Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'22'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11
'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
75 години контрареволюции: 75 години "Гладио" - Gladio /24/
Продължение от предишния брой
12.2021

След 1990 г. нашата основна хипотеза, а след това и доказана теза, за атентата срещу Йоан Павел II беше, че атака с такава сложност би могла да бъде замислена и организирана само от тайни структури с богат опит в подобни операции и че единствената подобна структура е супер тайната мрежа на НАТО, с кодовото име Gladio /"Гладио"/. Така се нарича мрежата в Италия, която анализираме над 30 години.

Днес това име е общоприето по отношение на мрежата на НАТО като цяло, със седалище в Брюксел.

Всъщност дейността на Gladio може да се разглежда в два етапа:

  • от 1945 г. до 2001 г., т.е. до тероризма в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. – години, в които Gladio беше основно оръжие срещу СССР и социализма под контрола на ЦРУ и НАТО;
  • и след 2001 г., когато "войната срещу комунизма" на Gladio морфира в Глобалната война срещу тероризма, т.е. срещу исляма, Русия и Китай, отново под контрола на ЦРУ, НАТО, Моссад, Mi6, дълбоката държава и банкерите.

От няколко броя се концентрираме върху дейността на Gladio в Турция, Сивите вълци, Али Агджа, стрелбата по Йоан Павел II и др.

Ще останем при тази тема още, защото тя е важна в контекста кой и защо организира атентата срещу Йоан Павел II.

Турският "Гладио" беше известен като Counter-Guerilla, създадена и финансирана от ЦРУ и техните сътрудници в турската мафия, висшето командване на армията, турската държавна тайна служба – MIT и криминалните крайно десни наемници от Сивите вълци.

Алпарсалан Тюркеш създаде политическа партия с името Национална партия за действие. Тя имаше военизирано младежко крило – Сивите вълци.

Националната партия за действие и Сивите вълци бяха финансирани от ЦРУ и подкрепяха пантюркска идеология, претендиращи за части от СССР, Китай, България, Югославия, Гърция и т.н.

Тази еволюция продължи до 80-те години, в чието начало – на 13 май 1981 г., "сивият вълк" Мехмет Али Агджа, идващ от затънтената Малатия, полуграмотен, полуциганин, след като беше избягал от затвора осъден за убийство и след като беше скитал свободно няколко години през цяла Европа, стреля с автоматичен 9-милиметров "Браунинг" по Йоан Павел II насред Рим.

Целта беше да го убие, а не да го сплаши. За сплашване не се стреля с автоматичен 9-милиметров "Браунинг".

Разбира се, всичко това бандитът Агджа не можеше да съчини сам. Помагаха му много други хора и на самия 13 май 1981 г. на пл. "Свети Петър". със сигурност това не бяха българските специални служби.

Мехмет Али Агджа и неговите съучастници на "Свети Петър" от началото бяха организирани и ръководени от турския "Гладио", т.е. сивите вълци от националистическите превратаджии от Алпарсалан Тюркеш и неговата крайно националистическа партия – Национална партия за действие, от MIT – турската военна секретна служба, и преди всичко от ЦРУ – Пол Хенци и майсторите на мокрите поръчки Там Клайнс и Тед Шакли, Майкъл Ледиин, от ватиканските кардинали, от банкерите на ватиканските банки Ambrosiano и IOR, от Буш – старши и Роналд Рейгън, в започналата от тях атака срещу "империята на злото", т.е. СССР, от Safari-клуб на Кисинджър, от италианското военно разузнаване SISMI и от банката на наркотрафика BCCI.

Това беше октоподът на САЩ в Студената война. Сивият вълк Агджа беше най-малката и най-глупава пионка и изпълнител.

Има едно много важно доказателство за това, на което не се обръща внимание, а именно таймингът на голямата картина и на цялата операция "да се убие Йоан Павел II" на 13 май 1981 г. на площад "Свети Петър" в Рим.

Именно убийство, а не опит за убийство на Йоан Павел II. Защо?

