Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
50 години контрареволюции: изровиха бандита агджа от уличните котки /23/
Продължение от предишния брой
09.2021

След 1990 г. нашата основна хипотеза, а след това и доказана теза, за атентата срещу Йоан Павел II беше, че атака с такава сложност би могла да бъде замислена и организирана само от тайни структури с богат опит в подобни операции и че единствената подобна структура е супер тайната мрежа на НАТО, с кодовото име Gladio /Гладио/. Така се наричаше мрежата в Италия, която анализираме над 30 години.

Днес това име е общоприето по отношение на мрежата на НАТО като цяло, със седалище в Брюксел.

Основната база на операциите за Гладио винаги е била Турция, а не Италия, както често се посочва в историческата литература.

Оттук се провеждаха операциите в СССР и по света, да не говорим за самата Турция, където терорът на Гладио беше в пъти по-голям от всичко, което се случваше в Европа.

Турското Гладио се базираше на две групи.

Първата се състоеше от ултранационалистическите кадрови военни, разузнавателни и полицейски служители.

Втората група включваше паравоенни формирования от престъпния свят под ръководството на "Бабас" – кръстниците на организирани престъпни групи, специализирани в трафика на хероин и други международни престъпления.

Този елит от турския криминален свят премина специално обучение в САЩ, Англия и Белгия. Този процес беше ръководен от специален клон за Гладио в централата на НАТО в Брюксел.

Сделката беше печеливша и за двете страни. "Бабас" извършваха физическа ликвидация на левицата в Турция и терористични операции под "фалшив флаг" на комунистите и кюрдите, както и в чужбина. В замяна те получаваха от НАТО "чадър" за трафик на наркотици и др.

И така, стигаме до "случая Сусурлук" от 1996 г., на който се спряхме в предишни броеве, неговата връзка с Али Агджа и с днешния ден на Турция...

... На 3 ноември 1996 г. автомобил, пътуващ близо до Сусурлук, в югозападна Турция, излезе от пътя с висока скорост и се разби в камион.

Трима души, Абдула Чатлъ, Гонка Ус (приятелката на Чатлъ) и Хюсеин Коджадаг загинаха в катастрофата, четвъртият – Седат Бучак – оцеля.

Най-важен беше Абдула Чатлъ, така да се каже "водещият офицер" на Мехмет Али Агджа през 70-те и 80-те години в "Сивите вълци".

Абдула Чатлъ беше издирван контрабандист на наркотици, търговец на оръжие и терорист.

Хусеин Коджадаг беше старши офицер на турската полиция и командир на контраразузнаването, а Седат Бучак – кюрдски военачалник и член на турския парламент.

Чатлъ носеше много фалшиви документи за самоличност, дипломатически паспорт (подписан от турския вътрешен министър Мехмет Агар) и правителствено разрешение за оръжия. В колата имаше значително количество щатски долари, наркотици и оръжия, доставени от правителството.

Защо издирваният терорист беше в кола, натоварена с наркотици, оръжия и чуждестранна валута, заедно с полицейски служител и политик? Вътрешният министър Мехмет Агар подаде оставка след избухването на скандала със Сусурлък.

През 1970 г. Турция беше жизненоважна държава в "стратегията на напрежението на Gladio". С брегове на Средиземно море и Черно море, и с граници с тогавашните съветски републики Грузия и Армения, както и със страните от Близкия Изток – Сирия, Ирак и Иран, географската стратегическа стойност на Турция беше очевидна. Тя е кръстопът между Европа – на запад, Русия – на север, Кавказ и Китай – на изток, и Близкия Изток – на юг.

Освен това, като светска държава с преобладаващо мюсюлманско население, Турция е уникална държава-членка на НАТО, чието културно влияние и обхват, в съчетание с нейната география, я превърнаха в ключова държава в стратегията на Gladio и НАТО.

През 1970 г. беше разкрито, че турската "контрапартизанка" е основната сила, действаща по стратегията на напрежението на Gladio. Това бяха частите на Stay behind под командването на турските специални части, използвани за "организиране на съпротива в случай на комунистическа окупация".

След "инцидента в Сусурлук" бяха възложени три разследвания и разкриха добре документирана картина на ужасяващи престъпления, извършени от държавата срещу собствения й народ.

По време на катастрофата Чатлъ беше най-издирвания в "червения списък" на Интерпол и най-известният лидер на "Сивите вълци" – неофашистката терористична организация, свързана с турската мафия. Чатлъ работеше тясно с така наречените Бабас (босовете на мафията), включително наркобоса Абузер Угурлу, за когото "Сивите вълци" работеха като куриери.

