Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Гореща тема
Кой открадна 200 милиарда долара /7/
Анализ на "Строго секретно"

Решението на Върховния касационен съд /ВКС/, че Дворецът "Царска Бистрица" е на Симеон Сакскобургготски и на сестра му Мария Луиза, което било "окончателно", отново извади духовете от мрачното минало на сцената. И скоро няма да се върнат там.

Решението е на трите съдийки от ВКС – Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева, на които помагал бившият член на царската партия НДСВ Константин Пенчев, чийто сметки, както се съобщава, у нас и в чужбина /на членове на семейството му/ били "набъбнали".

ВКС бил решил, че резиденцията Царска Бистрица е построена с лични пари на Фердинанд, което доказвали свидетели, които, естествено не са били свидетели на събитията преди век, но знаят за тях от втора и трета ръка от деди и прадеди.

Това е уникален казус в световната съдебна практика. Както и че от самото начало "казусът Сакскобургготски" има много сериозни юридически международни аспекти.

От публикуваните и от "Строго секретно" още през 1995 г. документи се виждаше, че "имотите" са публично-държавна собственост, към която Сакскобургготски не може да има никакви претенции, освен към една къща в Баня. Това, което той направи, е обсебване и престъпление по служба в особено големи размери и с тежки последици. Той няма права нито към Варна, нито към Ситняково, нито към Царска Бистрица и Кричим, нито към изсечената жестоко гора на Рила, нито към… Това са имоти, които са били дадени от държавата за временно ползване по време на временното пребиваване в България на тази фамилия (докарала страната до две национални катастрофи през 1887-1946 г.), чрез Цивилната листа на Интендантството, които Кобургготски не може да наследява. И най-важното тези имоти /каквито и да са те/ са конфискувани с решение на съюзниците. Тяхната "реституция" е ревизия на резултатите от втората световна война в най-неоспоримата й част.

Ще припомним, че около Кобургготски, има още много неизяснени международни въпроси, сред които:

  • наистина ли е имал българско гражданство в момента на влизането му в Министерски съвет като премиер и дали документите не са били фалшифицирани с участието на Президентството при Георги Първанов;
  • дали е имал образователен ценз за поста премиер, т.е. какво всъщност образование има, къде го е получил и какви документи има за него, които по закон би трябвало да са прикрепени към неговото лично дело;
  • какви данъци е плащал, къде и на кого и как сам си е подписал отменянето на данъците върху "реституираните имоти" до 2004 г.;
  • как сам подписа документа за "реституирането" на Царска Бистрица и за подаряването й на неговата щерка и дали с държавни пари е платил нейното брачно тържество.

Още през 1997 г. съобщихме за нотата от 1970 г. между правителствата на България и Испания, с която двете страни се договаряха, че Сакскобургготски не може да изпълнява никаква функция, освен на частно лице, пребиваващо в Испания. Испанските власти го приемаха само като частно лице, на което не признаваха никакви права да упражнява представителни функции по смисъла на публичното право. Нотата се показа и в архива на академик Топенчаров, който тогава беше посланик в Париж, където стана възстановяването на дипломатическите отношения между София и Мадрид. Тя е подписана от испанския посланик в Париж Педро Кортина и Маури и от акад. Топенчаров. В нея се казваше: "Имам честта да потвърдя получаването на нашето писмо от 4 юни 1970 г. по повод статута и дейността на Симеон – син на починалия цар Борис III, и в съответствие с инструкциите на моето правителство да заявя съгласието на правителството на Испания да задължи всички компетентни власти под негова юрисдикция да третират Симеон по време на неговото пребиваване в Испания като частно лице, на което не се признава никакво право да упражнява или да претендира за каквито и да е функции – представителни и други, в съответствие с публичното право" и т.н.

Това логично поставяше и въпроса какво гражданство е имал С. Кобургготски. Защото според нашата конституция, чужденци не могат да бъдат избирани нито за президенти, нито за премиери. Същото се отнася и за хора с двойно гражданство. Това означаваше, че Кобургготски си е бил испански гражданин до 2003 г. и незаконно е бил премиер след 2001 г., като е извършил престъпление като е твъдял, че е български гражданин.

През 2004 г. испанското външно министерство разсекрети кореспонденцията за статута на Сакскобургготски в Испания, която отново постави въпроса за гражданството му.

Скандалът избухна в средата на 2003 г., когато служител на испанското Министерство на правосъдието Иного Корал заяви, че "Кобургготски е испански гражданин".