Али Агджа заедно с други сиви вълци, сред които Орал Челик, който се появи и на 13 май 1981 г. на "Свети Петър", или Абдула Чатлъ, бяха използвани от ЦРУ и "Гладио" в Турция за убийството на леви политици и журналисти, в това число на главния редактор на левия вестник "Миллиет" Абди Ипекчи на 1 февруари 1979 г. /нарочно подчертавам някои дати/.

Турция в онези години и нейната армия и специални структури беше най-важното звено на НАТО в Европа с най-важни геополитически позиции срещу СССР, България и Балканите.

И обратното – Турция, наред с Гърция и Шести американски флот в Средиземно море, стациониращ в Италия, бяха основните противници на Варшавския договор, в това число и България в случай на война.

През 1974 г. например в България беше разкрита италианската резидентура. И обратното – България беше в обсега на действие на всички италиански тайни служби, както на Турция и Гърция.

САЩ, НАТО, ЦРУ и "Гладио" не можеха да допуснат евентуално излизане на Турция от този антисъветски блок за което пледираха турската левица, турската компартия и левите медии.

Така дойде и поръчката на убийството на Абди Ипекчи на 1 февруари 1979 г.

Поръчката дойде от ЦРУ, "Гладио" и Сивите вълци. Изпълнители бяха Агджа, Абдула Чатлъ и Орал Челик. Заловиха 23-годишния Агджа и го пратиха в затвора до живот, но остана там само няколко месеца – до 26 ноември 1979 г. Бягството му /всъщност беше изведен от главния вход на затвора/ стана с помощта на Сивите вълци, "Гладио" и ЦРУ, които вече подготвяха основата за нова провокация срещу СССР и социализма чрез евентуалното убийство на Карол Войтила – Йоан Павел II, който беше избран за папа само няколко месеца по-рано – на 16 октомври 1978 г., което предизвика "дълбока тревога" и даже паника в ЦРУ, "Гладио", P2, кардиналите и т.н.

Какъв КГБ, каква българска ДС, какво Щази на ГДР или SB на Чехословакия? Пълни глупости.

Войтила беше избран за папа на 16 октомври 1978 г., Агджа беше вкаран в затвора в Турция на 1 февруари 1979 г., избяга от затвора на 26 ноември 1979 г. и първите му заплахи в писмото в навечерието на визитата на Йоан Павел II в Турция бяха, че ще го убие. Самото писмо явно не беше писано от полуграмотния Агджа.

Но по време на визитата на папата в Турция нямаше стрелба. Беше преценено, че тя трябва да се състои не в Турция, а в Рим. И пуснаха Агджа да пътува по Европа, за да стигне на 13 май 1981 г. до площада "Свети Петър" и да стреля с автоматичен "Браунинг" по Йоан Павел II, подсигуряван на площада от Орал Челик и килърите от ЦРУ Том Клайнс и Тед Шакли.

Какъв КГБ, каква ДС? И всичките ли горни герои работеха за тях? Хайде бе!

Така стигаме до основния въпрос. Защо Йоан Павел II и защо този октопод от интереси и цели беше обединен именно за елиминирането на Йоан Павел II.

Нещата не бяха прости и се разбираха от малко хора. Така е и до днес.

Карол Войтила стана на сравнително ранна възраст – през юни 1967 г., кардинал на Краков и се възприемаше като реформатор или модернист не само на полската католическа църква, но и въобще на римокатолическата и на Ватикана, затънал в интриги, педофилия, мафиотщина, финансови афери и т.н.

Предшественикът на Йоан Павел II – "усмихнатия папа" Албино Лучани – Йоан Павел I, се зае с чистката на тези "обори", преди всичко на престъпленията във ватиканските банки – IOR и Banco Ambrosiano, използвани от ЦРУ, но не успя да направи нищо. Спряха го и беше убит /отровен/ само след 33 дни постъпване на трона.

Започна свирепа битка за неговия наследник. Войтила въобще не беше в списъка на кандидатите в началото на "дългия конклав". Избирането му беше огромна изненада за всички, в това число и за властите във Варшава. Но не и за онези, които знаеха за дълбоката криза във Ватикана и църквата, която се беше превърнала в регионална религия с губещи позиции по света заради финансовите афери и вътрешни престъпления, предимно на италианските папи и кардинали.

