беше създадена международна група "кръглата маса", водена от Милнър, лорд Лотиан, Лео Амери и Лионел Къртис, които създадоха клонове във всички англосаксонски държави да координират тази нова Британска империя под флага на "Движенето на кръглата маса".

Идеите на Кръглата маса бяха активирани в източноевропейските социалистически държави преди и след 1989 г. Неслучайно повечето неформални органи, които незаконно отмениха техните конституции, се наричаха Кръгли маси. Ставаше дума за продължаващата атака на западния свят, за англо-американско геополитическо упражнение с кражба на нови народи и територии, този път под доминацията на Американската империя.

Моментът на славата на британската империя отдавна отмина. Хората на Роудс и Милнър закъсняха със спасяването на съюза, който трябваше да установи Новия световен ред чрез глобална конспирация на елита в Англия и САЩ. Съдбата на Англия беше да стане по-малкия партньор в конспиративната програма. Контролът премина от Лондон към Вашингтон. Но и Pax Americana се отказа твърде кратък.

Да се спрем по-подробно на "Кръглата маса" и на появата на различни Кръгли маси в бившите социалистически страни в началото на така наречения преход коато показа дълбокото непознаване на същността на този термин и неговата инструментална роля в стремежа на Англия и САЩ към налагане на атлантизма и глобализирането според тяхната визия.

И така, в края на ХІХ век Великобритания беше най-голямата империя в света "каквато светът не беше виждал". Тя покриваше 19 милиона квадратни километра с една четвърт от световното население. Това беше глобалната сила с най-големия търговски флот, доминираща в световната икономика като инвеститор, банкер и застраховател. Pax Britanica. Но въпреки цялата мощ, Британия вече слизаше от върха, който беше достигнала около 1870 г.

Стартът на ХХ век беше финална фаза на този неизбежен крах. Ерозията на империята вървеше по два фронта – съкращаване на военното доминиране над другите европейски сили, и постепенна загуба на нейното промишлено и търговско превъзходство.

На този фон през 1909 г. се появи едно движение, чиято цел беше да запази силата на империята и да я превърне в империална федерация или имперски съюз. Това движение беше наречено Кръгла маса.

Кръглата маса заема особено място в историята на конспирацията и на Новия световен ред. Тази група получи ролята на пилот на "световното правителство". Тя постави началото на много мегагрупи, работещи в една посока – към световно правителство и глобализиране.

Кръглата маса, както споменахме, беше продукт на двама души – Сесил Роудс (1853-1902 г.) и лорд Алфред Милнър (1854-1925 г.). Създателят й беше Роудс, въпреки че не доживя нейното формално оформяне от Милнър, който 20 години по-късно изгради цялата система.

Сесил Роудс е повече известен като основателят и първият собственик на прочутата диамантена южноафриканска компания De Beers, на колониите на Северна и Южна Родезия (днес Замбия и Зимбабве) и като премиер на колонията Кейп (1890-1896 г.). Принуден, заради лошото си здраве, да напусне Англия, Роудс стигна през 1870 г. юга на Африка, където натрупа огромно богатство от диамантения бум в района на Кимбърли. Именно оттам прояви своята идея за централизирания контрол.

През 1886 г. Роудс я реализира в сътрудничество със съдружника си Алфред Бейт и лондонския банкер Натан Ротшилд. Изкупи всички конкурентни диамантени мини в района на Кимбърли и ги обедини с De Beers, и за едно нощ стана най-силният човек в Африка.

Като премиер на Кейп, председател на De Beers и един от най-богатите и агресивни бизнесмени, Роудс се посвети изцяло на разширяването и консолидирането на британското управление на черния континент. Някои от тези планове бяха успешни, като например установяването на британско управление в Матабелеленд или в Машоналенд в подкрепа на Британската южноафриканска компания с цел да контролира континента между реките Лимпопо и Нил.

Други схеми обаче, като опитите да свали правителството на бурите в провинцията Оранж или за трансафриканска железопътна линия от Кейп до Кайро завършиха с неуспех.

