Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Минус плюс
Гилотината – инструмент на демокрацията и хуманизма
Анализ на "Строго секретно"

Ще ви разкажем полезната и за нашите дни история – как гилотината се превърна в символ на хуманизма, равенството, просветлението и демокрацията.

На 25 април 1792 г. на площада Place de Greve, срещу кметството на Париж, за първи път беше извършена публична екзекуция с помощта на гилотина.

През следващите години над 40 000 отсечени глави доказаха безпрецедентната ефективност на новия механизъм за изпълнение на смъртните наказания и как френското устройство за рязане на глави се превърна в един от символите на просветлението, хуманизма, всеобщото равенство и развитието на напредничавите в отрасъла технологии.

От самото начало на световната история екзекуцията е не само наказание за извършено престъпление, но и ефективен начин за назидание и сплашване както и за масов спектакъл и всеобщо народно забавление.

С това е свързана несравнимата изобретателност, с която Homo sapiens убива себеподобните от векове. Колкото по-дълго и по-ужасно е страдал осъденият преди да се оттегли в другия свят, толкова по-умело се е считала работата, извършена от палача.

Напредналите идеи на хуманизма, атеизма и европейското просветление в края на 18 век, и особено на Великата френска революция, повлияха и на отношението към екзекуцията. Те не екзекутираха по-малко, но решиха, че трябва да убиват себеподобните по-хуманно, бързо и безболезнено.

Според френското законодателство простолюдието обикновено са го бесили, докато дворянството е имало изключителното право да бъдат обезглавени. Но революцията премахна класовите привилегии – пред смъртта всички са равни, независимо дали е обикновен гражданин или благородник.

В същото време се оказа, че вековните методи за екзекуция са се дискредитирали. Лекарите установиха, че при една четвърт от обесените, въпреки фрактурата на шийните прешлени, сърцето продължава да работи и това може да продължи няколко часа.

Освен това за всяка екзекуция е необходимо да се изчисли индивидуално съотношение на теглото и височината на осъденото лице към дължината на въжето. Имаше и специални таблици за изчисление в сантиметри на килограм. В случай на грешка главата на обесения може да се откъсне или напротив – агонията продължава твърде дълго, понякога повече от десет минути.

Правилното отсичане на главата също не беше лесен въпрос, изискваше професионални умения от палача и често беше придружено от конфуз.

Така се случи с двама неловки палачи – съпруг и съпруга Гранжан, които бяха разкъсани от тълпата във френския департамент Кот д'Ор. Пред огромната тълпа те трябваше да обезглавят 22-годишната благородничка Елен Жилет за детеубийство. Симон Гранжан нанесе няколко удара с брадва, но само тежко рани нещастната жена. Съпругата му се опита да удуши ранената жена, а след това да пререже гърлото й с ножица, но и тя не успя. Развълнуваната жена – палач започна да мушка жертвата с ножиците в стомаха. Това обаче напълно ядоса публиката. Нещастните съпрузи бяха свалени от ешафода и убити с камъни.

Що се отнася до осъдената жена, тя оцеля, беше помилвана и отиде в манастир.

Революцията не можеше без публични екзекуции. И всяка екзекуция трябваше да носи дълбок революционен смисъл, т.е. революционната екзекуция трябваше да се превърне в студен, неизбежен и безмилостен инструмент на справедливостта, без ненавист и съчувствие. Нищо лично!

И само една машина би могла да се превърне в неуморим неподкупен механичен палач, без нерви и право на грешки. Това беше гилотината.

Д-р Жозеф Игнас Гильотен беше известен сред другарите си като хуманист и филантроп. Лекар по образование, той преподаваше анатомия в Медицинския факултет, беше депутат в Народното събрание от Париж и влизаше в парламентарната комисия за разобличаване на "магьосничество, вълшебните пръчки и животинския магнетизъм на Месмер".

Една от идеите на Гильотен беше за всеобщо равенство на гражданите пред смъртното наказание – независимо дали е крал или последен клошар.

И един ден той се натъкна на гравюрата на Албрехт Дюрер, на която римският консул Тит Манлий Торкват беше изобразен до проста конструкция, очевидно предназначена за отсичане на глави.