Чатлъ беше сред онези, които редовно контрабандираха оръжия и военно оборудване на НАТО в Близкия Изток и Азия, донасяйки наркотици, главно хероин, по обратните маршрути към Европа през Турция. Оттам те стигаха до пазарите в Западна Европа и САЩ. Това споразумение беше изключително изгодно, както за Бабас, така и за "Сивите вълци".

В Турция "Сивите вълци" за първи път се формираха като паравоенно младежко крило на Партията на турското национално движение (МНР), водено от полковник Алпаслан Тюркеш. МНР пропагандираше фанатична пан-турска идеология, която включваше претенции към териториите на Съветския съюз, населени с тюркоезични мюсюлмански общности, като Узбекистан, Казахстан и Азербайджан. Това ги превърна в привлекателен бъдещ партньор на "дълбоката държава" – контрольорите на Gladio.

Те също имаха тесни връзка с подкрепяния от ЦРУ Анти-болшевишки блок на нациите (ABN), който някога беше сформиран от така наречения "шпионски ас", британският агент Сидни Рейли.

Когато официално беше разкрита "Гладио" през 1990 г., турските власти първоначално отрекоха съществуването ?. Когато обаче бившият шеф на ЦРУ Уилям Колби разкри, че "в Турция също има такава организация", генерал Доган Беязит - шеф на Оперативния департамент и генерал Кемал Йълмаз, командир на Специалните сили, бяха принудени да издадат съвместното изявление, признаващо факта.

"Сивите вълци" бяха обучени, въоръжени и защитени от турските специални части под контрола на ЦРУ през 70-те, 80-те и 90-те години. Те преминаваха обучение в School of the America's в Панама, което беше прикрепено към американската база Southern Comfort.

Полицейската академия до Вашингтон и базите Шонгау и Оберамергау в Германия също обучаваха турските сили на Gladio.

Да се върнем към Чатлъ и Агджа.

Към 1978 г. бившият уличен престъпник Чатлъ зае в "Сивите вълци" командващото второ място и беше на път да стане Баба.

Той беше член на клетка с Мехмет Али Агджа.

Неговата дясна ръка Алатин Чакичи беше в истанбулския затвор "Картал", същият, в който беше затворен след докарването му от Италия и Агджа.

По онова време в този затвор беше и Орал Челик, земляк на Агджа.

Както виждате, в атентата срещу Йоан Павел II беше ангажирана върхушката на турските "Сиви вълци".

Организаторите на първото бягство на Агджа от затвора "Картал" през ноември 1979 г. бяха Челик и Чатлъ. Те бяха и неговите закрилници при европейските му пътешествия и през годините в италианския затвор.

20-годишният Агджа бързо спечели авторитет сред "Сивите вълци", защото именно на него повериха убийството на 1 февруари 1979 г. на главния редактор на левия вестник "Милиет" Абди Ипекчи.

На процеса Агджа обещаваше, че "скоро ще направи големи разкрития". Но още на 25 ноември избяга от охранявания затвор с помощта на турските специални служби, свързани с десните генерали, ЦРУ, с крайно десните среди в НАТО, в това число масонската ложа Propaganda Due и "Гладио".

Веднага след бягството Агджа се обади нахално в редакцията на "Милиет" и призна, че именно той е убил главния му редактор Ипекчи.

И още нещо, което не се "помни" на Запад. В същото обаждане, още през 1979 г., две години преди атентата срещу папата и три години преди измислянето на "българската следа", Агджа заяви, че има намерение да убие папа Йоан Павел II.

Няколко дни по-късно той вече беше в обхванатия от революционна лудост /след свалянето на шаха Реза Пахлави/ Иран. Вероятно именно през този период е бил вербуван от един от резидентите на ЦРУ в региона – Пол Хенци. В Техеран получи терористично обучение, фалшив паспорт и списък с различни адреси в Европа. По-късно стана известно, че е бил в Швейцария, Германия, Италия, България.

На 13 май 1981 г., когато Агджа стреля на "Свети Петър" по Йоан Павел II, хората даже не помръднаха. Не можеха да повярват. Най-голям рефлекс показа стоящата до убиеца сестра Луция, която с точен удар с чадъра свали Агджа на земята. След това върху него се хвърли и млад карабинер. "Защо го направи" – викаше сестрата. "Не съм аз, не съм аз" – отговаряше Агджа. Но когато го вдигнаха от земята започна да се дере: "Аз съм, аз съм."

Още при първите разпити започна да прилага тактиката, към която се придържаше до последните си дни в италианския затвор. Отговаряше най-подробно за епизодите от живота си, за да подготовката на атентата, но на следващия ден отричаше всичко и започваше със същите подробности да разказва новата си версия, която беше също толкова достоверна, колкото първата, третата, четвъртата и т.н.

Именно по този начин Агджа стигна до "българската връзка", година и половина по-късно.