Роудс написа за първи път визията си за имперски съюз на 2 юни 1877 г. в своето завещание, в което изрази убеждението си в расовото и културно превъзходство на англосаксонците и че само британците могат да управляват света.

Той разработи идеята за глобална Британска империя, която ще бъде постигната чрез създаването на тайно общество. Тази идея се появи след разочарованието на Роудс от свободните масони, към които току-що се беше присъединил. Но той предпочиташе йезуитите. В началото му помагаше Ротшилд, който беше основен инвеститор в De Beers. След това обаче отношенията им охладняха. Ротшилд искаше изграждането на ционистки световен ред, а Роудс – на британски. В крайна сметка се стигна до британско-ционистки.

Роудс беше един от наследниците на основателя на баварските Илюминати – Адам Вайсхопф, професор по право в университета в Инголщадт и бивш йезуит, създал Илюминатите през 1776 г. Роудс му подражаваше. Искаше да създаде своя тайна организация, нов световен ред чрез глобална англосаксонска цивилизация.

Съдружникът на Роудс в изграждането на Кръглата маса беше Алфред Милнър, завършил Оксфорд през 1876 г., по същото време като Роудс и със същите имперски англосаксонски убеждения. През 1881 г. Милнър стана журналист в Pall Mall Gazette, след което се впусна в политиката. След това стана секретар в Министерството на финансите на Египет, и след връщането си в Англия през 1897 г. беше назначен за губернатор на колонията Кейп.

Милнър, както и Роудс, беше под влиянието на идеята за имперска федерация, която би трябвало да увековечи британската власт над Обединеното кралство и доминионите.

Но идентифицирането на Роудс и Милнър с каузата на имперската федерация не беше тяхно. То имаше история още от времето на американската война за независимост . Адам Смит издигна тази идея още през 1776 г. и агитираше за "съюз на Великобритания с нейните колонии".

Роудс направи първите крачки към създаването на федерацията на 5 февруари 1891 г., когато съобщи за тайното общество "на избраните". То имаше йерархическа структура, взети назаем от йезуитите, като позицията на Генерала беше запазена за Роудс и Ротшилд, като негов заместник. Обществото се ръководеше и от изпълнителен комитет, наречен "хунтата на тримата" – Стед, Милнър и лорд Ешер. След това следваше "Кръгът на инициираните", а най-външната структура беше "Асоциацията на помагачите", която след това беше преименувана от Милнър на Кръгла маса.

Обърнете внимание. Кръглата маса е най-външната структура на най-непосветените и най-използваните за имперската англосаксонска идея наивници.

След това Кръглата маса беше прикрита зад няколко фондации на Роудс. По този начин тя стана тайното общество на англосаксонския нов световен ред и на световното правителство.

Кръглата маса получи своето развитие след смъртта на Роудс през 1902 г., в така наречената детска градина – Kindergarten, която беше група от абсолвенти на Оксфорд, заминали за Южна Африка, за да служат на британската колониална администрация по време и след Бурската война (1899-1902 г.). Те срещнаха съпротивата на бурите и техните лидери Ян Смутс и Луис Бота. Ставаше дума за жестока битка на световната върхушка за богатствата на Южна Африка.

Сред членовете на Kindergarten най-старателен беше Лайънъл Къртис, с прозвището Пророка, който през септември 1909 г. предложи създаването на организация на елита в името на каузата на англосаксонската световна империя. Това беше и началото на появилите се през ХХ век полусекретни групи като Трилатералната комисия, Билдербергите, Римският клуб, Световният икономически форум.

Вестникът на Кръглата маса – The Round Table, повтаряше началната идея за Британска империя. Колапсът на тази идея обаче стана ясен на конференциите през 1923 г. и 1926 г. Доминионите Канада, Австралия, Южна Африка и Нова Зеландия я отхвърлиха. Окончателният удар дойде от Белфурската декларация от 1926 г. (да не се бърка с декларацията от 1917 г., която отвори пътя към създаването на Израел), поставила началото на края на Британската империя, превръщайки я в Общност на нациите, базираща се на свободното асоцииране на държавите-членки. На 11 септември 1931 г. декларацията беше приета от британския парламент, който одобри "независимостта на доминионите".

