Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Анализ - прогноза СТРОГО СЕКРЕТНО
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Отново за амебата и бомбата за маймуната
10.2021

Замислих се какво бих могъл да ви напиша в края на 2021 г. и се сетих, че "най-доброто ново е добре забравеното старо".

И така, в началото на 2022 г. бих искал да напиша все пак нещо оптимистично.

Започнах да се оглеждам за подходяща тема. Онези, които ме познават, знаят, че съм оптимист и мога да пиша на всяка тема по всякакъв начин. Поне това съм научил за 50-те години в занаята.

Продължих да се оглеждам. Примирих се даже с позицията на минималния моралист. Но и тя не ми помогна.

И не знам защо в такива моменти си спомням за някои неща, за които съм писал преди години.

***

Амеба! Това наоколо си е "амеба и половина".

…Болките са внезапни и страшни. Притъмнява в очите. Човек го залива студена пот. Повръща му се и има ужасно разстройство. Силите го напускат като от спукан балон. Мисли, че има рак на стомаха и че краят наближава.

Тези чувства ме споходиха за първи път през 1985 г. в Кабул, за който напоследък се сещам все по-често. Като журналист от тогавашния официоз гостувах на афганистанския официоз. Трябваше да направя няколко интервюта, между другото с Бабрак Кармал, да прочета няколко лекции, да се видя с някои стари колеги от бившия СССР и от други бивши соцстрани.

Домакините от Кабул ме изкарваха извън града по пътища, които не бяха минирани или обстрелвани, за да наблюдаваме онази война.

Една вечер ми дадоха "официална вечеря" в най-добрия им хотел. В местните условия това беше малка пържола със зелена салата.

През нощта светът се завъртя пред очите ми. Болките бяха внезапни и страшни. Започнаха спешно да търсят лекар. В съседната сграда беше отседнал гостуващият тогава танцов състав на Таджикистан, който обикаляше съветските поделения. С тях имаше и един лекар, когото почти не видях в трезво състояние.

Но въпросът му беше уместен: "Какво си ял на вечеря? Салата ли? Именно там е била."

"Какво е било там?" – запитах, с надежда, че все пак ще оцелея.

"Амебата, не се бой, ще те оправим".

Тогава бях типичен пример на наивник, въпреки че наближавах 40 години, който даже не беше чувал за този високотоксичен моноклетъчен микроорганизъм, който попада чрез разни недобре умити растения в стомаха и може да направи големи поразии.

След това вече знаех какво да правя, но въпреки това, амебата ме споходи още няколко пъти – в Африка и Азия. Но вече знаех как да я посрещам. Вече не бях наивник. Сам се справях с нея.

Тогава в Кабул лекарят ме изпрати в местната лаборатория за анализ. Тя потвърди – Entamoeba Histolytica. Дадоха ми лекарство. След два дни този убиец на вътрешните органи го нямаше. Край.

Но, не съвсем.

Остана страхът. От една страна нищо ми нямаше. От друга – нещо вътре се беше загнездило и всеки момент можеше да ме удари.

По-късно, в Адис Абеба, едва предпазихме сина ни, който, когато работех там, беше още малък, за да разбере какъв подлец е тази амеба.

Африканската амеба е по-различна, не винаги се усеща. Поради това сее смърт. Там няма лекарства или болните отиват твърде късно на лекар.

В Южен Йемен, където тогава ходих няколко пъти да отразявам поредното избиване между фракции в тамошната партия, обикновено нямаше вода за пиене. Амебата ме тресна отново. Диагнозата беше същата – Entamoeba Histolytica. Мой стар приятел, ме закара на местния лекар, който се усмихна. "Не се бой. Ще ти дам по-силно лекарство."

След това при пътуванията в Африка – Ангола, Намибия, ЮАР, Замбия, Заир, Судан, Джибути, Сомалия, Мозамбик, Лесото, и т.н., където пътувах, за да отразявам помощта ни за местните партии или помощта на американците за други партии, които в крайна сметка стигаха до войни помежду си, винаги носех в чантата си лекарство.

Вече бях свикнал с амебата. Не можеше да ме изненада. Поне така си мислех.

