Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Генезисът на човечеството
Истината за летящите чинии и извънземните
Документация "Строго секретно"

Вечерта на 2 юли 1947 г. над град Розуел, Ню Мексико, САЩ, прелетя светещ обект с формата на диск. На 20 мили от града той се разби в земята. Сутринта местният фермер Уилям Брайзел откри странни останки от някакъв апарат близо до ранчото си и съобщи на шефа Уилкокс, който след това се свърза с авиобазата в Розуел.

Пристигайки на местопроизшествието, военните отцепиха района на инцидента, след което всичко, което намериха, беше тайно транспортирано до военновъздушната база на Райт-Патерсън в Охайо, където се намираше щаба на Главната техническа дирекция и Центърът за въздушно техническо разузнаване на ВВС на САЩ.

Ето как американският оператор, идентифициран като Джак Барнет, автор на филма за аутопсията на извънземните, описва кулминацията на това събитие.

"В началото на юли 1947 г. получих заповед от генерал МакМалън, заместник-командващ стратегическата авиация, спешно да пристигна на мястото на катастрофата, югоизточно от Сокоро. Моята задача беше да снимам всичко, което виждам. Заедно с 16 офицери, повечето от които бяха медици, отлетяхме от авиобазата Андрюс, близо до Вашингтон. Направихме междинно кацане в района Петерсън, за да вземем повече хора и оборудване и след това отлетяхме със самолет C-54 до Розуел, където ни качиха в автомобили и се отправихме към мястото на произшествието.

Когато пристигнахме там, целият район беше отцепен. Голяма "летяща чиния" лежеше на гръб. Земята около нея беше много гореща. Никой не правеше нищо, всички чакаха пристигането на генерал Кени. Решихме да изчакаме, докато земята малко се охлади, за да можем да се приближим. Горещината беше непоносима, чуваха се и крясъците на съществата, лежащи до апарата. Никой не знаеше кои са те. Всеки от тях имаше кутия, която държеше на гърдите си с две ръце. Те лежаха, държаха тези кутии и викаха. Веднага след като палатката ми беше поставена, започнах да снимам.

Първо заснех "чинията", след това мястото на падането и отломките.

Към 6 часа решихме, че вече е възможно да се приближим до диска. Съществата изкрещяха още по-силно, когато се приближихме до тях. Те не искаха да дадат кутиите, но все пак успяхме да вземем една. Трима бяха изтеглени настрана. Друг вече беше мъртъв. След това започнаха да събират отломките, преди всичко изстиналите. Изглежда, че това бяха останките от скобите, върху които друг малък диск е бил прикрепен към долната страна на обекта и които са се счупили, когато дискът се е обърнал. На тях имаше знаци, които приличаха на йероглифи.

Останките бяха отнесени в палатка за регистрация и след това натоварени в коли. Атмосферата вътре в диска беше много тежка. В рамките на няколко секунди, след като бях там, всички се почувстваха зле. Затова решихме да го изследваме в базата и го изпратихме в Райт-Патерсън."

Освен в базата Райт-Патерсън, катастрофирали и отвлечени извънземни кораби се съхраняват и в авиобазите Ленгли – Вирджиния, и Мак Дилън – във Флорида. Освен това, повече от 30 пилоти на НЛО се съхраняват замразени в Райт-Патерсън, а инвентарът на НЛО съдържа над хиляда позиции.

Ето списък само на няколко инцидента в САЩ, които станаха известни наскоро:

1. 1946 г., Ню Мексико, район на град Магдалена – авария.

2. 2947 г., Ню Мексико, район Розуел – авария.

3. 1948 г., Тексас, район Ларедо – авария.

4. 1948 г., Ню Мексико, район североизточно от град Азтек – авария.

5. 1950 г., Аризона, Райската долина – авария.

6. 1950 г., Тексас, Ел Индио – Хереро на границата с Мексико – авария.

7. 1952 г., Калифорния, военновъздушна база Едуардс – авария.

8. 1953 г., Аризона, район Кингман – авария.

9. 1962 г., Ню Мексико, район на Холман AFB – авария.

10. 1964 г., Канзас, територията на Форт Рилай – улавяне на НЛО.

11. 1964 г., Аризона, "Зона 51" – свален от ракета.

