Спешната модернизация на руското летище в базата Хмеймим в Сирия означава, че Москва поема контрола над цялото Средиземно море и на половината Европа.

Сателитните снимки на руската авиобаза Хмеймим в Сирия, направени от края на декември 2020 г., показаха, че на това вече модерно руско летище е започнала мащабна реконструкция на две писти. За какво? Дори гигантските военно-транспортни самолети на руските аерокосмически сили Ан-124 "Руслан" вече са кацали успешно на Хмеймим без затруднения.

Разузнавателните спътници обаче свидетелстват: така наречената "западна" писта на летището, чиято дължина преди беше впечатляващите 2895 метра, спешно се удължава от двете страни. Съдейки по мащаба на работа, пистата ще стане с 304 метра по-дълга.

В същото време тя се разширява по цялата си дължина с 8 метра (до около 52-54 метра). Между двете писти също се изгражда нова пътека за рулиране.

Американски експерти предполагат, че руснаците се нуждаят от тези работи, за да могат да приемат "Руслан" в Сирия с още повече товари на борда. Освен това, след удължаването на пистите руските аерокосмически сили вероятно ще могат да разположат бомбардировачи с голям обсег Ту-22М3 и дори по-тежките "стратези" Ту-95ПС или дори Ту-160 на авиобазата.

Друг източник предполага, че руският противоподводъчен самолет с голям обсег – Ту-142 с максимално излетно тегло 185 тона, сега също ще бъде базиран в Хмеймим. Така руските анти-подводъчни сили ще поемат контрола не само върху цялото Средиземно море, но и върху част от Атлантическия океан - при определени външнополитически условия, и Индийския океан.

Не е изключено основната идея на тези трансформации в Хмеймим да е по-различна.

На 6 февруари беше съобщено, че руските аерокосмически сили са провели успешни тестове на най-новата крилата ракета с далечен обсег Х-32, която беше приета през 2016 г. Освен това изстрелванията са извършени от един от двата модернизирани бомбардировача с голям обсег Ту-22М3М. Тяхното производство тепърва се развива в Казан. Именно за този тип самолети е създадена високоточната Х-32.

Програмата за модернизация на Ту-22М3 в Ту-22М3М е контролирана от Кремъл, което демонстрира изключителната ? важност.

Сега "модернизираният Ту-22М3 е извършил няколко изстрелвания на крилати ракети Х-32, които ще са в основата на ударното оръжие на модернизирания бомбардировач Ту-22М3М.

Заявените бойни характеристики на ракетите са потвърдени, точността на попадане е "в колчето в центъра на мишената".

Тестовете на Х-32 и строителните трансформации в авиобазата Хмеймим са една и съща верига. Вероятно Ту-22М3М наистина се подготвят за преместване в Сирия. И пистите за тях трябва да бъдат удължени и разширени, защото това е много тежка машина (максимално излетно тегло до 116 тона) и е с много висока скорост на кацане (до 285 км/час). За да се намали, само парашутите не са достатъчни. Изисква се и по-дълга писта.

Но, когато всичко приключи и поне няколко Ту-22М3М са в Сирия, това ще бъде лоша новина за другата страна на Средиземно море – за НАТО. Защото в обсега на новите руски крилати ракети ще бъде абсолютно ново направление – всички, без изключение, държави от южния фланг на НАТО. И от Централна и Източна Европа. И заплахата няма да дойде от Изток, както преди, а от Юг.

Това е нещо, за което НАТО никога не е било подготвено - нито в Брюксел, нито във Вашингтон.

За да отблъсне това главоболие, НАТО ще се нуждае от допълнителни пари и нови военни усилия. Укрепване на противоракетната и противовъздушната отбрана на Италия, Гърция, Франция? Но с какво? В крайна сметка Х-32 със скорост 1,5 километра в секунда следва целта на височина около 40 километра. Това е стратосферата. Нито една съвременна американска система за противоракетна отбрана, включително нито една ракета от стандартен клас на глобалната система Aegis, не е в състояние да достигне на толкова високо ниво.

Освен това Х-32 в полет е два пъти по-бърза от максималната проектна скорост на аеродинамичните цели, за която е програмирана американската Aegis. Освен това в края на траекторията, точно над целта, руската ракета преминава в стръмно пикиране. В този момент тя се озовава в своеобразна сляпа "фуния", която никакви радарни станции не "виждат" точно над тях.

В този случай, очевидно, единственото нещо, което се оказва най-ефективното средство, е да се предотврати излитането на руски далекобойни бомбардировачи някога от Хмеймим. Тоест, в случай на критично влошаване на ситуацията в света, бъдете първият, който нанесе изненадващ удар по нашата авиобаза.

Навремето САЩ смятаха самолетоносачите за най-радикалното средство. Ако Ту-22М3М се появи в Сирия, тогава американските самолетоносачи ще трябва да напуснат изцяло Средиземноморието за самосъхранение, тъй като в Русия са предвидили и друга версия на въоръжението на този самолет – хиперзвуковата ракета Х-47М2 на комплекса "Кинжал" с обсег на полет до 2000 километра. От нея днес никой няма никаква защита.

Днес само тежките изтребители-прихващачи от типа МиГ-31К са способни да удрят самолетоносачи с "Кинжал". Те вече са на бойно дежурство в Южния военен окръг на Русия и ще ударят вражеските кораби със залп. Под фюзелажа всеки Ту-22М3М ще има не една, а четири точки на окачване за "Кинжал". Ту-22М3М има много по-голям боен обсег от МиГ-31К. По тези две причини в битката срещу самолетоносачите, Ту-22М3М ще бъде извън всяка конкуренция.

И тогава, на електронни карти в щаба на НАТО руската авиобаза Хмеймим ще пулсира денонощно с червения цвят на безкрайната тревога.