На конклава надделя групата на неиталианските кардинали, които знаеха какво става във Ватикана и искаха да вдъхнат нов живот на католицизма. Те изтласкаха постепенно Войтила към престола като основните му поддръжници бяха австрийският кардинал Кьониг, чешкият кардинал Франтишек и неиталианските кардинали.

Веднага след избора на Йоан Павел II се впусна в активна дейност и пътувания за възстановяване на позициите на католицизма по света.

Понтификатът на Йоан Павел II, първият римокатолически папа от славянски произход, продължи от 16 октомври 1978 г. до 2 април 2005 г. За този период той направи 102 папски посещения извън Италия и над 140 в Италия. Имаше 38 официални визити, 650 аудиенции и срещи с държавни глави и 212 аудиенции с министър-председатели. През 2002 г. посети и България. Като епископ на Рим той посети 301 от всичките 334 епархии. Издаде 14 енциклики, написа 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма.

Никой друг папа не е събирал толкова много хора. На генералните му меси в сряда минаха около 16 милиона богомолци, без да се броят извънредните и специални церемонии. За церемонията по посрещането на новото хилядолетие през 2000 г. се събраха около 8 милиона богомолци.

Това можеше да не се хареса там където бяха свикнали да използват Ватикана като пералня и център за интриги и шпионаж.

Вътрешният преврат, с избора на Войтила запали "червена лампичка" в ЦРУ, "Гладио" и Ватикана, италианските кардинали, масоните от P2, Opus Dei и йезуитите, които бяха превзели Ватикана отвътре. А тук идва папа поляк, който иска да наследи предшественика си – Йоан Павел I, в чистенето на тази кочина.

Ще припомним, че Войтила преди това беше взел участие във Втория ватикански събор, който призова към реанимиране на църквата и нейното модернизиране.

В самата Полша Карол Войтила водеше диалогична политика с властите във Варшава и даже се спекулираше за "връзки с някои от тях".

Това бяха важни години не само за Полша. Току-що бяха отминали събитията от пролетта на 1968 г. /те бяха по-рано от събитията в ЧССР/, които получиха такава насоченост, че ролята на полската католическа църква и на нейния глава – кардинал Стефан Вишински, беше съществена. Това беше началото на важни промени на висше равнище като малко след това на мястото на Владислав Гомулка дойде първият секретар на Катовишкото воеводство Едуард Гиерек, който започна курса на отваряне към Запада, преди всичко към Франция.

Отношенията между Варшава и Москва започнаха да поскърцват, въпреки че това се укриваше старателно, а между властта на Полша и църквата продължаваха традиционно да са сложни, което не можеше да се укрие. Реално кардинал Вишински беше под домашен арест. На политическата сцена бяха и така наречените светски католици от PAX на Пясецки, толерирани от властта.

На този фон все по-често се говореше за младия краковски кардинал Карол Войтила, който, за разлика от Вишински, беше изключително активен, вътре и извън Полша. Всъщност такъв беше и девизът му до края на живота – Totus tuut /"Целият съм твой"/. Съперничеството му с Вишински, под знаменателя на нуждата от реформи в църквата, ставаше все по-очевидно, като това беше удобно за официална Варшава.

Още тогава Карол Войтила издигна основната си мисионерска идея "не се страхувайте" и "следвайте ме". С тези думи той се обърна към народа на Рим през 1978 г., когато вече беше избран за папа. "Не се страхувайте" казваше в онези сложни години и на поляците, "Изправете се, върнете своето човешко достойнство, човек е създаден от бога по негово подобие, заради което е висша ценност". Всичко това имаше силно влияние в Полша.

В началото идеята на Гиерек беше да използва папата за издигане авторитета на страната и на своя собствен. След това нещата станаха по-сериозни за властта, докато не се стигна до "Солидарност".

Неслучайно веднага след избора на Войтила за папа през 1978 г. се задаваше въпросът защо той, а не Вишински, който имаше много по-големи заслуги за оцеляването на полския католицизъм и църква.

