Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'22'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11
'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

На прага на III световна война
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Русия каза на САЩ и НАТО: "Стоп, хайде обратно"
Започва тотално преустройство на света
02.2022

Анализите ни преди един месец бяха озаглавени "Русия каза на САЩ: стоп, хайде обратно", "Русия, САЩ, НАТО и ултиматумът" и "Най-важният документ на века".

Всички бяха и са верни, и обозначават началото на процеса, който започна на 17 декември 2021 г. и ще продължава през целия ХХI век.

Русия, с най-важния документ на века, съдържащ се в представените на 17 декември от руското външно министерство два проектодоговора – "За гаранциите за сигурността между Русия и САЩ" и "За мерките за сигурността между Русия и НАТО", очерта какво ще стане в трансформирането на глобалната геополитическа, политическа, икономическа и военна инфраструктура.

Това наистина не е ултиматум, а представяне на онова, което ще се случи и как ще се случи.

Светът никога досега не е бил пред такива предизвикателства и пред такова тотално преустройство на всичко. Навсякъде.

Това е цивилизационна революция на глобално равнище и на преразпределение на местата на държавите на световната арена и преди всичко на стратегическо равнище между Русия и САЩ. И, разбира се, Китай.

Както писахме, очаквахме, че САЩ ще действат по традиционен начин, заявявайки, че руските предложения са неприемливи, че ще ги изучат и че ще предложат своите, ще искат нови срещи, ще протакат, за да печелят колкото се може повече време.

Москва беше разчела това и на срещите в Женева и Брюксел на 10-14 януари поискаха писмен отговор на своите предложения.

Обърнете внимание – това не бяха преговори или договаряне. Това бяха срещи за доизясняване на позициите на Русия преди всичко на САЩ, и в по-малка степен – на НАТО.

Заради това Москва заяви, че това не е ултиматум. Мога да заменя тази дума с "императивен документ", което не променя същността, че на САЩ беше представен материал, който те могат само да приемат или да не го приемат, т.е. да отговорят само с "да" или "не".

Така или иначе, откакто се помня в световната политика, т.е. от 60-те години, по линията Изток – Запад не е имало такъв "императивен документ".

Москва даде на Вашингтон време да отговори в писмена форма, като каза, че исканията не са "меню по избор", т.е. САЩ и НАТО или ще се съгласят с документа, или ще го отхвърлят.

Отхвърлянето беше предвидено от Москва, както и опитите на САЩ за протакане и печелене на време.

Сега въпросът е какво ще последва. Но преди това е другият въпрос – защо и как се стигна до сегашния момент, който ще определя международния живот в обозримо бъдеще и несъмнено ще влезе някога в световните учебници.

И така, Русия никога не е разговаряла със Запада по този начин. Но дойде и този момент.

Моментът е без прецедент. САЩ трябва да бъдат върнати в рамките на международното право и договореност. Но със САЩ вече не може да се водят преговори и да се подписват договори, от които те излизат когато си искат. САЩ доказаха, че са недоговороспособни. Русия не може да разчита на никакви празни обещания от САЩ.

Още през април 2014 г. Путин се обърна към Федералното събрание и заяви, че Западът е "лъгал много пъти, вземал е решения зад гърба ни, поставял ни е пред свършен факт".

В основата на това двуличие беше разширяването на НАТО на Изток, "както и разполагането на военната инфраструктура по нашите граници", противно на обещанията му, още от 1990 г.

Това е истина.

Датата 9 февруари 1990 г. ще бъде запомнена завинаги като "ден на позора", що се отнася до отношенията САЩ – НАТО – Русия. Това беше датата, на която държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър увери Михаил Горбачов по време на преговорите за обединението на Германия "2 + 4", че НАТО няма да напредне "един инч на Изток" към границите на Русия.

Нивото на измама, съдържащо се в това празно обещание е лесно различимо и днес, тъй като НАТО се разшири от времето на Студената война до 30 държави – членки и стигна до границите на Русия.

Ще припомним, че по време на Втората световна война 27 милиона съветски граждани (16% от населението) загинаха, в сравнение с 418 000 американци (0,32% от населението).

След войната през 1947 г. САЩ сформираха военен съюз в Западна Европа – НАТО, на което СССР отговори по-късно със създаването на Варшавския договор. Но скоро НАТО започна да нарушава принципа на държавен суверенитет, заложен в член 2 от Хартата на ООН.

Когато Берлинската стена и Желязната завеса паднаха през 1989 г., започна разширяване на НАТО на територията на Германската демократична република, въпреки че се предвиждаше обединение с неутрализиране на ФРГ и ГДР. В крайна сметка Горбачов се съгласи с обединението на двете Германии при условие, че НАТО няма да се разширява на Изток.

