Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Логиката на хаоса
Начало и край на Pax Americana
20 години от 11 септември 2001 г.
Анализ на "Строго секретно"

Навършват се 20 години от тероризма в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г. с основните въпроси:

Какво ще кажете, ако всичко, което беше казано и написано за 11.09.2021 г. е лъжа?

Какво ще кажете, ако не е имало никакви мюсюлмански терористи, които са атакували двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон? И ако въобще не е имало никакви мюсюлмански терористи.

Какво ще кажете ако:

  • това беше ядрена операция на "фалшивия флаг" на върхушката на САЩ и Израел /Буш – Чейни – Улфовиц – Нетаняху – ЦРУ – Моссад/;
  • ако това беше началото на Третата световна война;
  • ако това беше началото и краят на Американската империя и т.н.

Ще припомним, че "Строго секретно" още през октомври 2001 г. излезе със своята версия за събитията, която, от перспективата на времето се оказа близко до реалностите.

За да се потвърди отново, че "войната срещу тероризма", последвалите войни на САЩ срещу Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и т.н. бяха всъщност последните издихания на Американския век, който продължи само 10 години и чиято смъртна агония продължава и сега, пред нашите очи.

Преди обаче да се спрем на ядрената истина за 11 септември, да припомним по-широкия фон на ставащото през онези години, през които започна залеза на Американската империя.

И така, когато СССР се разпадна в началото на 90-те години, елитът на САЩ вярваше, че след Студената война ще настъпи период на просперитет. Но от военно-промшленият комплекс и ЦРУ наложиха превъоръжаване през 1995 г. и агресивната империалистическа политика през 2001 г. Тази фракция, която се идентифицираше с групата "Непрекъснатост на правителството", подготви войните в Афганистан и Ирак предварително, като те започнаха след 11 септември 2001 г.

Изправена пред военен провал в Ирак и невъзможността да атакуват Иран, тази група променя стратегията си. Тя прие британско-ционисткия проект за сваляне на светските режими в Големия Близък Изток и преустройство на региона в малки държави. Постепенно тя пое и контрола над НАТО, Европейския съюз и ООН. В този група основна роля играеха Доналд Ръмсфелд (секретар на отбраната), Джордж Буш – старши и младши (президенти на САЩ) и Дик Чейни (вицепрезидент на САЩ).

Във Вашингтон бяха убедени, че САЩ остават единствената държава с наистина глобална сила, обхват и влияние във всички измерения – политически, икономически и военни, и че няма заместител на американското лидерство.

Президентът Джордж Буш – старши, подтикна своята марионетка иракския президент Саддам Хюсеин да нахлуе в Кувейт, за да може Буш да се представи като защитник на международното право. След това той насърчи големите държави да влязат в коалиция, за да може Вашингтон да утвърди своето господство в света.

Те реорганизираха света по време на операция "Пустинна буря" – притиснаха своя кувейтски съюзник да открадне иракския петрол. След това насърчиха своя иракски съюзник Саддам да анексира Кувейт, чиито граници произволно бяха очертани от британците 30 години по-рано. Накрая те приканиха всяка държава на планетата да ги подкрепи – вместо ООН – в "утвърждаването на международното право".

След това принудиха президента Бил Клинтън да се превъоръжи през 1995 г., въпреки че по това време САЩ нямаха враг, който да им се равнява. Започна безумната гонитба за налагане на имперския проект на САЩ – Pax Americana, чрез четири войни, които се водеха без одобрението на ООН – в Югославия (1995 и 1999), в Афганистан (2002), в Ирак (2003! и Либия (2011).