Събитията през Първата световна война и на Парижката мирна конференция също показаха границите на Британската империя и влиянието на Кръглата маса.

От началото на 1917 г. Англия имаше огромни финансови проблеми и ставаше все по-зависима икономически от САЩ. Идеята беше трансформиране в изграждането на Лигата на нациите, първият опит за кражба на чужд суверенитет

Военното правителство на Лойд Джордж беше пълно с членове на Кръглата маса. На Парижката конференция стана и връзката между хората на Ротшилд и Рокфелер, като започна да се изгражда и концепцията на англо-американския съюз, т.е. началната идея на Сесил Роудс. Чрез Лигата на нациите и нейната система на мандатите Англия успя да постигне контрол над "политически изостаналите народи". По този начин мандатът на империята беше самоподновен от Лондон и Вашингтон, като в дъното отново беше Кръглата маса, която започна да се трансформира в международна англофилска мрежа с нова фасада – Кралският институт за международни проблеми – в Англия, и Съветът за международни отношения – в САЩ.

Всъщност реалната база на така наречената "световна конспирация", световно правителство и глобализиране тогава и сега са златото и диамантите, зад които винаги са били клановете на Ротшилд, Рокфелер и Опенхаймер. А когато става дума за злато и диаманти се разбираше преди всичко ЮАР – днес Република Южна Африка – РЮА.

Именно около ЮАР през 80-те години на ХХ век се разрази може би най-острата битка между капитализма и социализма, респективно между световните конспиратори и СССР. Всичко друго беше отдавна разделено в Европа, Латинска Америка и Азия. Но въпросителните оставаха само в Юга на Африка и бяха за златото и диамантите на ЮАР. Сблъсъкът беше много дълбоко зад кулисите и едва ли някога ще бъде осветен напълно. Конспиративните кланове правеха всички възможно да предотвратят национално-освободителната борба на коренното население на ЮАР. След като не успяха, направиха всичко възможно да постигнат контрол над него чрез Африканския национален конгрес (АНК), чийто съюзник по онова време бяха СССР и социалистическите страни.

Малко хора обаче знаеха, че зад кулисите вървяха и секретни опити за съгласуване на цените на диамантите и златото на световните пазари между ЮАР и СССР. СССР обаче загуби и тази битка, по-точно и тук беше жестоко излъган при Горбачов и Елцин.

Сега на фона на дълбоката криза на западния свят този важен фрагмент от дейността на световната конспирация отново излиза на преден план. Цената на златото вече е 2000 долара за унция, диамантите все още "са завинаги", въпреки кризата при тяхното търсене, доларът е в свободно падане...

Но всичко започна през далечната 1867 г., когато местен фермер откри в буша на Южна Африка блестящ камък, който се оказа 21-каратов диамант. След това диамантени жили бяха открити между реките Ваал и Оранж, а през март 1869 г. се появи и невероятният 83-каратов диамант.

До края на 1879 г. в юга на Африка вече имаше диамантената треска, а към края на 1871 г. два района бяха определени като "диамантени тръби". Последваха още четири диамантени района на града Кимбърли. През 1872 г. тръбите вече бяха гигантски открити рудници, разработвани от 2500 миньора и 10 000 работници.

През 1880 г. на сцената се появи Сесил Роудс, който заедно със седем партньори – всичките масони, притежаваше 90 на сто в компанията De Beers Mining Company, наречена така заради земните участъци в старото ранчо De Beers. Роудс наложи така наречения диамантен търговски акт – Diamond Trade Act, с който бяха въведени остри мерки срещу контрабандата и кражбата на диаманти.

На първо място всеки местен жител, който беше заловен докато не докаже невинността си беше крадец.

На второ място диамантеният търговски акт позволяваше на компаниите да установят "къщи за претърсване" . Те бяха началото на "законния апартейд" в ЮАР, т.е. изграждането на сегрегирани, контролирани и заобиколени с огради гета, в които африканците живееха през целия контракт с компанията. Това беше първият апартейд.

След изграждането на гетата добивът на диаманти нарасна рязко. В края на 90-те години на ХІХ век 100 000 карата, т.е. около 8 на сто от всичките, бяха намерени укрити по един или друг начин в местните работници.