12. 1966 г., Аризона – залавяне на пилот на НЛО.

13. 1968 г., Невада, военновъздушна база Нелис – кацане на НЛО.

Най-голямата "чиния", широка 10 метра, беше намерена в Ню Мексико, североизточно от Азтек.

Втората, с диаметър 7 метра, беше заловена близо до таен полигон в Аризона.

И третата, с дължина 10,8 метра, падна в Райската долина в същия щат Аризона.

Третият диск имаше двама мъртви хуманоида, а другите два – по шестнадесет.

Дали бяха разумни същества или роботи – не се знаеше.

Както се изрази един от очевидците - "изглеждат като хора, но в същото време не са хора".

Хуманоидите бяха ниски – средна височина, метър и пет сантиметра по земни понятия джуджета. Но дори с външните и вътрешните различия, приличаха на хора.

На корабите им имаше и храна – някакво подобие на вафли или бисквити.

В контейнерите беше открита течност, наподобяваща вода, но се оказа два пъти по-тежка от земната.

Починалите пилоти бяха облечени в плътно прилепнали гащеризони без яки, закопчалки и копчета. Телата им бяха сивкаво кафяви, сякаш овъглени.

В чиниите бяха открити много предмети с неизвестна цел, както и подобия на книги или пергаментни листове, изпъстрени с неразбираеми йероглифи.

Летящият диск беше направен без видими следи от заваряване или занитване, изглеждаше като изцяло излят от метал, подобен на алуминия, но много по-здрав и лек.

Диамантената бормашина остави едва забележима вдлъбнатина на повърхността му и металът, нагрят до десет хиляди градуса, не се стопи. Последните лабораторни анализи също не успяха да изяснят неговата природа.

Най-големият диск почти не беше повреден. Очевидно той се приземи с помощта на устройство, което прилича на нашия автопилот. Но илюминаторът при падането леко се отвори. Един от бутоните на контролния панел отвори невидима врата.

Без да измислят нещо по-правдоподобно, експертите предположиха, че дискът се задвижва от магнитна или гравитационна тяга.

Всички тези изследвания се извършваха като "UMBRA top secret" – висшата степен на секретност, във военновъздушната база Райт-Патерсън и от 1955 г. на таен полигон в Невада, близо до пресъхналото езеро Грум.

Въпреки това напоследък започнаха да изтичат някои подробности от тези секретни материали.

И така, според компютърния хакер Матю Биван, в базата данни на един от компютрите на Пентагона, който той е хакнал, случайно е попаднал на споменаване на таен антигравитационен двигател.

Любопитното е, че по-нататък хакерът е разбрал, че документите на двигателя се съхраняват във военновъздушната база Райт-Патерсън. Освен това вече е бил създаден експериментален прототип на антигравитационен двигател. Апарат с такъв двигател може да развие скорост 15 пъти по-голяма от скоростта на звука.

Биван си спомня, че документите говорят за свръхтежък елемент, използван като гориво за антигравитационен двигател. За съжаление информацията за двигателя е била иззета от хакера от американските разследващи органи. Щетите, нанесени от предприемчивия младеж на сигурността на САЩ, са толкова големи, че говорителят на Пентагона нарече Биван "най-сериозната заплаха за мира след Адолф Хитлер".

След събитията в Розуел пенсионираният полковник от американската армия Филип Корсо, в съавторство с У. Бърнс, написа книгата "Денят след Розуел".

За първи път в историята на уфологията полковник под клетва потвърди фактите, които описва в тази книга.

В клетвена декларация, предадена на американския съд, Корсо за пореден път описва участието си в изследването на останките на извънземния апарат. Според него през 1947 г. той видял с очите си трупове на членове на екипажа на НЛО, а по-късно – през 1961 г., се запознал с официалните доклади от аутопсията.

