Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
50 години контрареволюции: изровиха бандита агджа от уличните котки /22/
Продължение от предишния брой
08.2021

След 1990 г. нашата основна хипотеза, а след това и доказана теза, за атентата срещу Йоан Павел II беше, че атака с такава сложност би могла да бъде замислена и организирана само от тайни структури с богат опит в подобни операции и че единствената подобна структура е супер тайната мрежа на НАТО, с кодовото име Gladio /Гладио/. Така се наричаше мрежата в Италия, която анализираме над 30 години.

Днес това име е общоприето по отношение на мрежата на НАТО като цяло, със седалище в Брюксел.

- - -

Но основната база на операциите за Гладио винаги е била Турция, а не Италия, както често се посочва в историческата литература.

Оттук се провеждаха операциите в СССР и по света, да не говорим за самата Турция, където терорът на Гладио беше в пъти по-голям от всичко, което се случваше в Европа.

Турското Гладио се базираше върху две групи.

Първата се състоеше от ултранационалистическите кадрови военни, разузнавателни и полицейски служители.

Втората група включваше паравоенни формирования от престъпния свят под ръководството на "Бабас" – кръстниците на организирани престъпни групи, специализирани в трафика на хероин и други международни престъпления.

Този елит от турския криминален свят премина специално обучение в САЩ, Англия и Белгия. Този процес беше ръководен от специален клон за Гладио в централата на НАТО в Брюксел.

Сделката беше печеливша и за двете страни. "Бабас" извършваха физическа ликвидация на левицата в Турция и терористични операции под "фалшив флаг" на комунистите и кюрдите, както и в чужбина. В замяна те получаваха от НАТО "чадър" за трафик на наркотици и др.

И така, стигаме до "случая Сусурлук" от 1996 г., на който се спряхме в предишния брой.

На 3 ноември 1996 г. автомобил, пътуващ близо до Сусурлук, в югозападна Турция, излезе от пътя с висока скорост и се разби в камион.

Трима души, Абдула Чатлъ, Гонка Ус (приятелката на Чатлъ) и Хюсеин Коджадад загинаха в катастрофата. четвъртият – Седат Бучак – оцеля.

Най-важен беше Абдула Чатлъ, така да се каже "водещият офицер" на Мехмет Али Агджа през 70-те и 80-те години в "Сивите вълци".

Абдула Чатлъ беше издирван контрабандист на наркотици и оръжие, и терорист.

Хюсеин Коджадаг беше старши офицер на турската полиция и командир на контраразузнаването, а Седат Бучак – кюрдски военачалник и член на турския парламент.

Чатлъ носеше много фалшиви документи за самоличност, дипломатически паспорт (подписан от турския вътрешен министър Мехмет Агар) и правителствено разрешение за оръжия. В колата имаше значително количество щатски долари, наркотици и оръжия, доставени от правителството.

Защо издирваният терорист беше в кола, натоварена с наркотици, оръжия и чуждестранна валута, заедно с полицейски служител и политик? Вътрешният министър Мехмет Агар подаде оставка след избухването на скандала със Сусурлък.

През 1970 г. Турция беше жизненоважна държава в "стратегията на напрежението на Gladio". С брегове на Средиземно море и Черно море, и с граници с тогавашните съветски републики Грузия и Армения, както и със страните от Близкия Изток – Сирия, Ирак и Иран, географската стратегическа стойност на Турция беше очевидна. Тя е кръстопът между Европа – на запад, Русия – на север, Кавказ и Китай – на изток, и Близкия Изток – на юг.

Освен това, като светска държава с преобладаващо мюсюлманско население, Турция е уникална държава-членка на НАТО, чието културно влияние и обхват, в съчетание с нейната география, я превърнаха в ключова държава в стратегията на Gladio.

През 1970 г. беше разкрито, че турската "контрапартизанка" е основната сила, действаща по стратегията на напрежението на Gladio. Това бяха частите на Stay behind под командването на турските специални части, използвани за "организиране на съпротива в случай на комунистическа окупация".

След "инцидента в Сусурлук" бяха възложени три разследвания.

