Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Европа
САЩ включват и Черно море в планове за ядрена война в Европа
Военен анализ на "Строго секретно"

В края на 2020 г. обстановката в и около Черно море ескалира. Москва предупреди, че всяка атака, която САЩ може да извършат срещу Крим ще получи категоричен отговор.

Преди това, през октомври, аналитичният център на американската армия RAND пусна анализ "Русия, НАТО, сигурност в Черно море", посветен на новата стратегия "За икономическото и политическо възпиране на Русия в Южна Европа", съдържащ препоръки за хибридно въздействие върху Русия и нейните съюзници с постепенно засилване на военното давление, започвайки от Армения и завършвайки с Молдова, с различни акции в Румъния и България.

На 1 декември 2020 г. Русия призова САЩ да спрат разполагането на ядрени оръжия на територията на европейските страни – членки на НАТО, тъй като това нарушава съществуващите договори и прави по-вероятен опустошителен ядрен конфликт.

Русия е загрижена от новите действия на САЩ за разполагане на така наречените ядрени бойни глави с "малка мощност", което може да послужи като оправдание за да бъдат използвани при по-малко екстремни обстоятелства. "Това понижава прага и виждаме връщането към концепцията за ограничена ядрена война".

Междувременно Мария Захарова изпрати предупреждение към режима в София, че НАТО разполага оръжия за нападения и разгръща нова инфраструктура в България. Някои експерти разчетоха това като "ядрена инфраструктура", имайки предвид самолетите F-16, които могат да носят ядрените бомби B-61 и, евентуално, започналите преговори с Израел за разполагане на израелски "железен купол" в България. Срещу кого?

Ескалацията продължаваше.

Нещо сериозно ставаше зад кулисите.

САЩ прехвърлиха бомбардировачи, можещи да носят ядрено оръжие към бази в Близкия Изток срещу Иран. Заедно с военноморска групировка в Персийски залив.

На 3 декември: Целият корабен състав на Черноморския руски флот, включително фрегатите "Адмирал Макаров" и "Адмирал Григорович", патрулният кораб "Питливий", патрулният кораб "Дмитрий Рогачев", малки ракетни кораби, както и големи десантни кораби, малки противоподводни кораби, подводници, миночистачи и кораби от спомагателния флот излезе в Черно море. Пълна мобилизация на бойни позиции. Внезапно. Масивно. Такова нещо не е имало от 30 и повече години.

Едновременно беше съобщено, че зенитно-ракетната система С-300 е разположена в Източния военен окръг на Русия, на Курилските острови.

Няколко дни по-късно – на 7 декември, към Средиземно море през Ла Манша потегли и Северният флот на Русия.

Но какво ставаше в и около Черно море по-рано, през ноември.

САЩ репетираха скрита атака срещу Русия с най-новите системи за залпов огън HIMARS, от територията на Румъния. Изненадващите учения на НАТО с модерните ракетни системи за залпов огън изостриха рязко ситуацията в Черно море, но според повечето експерти целта на тези маневри не беше Крим. Защото има и друг руски регион, където крилати ракети и стратегически бомбардировачи не могат да бъдат използвани за първа вълна на атаката.

Мащабът на съвместните румънско- американски учения на пръв поглед не беше впечатляващ нито с броя на участващия военен персонал – около 130 души, нито с военната техника – 30 единици. Основната им особеност обаче не беше масовостта, а отработването на тактика за нанасяне на бързи огневи удари.

Според легендата на ученията, две ракетни системи за многократно изстрелване M142 High Mobility Artillery Rocket (HIMARS), доставени на територията на Румъния от Германия с военен транспортен самолет C-130 Hercules до авиобазата "Михал Когелчану". Системата беше бързо разгърната на позиции на полигона Капу Миди в крайбрежния квартал Констанца. От там те успешно стреляха, след което се свиха и бързо се върнаха на мястото на основното им разполагане в Германия.

Според Forbes цялата операция по прехвърлянето, изстрелването и връщането е "отнела няколко часа".