Показанията на Корсо се превърнаха в най-сериозното обвинение до момента срещу Министерството на отбраната на САЩ за укриване на истината за събитията в Розуел. Делото беше образувано на 25 март 1998 г. с цел получаване на достъп до класифицирани данни. След изявлението на Корсо, окръжният съд на Финикс изпрати искане до Министерството на отбраната за документи, чието съществуване беше потвърдено под клетва от полковника. Освен това Корсо твърдеше, че непонятният скок на САЩ, Япония, Германия, Канада, Англия, СССР след Втората световна война в областта на новите технологии се обяснява с несъмненото заемане на такива образци от НЛО, претърпели аварии на техните територии (британските уфолози Джанет и Колин Борд в тяхната книга "Живот извън Земята" изброяват през периода 1942 – 1978 г. 28 катастрофи на НЛО в тези страни и 102 прехванати "пилоти").

Първият свидетел, който намери смелостта да разкрие името си, беше полковникът от контраразузнаването на 509-ти бомбардировачен полк в Розуел, Хосе Марсел. Той беше един от първите офицери (и това беше част от задълженията му), който пристигна на мястото на инцидента. През 1979 г. в интервю Марсел твърдо заяви: "Това не беше балон" (както командирът на 8-ма авиационна бригада генерал Рогай Роми е поискал да посочи в докладите). И още: "Избраните сегменти на веществото не тежаха почти нищо и не бяха по-дебели от фолио. Когато се опитах да го огъна, то не се огъна. След това се опитахме да пробием дупка в него с 8-килограмов чук. Нищо обаче не се случи – материалът не отстъпи".

Трудно е да си представим, че човек с такава подготовка и квалификация като Й. Марсел, освен това офицер от контраразузнаването на единствения по това време въздушен полк, въоръжен с атомни бомби, може да обърка метеорологичен балон с друг летателен апарат. Заключението му се свеждаше до едно: "Това са останки от части от корпус от неземен произход".

Няма причина да се съмняваме в квалификацията на този свидетел, защото по-късно той участваше в изготвянето на таен доклад за първата атомна експлозия в СССР, който отиде директно на масата на американския президент Хари Труман.

В онези далечни дни журналистът Джеймс Джонсън направи снимки на генерал Роджър Ромей, който съобщи на пресконференция на 8 юли 1947 г., че "метеорологичен балон е паднал под Розуел". На тези снимки генерал Ромей държи в ръце лист хартия с някакъв текст. Официалното искане от журналисти за разкриване на съдържанието на този текст беше последвано от отговор на представител на американските военновъздушни сили: "Качеството на снимките не позволяваше да се разбере съдържанието на текста на листа хартия".

Уфолозите обаче се сдобиха с оригиналите на негативите на тези 50-годишни фотографии и отпечатаха широкоформатни снимки. Два независими изследователски екипа разшифроваха написаното на хартия. Разшифровките почти съвпадаха. Оказа се, че текстът съдържа странни фрази. Например "Силите за спешно реагиране са необходими на място", "Покажете на всеки, че става дума за боклук от метеорологичен балон".

Други фрази също са интригуващи. По-специално думата "жертви".

Уфолозите разглеждат старите снимки като ново доказателство за реалността на катастрофата в Розуел.

През 1990 г. заговори и генерал Артър Ексон, който, по онова време като лейтенант, е участвал в тестването на материали от части от авариралия апарат в лабораторията Райт Фийлд в щата Охайо. Според него са правени всякакви експеримент – химически анализи, тестове за разкъсване, компресия, огъване... Всички експерти, които са участвали в тях, еднолично са стигнали до извода, че тези материали не са със земен произход.

През 1992 г., преди смъртта си, генерал Томас де Бос призна, че самият той през 1947 г. в авиобаза 8-ма бригада в Тексас, е получил по телефона заповед на генерал Макмилан да прикрие факта на "падането на чинийката". В инструкциите на генерал Ромей е предложено да измисли "причини за прикриване така, че пресата да се разкара от нас".

Показанията на Глен Денис също са достоверни. Той все още живее в околностите на Розуел. Уважаван предприемач той не е склонен към измислици. В онези ранни дни Глен, все още много млад човек, е работел в морга, която е имала договор с ВВС на САЩ за предоставяне на първа помощ в обработката на трупове. Още преди да научи за тайните на катастрофиралата "чинийка", офицер от авиационната част, отговарящ за погребението, му се е обадил и попитал как най-добре е да се запази тялото, което от няколко дни се е намирало в открити атмосферни условия.

