Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
50 години контрареволюции: изровиха бандита Агджа от уличните котки /21/
Продължение от предишния брой
07.2021

След 1990 г. нашата основна хипотеза, а след това и доказана теза, за атентата срещу Йоан Павел II беше, че атака с такава сложност би могла да бъде замислена и организирана само от тайни структури с богат опит в подобни операции и че единствената подобна структура е супер тайната мрежа на НАТО, с кодовото име Gladio /Гладио/. Така се наричаше мрежата в Италия, която анализираме над 20 години.

Днес това име е общоприето по отношение на мрежата на НАТО като цяло, със седалище в Брюксел.

Накратко ще припомним генезиса.

Американското и британското разузнаване започнаха да създават Гладио в края на 40-те години с помощта на организацията на Райнхард Гелен, която се състоеше от бивши офицери на Абвера и други разузнавателни агенции на Третия райх, на Хитлер.

Първоначално Гладио включваше нацистки персонал и техните европейски сътрудници. Впоследствие – неонацисти и крайно десни групи.

Официалната задача на Гладио беше да организира партизанска война в случай на превземане на Западна Европа от Съветската армия. Но още от 50-те години Гладио вече беше използван срещу "вътрешните врагове" на управляващата класа – комунисти, социалисти и техните съмишленици.

Режимът на секретност беше толкова висок, че много ръководители на европейски държави и дори техните министри на вътрешните работи не знаеха въобще за съществуването на Гладио. Така беше до средата на 80-те години. ЦРУ и други разузнавания бяха най-големите терористични структури от 70-те и 80-те години в Европа, бомбардировката на гарата в Болоня или убийството на италианския премиер Алдо Моро, бяха организирани и проведени от терористични клетки на НАТО като т.нар. операции с "фалшив флаг". За тази цел, с помощта на Гладио, страните-членки на НАТО създадоха фиктивни "комунистически" и "леви" организации, като "Червените бригади" в Италия. Целта на тези операции беше да се осигури обществена подкрепа на Запад, за да се насочи политическата му парадигма надясно, към това, което стана известно от средата на 80-те години на миналия век, като "Консервативната революция" се свързваше с имената на Рейгън и Тачър.

Ще изпреваря времето и ще посоча, че Гладио беше и един от организаторите на тероризма на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Гладио участваше и във войните в Чечения и в тайната война до днес срещу Русия. И отново имаше редица лица, чиито опит предполагаше оперативни връзки с Гладио.

Като пример ще посоча такава фигура като ветерана на ЦРУ Пол Хенци, който започва кариерата си като терористичен разузнавач в Мюнхен през 1952 г., където сред постнацистките организации, участващи с ЦРУ и НАТО в борбата срещу СССР, беше и организацията на мюсюлмански SS-легионери от региона на Централна Азия и Кавказ. Организирана съвместно от ЦРУ, групирани около Ислямския център на Мюнхенския мечет Райнхард Гелен и от бившите специалисти –тюрколози на министерството на Розенберг на Хитлер и от лидерите на египетското Мюсюлманско братство, изгонени от Гамал Насер. Мечетът в Мюнхен стана люлка на политическия ислямизъм в Европа и в Турция.

През 70-те Хенци последователно оглавяваше резидентурата на ЦРУ в Турция, където подготвяше военния преврат на генерал Кенан Еврен през 1980 г. – само една година преди атентата срещу Йоан Павел II. Еврен беше командващ на турското Гладио от началото на неговото формиране. Ще припомним, че и кариерата на сегашния президент Ердоган започна в редиците на сивите вълци.

Превратът сложи началото на кралството на терора в Турция, когато Еврен освободи от затвора бойците на пантюркистката организация "Сивите вълци". И така, един от тях, Мехмет Али Агджа, член на някаква специална единица на турското Гладио, беше използван година по-късно за покушението над папа Йоан Павел II l Рим на 13 май 1981 г.

Година и половина по-късно в Рим беше арестуван Сергей Антонов.

В началото плановете на Гладио бяха, че убийството на папата – поляк би довело до рязко влошаване на ситуацията в Полша и би могло да помогне на "Солидарност" на ЦРУ да дойде на власт.

След това ЦРУ, НАТО и Хенци се постараха да представят тази операция на Гладио като организирана от българите и Москва. Отказаха се от Полша и ГДР.

Накрая останаха само българите.

От Турция. Хенци се премести във Вашингтон и стана помощник на Бжежински в администрацията на Картър. Бжежински беше основен организатор на операцията "Солидарност".