Първото на Millii Istihbarat Teskilati (MIT – Националната разузнавателна служба), беше прикритие.

Това доведе до още два доклада на Инспекционния съвет към министър-председателя, съдържащ 12 редактирани страници, които отново подклаждаха подозренията за връзки между правителството и мафията. В крайна сметка парламентарна комисия за разследване публикува доклад за Сусурлък от 350 страници през април 1997 г.

Изправено пред обществени протести на гражданите, турското правителство беше принудено да признае реалността на "дълбоката държава", в рамките на собствената й върхушка. Това паралелно правителство използваше терора и изнудването като средство за социална дезориентация, манипулация и контрол.

Разследванията разкриха добре документирана картина на ужасяващи престъпления, извършени от държавата срещу собствения й народ.

По време на катастрофата Чатлъ беше най-издирвания в "червения списък" на Интерпол и най-известният лидер на "Сивите вълци" – неофашистката терористична организация, тясно свързана с турската мафия. Чатлъ работеше тясно с така наречените Бабас (босовете на мафията), включително наркобоса Абузер Угурлу, за когото "Сивите вълци" работеха като куриери.

Чатлъ беше сред онези, които редовно контрабандираха оръжия и военно оборудване на НАТО в Близкия Изток и Азия

/често през България/, донасяйки наркотици, главно хероин, по обратните маршрути към Европа през Турция /и нерядко през България/. Оттам те стигаха до пазарите в Западна Европа и САЩ. Това споразумение беше изключително изгодно, както за Бабас, така и за "Сивите вълци".

Италианският съдия Карло Палермо разкри тази мрежа за трафик на наркотици и оръжия по време на разследването си за сицилианските контрабандни маршрути. Големи количества военна техника на НАТО, включително картечници, танкове Leopard и хеликоптери стигаха до Близкия Изток през Турция през 70-те и 80-те години. На трафикантите беше позволено да избират оръжия и оборудване от запасите на НАТО в Германия, Белгия и другаде, за да бъдат по-късно заменени срещу хероин.

Това съвпадна с войната между Иран и Ирак (1980-1988), която уби повече от милион души.

Ирак беше подкрепян от САЩ и Запада, тъй като Германия, Франция, Великобритания продаваха оръжие на Саддам Хюсеин. САЩ подкрепиха и използването на химическо оръжие срещу иранските сили, като предоставиха на диктатора сателитни изображения на движенията на иранските войски.

По време на разследването на "Октомврийската изненада" от 1993 г. иранският търговец на оръжие Хушанг Лави каза, че е избирал оръжия от базите на НАТО по белгийско-германската граница.

В Турция "Сивите вълци" за първи път се формираха като паравоенно младежко крило на Партията на турското национално движение (МНР), водено от полковник Алпаслан Тюркеш. МНР пропагандираше фанатична пан-турска идеология, която включваше претенции към териториите на Съветския съюз, населени с тюркоезични мюсюлмански общности, като Узбекистан, Казахстан и Азербайджан. Това ги превърна в привлекателен бъдещ партньор на "дълбоката държава" – контрольорите на Gladio. Те също имаха тесни връзка с подкрепяния от ЦРУ Анти-болшевишки блок на нациите (ABN), който някога беше сформиран от така наречения "шпионски ас", британският агент Сидни Рейли.

Алпаслан Тюркеш, заедно с Данис Карабелен, получиха за първи път подкрепата от ЦРУ през 1948 г. като част от група от шестнадесет турски войници, обучени в САЩ в техники на "специална война". През 1952 г. /тогава бригаден генерал / Денис Карабелен, заедно с колегата си полковник Тюркеш, създаде Seferberli Taktik Kurulu (STK – Групата за тактическа мобилизация). Седалището й беше в сградата на Американската делегация за помощ – JUSMATT, собственост на ЦРУ в Анкара.

През 1965 г. STK се включи в новосформирания Ozel Harp Dairesi (OHD – Специален военен отдел.

Структурата на разузнаването и службите за сигурност в Турция винаги е била сложна, с много конкурентни направления на военни и граждански служби. MIT обаче беше най-голямата организация и получаваше по-голямата част от финансирането от ЦРУ. Това беше дъщерно дружество на ЦРУ от самото му създаване през 1965 г., и обикновено се ръководеше от представител на Специалния военен отдел.