Германският ракетен експерт проф. Херман Оберт от 1955 г. е работил в американската агенция за военни проекти за балистични ракети. След като е завършил сътрудничеството си с военните, Оберт се е преместил в НАСА, където много години се занимаваше с изследване на явлението НЛО. През 80-те години Оберт направи официално изявление, в което призна съществуването на НЛО. Според него "летящите чинии" наистина са космически кораби от други слънчеви системи.

Вероятно имат екипажи, чиято задача е да изучават земния живот. Това изследване продължава не едно хилядолетие. НАСА и американски експерти - подчертава Оберт - имат преки доказателства за посещенията на НЛО. Напоследък индустриални центрове, ядрени централи, големи военни фабрики, авиобази и учебни площадки са обекти за внимателно наблюдение на извънземните кораби (само в щата Ню Мексико, където са се случили най-много катастрофи на НЛО, има пет авиобази, ядрен център и учебен полигон).

Днес интересът на НЛО към стратегическите обекти сериозно притеснява висшето ръководство на САЩ. Американците (и други специални служби) вземат абсолютно всичко от местата на авариите, дори премахват горния слой на почвата, за по-нататъшно изучаване в лабораторни условия. Така че практически не остават следи (проектът "Лунен прах").

Американски експерти – д-р Рсел Върнън Кларк, химик от Калифорнийския университет, и неговите колеги, изследваха малък образец от неизвестен материал. През 1995 г. анонимен човек се е обадил на уфолога Деред Симс, казвайки, че има фрагмент от извънземния космически кораб, който се е разбил през 1947 г. в Розуел, и предложил да се срещнат. Фрагментът с размери 2,5 х 3,5 х ,5 сантиметра е имал изкривявания и след от излагане на свръхвисоки температури на повърхността.

Симс се обърна към специалисти и пълното му изследване му отне година и половина. Учените стигнаха до твърдото заключение за изкуствения произход на фрагмента и за неговия извънземен произход, тъй като се състои от набор от елементи, които не са типични за Земята. По-специално д-р Кларк отбеляза необичайното съдържание на въглеродни изотопи в пробата. Подобна аномалия се открива и при съдържанието на никел, силиций и германий. Оптичното спектроскопско проучване също е потвърдило изкуствения произход на фрагмента.

В края на 50-те години в Прайс Хил, близо до Синсинати, се засели и някаква Норма Гарднър, болна от рак. Млад мъж – Чарлз Вилхелм се грижеше за нея. Малко преди смъртта си с думите "Сега чичо Сам няма да ме хване, аз вече съм в гроба с един крак!" – тя призна на Чарлз, че пред това е работила във военновъздушната база Райт-Патерсън и е имала достъп до класифицирани материали. Тя е била натоварена да води описа на предметите, свързани с НЛО. През ръцете й са преминали над хиляда единици за съхранение, фотографирани и вписани в специална книга. Веднъж тя успяла да погледне в хангара 18-А на зона Б (т.нар. "Синя камера"), където не е имала право да влиза, и видяла летящ диск. Друг път, минавайки по коридора, случайно видяла как телата на двама хуманоиди се транспортират към лабораторията..."

Пентагонът е възложил на ВВС на САЩ да събират информация за НЛО от август 1947 г. Това е тяхна отговорност и до днес.

Появиха се редица проекти – "Синя книга" (най-дългият от тях – 1952-1962), "Гръдж", "Сигма", "Снежна птица", "Водолей", "Лунен прах" и т.н.

Например проектът "Лунен прах" е технологично проучване, локализация, събиране и отстраняване на НЛО от мястото на тяхното падане или кацане.

Всички тези проекти бяха за прикритие на други, дори по-секретни подразделения, ръководени от групата Majestic 12.

Операция Majestic 12 беше одобрена от президента Труман на 24 септември 1947 г. по препоръка на министъра на отбраната Джеймс Форестал и д-р Ваневар Буш.

Задачата на групата Majestic-12 включваше:

1. Откриване и извозване на всички материали и части от чуждестранен или чуждопланетен произход за научно изследване. Материалите трябва да станат собственост на тази група на всяка цена.

2. Откриване и взимане под контрол на всички същества от извънземен произход или на техните останки за научно изследване.

3. Създаване на специален екип за извършване на горепосочените дейности.