HIMARS, които могат бързо да бъдат преместени не само към Румъния, но и към всяка друга източноевропейска държава от НАТО, граничеща с Руската федерация, "представляват сериозна и непредсказуема заплаха за руските войски в региона".

Действията на Вашингтон бяха "послание към Москва", демонстриращо "възстановяване на огневата мощ" на американската армия, коментираше Forbes.

Каква е опасността от тези американски системи?

От румънската Констанца до руския Севастопол разстоянието по права линия (през Черно море) е 392 километра. Системата HIMARS, като опростена и лека версия на системата MLRS, използва подобни боеприпаси, които са реактивни снаряди. Всички те имат калибър 227 мм и дължина 3,94 метра, но са с различно тегло, бойно натоварване и обхват на полета. За различните модификации той варира от 32 до 84 километра, т.е. определено няма да достигне до Крим от Румъния. Но особеност на HIMARS е, че нейната пускова установка, проектирана за шест ракети в контейнер, може да използва и други боеприпаси. Например една от разработките – ракетата MGM-140B ATACMS Block 1A, която удря на разстояние до 300 километра. Но и те не са достатъчни. Защо тогава този "румънски спектакъл" е с "опасност за руските сили"?

За да отговорим на този въпрос трябва да си припомним събитията отпреди четири години, когато в Естония на летище Талин пристигна военнотранспортен самолет C-17 Globemaster на САЩ. Носеше и две системи M142 HIMARS. Тези инсталации бяха използвани за стрелба в рамките на съвместните учения на НАТО Sabre Strike – 2016. Тук е по-ясно с разстоянията за HIMARS – на прицел са Псков и дори Санкт Петербург.

И все пак основната цел на тези американски системи е Калининградска област. Този руски анклав на брега на Балтийско море, граничещ с Полша и Литва, е като кост в гърлото на НАТО. Според Варшава и Вилнюс Русия "по дефиниция" е източник на постоянна опасност в региона, въпреки че Москва никога не е изразявала агресивни намерения, "освен това нееднократно е декларирала своето миролюбие, под тези "заплахи". Освен това и бомбардировачи на НАТО многократно практикуваха ракетни удари по Калининград.

Концентрацията на войските на страните от НАТО около калининград няколко пъти надвишава въоръженията и военнослужещите от отбранителната групировка на руската армия, разположена в Калининградска област.

Кой всъщност се готви да атакува, като се има предвид, че основните високотехнологични руски войски в Калининград са дивизиите за ПВО, които са чисто отбранителни оръжия?

Полша и Литва са идеалният трамплин на НАТО за атака срещу Калининград. И първият удар по руската военна групировка, както се предполага, най-вероятно няма да бъде нанесен с бомбардировачи B-52 или с крилати ракети. Всички тези инструменти за атака се отразяват сравнително лесно от руските системи за ПВО.

Но най-обикновената ракетна артилерия е все още страховито оръжие.

Артилерийските батареи, тайно и оперативно разположени в Полша и Литва, са способни за кратко време внезапно да отприщят лавина от огън към Калининград. На първо място – срещу руските системи за противовъздушна отбрана, както и ракетните установки "Искандер", разположени в региона.

Освен това координатите на всички най-важни руски военни съоръжения на територията на Калининградска област са добре известни на разузнаването на НАТО – с точност до метър е известно и местоположението на инсталациите за ПВО. Само половин час артилерийска подготовка и хиляди снаряди могат да изравнят със земята руските летища, казарми, складове с оръжия и боеприпаси, командни пунктове – цялата ключова военна инфраструктура. И едва след това, след унищожаването на отбранителния потенциал, авиацията и сухопътните войски на НАТО ще влязат в действие.

Ще припомним думите на началника на щаба на американските военновъздушни сили Дейвид Голдфайн, който каза, че американските военни подготвят нова концепция за война, чиято същност е тайното проникване на вражеската територия. "Вашата защита е в дупките, като швейцарското сирене, ние ги познаваме, можем да ги използваме, можем да проникнем през тях и да продължим да се насочваме към обекти на вашата територия", каза този авиационен генерал, който беше свален със своя F-16 на 2 май 1999 г. в Западна Сърбия. Знаеше какво казва – при нахлуване, както сухопътно, така и въздушно, първо е необходимо да се унищожат наземните средства на противника.