Гильотен осъзна огромния потенциал на този прост механизъм. На следващата сесия на Народното събрание той описа възможностите на машината, която ще реже глави толкова бързо и безболезнено, че осъденият няма да усети "дори леко полъхване на тила си".

А ето и речта на Гильотен с фразата, която се оказа пророческа и обезсмърти името му: "Моята машина, господа, ще ви отсече главата за миг и няма да почувствате нищо. Ножът пада по-бързо от мълния, главата отлита, кръвта пръска, човекът вече го няма!"

Последните думи от речта на Гильотен бяха посрещнати с присмех от депутатите…

Идеята на Гильотен не беше приета веднага. Много депутати искаха пълно премахване на смъртното наказание. Един от най-непримиримите му противници беше Максимилиан Робеспиер, който вярваше, че "смъртното наказание е несправедливо и умножава престъпленията, вместо да предпазва от тях". Това беше същият Робеспиер, по време на чиято 40-дневна диктатура гилотината работеше нон-стоп. Докато не отряза и неговата глава.

Но, така или иначе, смъртното наказание беше запазено във френската република.

На 25 септември 1791 г. Националната конвенция прие нов наказателен кодекс, който гласеше: "На всички осъдени на смърт да им се режат главите. Майната му на въжето! Да живее премахването на привилегиите! Благородно обезглавяване за всички!".

Депутатите решиха, че "просветеното човечество трябва да усъвършенства изкуството да убива" и помолиха научния секретар на Парижкото хирургично дружество д-р Антоан Луи да разработи механична главорезка според идеите, предложени от д-р Гильотен.

Главорезки, наподобяващи френската гилотина бяха известни в много европейски страни. Те се състояха от рамка, вътре в която тежкото острие се плъзгаше свободно. Главата на жертвата влизаше в отвора, острието падаше, главата отлиташе. Просто и бързо. Но не беше много удобно.

В сравнение с тях, гилотината, която Гильотен разработи имаше няколко важни подобрения. Вързаният осъден беше слаган с корема надолу върху плоска дъска, вратът му беше фиксиран в кръглата дупка на блока, като се спускаше дъска със специален изрез върху нея, за да осигури неподвижност на осъдения. Острието имаше скосен ръб под ъгъл 45 градуса, за да не чупи врата, както беше преди, а моментално да го отрязва.

Майсторът на клавесини от Страсбург, германец по произход, Тобиас Шмидт, се съгласи да изпълни производството на прототипа. В писмото си до д-р Луи той казваше, че "ще счита за чест да изготви машината за обезглавяване, способна да донесе щастие на човечеството".

Шмидт построи машината за една седмица и 812 ливри.

Спецификацията: височина на стойката – 4,5 метра; разстояние между тях – 37 сантиметра; средна дебелина на шията – 13 сантиметра; височината на отхвърлящата дъска – 85 сантиметра; тегло на острието – 7 килограма; тегло на натоварването – 30 килограма; общо тегло на цялата падаща част – 40 килограма; общо тегло на гилотината – 580 килограма; височина на падане на острието – 2,25 метра; скорост на падане – 23,4 километра в час; време за падане на острието – 0,04 секунди; време за отрязване на главата – 0,02 секунди.

На 19 април 1792 г. машината беше сглобена в Салпетриере (по това време болница и женски затвор) в присъствието на лекарите Гильотен и Луи, както и на главния палач на Франция Шарл-Анри Сансън. Тренираха с трупове и живи овце.

Главорезката работеше безупречно. Първоначално машината получи прякора "Луизон" или "Луизе" – в чест на д-р Луи. И едва по-късно – гилотина. Д-р Гильотен беше недоволен от високата чест. Той и близките му настояваха да се смени името на главорезката, но напразно. В крайна сметка трябваш да смени фамилното си име.

Първият клиент на "вдовицата" (едно от многото названия на гилотината) беше разбойникът Жак-Никола Пелетие. Хилядна тълпа се събра, за да наблюдава работата на революционното изобретение. За да се вижда по-добре беше направен висок ешафод. Но шоуто не се получи. Сансън и неговите помощници за секунди сложиха Пелетие, облечен в червена риза, под ножа и главата му беше в кошницата.