4. Създаване на специални служби за сигурност в тайните зони на континенталните територии на САЩ. Съхранение и научни изследвания на всички материали, както и поддържане и контрол на съществата, чийто произход експертите определят като извънземен.

5. Разработване и изпълнение на тайни операции съвместно с ЦРУ за доставка на технологично оборудване и извънземни същества от териториите на други държави в САЩ.

6. Спазване на най-строга тайна по отношение на всички горепосочени дейности.

По-късно беше посочено, че степента на секретност трябва да бъде с две нива по-висока от грифа "Строго секретно". Причината за това бяха опасенията, че информацията за НЛО ще предизвика нежелан отзвук сред обществеността и ще допринесе за укрепването на враждебна сила (СССР).

Прословутият Janar-146 – таен циркуляр от Обединеното командване на началник-щабовете на армията, флота и военновъздушните сили, определи процедурата за подаване на доклади за НЛО. Разгласяването от военнослужещите на каквато и да е информация за тях е равносилно на разкриване на държавна тайна (от една до десет години затвор и десет хиляди долара глоба). За изпълнението на общите задачи на групата М-12 е обучено елитното подразделение на ВВС на САЩ – 4602-ри отдел на Службата за техническа информация. Резултатите от неговите изследвания се изпращат директно до разузнавателния отдел на ВВС. Именно това подразделение в началото на своята дейност доставяше "веществени доказателства" от района на катастрофите до военновъздушната база Райт-Патерсън. Впоследствие, за по-голяма тайна, отделът многократно променяше цифровото си обозначение. В момента е включен в списъка като 512-та група за разузнаване и контраразузнаване на ВВС. Местоположението му е Форт Белвоар, Вирджиния.

Според президента на компютърната компания Джак Шулман той и колегите му са се натъкнали на документални доказателства за съществуването на друга тайна организация към Министерството на отбраната на САЩ, наречена Служба за извънземни проблеми или накратко Е-2. Официално тя не съществува. Знае за нея само ограничен брой хора, които е трябвало да работят с тази организация. Както каза Шулман, в Пентагона някои от най-високите чинове косвено потвърдиха нейното съществуване. Няма данни за целите и задачите на организацията, но се предполага, че основната й задача е да изследва катастрофиралите НЛО.

Един от секретните документи в тази посока беше разкрит от професионалния агент за контраразузнаване Боб Дийн. Какво го предшестваше? През 1961 г. маршалът на военновъздушните сили на НАТО Томас Пайк заповядал да се създаде таен екип, който да изучава същността на НЛО и да оценява тяхната потенциална заплаха.

През май 1963 г. Боб Дийн е бил поканен в групата. Във Виетнам и Корея той е служил в специалните части. Необходимостта наложила да се потърси помощ от този специалист - изчезнали ценни документи за НЛО, а двама служители изчезнали при неизяснени обстоятелства. Пристигайки в групата, Боб се запознал с документите с грифа "Строго секретно". Това било солиден том с много илюстрации, графики и цифри, резултат на подробната работа на групата в продължение на две години.

И въпреки че секретността все още не е премахната, Боб Дийн си позволил да наруши държавната тайна и да публикува някои откъси:

1. Планетата Земя е обект на интензивно и масивно наблюдение от няколко извънземни цивилизации. Техните технологии са хиляди години по-напред от тези на Земята.

2. Последователността на наблюденията и фактът, че те са извършвани в течение на няколко хилядолетия, показва съществуването на план или програма.

3. Данните от военното разузнаване показват, че няма непосредствена заплаха извънземни цивилизации да нахлуят или да завземат Земята. Някои факти обаче показват потенциала им да се намесват в държавните ни дела.

Всички ръководители на държави-членки на НАТО получиха копия на този документ. В средата на 70-те години американското правителство официално съобщи, че всички изследователски програми за НЛО са прекратени, но има всички основания да се смята, че Централното разузнавателно управление е прехванало тези програми.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 304, January 2021
Илон Мъск и SpaceX стартират сателитен интернет
През октомври американската компания SpaceX започна публично бета-тестване на глобалната сателитна система Starlink.Спор...
    Остани в леглото, изпоти се и пий течности
Целият свят, е атакуван от COVID-19. Но много симптоми дават основание за въпроса дали предишната атака на SARS – атипи...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com