В този смисъл Йоан Павел II стана един от най-ярките папи на последните столетия. Именно той извади католицизма от огромната му криза от началото и средата на ХХ век. На фона на неговите политически върхове – Ленин, Сталин, Хитлер, Мусолини, Франко, Мао, фигурките на папите обаче почти не се забелязваха. А след хекатомбата на Втората световна война Ватикана стана микроскопично петно на картата на Европа като много хора очакваха католицизмът да се превърне в хуманитарна мисия като Червения кръст.

Но полският папа нахлу в мухлясалия Ватикан като термоядрена ракета и го взриви. Неслучайно една от първите му работи беше трактатът Schema ХIII, Gaudium et Spes /за църквата в съвременния свят/. Започна да реформира онова, което беше закостеняло, тичаше по планините, плуваше в басейните, посети над 100 държави.

Но реформизмът на Войтила беше показен. Реално той остана един от най-консервативните папи, без какъвто и да било социален ред. Не посегна и на основните догми на католицизма – абортите, изкуственото оплождане, разводите, противозачатъчните средства, ръкополагането на жените в свещенически санове. Именно при него най-консервативната вътрешна секта Opus Dei постигна доминиращи позиции.

Но така или иначе полският папа адаптира църквата към съвременния свят, като католицизмът се превърна в наистина вселенска организация с над 1 милиард члена.

Войтила разполагаше с време и имаше повече късмет от неговия предшественик Йоан Павел I, който царуваше само 31 дни през 1978 г. преди да стане жертва на заговора на масонската ложа Propaganda Due, която набързо го отрови, защото той посегна на тайните на Ватиканската банка и на Banco Ambrosiano. И още по-голям късмет, в сравнение например с някогашния Целестин V, който беше умрял от ръката на неговия наследник Бонифаций VIII, забил в главата му 20-сантиметров пирон. Така се решаваха някога нещата във Ватикана.

Така се решаваха и при Йоан Павел II, но не с пирони, а с патрони, които за всеки случай приписаха на България.

Всъщност Изтокът нямаше никакъв интерес да ликвидира папата, тъй като по онова време Йоан Павел II водеше оживен диалог и с Москва, опитвайки се да постигне компромис, за да успокои вълненията в Полша, и да предотврати въвеждането на военно положение там. Мотивът за папата беше да се избегне насилието. Йоан Павел не искаше военно положение и кървава баня в родината си. Чрез свои представители папата се опитваше да успокои събитията в Полша, а от друга страна водеше преговори с Москва. Това се знаеше от американците и не им се нравеше. САЩ подкрепяха "Солидарност" и гледаха на папата – поляк като на свой съюзник.

Но идеята на Запада беше Полша да се дестабилизира, да се обяви военно положени и да се накара СССР да се ангажира военно в страната. Така дестабилизацията на Полша би означавала втори фронт за Москва, която вече беше силно ангажирана с Афганистан.

Американците очакваха от папата да застане твърдо против Съветския съюз, когато започна дестабилизацията в Полша. Вместо това, той започна да преговаря с руснаците.

Това също не се нравеше на ЦРУ, "Гладио", P2 и Буш-старши, които бързаха с атаката срещу СССР и социализма въобще.

"Червената лампичка" светна още в момента, в който Карол Войтила избра името Йоан Павел II, т.е. наследник на Албино Лучани – Йоан Павел I, който започна чистката във Ватикана и особено в нейните банки, използвани от ЦРУ, мафията и масоните като най-големите перални по онова време.

Ватиканската пералня работеше на пълни обороти, а тук, изведнъж след Йоан Павел I идва втори папа, който декларира, че ще чисти оборите и банките.

Присъдата беше издадена. Надделяха парите над политиката.

Йоан Павел II трябваше да бъде убит. Нямаше време за сплашване и предупреждения. Тези варианти се появиха по-късно.

Започнаха да търсят човека сред най-сериозния съюзник по онова време – турските сиви вълци, изцяло под контрола на ЦРУ.

Изборът падна на примитива Мехмет Али Агджа, който за всеки случай преди това извърши няколко убийства. Да не мърда много.

Агджа оправда напълно техните предвиждания – до края остана примитивен и глупав убиец, който успя да стигне само до заключението, че е Христос.