Лекарите ме успокояваха: "Имаш късмет. При теб болестта винаги е в остра клинична форма. Усещаш я на първата секунда. Това е добрият вариант. По-опасно е когато не я усетиш въобще тази гадина."

Неслучайно преди 10 ноември 1988 г. амебата се признаваше за професионална болест, тъй като хората се връщаха от изпълнение на служебни задължения в чужбина и я хващаха някъде по пътя. В онази България поне амеби нямаше.

От 30 години обаче все си мисля, че отново ни е навестила моята отдавнашна позната – амебата.

Този път не само мен, а цяла България, и не в клинична, а в много по-опасна форма, която трудно може да бъде открита, а когато бъде открита вече е късно.

Амебно болни политици, амебно болно общество, болна държава, болна власт.

Но не вие сте виновни, а онези, които ви деградираха до това амебно молекулно ниво на чехълчетата. И които продължават да ви плещят глупости и да ви обещават, че ще открием газ и нефт, че ще продаваме леки коли на Япония, че ще пробутваме на китайците компютри, а на руснаците – черен хайвер. А реално в момента изнасяме само курви, които работят на Запад и произвеждаме кретени, които ви управляват.

Амебата продължава да атакува.

Какво наистина става? Дали вече всички сме болни?

Ако написаните от мен статии можеха да са съдебни доказателства, всички правителства след 1989 г. би трябвало in corpore да бъдат изправени пред военен съд за национално предателство и разстреляни преди прочитането на обвинителния акт. Но всичко е все още пред тях. Горе главите.

Въобще стигнах до извода, че напоследък България не само е амебно болна, но се управлява от вампири, които трябва да смучат чужда кръв. По този начин "пролятата за България кръв" вече не е метафора и може да се измерва с литри. И, ако искате да намерите добри вести, трябва да четете некролозите на политиците.

Неслучайно повечето от тях се правят, че не четат "Строго секретно". Не им вярвайте. По-скоро трябва да са ми пожизнено благодарни, че им наливам нещо в празните кратуни. Всички те черпят знания от "Строго секретно".

Всъщност би трябвало да се радвам, че храня с драматични примери идеите-фикс на появилите се преди 30 години политмаргинали.

Пишех за бандитския преход, още повече, че познавам всички негови участници.

Доказахме, че приватизацията може да се обясни само със супер корупцията.

Предупреждавахме, че по-нататъшното разгръщане на връзките между парите и властта ще доведе до олигархични правителства, т.е. до такава държава, в която богатите решават кой ще спечели изборите, а политиците пък избират бизнесмените, които трябва да забогатеят и че от тази схема може да се пръкне само още по-силна бандитска олигархия.

Произвеждахме сигнали и предупреждения.

В един момент се чувствах като човек, който е дал на маймуната бръснач да си поиграе. (Онова, което постигнахме в областта на голямата политика и геополитиката, не соча, тъй като в този контекст наистина няма смисъл. Добре все пак, че има хора по света, които разбират за какво става дума и какво съм допринесъл.)

Истина е обаче, че напоследък има обнадеждаващи признаци, че започваме да се отърсваме от кошмарните години.

Започва поредна игра, която все е последна и все се оказва предпоследна. Преди това също трябваше завинаги да победим. Сега пък поставят "край на историята", което също е глупост. Защото нито една битка не е последна и нито един край не е на историята.

Но във всичко това има и положителни моменти. Докарах я дотам, че вече никой не иска даже да плюе върху нас, камо ли да ни атакува, разграбва или поробва. Което означава, че въпреки всичко, укрепваме нашия национален суверенитет. Както виждате, всичко е въпрос на гледна точка.

Хемингуей неслучайно беше казал: "Всичко ще бъде така, както трябва да бъде, даже когато е наопаки".

Сега всичко е наопаки. И това е оптимистичният финал. Вече трябва да тръгнем да се оправяме.

Оздравявайте!


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 312, Oct-Nov 2021
До читателите и абонатите на "Строго секретно" в 194 държави
Скъпи приятели, през последните месеци няколко пъти ви обърнахме внимание, че, въпреки непредвидените обстоятелства, ще ...
    Борисов и Кобургготски - при талибаните
Единственият въпрос за тези два експоната на корупцията е защо не са в затвора заради кражбите, унищожили България и хвъ...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com