Войната в Персийския залив едва беше приключила, когато Буш-старши накара своя министър на отбраната Дик Чейни, който предаде заповедта на Пол Улфовиц, да напише "Ръководство за отбранителна политика". Това беше секретен документ, но откъси все пак бяха публикувани. "Първата ни цел" - се пишеше в него, "е да предотвратим повторното появяване на нов съперник, независимо дали на територията на бившия Съветски съюз или някъде другаде, който може да представлява заплаха, подобна на тази, която по-рано представляваше Съветският съюз. Това е преобладаващото съображение, залегнало в новата регионална стратегия за отбрана, и изисква да се предотвратим всяка враждебна сила да доминира в регион, чиито ресурси, при консолидиран контрол, биха били достатъчни за генериране на глобална мощ. Тези региони включват Европа, Далечния Изток, териториите на бившия Съветски съюз и Югоизточна Азия."

"Доктрината на Улфовиц" трябваше да предотврати нова Студена война и да гарантира на САЩ мястото им на "световен полицай". Президентът Буш – старши демобилизира армията, защото тя вече трябваше да бъде нещо като полицейски сили.

И именно за да демонстрира "необходимото ръководство, Вашингтон реши през 2001 г. да поеме контрола над всички запаси от въглеводороди в "Големия Близък Изток" – решение, с което започна войните в Афганистан и Ирак. За това беше необходима голяма провокация, каквато стана на 11 септември 2001 г.

За да бъде приложена доктрината на Улфовиц се изискваха не само финансови и човешки средства, но и мощна хегемонистична воля. Група политически и военни служители се надяваха да популяризират кандидатурата на сина на Джордж Буш – старши /Джордж Буш – младши/ и поиска от ционисткото семейство Кахан да създаде група за лобиране и Проектът за Нов американски век. Те фалшифицираха президентските избори във Флорида – с помощта на губернатора Джеб Буш, брат на Джордж – младши, като готвеха и шоковия удар, тероризма на 11 септември 2001 г.

Но зад тези събития и тяхното тълкуване, особено в САЩ, се случваше нещо съвсем различно и невидимо.

Когато двата самолета се разбиваха в Световния търговски център, когато беше ударен и Пентагона, Националният координатор за борба с тероризма, Ричард Кларк, стартира процедурата за "Непрекъснатост на правителството". Разработена по време на Студената война, в случай на ядрена конфронтация и обезглавяване на центровете на изпълнителната и законодателната власт, тези процедура беше създадена за да спаси страната, като се прехвърли цялата отговорност на временен орган, който беше предварително определен тайно. Но на този ден никой от избраните лидери не беше умрял.

Независимо от това, към 10 часа сутринта Джордж Буш – младши вече не беше президент на САЩ. Изпълнителната власт беше прехвърлена от Белия дом във Вашингтон към мястото "R", бункера в Raven Rock Mountain. Членовете на Конгреса и техните екипи бяха отведени, "за тяхна безопасност", в друг мега-бункер близо до столицата, комплексът Greenbrier".

Greenbrier включва и голяма зала за провеждане на съвместните сесии на двете камари.

Алтернативното правителство, чийто състав не се променяше поне девет години, включваше сякаш по съвпадение – няколко личности, които дълго време бяха в политиката, включително вицепрезидента Дик Чейни, министър на отбраната Доналд Ръмсфелд и бившият директор на ЦРУ Джеймс Уулси.

В следобеда на 11 септември израелският премиер Ариел Шарон се намеси в кризата и се обърна към гражданите на САЩ, докато никой в САЩ нямаше новини за Джордж Буш – младши., Шарон обяви солидарността на Израел, който също "отдавна е жертва на тероризъм". Той говореше така, сякаш беше убеден, че атаките са приключили, но без да посочва източниците си и сякаш представляваше американската държава.

В края на следобеда на 11 септември временното правителство върна от укритието му президента Буш, който произнесе телевизионна реч. Представителите на Конгреса също бяха освободени.

Всеки преврат е още по-ефективен, когато хората не осъзнават, че това се е случило и затова не се противопоставят. Първите десет поправки на Конституцията бяха отменени от Патриотичния акт. Всъщност беше извършен държавен преврат, конституцията беше суспендирана, САЩ влязоха в извънредно положение, което продължава и до днес. и започнаха Третата световна война.