Започнаха да му изграждат канала и да прокарват пътя към Рим с помощта на турската мафия. Подлагаха го навсякъде – дано някой го вербува, за да стоварят върху него вината за евентуалното убийство на Йоан Павел II. Най-добре би било това да са руснаците или българите, тъй като Агджа по пътя към Европа минаваше и през България. И българското контраразузнаване би трябвало да го "опипа". Вероятно това по-късно беше използвано срещу България.

Преди атентата Агджа и хората му дълго време пребиваваха в Западна Европа. 510 дни Агджа живееше в 10 държави. От тези 510 дни Агджа е бил в България само 33 дни – от 30 юли до 31 август 1980 г. През останалите 480 дни сновеше между три континента, премина 9 държавни граници.

Агджа живееше в Турция /пътьом извърши още две убийства/. Живееше още в Иран, Париж, Мюнхен, Швейцария, Виена, Испания, почиваше на Палма де Майорка, после живее и в Тунис и накрая стигна до Италия.

Пита се как Агджа е пътувал 18 месеца в западноевропейски държави – членки на Интерпол, при положение, че беше издирван от Интерпол и как това беше възможно, и как след като няколко пъти беше засичан, не беше арестуван.

Отговорът беше ясен. Това можеше да стане само с помощта и контрола на ЦРУ.

Какъв КГБ, каква българска ДС? Свободни съчинения за глупаци.

Атентатът позволи на Рейгън да построи своята доктрина за "Империята на злото", а след това да наблегне на въоръжението и на ракетите Pershing в Европа срещу СССР.

Атентатът позволи на Рейгън и Буш-старши да създадат доктрината за "Империя на злото" и "Оста на злото". Може би им липсваше фантазия или лингвистична умелост, затова промениха само една дума.

Нещата в живота никога не стават случайно. През 1980 г. Рейгън обяви "икономическа и търговска война на империята на злото СССР и сателитите му", в т.ч. и България. Трябваше им събитие, което да засили войната. Това беше стрелбата на "Свети Петър". "Българската следа" беше манипулация, организирана и измислена от ЦРУ, много преди атентата. Атентатът беше само катализатор, с една единствена цел – дестабилизация на СССР и социализма още през 1978-1979 г. ЦРУ и различни хора от западните служби започнаха да обясняват, че светът е застрашен от тероризъм.

По онова време, когато се кажеше България, това беше равно на "хора на КГБ и СССР". За САЩ беше много удобно да бъде доказано, че СССР и неговите съюзници стояха зад "международния тероризъм".

Това е истината. Битката беше огромна. Всъщност това беше най-големият политически, икономически и пропаганден сблъсък през втората половина на ХХ век, в който Йоан Павел II беше само малка фигура, с определена другаде роля, която той до края вероятно не можа да разгадае.

Социалистическа България беше избрана неслучайно. Защо не избраха Турция, италианската мафия, масоните от Propaganda Due или самите кардинали? Защото по онова време България беше важна като най-близък политически, идеологически, икономически и какъвто и да било друг съюзник на СССР. Идеална цел за дългосрочната операция, която още не е завършила. Може би надделя обстоятелството, че Агджа е отсядал в България, че през България минаваха канали за трафик и че ЦРУ, "Гладио" и турската мафия имаха някои възможности за манипулиране на ситуацията с България, както години по-късно заяви лидерът на кюрдите Йоджалан.

Така отново стигаме до "българската следа".

След неуспешния опит за убийство на папа Йоан Павел II, ЦРУ, "Гладио" и P2 трябваше да променят сценария и пуснаха проверка по целия канал за движението на Агджа и за неговото алибиране.

"Българската следа" изникна официално през септември 1982 г., 6 месеца след стрелбата, когато излезе първата статия на Клеър Стърлинг в "Рийдърс дайджест" със заместник-главен редактор българина Джон (Дими) Паница.