Бившият агент Филип Ейджи обясни връзката между MIT и ЦРУ: "ЦРУ поддържаше контакти с MIT от години. ЦРУ се грижеше за обучението, развитието и оборудването на тази организация."

През 1977 г. стана ясно, че ЦРУ имаше делегация от най-малко 20 души, които си сътрудничеха в MIT с ЦРУ и заемаха високи позиции в MIT. Те предоставяха информация, контакти и участваха в операции у дома и колективно в операции в чужбина... Цялото техническо оборудване се доставяше от ЦРУ. Много бяха обучени от американците на курсове в чужбина, сградите бяха построени от ЦРУ, инструкторите бяха предоставени от ЦРУ... Служителите работеха от години като агенти на ЦРУ, за да се възползват от американската тайна служба.

Когато официално беше разкрита "Гладио" през 1990 г., турските власти първоначално отрекоха съществуването ?. Когато обаче бившият шеф на ЦРУ Уилям Колби разкри, че "в Турция също има такава организация", генерал Доган Беязит – шеф на Оперативния департамент и генерал Кемал Йълмаз – командир на Специалните сили, бяха принудени да издадат съвместното изявление, признаващо факта.

"Сивите вълци" бяха обучени, въоръжени и защитени от турските специални части под контрола на ЦРУ през 70-те, 80-те и 90-те години. Те преминаваха обучение в School of the America's в Панама, което беше прикрепено към американската база Southern Comfort.

Полицейската академия до Вашингтон и базите Шонгау и Оберамергау в Германия също обучаваха турските сили на Gladio.

След като се завърнаха в Турция, заедно със "Сивите вълци" те участваха в ужасни зверства, включително обезглавяване, бомбардировки, стрелби, убийства и изнудване. Целите им често бяха леви и либерални активисти, интелектуалци, профсъюзни дейци, кюрди, чиновници и журналисти.

Хиляди турски граждани загинаха от ръцете им.

В края на 70-те години "Сивите вълци" и други крайно десни паравоенни групи бяха извън контрол. Те бяха създали мрежа от контролно-пропускателни пунктове, създавайки собствена паралелна държава. На фона на публичните искания за възстановяване на реда, водени от генерал Кенан Еврен, свалиха правителството на Сюлейман Демирел през 1980 г. Правителството му и последвалото му избиране за президент доведе до конституционни реформи, които ограничиха синдикатите, поставиха левите университети под строг държавен контрол и ограничиха свободата на словото.

Да се върнем към Чатлъ.

Към 1978 г. бившият уличен престъпник Чатлъ зае в "Сивите вълци" командващото второ място и беше на път да стане Баба.

Той беше член на клетка с Мехмет Али Агджа.

Неговата дясна ръка Алатин Чакичи беше в истанбулския затвор "Картал", същият, в който беше затворен след докарването от Италия и Агджа.

По онова време в този затвор беше и Орал Челик, земляк на Агджа.

Както виждате, в атентата срещу Йоан Павел II беше ангажирана върхушката на турските "Сиви вълци".

Организаторите на първото бягство на Агджа от затвора "Картал" през ноември 1979 г. бяха Челик и Чатлъ. Те бяха и неговите закрилници при европейските му пътешествия и през годините в италианския затвор.

20-годишният Агджа бързо спечели авторитет сред "Сивите вълци", защото именно на него повериха убийството на 1 февруари 1979 г. на главния редактор на левия вестник "Милиет" Абди Ипекчи.

Съдията Теран, който му прочете смъртната присъда за убийството, отбеляза, че въпреки младата възраст Агджа още по онова време беше един от лидерите на "вълците" и знаеше всички техни тайни, но нито при следствието, нито на процеса не издаде нищо.

На процеса Агджа обещаваше, че "скоро ще направи големи разкрития". Но още на 25 ноември избяга от охранявания затвор с помощта на турските специални служби, свързани с десните генерали, ЦРУ, с крайно десните среди в НАТО, в това число масонската ложа Propaganda Due и "Гладио".