В същото време Хенци оглави и тайната междуведомствена "Група по националностите". Тази група, освен висшите чинове на ЦРУ и военното разузнаване, включваше водещи представители на западните ориентоведи и други фигури, като Ричард Пейпс, разработил стратегията и тактиката за подкопаване на СССР с помощта на неговите мюсюлмански народи.

Именно тази група се превърна в идеологически предшественик на стратегическия обрат, който се случи в дълбините на НАТО в края на 90-те години.

Но да завършим с Хенци.

След разпадането на СССР Пол Хенци получи възможност да действа на бившата му вече територия. През 1992 г. той работеше в Чечения под прикритието на "международна група наблюдатели", като неин ръководител. През 1992 г. Осама бин Ладен дойде за първи път в Грозни, според свидетелството на Абубакар (Яшир Бешар), агент на ЦРУ, на турските специални служби и като помощник на генерал Дудаев.

И накрая, неуморимият пенсиониран Хенци от ЦРУ се намърда сред членовете на чеченския комитет на Бжежински и генерал Хейг от самото му създаване през 1999 г. Самият Хейг беше главнокомандващ на силите на НАТО от 1974-1979 г., т.е. в разгара на дейностите на подчинения му Гладио в Европа и по света.

По този начин Хейг, Хенци и Гладио, турските "Сиви вълци" се свързаха с новия етап на тайната война на НАТО срещу постсъветска Русия и централноазиатските републики от бившия СССР.

Американското правителство беше водещ център на терористичната война срещу Русия. Не Саудитска Арабия, не Пакистан или Турция, а САЩ.

Основната база на операциите за Гладио винаги е била Турция, а не Италия, както често се посочва в историческата литература.

Оттук се провеждаха операциите в СССР и по света, да не говорим за самата Турция, където терорът на Гладио беше в пъти по-голям от всичко, което се случваше в Европа.

Турското Гладио се базираше на две групи.

Първата се състоеше от ултранационалистическите кадрови военни, разузнавателни и полицейски служители.

Втората група включваше паравоенни формирования от престъпния свят под ръководството на "Бабас" – кръстниците на организирани престъпни групи, специализирани в трафика на хероин и други международни престъпления.

Този елит от турския криминален свят премина специално обучение в САЩ, Англия и Белгия. Този процес беше ръководен от специален клон за Гладио в централата на НАТО в Брюксел.

Сделката беше печеливша и за двете страни. "Бабас" извършваха физическа ликвидация на левицата в Турция и терористични операции под "фалшив флаг" на комунистите и кюрдите, както и в чужбина. В замяна те получаваха от НАТО "чадър" за трафик на наркотици и др.

Ще припомним Абдула Чатлъ, който стана известен на широката общественост благодарение на "случая Сусурлук" от 1996 г. Чатлъ беше една от ключовите фигури на турското Гладио и се движеше свободно по света, въпреки че беше в десетката на най-издирваните престъпници на Интерпол. Неуязвимостта му се дължеше на "чадъра" на НАТО. Той беше толкова ценен кадър, че натовците извършиха операция за освобождаването му от швейцарски затвор със свой хеликоптер.

Да се върнем сега към Мехмет Али Агджа, който на 13 май 1981 г. стреля по папа Йоан Павел II на площад "Свети Петър" в Рим.

Точно 19 години и един месец по-късно Агджа, в 21.30 ч. беше натоварен на италианското летище Анкона на турски ATR-42 и съпровождан от агенти на турските специални служби кацна на летището в Истанбул. По този начин една от най-големите афери на ХХ век започна да се приближава към своя край. С отдалечаването на турския самолет с Агджа от Италия се отдалечаваше и шансът някога да се разбере кой и защо издаде заповедта да се стреля по папата.

Заедно с това и шансът никога да стигнем до истината кой наистина беше този турчин с хитър вълчи поглед, роден през 1958 г. в прословутата провинция Малатя в източна Турция, дала началото на турската мафия и на един от най-големите престъпници в съвременната история на Европа.

Дали Агджа беше "параноичен шизофреник", както го определиха италианските лекари по време на първия процес през юли 1981 г., когато той все още не се беше сетил за "българската връзка". Или пък беше надарен мошеник и лъжец, който прилагаше тактика, с която постигна невъзможните три цели: без да каже истината да получи помилване и да не даде повод на нито една от тайните организации на Запад да го ликвидират.

Кой всъщност беше Агджа.

Като младеж Агджа влезе в крайно дясната организация "Сивите вълци" /чието наименование идваше от митичния вълк, който през XI век е довел селджуците от Централна Азия в Анадола, където те поставили началото на турската нация/.