Президентът Буш – младши обяви "Войната срещу тероризма" – израз, който е безсмислен. Тероризмът не е световна сила, а метод за действие. Джордж Буш – младши квалифицира този нов конфликт като "Безкрайна война". Това му беше задачата.

Четири дни по-късно президентът Буш председателстваше среща в Кемп Дейвид, по време на която беше приет принципа за дълга поредица от войни, насочени към унищожаване на все още неконтролираните държави в "Големия Близък Изток", както и план за политически убийства по целия свят.

Този проект беше кръстен от директора на ЦРУ Джордж Тенет – "Матрицата на световната атака". Това беше само началната фаза на много по-далечната стратегия продължаваща и до днес.

В света обаче, почти веднага се появиха паралелни версии за 11 септември 2001 г., в това число и от "Строго секретно"...

... И така, да се върнем в няколко броя тоново към ядрената версия за тероризма в Ню Йорк на 11.09.2001 г.

Истината за 11 септември 2001 г. е страшна. Тя не е, че някакъв чалмат Осама, укриващ се в пещера в намиращия се в онзи момент в 10-ти век Афганистан, е организирал супер технологичното изпълнение. В това вече не вярват и най-големите глупаци.

Това беше вътрешна операция на американската върхушка, техните спецслужби, "дълбоката държава" и израелският Моссад.

11 септември стана страшна дата в историята на света. На нея започнаха едновременно няколко процеса.

На 11 септември 2001 г. започна гражданската война в САЩ, която доведе до преврат и суспендиране на конституцията на тази страна, в която оттогава има извънредно положение.

На 11 септември 2001 г. започна "войната срещу тероризма", използвана от глобалната клептокрация, в опит за окончателно утвърждаване на своето доминиране и заграбване на ресурсите на цялата планета в Близкия Изток, Северна Африка, Европа, Централна Азия, Русия и т.н.

На 11 септември 2001 г. реално започна Третата световна война, чиито първи етап беше "войната срещу тероризма", за да се стигне до сегашната война срещу Русия, Китай, Иран, Сирия...

Това събитие стана определящо за началото на ХХІ век и вероятно ще остане такова до края на века с всички негови предвидими и непредвидими последици и процеси.

Става дума преди всичко за "ядрената истина", т.е., че за унищожението на Световния търговски център (СТЦ) в Ню Йорк бяха използвани ядрени заряди.

Когато милиони хора по света "видяха" как "двата самолета" удариха кулите на Световния търговски център в Ню Йорк на 12 септември, те бяха твърде шокирани, за да могат да подложат на критичен анализ това събитие. Заради това и досега се налага официалната версия, че два кухи алуминиеви самолета пробиха напълно две стоманени здания, изчезнаха в тях и авиационното гориво – керосинът, разтопи тези хиляди тонове стомана бетон и други елементи на микроскопичен изпаряващ се прах.

Но разрушението на Световния търговски център няма абсолютно нищо общо със "самолетите".

Въпросът е дали въобще двете кули бяха ударени със самолети и въобще дали имаше самолети в тези атаки, или това беше поредната мистификация. И как можаха два алуминиеви самолета да пробият напълно двете стоманени кули. Това е един от най-популярните видеоматериали, който показва с каква лекота алуминиевият самолет пробива стоманена кула, без да намалява скоростта си и без абсолютно никакви негови части да паднат обратно на улицата. Възможно ли беше това? Не. Нито на теория, нито на практика.

За какво тогава ставаше дума?

Най-показателното на този видеоклип е, че случайно попадналият в кадъра човек не реагира въобще на звука на "приближаващия самолет", нито на звука на преминаващия "самолет" през стоманената външна и вътрешна броня на Южната кула като нож в масло. Човекът започва да реагира на самия взрив вътре в кулата.

Впрочем на същото видео се вижда, макар и не много отчетливо, как външните алуминиеви конзоли, избити от взрива, отлитат навън като изпреварват огненото кълбо и отлитат в диаметрално противоположно направление на движението на удрящия кулата "Боинг". Отгоре на всичко и кулите паднаха в неправилна последователност.