Артилерийските и ракетните системи, въпреки относително краткия им обсег на стрелба, не са загубили своята значимост на съвременното бойно поле. Например германската самоходна артилерийска установка PzH 2000 стреля на 30 и повече километра, южноафриканската самоходна G-6 има обсег на стрелба 50 километра, руската "Коалиция СВ" достига до 80 километра.

Това са най-далекобойните оръдия в света в момента. Освен това те имат висока маневреност и способност за бърза смяна на позициите, което увеличава тяхната жизнеспособност на бойното поле. същото може да се каже и за ракетните системи с многократно изстрелване HIMARS, които, имайки по-голям обсег и мощност могат да унищожат личния състав и военното оборудване на противника за кратко време и на големи площи. Важна е и тяхната маневреност. Не случайно американците създадоха системата HIMARS в опростена и лека версия, базирана на по-тежката MLRS, която им позволява по-бързо прехвърляне както по суша, така и по въздух.

Друга разлика между артилерийските и реактивните залпови системи е сложността, а понякога и невъзможността да бъдат унищожени техните бойни заряди във въздуха. Колкото по-късо е разстоянието до целта, толкова по-ефективен е огънят им.

Способността за нанасяне на удари се оценява особено по време на настъпателни операции, когато артилерията и системите за залпов огън следват атакуващите войски на десетки, а не на стотици километри.

По този начин ученията, проведени от САЩ в Румъния с HIMARS, бяха учения за използване на HIMARS на други територии. В допълнение към възможните изстрелвания от Полша или Литва по Калининградска област, това могат да бъдат стартови позиции от територията на Украйна към позиции в Крим.

С "Херкулес" HIMARS момогат да бъдат доставени незабавно, а на американците е безразлично кой ще осигури разполагането – румънци, поляци, украинци. Целта винаги е една и съща – руската армия.

Всъщност стрелбите с HIMARS бяха пик на ескалацията от САЩ на обстановката в Европа и около нея.

По-рано, през август – септември 2020 г. войната се интензифицира не само на европейския фронт.

Паралелно се разиграваха и други събития.

На 4 август Израел нанесе ядрен удар на Бейрут, представен като взрив на изкуствен тор.

На 4 септември САЩ изпратиха 4 бомбардировачи, които могат да носят ядрено оръжие B-52H към Крим, от Европа през Украйна. Стигнаха само на 20 минути от границата на Крим и кръжеха над Азовско море.

В отговор Русия изпрати изтребители–прехващачи към американските B-52 и вдигна във въздуха също свои ядрени бомбардировачи.

Американските бомбардировачи влязоха откъм Украйна, никога преди това не го бяха правили, да не говорим за такава близост до Крим.

Опасността беше голяма. Експертите бяха единодушни – американците отработваха ядрен удар по Сочи. Това беше отбелязано и от министъра на отбраната на Русия Шойгу: "Разбираме тази активност и знаем с какво е свързана".

Връзката не е трудна, ако се вземат предвид и други събития в Европа и в глобален мащаб по същото време:

  • в Беларус опитът за цветна революция на САЩ, Полша и Германия се провали;
  • продължаваше ескалацията на напрежението между Турция и Гърция със симулиране на въздушни боеве и съсредоточаване по общата им граница на техника, хора и въоръжение, и в спорните райони около Кипър;
  • ескалира отново и напрежението между Китай и Индия;
  • започна пореден цирк с поредно "отравяне с Новичок"- този път на руския блогър опозиционер Навални, което се използва от САЩ, Вашингтон и НАТО за натиск върху Берлин за спиране на строежа на Северен поток – 2;
  • в САЩ ескалираше антируската истерия в навечерието на президентските избори през ноември;
  • САЩ използваха ситуацията с Турски поток – 2 и EastMed, за да принудят Белград да подпише договор с Косово, след като Израел установи дипломатически отношения с Прищина. Белград беше принуден да признае Хизбула за "терористична организация" и да обещае да пренесе посолството си от Тел Авив в Йерусалим, което предизвика протест не само в Близкия Изток, но и в Брюксел;
  • продължаваха и американските провокации спрямо Китай в тайванския пролив и Южно-Китайско море.