Канцлерът на Западна Германия Хелмут Кол, неговият външен министър Ханс-Дитрих Геншер и френският президент Франсоа Митеран съвместно подкрепиха руската позиция – НАТО трябваше да се ангажира да няма по-нататъшна експанзия на Изток.

Президентът на САЩ Джордж Буш – старши и неговият държавен секретар Джеймс Бейкър направиха множество публични изявления и ангажименти в този смисъл пред всички свои събеседници по онова време.

Но веднага след разпадането на СССР три неутрални държави се присъединиха към Европейския съюз – Австрия, Финландия и Швеция. ЕС и НАТО обаче са едно и също образувание. Съгласно Договора за Европейския съюз, изменен в Договора от Лисабон, НАТО е този, който осигурява отбраната на Европейския съюз, независимо дали неговите членове също са членове на НАТО. Де факто тези държави вече не са неутрални след присъединяването им към Европейския съюз.

През 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген обяви, че страните от Централна и Източна Европа могат да се присъединят към Европейския съюз.

През 1997 г. срещата на върха на НАТО в Мадрид призова страните от бившия съветски блок да се присъединят към НАТО. След ГДР (1990 г.) в нарушение на обещанията, това бяха Чехия, Унгария и Полша – през 1999 г.; след това през 2004 г. – България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения; през 2009 г. – Албания и Хърватия; през 2017 г. - Черна гора, и отново през 2020 г. Северна Македония.

НАТО започна и преговори с Украйна и Грузия за присъединяване. Швеция и Финландия може да се откажат от теоретичния си неутралитет и да се присъединят към НАТО.

Но това, което беше неприемливо през 1990 г., е още по-неприемливо и днес. Не е възможно ракетите на НАТО да са на няколко минути полет от Москва. Което е и грубо нарушение на устава на ООН.

Хартата на ООН беше договорена от 50 държави през 1945 г. на конференцията в Сан Франциско, дори преди съветските войски да превземат Берлин и да принудят нацисткия Райх да се капитулира. Хартата беше приета единодушно. Оттогава други 147 държави го подписаха, с което общият брой е 197.

Руското предложение от 17 декември 2021 г. за договаряне между САЩ и Русия за опазване на мира гласи в член 2, че: "Страните гарантират, че всички международни организации, военни съюзи и коалиции, в които участва поне една от страните, се придържат към принципите, съдържащи се в Устава на Организацията на обединените нации".

Поради причините, обяснени по-горе, това предполага трансформация на НАТО или неговото разпускане.

Същото предложение гласи в член 4, че бившите държави-членки на СССР не могат да се присъединят към НАТО. Това означава, че Естония, Латвия и Литва трябва да го напуснат и че нито Украйна, нито Грузия ще могат да се присъединят.

Член 7 от предложението на Русия предвижда забрана за разполагане на ядрени оръжия извън нейните граници. Това предполага незабавно изтегляне на атомните бомби, незаконно съхранявани, например, в Италия и Германия в нарушение на Договора за неразпространение на ядрени оръжия от 1968 г.

Освен това зачитането на Устава на ООН изисква и връщане към първоначалното функциониране на ООН и изоставяне на незаконните практики, в които тази организация беше ангажирана след разпадането на СССР, без да се отчитат интересите на националната сигурност на Русия и не само на нея.

Що се отнася до договора за обединяването на ФРГ и ГДР се оказа, че той е невалиден, защото ФРГ, както през 1990 г., така и днес, е несуверенна окупирана държава, т.е. без национален суверенитет и международна юридическа субективност. Което означава всякакви договори, подписвани от ФРГ – преди и след 1990 г. са... нищожни. И че със сегашните предложения на Москва може да се стигне до изтеглянето на ФРГ... от ГДР.

Това засега не беше забелязано, но ще се появи в близко време.

Кратко обяснение…

не съществува никаква "Единна Европа". Тя е само средство за САЩ да съберат всички европейски страни в едно стадо и да ги подгонят накъдето си искат.

Окупацията на Европа започна веднага след откриването на втория фронт през 1944 г. Периодически се появяваше и информация за секретните договори, регламентиращи тази окупация.

През 2007 г. се появи книгата "Немската карта" на ексшефа на военното контраразузнаване на ФРГ Хелмут Комос. Той твърдеше, че съществува таен държавен договор от 21 май 1949 г., в който с графа "Строго секретно" са изложени основните ограничения, въведени от трите западни страни-победителки – САЩ, Англия и Франция, за суверенитета на ФРГ. С него всеки нов канцлер преди да положи клетва е длъжен да подпише в САЩ документ, получил названието "канцлер акт". Според Комос договорът ще действа чак до 2099 г., което означава, че ФРГ продължава да е окупирана държава, без национален суверенитет и международна юридическа субективност.