Ето защо може да се предполага, че самолетите въобще не бяха нужни. Или излишни, тъй като не можеха да добавят нищо към унищожението на Световния търговски център. А, тъй като самолетите бяха напълно излишни, може смело да се предположи, че престъплението на 11 септември беше извършено въобще без самолети. Унищожението на двете кули и на Сграда 7 нямаше нищо общо с каквито и да било самолети.

Заради това мислещи изследователи на 11 септември започнаха да оспорват тезата на правителството на САЩ, че въобще е имало самолети, ударили двете кули.

В Интернет има хиляди такива публикации и доказателства, че "самолетите" бяха дигитални, фотошопирани, тоест нереални, имагинерни, измислени и цифрово направени, и добавени към цялото съчинение за 11 септември.

Има и друга фактология, оспорваща самолетите, но от друга гледна точка. Тя е много по-убедителна, а именно, че алуминият на самолетите не може по никакъв начин да пробие стоманата на СТЦ. Точка. Край.

Да се вярва, че алуминиеви самолети Боинг-767 биха могли да пробият тези дебели двустенни стоманени периметри е все едно да се вярва, че законите на физиката на 11 септември 2001 г. си бяха взели отпуска. Някой може да си мисли, че самолетите, даже от алуминий, след като летят с 805 км/час, заради своята маса и скорост притежават достатъчно кинетична енергия да пробият напълно през цялото сечение двете кули, въпреки че те бяха направени от стомана.

Много от експертите, които от началото не обърнаха внимание на стоманената конструкция на кулите на СТЦ считаха, че външните фасади са направени само от витринни стъкла. Тогава наистина самолетите можеха да се врежат в кулите. Но за изненада се оказа, че кулите и отвън са направени от дебели стоманени колони, които не се отличават от вътрешните стоманени колони и са разположени по целия външен периметър на кулите. И когато това стана очевидно, стана очевидно и нещо друго – че никакъв самолет по никакъв начин не би могъл да се вреже изцяло (в това число крилата и опашката) в такава стоманена гора и напълно да изчезне вътре така че даже най-малка част от него да не остане отвън или да не падне обратно на улицата. Едва ли ще се намерят хора, които ще повярват на илюзията, че алуминиевият Боинг може напълно да пререже и премине през стотиците стоманени колони, разположени на един метър една от друга на фасадите на кулите. Пълна глупост.

Заради това отдавна никой не вярва на официалната версия, че причината за унищожението на кулите беше горивото от ударилите се в тях самолети. Никой не вярва и в опровержението, че четирите сгради на Световния търговски център (1, 2, 6 и 7) не са били унищожени с експлозиви, заложени в кулите преди 11 септември.

Но какви бяха тези експлозиви, които бяха толкова мощни, че направо изпариха голяма част от бетона и стоманените греди на 110-етажните небостъргачи?

Всички запазили се все още видеозаписи (повечето от тях постепенно изчезват и са унищожавани от организаторите на тази терористична операция, както стана и с убийството на Джон Кенеди) показват, че двете кули са унищожени с ядрени взривове. За такива здания, традиционните методи бяха неприложими. Необходимо беше принципно ново нещо. И това ново беше намерено – ядрено разрушение.

Тази идея не беше нова и се появи заедно с ядреното оръжие, т.е. в началото на 50-те години. Тогава ядрените заряди се наричаха атомни. И така беше прието – атомно унищожение на високи сгради. Така се наричаха и мунициите SADM и MADM, които означаваха Special Atomic Demolition Munitions и Medium Atomic Demolition Munitions, т.е. атомни боеприпаси за унищожение на сгради.

Други по-популярни имена на тези заряди бяха mini-nuke, превеждани като "ядрен мини заряд", въпреки че реално тези заряди изглеждат като големи куфари от 50-70 килограма или като раници, в които се пренасят.

Освен това има разлика между атмосферния и подземния ядрен взрив.