След решението на Пентагона да изтегли 11 900 души военен персонал от Германия и да премести щаба на командването на американските въоръжени сили в Европа от немския Щутгарт в Монс – Белгия, започна ново голямо разместване на силите на НАТО в Европа на Изток. 6400 от тях (повече от половината) се връщат в САЩ, включително почти цялата механизирана бригада от Бавария. Останалата част е разпределена главно между Белгия (командване) и Италия (ескадра F-16).

В Полша се появи ротационно командване на ниво корпус.

Част от частите, изтеглени от Европа, ще продължат да бъдат изпращани в страните-членки, включително в Полша, Румъния или балтийските страни, на ограничени във времето мисии.

С една дума нов Drang Nach Osten – Марш на Изток, в Европа, на чужда територия с чужди ръце и чужда кръв.

Всъщност идеята за унищожение на Източна Европа от САЩ е още отпреди Студената война. Но тогава това трябваше да стане с ядрено унищожение от САЩ на стотици съветски и източноевропейски градове. Сега е още "по-добре" за САЩ – евентуално това трябва да стане с унищожение на Източна Европа от Русия.

Това е целта на Вашингтон, нова война в Европа с чуждо пушечно месо, чужди жертви и чуждо унищожение.

Ще припомним, че още на 30 август 1945 г. в САЩ генерал-майор Таурис Норстад изпрати документ до Пентагона в който визираше 15 "ключови съветски градове", които трябва да бъдат ударени с американско атомно оръжие, начело със столицата Москва.

Това беше последвано от още 25 "водещи съветски градове", включени в списъка за унищожаване, като на върха на тази група беше Ленинград, почти унищожен по време на нацистката обсада и освободен в края на януари 1944 г.

Тези ядрени планове бяха съставени даже три дни преди края на Втората световна война (2 септември 1945 г.) и само две седмици след капитулацията на Япония.

На 15 септември 1945 г. Норстад изчисли, че пет дузини съветски метрополии – общо 66, трябва да бъдат унищожени с 204 атомни бомби – "революционно" оръжие, което е било "впечатляващо успешно" в унищожението на Хирошима и Нагасаки. Изчислено беше, че тези 66 града притежават 100% от производството на алуминий в СССР, 97% от танковете, 95% от самолетите, 95% от капацитета за преработка на петрол и т.н.

Атомният арсенал на САЩ срещу СССР трябваше да бъде доставен от 6-моторни бомбардировачи B-36 с обхват над 5000 мили без да зареждат с гориво. За сравнение, следващият B-36 можеше да се похвали с обхват 10 000 мили.

От 1950 г. програмата на САЩ претърпя разширяване, като обхвана Китай и всички източноевропейски държави, в това число и България.

До 1960 г. беше решено всеки град в СССР и Китай да бъде атакуван с ядрено оръжие, т.е. стотици градове, всяко населено място в Съветския съюз – с 25 000 души или повече, беше предвидено да бъде ударено с ядрена бомба с новите реактивни бомбардировачи B-52 и B-58.

Това се отнасяше и за всички по-големи градове в България.

В началото на 60-те години ядреният потенциал на Пентагона достигна около 18 000 бомби. По-голямата част се състоеше от по-мощните водородни оръжия. Москва трябваше да бъде ударена с 40 мегатона, около 4000 пъти по-мощна от бомбата в Хирошима.

Съюзниците от Варшавския договор в централна и Южна Европа също бяха определени за унищожаване – Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния, България и Албания.