"Сивите вълци" бяха националистическа мистично-терористична организация, свързана с десния политически спектър. Именно те създадоха силната "дясна мафия", която проникна в цялата власт в Турция и завладя трафика с оръжие и наркотици, създаде бойни групи за война срещу кюрдите и изгради връзки с арабските фундаменталисти.

Но въпреки своя ислямистки характер "дясната мафия" в Турция беше създадена и след това покровителствана от ЦРУ и НАТО, тъй като трябваше да бъде организатор на съпротивата в случай на нападение на СССР, т.е. Гладио в Турция.

Шеф на "дясната мафия" беше всемогъщият Абдула Чатлъ, който на 3 ноември 1995 г. беше ликвидиран на трасето до Сусурлук, югозападна Турция.

Неговата дясна ръка Алатин Чакичи беше в истанбулския затвор "Картал", същия, в който беше затворен след докарването от Италия и Агджа.

По онова време в този затвор беше и Орал Челик, земляк на Агджа, считан за "сивия кардинал на дясната мафия".

Както виждате, в атентата срещу Йоан Павел II беше ангажирана върхушката на турските "Сиви вълци".

Най-вероятно организаторите на първото бягство на Агджа от затвора "Картал" през ноември 1979 г. бяха Челик и Чатлъ. Те бяха и неговите закрилници при европейските му пътешествия и през 19-те години в италианския затвор.

20-годишният Агджа бързо спечели авторитет сред "Сивите вълци", защото именно на него повериха убийството на 1 февруари 1979 г. на главния редактор на левия вестник "Милиет" Абди Ипекчи.

Съдията Теран, който му прочете смъртната присъда за убийството, отбеляза, че въпреки младата възраст Агджа още по онова време беше един от лидерите на "вълците" и знаеше всички техни тайни, но нито при следствието, нито на процеса не издаде нищо.

На процеса Агджа обещаваше, че "скоро ще направи големи разкрития". Но още на 25 ноември избяга от охранявания затвор с помощта на турските специални служби, свързани с десните генерали, ЦРУ, с крайно десните среди в НАТО, в това число масонската ложа Propaganda Due и неофашистката италианска организация "Гладио".

Веднага след бягството Агджа се обади нахално в редакцията на "Милиет" и призна, че именно той е убил главния му редактор Ипекчи.

И още нещо, което не се "помни" на Запад. В същото обаждане, още през 1979 г., две години преди атентата срещу папата и три години преди измислянето на "българската следа", Агджа заяви, че има намерение да убие папата.

Няколко дни по-късно той вече беше в обхванатия от революционна лудост /след свалянето на шаха Реза Пахлави/ Иран. Вероятно именно през този период е бил вербуван от един от резидентите на ЦРУ в региона – споменатият Пол Хенци. В Техеран получи терористично обучение, фалшив паспорт и списък с различни адреси в Европа. По-късно стана известно, че е бил в Швейцария, Германия, Италия, България.

По време на една от "екскурзиите" си до Италия, доста преди да стреля по папата, Агджа успя да влезе на една от неговите срещи с вярващи и беше само на два метра от него. "Сивият вълк" оглеждаше своята бъдеща жертва.

На 13 май 1981 г., когато Агджа стреля на "Свети Петър" по Йоан Павел II от изстрела се изплашиха само гълъбите. Хората даже не помръднаха. Не можеха да повярват. Най-голям рефлекс показа стоящата до убиеца сестра Луция, която с точен удар с чадъра свали Агджа на земята. След това върху него се хвърли и млад карабинер. "Защо го направи" – викаше сестрата. "Не съм аз, не съм аз" – отговаряше Агджа. Но когато го вдигнаха от земята започна да се дере: "Аз съм, аз съм."

Още при първите разпити започна да прилага тактиката, към която се придържаше до последните си дни в италианския затвор. Отговаряше най-подробно за епизодите от живота си, за да подготовката на атентата, но на следващия ден отричаше всичко и започваше със същите подробности да разказва новата си версия, която беше също толкова достоверна, колкото първата, третата, четвъртата и т.н.

Именно по този начин Агджа стигна до "българската връзка", година и половина по-късно.

Но преди него тя се появи на страниците на Readers Digest от спорната, заради своите връзки с ЦРУ, американска журналистка Клеър Стърлинг.

Около Агджа ставаха и други неща. Той беше още в адриатистическия затвор в Марино ди Тронто, когато в килията беше посещаван от десетки агенти на специалните служби, някои от които, като Андреа Пациенца или шефът на италианското разузнаване Пиетро Масумечи, бяха свързани с ЦРУ или с разузнаването на Ватикана.