По-късно основните диамантени мини бяха обединени под единен мениджмънт De Beers Consolidated Mines, основана в Кимбърли през 1888 г. В него, както би трябвало да се очаква, основни акционери бяха банкерският лондонски клан на Ротшилд и Сесил Роудс. През 1889 г. De Beers вече имаше монопол не само в търговията с диаманти от Кимбърли, но и по света.

Последва изграждането на световен диамантен монопол, чийто конци дърпаше отново Ротшилд. Няколкото години диамантен маркетинг чрез малък синдикат от брокери, които бяха и акционери в De Beers, дадоха възможност за изграждане на система за складиране на излишъка от диаманти в резерв до настъпване на по-добри времена, т.е. на по-високо търсене.

През следващите 50 години De Beers продаваше диамантите си минимум два пъти по-скъпо чрез монополната си позиция и контролираше този пазар или чрез изкупуване на конкурентните мини или на свръх предлагането от диаманти. Това не можеше по-късно да не доведе до сблъсък със СССР, другият основен световен производител на диаманти и злато.

Но преди това, още в началото на ХХ век, се случиха други важни събития. Германците откриха диаманти в пясъците на атлантическото крайбрежие на Намибия, тогава Немска Югозападна Африка. Оттам на пазара в Антверпен започнаха да пристигат големи количества "нови диаманти".

През 1913 г. De Beers изпрати "инспекция" начело с Ърнест Опенхаймер в Намибия. През юли 1914 г. немците, южноафриканското правителство и южноафриканските диамантени компании подписаха споразумение за подялба на диамантеното производство. Това беше и една от причините за избухването на Първата световна война, т.е. за подялбата на този важен пазар. Една от първите последици от войната беше включването на Южна Африка на страната на Англия, като южноафриканските лидери искаха да превземат немските диамантени мини в Намибия. Така и стана.

След войната Намибия мина под протектората на Южна Африка. През 1919 г. правителството на Южна Африка организира ново споразумение между производителите и консорциум, включващ Ърнест Опенхаймер, който получи контрола над всички диамантени райони в Намибия. През 1926 г. Опенхаймер и неговата компания Anglo-American беше толкова силен, че се сблъска с De Beers и след преговори всеки от тях купи дялове в другата компания като реалният техен собственик стана Опенхаймер. И отново беше постигнат монопол над диамантите.

След Великата депресия от 1929 г. Опенхаймер разбра, че търсенето на диаманти ще падне. През 1930 г. създаде нова компания Diamond Corporation Limited, чиято задача беше да покрива разходите за поддържането на големи запаси от непродадени диаманти извън пазара. По това време Опенхаймер беше председател както на De Beers, така и на Diamond Corporation като De Beers и Ротшилд плащаха на Diamond Corporation да не допуска диамантите на пазара цели четири години.

Пазарът започна да се движи нагоре през 1934 г. Чрез поредица от холдинги De Beers отново стана доминиращият производител на диаманти. Тя имаше 38 на сто в Anglo-American, която имаше 34 на сто в De Beers. Междувременно Diamond Corporation започна да прави печалби в средата на 30-те години и доминираше при изкупуването на диамантите.

В навечерието на Втората световна война 97 на сто от световната търговия с диаманти минаваше през Diamond Corporation. Почти 100 на сто от производството пък идваше от De Beers и Anglo-American, които бяха собственост на Ротшилд и Опенхаймер.

Днес диамантената империя на De Beers е една от 600-те компании асоциирани със South Africa Inc. (официално наричана Anglo-American Corporation of South Africa), която контролира златните и диамантени мини и почти половината от капитализирането на борсата в Йоханесбург /заслужават внимание данните, че е била изкупена от Vanguard преди 3 години/.

През последните години Anglo-American пренесе своите операции в Лондон. De Beers направи това много по-рано и осъществява продажбите на диаманти предимно оттам чрез структура, наречена Central Selling Organization или CSO. Това е контролираща компания на глобалния диамантен маркетинг (картел), чиято задача е да поддържа монополните цени на диамантите за всички производители. През 50-те години De Beers създаде една от най-успешните рекламни компании в историята с мотото "A Diamond is Forever" (Диамантът е завинаги), която направи диамантите предпочитаният скъпоценен камък за всички пръстени, навсякъде по света.