Качеството на шоуто се оказа слабо, но скоро беше компенсирано от броя на жертвите. А също и от техния статут.

Под ножа на гилотината минаха и си отидоха най-благородните хора на Франция в безкраен поток: придворни благородници и техните фаворитки, големите чиновници и финансисти, депутатите и самият крал Луи ХIV с кралица Мария Антоанета.

Те бяха последвани от приятелите и слугите на народа – огнените революционери, водени от Дантон, Сен Жуст и Робеспиер. След като разруши кралската власт, революцията погълна децата си с апетит.

Палачите работеха седем дни в седмицата и постигнаха високи умения в своя занаят. Френските вестници с ентусиазъм пишеха за Сансън: "В Париж изкуството на гилотинирането е достигнало най-високата степен на съвършенство. Сансън и неговите ученици изпратиха на онзи свят 12 души за 13 минути".

През годините на якобинската диктатура (1792-1795) бяха екзекутирани 38 000 – 43 000 души. Най-младата жертва на гилотината беше на 13 години. Най-старата – магазинерът Дервил, беше на 93 години.

С голям интерес наблюдаваше работата на гилотината и научният свят на просветената франция с въпроса "Главата (мозъкът) умира ли веднага след отрязването или живее още известно време?"

Причината за споровете беше случаят с главата на Шарлот Корде, която закла "приятеля на народа" Марат с кухненски нож, докато той се къпеше във ваната. Преди и по време на екзекуцията Шарлот се държеше с рядка смелост. След гилотината чиракът на палача удари шамар на отсечената глава на Шарлот, на което последната реагира с гримаса на пълно презрение. И всички видяха това.

Имаше и други свидетели на подобни чудеса, включително лекари, които присъстваха на екзекуциите.

И така, за да провери наличието на съзнание в отсечената от тялото глава, д-р Борие от Монпелие се договори предварително с осъдения Анри Ланге: след екзекуцията той ще го извика и ако го чуе, ще повдигне и спусне клепачите си.

Ето как д-р Борие описа случая в Архива на криминалната антропология:

"Сложиха главата на тила и не трябваше да я взимам в ръцете си. Дори не я докоснах (…). Веднага след обезглавяването клепачите и устните на осъдения започнаха да се свиват, което продължи пет до шест секунди. Изчаках още няколко секунди, тикът спря, лицето му се успокои, клепачите затвориха очните ябълки (…). Тогава казах високо: "Лангий!". Клепачите се повдигнаха бавно, като жив човек, който е събуждан. Ланги се втренчи в мен, погледът му не беше мътен, а много жив и съсредоточен. След няколко секунди клепачите отново се отпуснаха бавно и плавно. Извиках го отново. и клепачите се отвориха – бавно, плавно и двете очи, несъмнено живееха и изглеждаха много по-смислено от първия път. След това се затвориха (…). Направих трети опит. Нямаше реакция. Всичко това отне 25-30 секунди".

Въпреки впечатляващия френски опит, гилотината като официален инструмент за рязане на глави не беше широко използвана в света.

Изключение беше нацистка Германия. От 1933 г. до 1945 г. съдилищата на Третия райх осъждат 16 500 души на обезглавяване. По същото време военните трибунали издадоха 25 000 смъртни присъди. 1184 души бяха екзекутирани с гилотина от 1938 г. до 1945 г. в окупирана Австрия.

Последната екзекуция с гилотина във Франция беше извършена на 10 септември 1977 г. В Марсилия еднокрак сводник, изнасивач и убиец от арабски произход, 28-годишният Хамид Джанбуди, се раздели с лошата си глава.

През 1981 г. във Франция беше отменено смъртното наказание.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 308, June 2021
Отново за частното лице С. Кобургготски
Бяхме доста изненадани от съобщението, че ръководителката на посолството на една от великите сили в София е посетила "гл...
    Инфлацията носи края на западното лидерство
Както се казва, някои истини са твърде трудни за директно гледане – като към Слънцето. Или, че истината е като поезията ...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com