Но ако е било така, по какъв начин испанското правителство през 1970 г. е поело цитирания ангажимент спрямо чужд гражданин. Това би било невъзможно, което означава, че Сакскобургготски е бил испански гражданин. Иначе не би могло и да бъде, защото като чужденец той не може да развива търговска дейност там, да си плаща данъците, да има социална защита, да легитимира децата си и т.н. А това означава, че от президентството на Първанов също бяха извършили престъпление, фалшифицирайки със задна дата декларацията, "подписана" от Сакскобургготски при "встъпването му в длъжност", че е български гражданин.

След това се оказа, че Кобургготски бил с "испански дипломатически паспорт". Дипломатически паспорти обаче се издават само на лица, които изпълняват официална мисия на държавата, издаваща паспорта. По дефиниция това са официални отношения между държавите като субекти на международното право, което означава, че притежателят на паспорта е представител на страната, издала паспорта. Как е могъл Кобургготски да има такъв паспорт, ако не е бил испански гражданин? Това е нарушение на Виенската конвенция от 1961 г.

След това, гостуващата в София испанска министърка на външните работи заяви, че Сакскобургготски е имал само паспорт за пътуване в чужбина. И така нататък – свободни съчинения.

В началото Сакскобургготски не представи документ, че не притежава друго гражданство и дали го е имал към момента на избирането му за премиер. След това се появи фамозна декларация, изпратена от президентството на Първанов, носеща дата 13 юли 2001 г., в която Сакскобургготски е подписал, че няма двойно гражданство. Декларацията била част от досието за съставянето на кабинета на Кобургготски. Но защо тя се появи толкова късно и защо документът, който все пак е изключително важен, нямаше изходящ номер на Министерски съвет или входящ – в канцеларията на президентството? И дали декларацията отговаряше на истината в момента на подаването й или беше много сериозна документна измама, за да може да стане премиер.

Логично следва и въпросът за образованието му. Цитираният по-горе испански посланик в Париж е споделил: "Какъв цар? Та той няма нито едно завършено образование. Започва от един факултет, изкарва един-два семестъра, преминава в друг факултет, даже военно училище в САЩ не успява да завърши."

А самият Сакскобургготски в един формуляр под рубриката "Образование" е бил написал "Инженер - икономист", което също може да е документна измама.

С гражданството на Сакскобургготски са свързани и финансови въпроси като къде и какви данъци е плащал. В началото на 2002 г. декларира къща в Мадрид за 3,1 млн. лева и 10 "необитаеми постройки" във Врана, както и 4,81 млн. лв. спестявания. Междувременно, с усърдието на своя юрисконсулт Сакскобургготски получи имоти на Борис III с оценка от около 169 978 000 долара. Къде и какви данъци плаща за тях?

Да припомним и други неща. Юнският преврат през 1923 г. бе извършен с указанието на Борис, както и убийството на Александър Стамболийски. Цанков установи диктатура благословията на "царът" и забрани БЗНС, който представляваше над 80 на сто от населението. След бунта бяха избити над 10 000 души без съд и присъда, а след атентата от 1925 г. – почти цялата интелигенция на България.

През 1940 г. беше приет фашисткият закон за защита на нацията. Според него 52 000 евреи бяха украсени с жълтите звезди, а 14 00 от Беломорска Тракия и Западна Македония, с позволението на Борис (за което Бекерле съобщи в Берлин) бяха изпратени в Германия за изтребване.

На 1 март 1941 г. България се включи официално в Тристранния пакт, като Филов подписа договора с пълномощията на "царът". На 13.12.1941 г. българският парламент с благословията на "царът" обяви война на САЩ и Великобритания.

По силата на параграф 36 на тогавашния бюджет, одобряван от Борис, за глава на убит антифашист се плащаха по 50 000 лева. След смъртта на Борис присъдите, в т. ч. и смъртните, бяха издавани в името на Симеон, нищо, че беше невръстен.

От юридическа гледна точка, те имат правото, както и техните наследници, засегнати от монархията на Борис, на обезщетение. Онези, които останаха без бащи и майки, без покрив и хляб, без детство и помощна ръка имат неотменимо право да искат финансово обезвъзмездяване от онези, които наследиха Борис III – Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, чиито имоти сега се изчисляват на около 170 млн. долара.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 306, April 2021
За "Няма безименни герои" и за Бабрак Кармал
В предишния брой се обърнах с молба към читателите да помогнат да открия една от книгите ми, издадена през 80-те години,...
    Грабежът на Царска Бистрица
Съдебните дела на наследниците на бившите царе са за двореца "Царска Бистрица" и за горите в Рила, които те никога не са...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com