Без да влизаме в подробности ще посочим, че при подземния той така се разполага, че силата да бъде насочена нагоре и високо над него всичко превръща на прах и пепел.

При кулите зоната на раздробяването на зданията от подземния взрив може да стигне до височина 350-370 метра, а зоната на разтопяването до 290-310 метра.

Способността на ядрения взрив да превръща в прах стоманата и бетона е уникална.

Една от фотографиите показва как микроскопичен прах покри целия Манхатън след срива на кулите. Много хора погрешно повярваха, че това е "бетонен прах". Не, това беше прах от всичко, но преди всичко "стоманен прах", защото в конструкцията на СТЦ бетон почти не се използваше. Кулите се строяха предимно от стомана, а не от бетон.

Много хора недоумяват защо Сграда 7 падна акуратно надолу, докато двете кули – близнаци се унищожаваха, разхвърляйки не само прах, но и доста големи отломки в значителен радиус наоколо. Този въпрос не е труден за отговор.

Сграда 7 беше доста по-ниска и изцяло влизаше в зоната на раздробяването, докато двете кули бяха много високи и силата на ядрения взрив не достигна с достатъчна сила до техните върхове.

Ще припомним, че точно 12 секунди преди падането на северната кула беше регистриран силен подземен основен трус и един вторичен трус. Магнитудът на земетресението надвишаваше 5,5 по Рихтер и показваше, че е предизвикано от не по-малко от 100 килотона подземен взрив. Реално магнитудът беше по-висок – 5,8 тъй като земетресението беше предизвикано от 150 килотонов ядрен взрив. Тези 12 секунди бяха необходими, за да може подземният ядрен взрив да изпари достатъчно количество гранитна и друга порода и да се изстреля нагоре като превърна тялото на кулата в прахообразна структура.

Според ядрени експерти това може да стане само с миниядрени бомби, заложени в централните колони на небостъргачите, детонирани отгоре-надолу и конфигурирани да се взривят нагоре. Само така може да се обясни онова, което се вижда. Ако са използвани бомби, които могат да унищожат една десета от сградата за 1 секунда, тъй като Северната кула беше 110 етажа, това ще отнеме приблизително 11 секунди и тъй като горните три блока на Южната кула се наклониха и бяха взривени като едно цяло, в този случай унищожението на тази кула отне само 9 секунди.

Друга версия издигна теорията, че нанотермит беше причината за унищожението на двете кули. Но нанотермитната хипотеза беше опровергана, тъй като е физически закон, че експлозив може да унищожи материал само ако има взривна скорост, равна или по-голяма от скоростта на звука в този материал, като скоростта на звука в бетона е 3200 м/сек., в стоманата – 6100 м/сек., докато най-високата взривна скорост на нанотермитите е 895 метра на секунда. Ясно е, че не може да става дума за нанотермити. Това не може да стане по този начин.

Как може да стане? Наистина ядреният компонент на унищожението на сградите 1, 2, 6 и 7 на Световния търговски център е най-тъмната и най-пазена тайна за 11 септември.

За щастие има научни доказателства за онова, което се случи на Ground Zero. Пробите от праха и водата разказват истинската история за 11 септември, тоест, че ставаше дума за ядрено събитие.

Експлозивите, които унищожиха двете кули, бяха толкова мощни, че отломките от Северната кула бяха изхвърлени по ъгъл 45 градуса нагоре до височина 200 метра и паднаха чак в Зимната градина. Само това слага край на мистификацията, че двете кули са били взривени с нанотермит или са паднали заради пожарите от горивото на самолетите.

Продължение в следващия брой


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 311, Sept. 2021
HAARP: адското лято на 2021
Адското лято е в разгара си.Всемирен потоп, страшни горещини, суша, земетресения, вулканични изригвания, урагани, тайфун...
    Бардакът на пет колела се търкаля
Скандалите около последната лятна олимпиада в Токио започнаха далеч преди нейното откриване.Първият въпрос беше дали игр...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com