Наред със СССР, проблем за De Beers беше Ангола. След разпадането на СССР тя потъна в хаос заради действията на подкрепяната от САЩ групировка УНИТА на Жонас Савимби. По същото време в севера на страната бяха открити богати диамантени райони. Натам се насочиха десетки хиляди нелегални миньори, които започнаха контрабанда на диамантите към световните пазари, с участието и на известния у нас израелски спекулант Лев Леваев.

През 2000 г. подобни процеси започнаха и в Конго, откъдето към света потекоха така наречените "кървави диаманти". С добив на диаманти започнаха да се занимават и в Уганда и Руанда.

Но оставаше основният съперник – бившият СССР, откъдето към световните пазари при Горбачов потече истинска река от нелегални диаманти. Тя се засили при Елцин. Цените на диамантите в Антверпен паднаха под цените на CSO. De Beers през 1992 г. обяви намаляване на дивидентите за първи път от десетилетия. Старият вече Хари Опенхаймер замина за Москва за среща с Елцин. След дълги преговори и невероятна корупция De Beers и Москва подписаха някакво споразумение през 1998 г., което върна доминиращата позиция на De Beers на пазара но оставаше поредна глупост на Горбачов.

В крайния север на Западна Австралия британската компания Rio Tinto притежава 60 на сто от голям диамантен район, наречен Argyle, който е десет пъти по-голям от началната тръба на De Beers и сега е считан за най-голямата диамантена мина в света с 34 милиона карата годишно. Австралия стана водещ производител на диаманти от втората половина на 80-те години. Засега не са ясни отношенията им с De Beers, но вероятно и там вече има подялба на пазара.

Диамантите и златото вървят ръка за ръка. Особено в Южна Африка. Първата златна треска в ЮАР беше през 1887 г. в района на Йоханесбург. Първите резултатите бяха наистина поразителни и веднага стана ясно, че мините в Ранд са с огромни печалби. Почти 500 000 южноафриканци работеха в тях, като още в края на ХІХ век даваха над 40 на сто от добива на злато на цялата планета.

През 1970 г. добивът в ЮАР беше 1000 тона – 70 на сто от добива на целия некомунистически свят. ЮАР продължава да е най-големият златен производител. Тя има и най-дълбоката златна мина в света – 3573 метра, в Източен Ранд. Но потенциалът постепенно се изчерпва и съдържанието на злато намалява.

От 1970 г. до 1990 г. добивът на злато в ЮАР падна с 40 на сто, докато в СССР нарастваше устремно. Това тревожеше световната конспирация. Засилваше се и националноосвободителната борба на чернокожото население. Уини Мандела заяви: "Държите златния ключ към своето освобождение. В момета, в който престанете да копаете злато и диаманти, ще бъдете свободни." Не стана. Чрез сложна комбинация световното задкулисие успя да запази контрола над южноафриканските диаманти и злато.

Нещата отново се променят драматично. От 290 долара за унция през 2000 г., днес цената на златото е около 2000 долара. Светът го очакват нови събития, които още не се разбират.

Или по-точно събитията продължават да се развиват върху положената преди 150 години основа, довела до мондиализма, глобализма, залеза на Британската и Американската империя, глобалния шпионаж на "Петте очи" и Goоgle до новата роля на Crown Agents и на Елизабет ІІ /ако въобще е жива/ до реанимирането на англосаксонския ционизъм в Израел и САЩ, до съвременната "дълбока държава" и т.н.

Очаквайте: "Операция Кейптаун"


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 304, January 2021
COVID-19: вирусен маскарад и глобален тероризъм. Светът е обхванат от безумие
За да се задейства такава глобална измама, трябва да се знаят и разбират добре страховете и слабостите, както на обикнов...
    Инверсията на магнитните полюси е много бърза
"Северният полюс", т.е. посоката на магнитния север, се е преобърнал преди милион години. Картата показва колко приблизи...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com