Веднага след бягството Агджа се обади нахално в редакцията на "Милиет" и призна, че именно той е убил главния му редактор Ипекчи.

И още нещо, което не се "помни" на Запад. В същото обаждане, още през 1979 г., две години преди атентата срещу папата и три години преди измислянето на "българската следа", Агджа заяви, че има намерение да убие папата.

Няколко дни по-късно той вече беше в обхванатия от революционна лудост /след свалянето на шаха Реза Пахлави/ Иран. Вероятно именно през този период е бил вербуван от един от резидентите на ЦРУ в региона – Пол Хенци. В Техеран получи терористично обучение, фалшив паспорт и списък с различни адреси в Европа. По-късно стана известно, че е бил в Швейцария, Германия, Италия, България.

По време на една от "екскурзиите" си до Италия, доста преди да стреля по папата Агджа успя да влезе на една от неговите срещи с вярващи и беше само на два метра от него. "Сивият вълк" оглеждаше своята бъдеща жертва.

На 13 май 1981 г., когато Агджа стреля на "Свети Петър" по Йоан Павел II от изстрела се изплашиха само гълъбите. Хората даже не помръднаха. Не можеха да повярват. Най-голям рефлекс показа стоящата до убиеца сестра Луция, която с точен удар с чадъра свали Агджа на земята. След това върху него се хвърли и млад карабинер. "Защо го направи" – викаше сестрата. "Не съм аз, не съм аз" – отговаряше Агджа. Но когато го вдигнаха от земята започна да се дере: "Аз съм, аз съм."

Още при първите разпити започна да прилага тактиката, към която се придържаше до последните си дни в италианския затвор. Отговаряше най-подробно за епизодите от живота си, за да подготовката на атентата, но на следващия ден отричаше всичко и започваше със същите подробности да разказва новата си версия, която беше също толкова достоверна, колкото първата, третата, четвъртата и т.н.

Именно по този начин Агджа стигна до "българската връзка", година и половина по-късно.

Но преди него тя се появи на страниците на Readers Digest от спорната, заради своите връзки с ЦРУ, американска журналистка Клеър Стърлинг.

Около Агджа ставаха и други неща. Той беше още в адриатистическия затвор в Марино ди Тронто, когато в килията беше посещаван от десетки агенти на специалните служби, някои от които, като Андреа Пациенца или шефът на италианското разузнаване Пиетро Масумечи, бяха свързани с ЦРУ или с разузнаването на Ватикана.

И чак след предварителната обработка и подготовка, турчинът, като папагал беше въвлечен в аферата на западните специални служби, на специалните служби на Ватикана, на Banko Ambrosiano, масоните, Propaganda Due, Калви, Синдона, срещу България.

Но въпреки старателната подготовка на Агджа, чийто показания изглеждаха доста стройни, той започна да се заплита в пълни измислици. Въпреки това западните медии не го опровергаваха. По този начин версията на Агджа за "българската връзка" шестваше доста успешно.

Но глупостите на Агджа не бяха достатъчни за "доказването" на българската вина. Специалният прокурор Иларио Мартела /а след него Антонио Марини и Росарио Приори/ не можа да намери нито едно доказателство в брътвежите на турчина, за да докаже "българската връзка" или следа.

Съдът трябваше да оневини всички обвиняеми българи. Още повече, че Агджа се отказа от своите показания и накрая декларира, че е бил принуден да ги даде от... агенти на ЦРУ. Само в този момент казваше част от истината.

В затвора в Марино ди Тронто Агджа беше в една килия с Джовани Сензани, един от организаторите и идеолозите на "Червените бригади", съучастник в отвличането и убийството на Алдо Моро.

Той беше посещаван често в килията от арестувания /но тайно сътрудничещ на полицията/ шеф на неаполитанската мафия Рафаеле Кутоло.

Преломна за живота на Агджа обаче се оказа визитата на Йоан Павел II в затвора. На 27 декември 1983 г. папата се срещна с него на четири очи в римския затвор Ребибия и между другото го запита дали знае третата тайна на Фатима. Агджа нямаше и понятие за какво става дума. Което обаче не му попречи веднага след срещата с папата да предизвика поредния цирк, като в третия процес срещу него заяви: "Фактът, че стрелях по папата е свързан с третата фатимска тайна. Аз съм Месията. Аз съм новото превъплъщение на Исус Христос и дойдох на земята, за да оповестя края на света".