Но истината е, че набелязването на България и конструирането на "следата" започна много по-рано. През юли 1979 г., 1 година и 10 месеца преди атентата, в Ерусалим, Институтът "Джонатан" проведе конференция, посветена на международния тероризъм. Участваха: Хенри Кисинджър, Джордж Буш-старши, Хенри Джексън, Брайън Крозиър, Клеър Стърлинг, Робърт Мос (главен редактор на "Икономист"), Арно де Борчгрейв (американски журналист). Последните двама бяха автори на "документалния" роман "Айсберг". Основната цел на групата беше да докаже, че държавите, които поддържат, финансират, обучават и направляват всички възможни терористични групи в света, са СССР, ГДР, Куба, Чехословакия и България. Такова беше заключението на "консилиума".

Основното негово занимание през 1982-1985 г. беше да доказва "българската следа". В специалното заседание през 1985 г. участваха Збигнев Бжежински, Ричард Хелмс (бивш шеф на ЦРУ), Рей Клайн (бивш зам.-шеф на ЦРУ), Майкъл Ледиин, Марвин Калб и Алекс Алексиев. Приет беше документ, според който "всеки терористичен акт в света, при всички случаи трябва да бъде приписан на страните от източния блок. Симпозиумът реши, че, ако България бъде осъдена за участие в атентата, тя трябва да бъде обявена за "терористична държава" с всички последици.

Истината беше друга. България пречеше на световния тероризъм и на трафика на оръжие и наркотици през страната, като го контролираше даже и с турската мафия. Това бяха годините на Студената война и се воюваше по всевъзможни начини.

Това пречеше на плановете на ЦРУ и банката BCCI, които от началото на 80-те години изграждаха колосален наркотрафик от Афганистан към Европа и САЩ, минаващ през Иран, Турция и България, която ставаше "тясно гърло", защото можеше да го контролира.

България се оказа в центъра на вниманието на октопода и заради много други споменати по-горе причини. И съчиниха "българската следа" с ареста на Сергей Антонов, най-незабележимия служител на "Балкан" в Рим. Разбира се, както всички служители на всички авиолинии вероятно и той изпълняваше "някои задачи", още повече че сътрудничеството тогава на "Балкан" с AlItalia беше доста активно.

Но не Антонов, Василев и Айвазов тичаха по "Свети Петър" и стреляха по папата, а Агджа, Челик и килърите на ЦРУ Шакли и Клайнс.

Обърнете внимание – Антонов беше задържан година и половина след стрелбата. Толкова трябваше на ЦРУ да съчинят "българската следа".

Тук се появява въпросът защо Антонов не беше върнат от Рим.

Причината беше ясна. Съпругата на Антонов се беше върнала вече в София и искаше развод, а той не искаше и правеше всичко възможно да остане в Рим и да не се развежда. Но важното беше, че от стрелбата по папата на 13 май 1981 г. до датата на задържането на Сергей Антонов на 25.11.1982 г. стената на мълчанието около опита за убийство на папата започна да се пропуква с въпросите кой наистина искаше да елиминира Войтила, защо и по какъв начин. Появиха се много публикации за ЦРУ, мафията, масоните от P2.

През този период – от началото на 1981 г. до края на 1982 г. започнаха да гърмят и скандалите с банките на Ватикана – IOR и Banco Ambrosiano, с човека на ЦРУ във Ватикана – Пол Марчинкус, Safari-клуб и т.н.

Те бяха пред колосален провал. И измислиха "българската следа", за да се спасят и за да прикрият собствените си престъпления.

Що се отнася до Антонов, ще припомним, че следствието срещу Агджа продължи само 72 дни – през юли 1981 г. Агджа беше осъден на доживотен затвор.

Антонов беше задържан на 25.11.1982 г. Следствието срещу Антонов продължи 4 години. Делото започна на 27 май 1985 г. Антонов се върна в България на 1 април 1986 г.

Сергей Антонов почина на 1 август 2007 г.

Агджа беше върнат в Турция и след ново пребиваване в затвора беше освободен. В момента се грижи за уличните котки.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 313, Dec. 2021
Голямата картина на грабежа
1,1% от населението на Земята притежават 46% от световното богатство.55% от населението притежават 1%.Тази проста диагра...
    В Германия – dark eagle, в Беларус – "Искандер"
Още преди няколко месеца писахме, че разполагането на САЩ на ядрени ударни самолети във Великобритания сигнализира на Ев...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2022, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com