Но преди него тя се появи на страниците на Readers Digest от спорната, заради своите връзки с ЦРУ, американска журналистка Клеър Стърлинг.

Около Агджа ставаха и други неща. Той беше още в адриатическия затвор в Марино ди Тронто, когато в килията беше посещаван от десетки агенти на специалните служби, някои от които, като Андреа Пациенца, или шефът на италианското разузнаване Пиетро Масумечи, бяха свързани с ЦРУ или с разузнаването на Ватикана.

И чак след предварителната обработка и подготовка, турчинът, като папагал беше въвлечен в аферата на западните специални служби, на специалните служби на Ватикана, на Banko Ambrosiano, масоните, Propaganda Due, Калви, Синдона, срещу България.

Агджа се отказа от своите показания и накрая декларира, че е бил принуден да ги даде от… агенти на ЦРУ. Само в този момент казваше част от истината.

В затвора в Марино ди Тронто Агджа беше в една килия с Джовани Сензани, един от организаторите и идеолозите на "Червените бригади", съучастник в отвличането и убийството на Алдо Моро.

Той беше посещаван често в килията от арестувания /но тайно сътрудничещ на полицията/ шеф на неаполитанската мафия Рафаеле Кутоло.

Преломна за живота на Агджа обаче се оказа визитата на Йоан Павел II в затвора. На 27 декември 1983 г. папата се срещна с него на четири очи в римския затвор Ребибия и между другото го запита дали знае третата тайна на Фатима. Агджа нямаше и понятие за какво става дума. Което обаче не му попречи веднага след срещата с папата да предизвика поредния цирк, като в третия процес срещу него заяви: "Фактът, че стрелях по папата е свързан с третата фатимска тайна. Аз съм Месията. Аз съм новото превъплъщение на Исус Христос и дойдох на земята, за да оповестя края на света".

Пазачите на затвора твърдяха, че това е един пълен психопат. Но прокурорите, които работеха с него, бяха убедени, че това е добър играч и че с всяко свое изказване предаваше на "Сивите вълци" и на своите истински господари посланието "никога няма да ви предам".

След като се отърваха от него в Италия, го инсталираха в луксозна двуетажна килия в затвора "Картел" в азиатската част на Истанбул. След това го пратиха да се грижи за уличните котки.

Но какво ставаше с Абдула Чатлъ през този период.

През 1984 г. Чатлъ беше арестуван в Париж за контрабанда на наркотици и осъден на седем години затвор. След това беше екстрадиран в Швейцария през 1988 г., за да бъде изправен пред подобни обвинения. През 1989 г., докато беше в швейцарски затвор с максимална сигурност, Чатлъ избяга с помощта на хеликоптер.

Въпреки челната позиция в "червения списък" на Интерпол, след това Чатлъ получи британско гражданство и остана в Англия за около година, преди да отлети за САЩ, където получи зелена карта за постоянно пребиваване.

Чатлъ отдавна беше чест гост на Щатите. През 1982 г., т.е. преди задържането на Сергей Антонов в Рим, той летеше до Маями, придружен от близък сътрудник – шефа на P2 Личо Джели /Стефано деле Кайе/, основател на италианската неонацистка група Avanguardia Nazionale. Кайе беше работил с Клаус Барби в чилийските отряди на смъртта под командването на чилийския вътрешен министър Луис Арсе Гомес, с подкрепата на ЦРУ.

До 1991 г. Чатлъ използваше Чикаго като база. След това прекара следващите пет години в операции в Кавказ, особено в Азербайджан.

Чатлъ – турски неофашист, международен търговец на оръжия, наркотици и терорист, летеше между Чикаго и Кавказ, използвайки различните дипломатически паспорти, намерени у него в катастрофата в Сусурлук.

Така се връщаме отново към Сусурлук, Чатлъ, Агджа, турската мафия и днешния ден на Турция.

За какво става дума?

Става дума за това, че Турция, в която Агджа храни уличните котки, отново се превърна в мафиотска площадка с последните обвинения за лидера на организираната престъпност Седат Пекер. Въпреки че е стар мафиот, твърденията му разкриха сложна мрежа от отношения на мафия-държава-политика и подсетиха за най-тъмното десетилетие на Турция – 90-те години, т.е. от времето на Сусурлук и някои тогавашни и днешни герои.

Политическата сцена на Турция беше разтърсена от последните разкрития за мафиотския лидер Седат Пекер, който избяга от страната през 2020 г., след като научи, че ще бъде съден.

Кой е Пекер?

Седат Пекер е пан-тюркски бос на организираната престъпност, който разкри държавни тайни, които ни върнаха към 90-те години, период, в който мафиотските лидери работеха с държавни дейци и работят и днес.