И чак след предварителната обработка и подготовка, турчинът, като папагал беше въвлечен в аферата на западните специални служби, на специалните служби на Ватикана, на Banko Ambrosiano, масоните, Propaganda Due, Калвин, Синдона, срещу България.

Но въпреки старателната подготовка на Агджа, чийто показания изглеждаха доста стройни, той започна да се заплита в пълни лъжи. Въпреки това западните медии не го опровергаваха. По този начин версията на Агджа за "българската връзка" шестваше доста успешно.

Но глупостите на Агджа не бяха достатъчни за "доказването" на българската вина. Специалният прокурор Иларио Мартела /а след него Антонио Марини и Росарио Приори/ не можа да намери нито едно доказателство в брътвежите на турчина, за да докаже "българската връзка" или следа.

Съдът трябваше да оневини всички обвиняеми българи. Още повече, че Агджа се отказа от своите показания и накрая декларира, че е бил принуден да ги даде от... агенти на ЦРУ. Само в този момент казваше част от истината.

В затвора в Марино ди Тронто Агджа беше в една килия с Джовани Сензани, един от организаторите и идеолозите на "Червените бригади", съучастник в отвличането и убийството на Алдо Моро.

Той беше посещаван често в килията от арестувания /но тайно сътрудничещ на полицията/ шеф на неаполитанската мафия Рафаеле Кутоло.

Преломна за живота на Агджа обаче се оказа визитата на Йоан Павел II в затвора. На 27 декември 1983 г. папата се срещна с него на четири очи в римския затвор Ребибия и между другото го запита дали знае третата тайна на Фатима. Агджа нямаше и понятие за какво става дума. Което обаче не му попречи веднага след срещата с папата да предизвика поредния цирк, като в третия процес срещу него заяви: "Фактът, че стрелях по папата е свързан с третата фатимска тайна. Аз съм Месията. Аз съм новото превъплъщение на Исус Христос и дойдох на земята, за да оповестя края на света".

И още тогава стана ясно, че Йоан Павел II е в клещите на своя мания, свързана с третата тайна на Фатима и че никога няма и да помисли да се извини на България. /Всъщност и неговите думи в София за "невинността" ни, бяха предадени чрез недоразумението Соломон Паси, което и до днес буди много сериозни въпроси, на които ще се спра в бъдеще.

Агджа започна да схваща най-накрая за какво става дума и за първи път започна да се държи като наистина психически болен човек. 10 години подписваше всички свои писма с името "Месията". Повтаряше навсякъде, че е "елемент от тайнствения божи план, който е бил разкрит във Фатима".

Престана да контактува с когото и да било. След като го пренесоха в затвора Монтеакуто в Анкона беше държан в единична килия 2 х 3 метра с телевизор и кухня, на която сам си готвеше, тъй като се страхуваше, че ще бъде отровен. Гледаше постоянно телевизия. Беше добре ориентиран в проблемите на световната политика. Беше и примерен затворник, заради което му опростиха 1500 дни от присъдата.

Пазачите на затвора твърдяха, че това е един пълен психопат. Но прокурорите, които работеха с него, бяха убедени, че това е добър играч и че с всяко свое изказване предаваше на "Сивите вълци" и на своите истински господари посланието "никога няма да ви предам".

Заради това Агджа е жив и до днес.

Самите италианци и до днес не знаят дали Агджа беше идиот или играч. В първото ги убеждаваше неговата адвокатка Марина Магистрели, благодарение на чието влияние Агджа получи помилване.

След като се отърваха от него в Италия, го инсталираха в луксозна двуетажна килия в затвора "Картел" в азиатската част на Истанбул. Турчинът трябваше да отседи там още 3460 дни за убийството на Ипекчи, но беше освободен предсрочно, обхванат от амнистия. И го пратиха да се грижи за уличните котки.

Щом досега не издаде своите работодатели, Агджа едва ли ще го направи и в бъдеще. още повече, че много от тях вече не са сред живите.

Разбира се, ако не бъде избран най-простият и сигурен вариант и за него. Че мъртвите не говорят.

Очаквайте: Какво се случи в Сусурлук


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 309, July 2021
След "Магнитски" идва FinCEN: Кой открадна 200 милиарда долара
Отдавна предупреждавахме, че ще дойде ден, когато САЩ ще си вземат обратно фалшивите долари, с които зарибиха българскат...
    Падащата покупателна способност на долара
Покупателната способност на дадена валута е равна на количеството стоки и услуги, които могат да бъдат закупени за една ...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com