Агджа започна да схваща най-накрая за какво става дума и за първи път започна да се държи като наистина психически болен човек. 10 години подписваше всички свои писма с името "Месията". Повтаряше навсякъде, че е "елемент от тайнствения божи план, който е бил разкрит във Фатима".

Пазачите на затвора твърдяха, че това е един пълен психопат. Но прокурорите, които работеха с него, бяха убедени, че това е добър играч и че с всяко свое изказване предаваше на "Сивите вълци" и на своите истински господари посланието "никога няма да ви предам".

След като се отърваха от него в Италия, го инсталираха в луксозна двуетажна килия в затвора "Картел" в азиатската част на Истанбул. След това го пратиха да се грижи за уличните котки.

Но какво ставаше с Абдула Чатлъ през този период.

През 1984 г. Чатлъ беше арестуван в Париж за контрабанда на наркотици и осъден на седем години затвор. След това беше екстрадиран в Швейцария през 1988 г., за да бъде изправен пред подобни обвинения. През 1989 г., докато беше в швейцарски затвор с максимална сигурност, Чатлъ избяга с помощта на хеликоптер.

Въпреки челната позиция в "червения списък" на Интерпол, след това Чатлъ получи британско гражданство и остана в Англия за около година, преди да отлети за САЩ, където получи зелена карта за постоянно пребиваване.

Чатлъ отдавна беше чест гост на Щатите. През 1982 г., т.е. преди задържането на Сергей Антонов в Рим, той летеше до Маями, придружен от близък сътрудник – шефа на P2 Лино Джели /Стефано деле Киайе/, основател на италианската неонацистка група Avanguardia Nazionale. Киайе беше работил с Клаус Барби в чилийските отряди на смъртта под командването на чилийския вътрешен министър Луис Арсе Гомес, с подкрепата на ЦРУ.

До 1991 г. Чатлъ използваше Чикаго като база. След това прекара следващите пет години в операции в Кавказ, особено в Азербайджан.

Чатлъ летеше между Чикаго и Кавказ, използвайки различните дипломатически паспорти, намерени у него в катастрофата в Сусурлук.

След падането на СССР неговата бивша република Азербайджан се превърна в непосредствена цел на западните глобалисти. Неговите огромни запаси от нефт и газ и стратегическата му стойност като потенциална база за операции бяха примамливи. Но президентът Хайдар Алиев все още беше близо до Москва и запази контрола върху петролните полета. Първоначално САЩ се опитаха да подкупят правителството на Алиев. Тяхната цел беше да построят нефтопровода Баку – Тбилиси – Джейхан между азербайджанската столица Баку и турското средиземноморско пристанище Джейхан.

Турските Бабас създадоха редица казина в страната. Те се управляваха до голяма степен от Омар Лутфу Топал. Преди това през 1978 г., Топал беше арестуван в Антверпен с 6 килограма хероин. По-късно се оказа, че хероинът е бил предназначен за САЩ като част от операция на Gladio, която Топал е бил оперативен работник.

Нещата обаче не напредваха, както искаха в ЦРУ и през 1995 г. Абдула Чатлъ беше изпратен в Азербайджан, за да координира убийството на Алиев и опит за преврат. Но това беше неуспешна операция, извършена от подразделение на азербайджанските специални сили. Малко след това Чатлъ уби Топал, което послужи за допълнително разобличаване на използването на турските терористи от техните началници "Гладио" и ЦРУ.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 310, August 2021
Българите – най-нещастни в Европа
Това го знаем и без да ни го казват другите. Но когато отговорът на въпроса "Коя е най-нещастната нация в Европа?" идва ...
    Какво злато има във Форт Нокс, дали въобще го има и дали ще стигне 190 000 долара за унция
Преди много години, като първи в света /повтаряме, като първи в света/ поставихме въпросите за наличното злато, неговата...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com