Пекер, който избяга в Дубай, за да не го арестуват, отправи обвинения срещу настоящи и бивши политически фигури, заради започналото разследване на него и бандата му и защото той беше заменен от Алатин Чакичи като любимия мафиотски лидер на правителството на Ердоган.

Твърденията на Пекер бяха опровергани от обвинените включително от бившия шеф на полицията и министър Мехмет Агар, който беше замесен в Сусурлук, от неговия син и заместник на управляващата Партия на справедливостта и равитието (ПСР) Толга Агар и от вътрешния министър Сюлейман Сойлу.

Интересно е, че лидерът на мафията – Пекер, беше третиран като уважаван бизнесмен от правителството, преди да избяга от страната.

Роден през 1971 г. в северозападната провинция Сакария, през 90-те години на ХХ век името му започна да се свързва с убийства, отвличания, рекет и престъпления. Тъй като престъпленията му започнаха да се трупат, Пекер избяга в Румъния, за да бъде върнат в Турция през 1998 г. във връзка с различни разследвания. Той беше осем месеца в затвора и беше оправдан за множество престъпления през май 1999 г.

Пекер беше заловен за пореден път на 12 март 2005 г. като част от "Операцията с пеперудите" и осъден на повече от 14 години затвор за престъпления, включително "формиране и ръководене на престъпна група", "отвличане" и "документна фалшификация".

Той беше осъден на още една година и три месеца за "създаване на въоръжена терористична организация" и 10 години по делото Ергенекон, започнато от последователите на базирания в САЩ ислямски проповедник Фетхула Гюлен за да затвърдят властта си в държавните структури. След като излежа девет години в затвора, изненадващо Пекер започнаха да го третират като бизнесмен, беше освободен и стана твърд привърженик на президента Ердоган. Лидерът на мафията се радваше на новата си титла и стигна дотам, че организира предизборни митинги в подкрепа на правителството на Ердоган, въпреки че е осъден престъпник.

В един от тези митинги Пекер заплаши: "Ние ще пролеем кръвта ви и ще се изкъпем в нея" каза Пекер на митинг през 2016 г., обвинявайки Кюрдската работническа партия (ПКК). Той заплаши и гюленистите, след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г., като каза, че последователите му ще бъдат обесени в килиите си.

През 2019 г. Пекер избяга от Турция.

Обратът на събитията започна след като Турция освободи от затвора друг лидер на мафията, свързан с "дълбоката държава", Алатин Чакичи, през април 2020 г. по желание на лидера на МХП Девлет Бахчели.

След освобождаването си Чакичи измести Пекер и се превърна в любимия държавен мафиотски лидер, въпреки че много пъти обиждаше Ердоган и министъра Сойлу.

Пекер беше вбесен. През май 2020 г. заяви, че зетят на Ердоган – Берат Албайрак, който по това време беше финансов министър, иска да "унищожи" Пекер и че той е принуден да напусне Турция за Черна гора.

През октомври 2020 г. Чакичи се срещна с бившия министър Агар, бившия служител на разузнаването Коркут Екен и бившия армейски служител Енгин Алън в пристанището Ялукавак в Бодрум.

Това, което внесе Пекер на дневния ред на Турция през последните няколко седмици, е поредицата от видеоклипове, в които той обвинява Агар – една от най-сенчестите фигури в турската политика и "Пеликанската група", действаща като държава в държавата, за която се смята, че ще бъде ръководена от брата на Албайрак-Серхат Албайрак.

Има и други подробности, които не са толкова съществени, за да се разберат връзката на мафията с турското правителство днес и с известните сенчести фигури, убийствата през 90-те години и случая "Сусурлук" от 1996 г.

Автомобилната катастрофа на 3 ноември 1996 г. разкри близката връзка между правителството, силите за сигурност и организираната престъпност, съсредоточена около Мехмет Агар, Чатлъ и Али Агджа.

През 2011 г. Агар беше осъден на пет години затвор заради "създаване на въоръжена организация за извършване на престъпления". Той беше затворен през 2012 г., а година по-късно беше освободен.

Синът му Толга Агар, обвинен в убийство от Пекер, беше избран за депутат от ПСР през 2018 г.

Пекер в последния си видеоклип заяви, че ще продължи да разкрива тайни и че никога няма да се върне в Турция.

Продължение в следващия брой


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 311, Sept. 2021
14 бързи факта за златото
1. Златото никога не се окислява, никога не се ръждясва и е лъскаво завинаги.2. Златото се добива повече от 5000 години;...
    След "корона-пандемия" дойде и "глобалното затопляне"
Това, за което предупреждавахме, се случи. Всъщност не беше толкова трудно да предвиди.Световното задкулисие /дълбоката ...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com