Днес тези държави са членки на ръководената от САЩ организация на НАТО, т.е. пак са в плановете за ответен удар, но този път на Русия. Това е целта на САЩ.

През 1951 г. ядрените атаки срещу СССР, Китай и държавите от Варшавския договор трябваше да убият около 600 милиона души. Това беше консервативна оценка. За САЩ нямаше значение, че очакваните радиоактивни отпадъци от ядрените нападения срещу Русия и Източна Европа ще бъдат издухани от вятъра към Атлантическия океан и ще унищожат и Западна Европа – Франция, Холандия, Белгия, Финландия, Норвегия и т.н.

Очакваше се радиоактивното замърсяване да се разпространи на юг над Индия, чието население през 1960 г. наброяваше 450 милиона души, както и Япония, която е разположена само на няколкостотин мили от Китай.

Този сценарий е актуален и днес, даже с по-лоши параметри.

С анонсираното преди няколко години решение на САЩ да разположат ядрено оръжие в Европа, ситуацията на континента стана отново изключително тежка. Много по-тежка от прословутата криза през 80-те години на ХХ век, когато САЩ решиха да разположат ракетите Pershing-2 в тогавашната Западна Германия.

САЩ готвят на Европа участта на потенциален театър на ядрената война с цел да бъдат пренасочена част от ядрения потенциал на Русия от нанасяне на удар по територията на САЩ.

Най-важното събитие в този контекст беше излизането на САЩ от Договора за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина – РСМД.

След пълния провал от техническа гледна точка на ПРО на САЩ в Европа, сега са готови да жертват Европа по друг начин – като я превърнат в театър на ядрена война.

По този начин САЩ реанимираха ядреното противостоене в Европа, излязоха от Договора за РСМД.

Планира се въоръжаване на изтребителите F-16 и "Торнадо" на пет страни от НАТО с ядрени бомби B61-12. Тези страни в момента са неядрени – Белгия, Холандия, Турция, Германия и Италия. Самолетите трябваше да са готови до 2018 г.

Заради това започна процесът на предислоциране на военната структура на НАТО и даже на отделни формирования към границите на Русия, и на американски части от ФРГ към страните от Източна Европа, в това число и България.

Върви планомерна подготовка за ядрена война с Русия. Излизането на САЩ и от Договора за средните и малки ракети е само един от елементите на тази подготовка.

Заради това, за да парира заплахата от американските средни и крилати ракети в Европа, Русия ще има групировка от тактическо ядрено оръжие, достатъчно за разгрома на ударните групировки на обединените сили на НАТО, но основният потенциал ще трябва да се формира срещу САЩ.

На началния етап Русия се съсредоточи на разгръщане по стратегическите западни направления на групировки от комплексите "Искандер-М" и "Искандер-К" с около 400-500 ракети с ядрено въоръжение. Тези сили са достатъчни, за да бъдат разгромени още с първия ядрен удар силите на НАТО в оперативно стратегическа дълбочина, системите на ПВО и ПРО, както и тактическата авиация в предната зона.

Едновременно Русия ще използва и правото да разгръща своите крилати ракети с наземно базиране, които не попадат под никакви договорни ограничения и ще създадат допълнителна заплаха за САЩ с крилатите ракети Х-101 и Х-102 с далечина от 8000 – 10 000 километра. Тези ракети могат да бъдат разположени на високомобилни автомобилни или железопътни носители, тъй като тежат малко над 2 тона и ще създават гарантирана заплаха за територията на САЩ. При отсъствието на договорни ограничения от този тип ракети могат да бъдат въведени 600-800 единици, което е напълно достатъчно за възпиране на САЩ.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 305, February-March 2021
50 години контрареволюции - какво означава/ше/ Vatican Incorporated /17/
Следя с интерес посланията на папа Франциск за слагане на край на всички войни, терористични атаки и страданията по свет...
    Голямата картина на геополитиката на Третата световна война през 2021 г
Колкото по-навътре в джунглата на световната геополитика, толкова... по-ясно става, че в разрез с общоприетото схващане,...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com