Тази информация беше потвърдена и от Егон Бар, в миналото съветник на Вили Брандт, канцлер на ФРГ от 1969 – 1974 г. През 2009 г. Бар сподели, че Брандт е трябвало да подпише унизителни документи, ограничаващи суверенитета на ФРГ. Брандт е направил това след като е разбрал, че подобни документи преди него са подписвали трима предишни канцлери на ФРГ.

Това означава, че ФРГ е полупроекторат на САЩ, които могат да извършват от територията на ФРГ всякакви действия, които счетат за "необходими”.

Когато Барак Обама като президент на САЩ направи първото си пътуване в чужбина до базата Рамщейн в Германия и на 5 юни 2009 г. заяви: "Германия е една окупирана държава и ще остане такава”.

Това означава, че и договорът "2 + 4” за обединяването на двете Германии е нищожен, както и последвалото разширяване на НАТО в ГДР, Източна Европа и т.н.

Поредното рязко изостряне на отношенията САЩ/НАТО – Русия започна през 2019 г. с излизането на Вашингтон от Договора за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина.

Това беше последният договор с Русия, от който САЩ излязоха. Повече не останаха.

Ще припомним, че САЩ при Буш – младши, излязоха едностранно от Договора за противоракетна отбрана от 1972 г. /ПРО/, който беше основата на стратегическото равновесие на планетата чрез заплахата за взаимно унищожение. Последва изграждането от САЩ на ПРО с антируска насоченост.

САЩ разположиха в Румъния и Полша наземни аналози на вертикалните установки за пуск на крилати ракети Tomahawk Mk-41.

Разбира се, САЩ могат да твърдят, че там няма никакви такива ракети, тъй като са специалисти по твърденията. Но това не променя същността на нещата, още повече, че наземните противоракетни комплекси Aegis Ashore в чиито състав влиза и системата за вертикален пуск е аналогична на универсалната установка Мк-41, можеща да пуска крилати ракети със средна далечина Tomahawk, както и с ядрени заряди.

След това САЩ започнаха подготовка за връщането на своите ракети в Европа.

През септември – ноември 2021 г. призраците от миналото започнаха да се връщат в Европа.

Първо САЩ разположиха многодомейнно-оперативна група в Германия, а след това отново активираха артилерийското командване, което беше въоръжено с прословутите балистични ракети със среден обсег на действие Pershing II с ядрени бойни глави по време на Студената войн.

Появата на многодомейнни оперативни бойни групи (Multi-Domain Task Force / MDTF) се свързва с установяването в американската армия на концепцията за "Multi-Domain Operations” (MDO) като основна концепция на войната, която замени предишната концепция за "Multi-Domain Battle”. Тази концепция са основава на предпоставката, че американската армия трябва да е готова да се противопостави ефективно на нови методи за водене на война в пет различни физически среди (домейни) – на земята, в морето, във въздуха, в космоса и в кибер пространството, и да може да извършва едновременно операции във всички тези домейни, тоест многодомейнни (многосферни) операции.

Това е развитие на концепцията за мрежово-центрична война, която предполагаше най-дълбока интеграция на бойни единици от всички видове въоръжени сили на САЩ (армия, военно-въздушни сили, флот, морска пехота и други).

Като цяло САЩ планират да създадат пет MDT. Така че през следващите години ще се появи още една оперативна група в Тихия океан и още една в Арктика. Съобщава се, че петият MDTF ще бъде глобална група за интервенция.

С анонсираното решение на САЩ да разположат ядрено оръжие в Европа, ситуацията на контингента става изключително тежка.

Евентуалното разполагане означава, че САЩ готвят на Европа участта на потенциален театър на ядрената война с цел да бъде пренасочена част от ядрения потенциал на Русия от нанасяне на удар по територията на САЩ.

Така стигаме до сегашния момент.

САЩ играят руска рулетка с войната и мира. До Третата световна война е една крачка.

САЩ въртят барабана на револвера. Вдигат го към главата си и натискат. Няма изстрел. Зареждат пак. Пак няма. Засега САЩ имат жесток късмет, че все още не са се застреляли.

Рулетката е руска и Русия предупреждава: извади патрона, хвърли пистолета, внимавай какво правиш. Но САЩ не слушат и продължават да натискат спусъка.

Това е новата война на САЩ, която е тотална война срещу Русия.

Едновременно това е последната битка за контрола над света. Това е финалната битка между Запада и Изтока. Всичко напомня формирането на фронтовете /с малки разлики/ в навечерието на Втората световна война.

За САЩ Украйна беше само началото. Главната им цел е Русия – нейното дестабилизиране, смяна на режима, подчинение.

Първият патрон в барабана беше внесеният в Конгреса на САЩ законопроект 758, който даде зелена светлина за "предотвратяване на агресията на Русия срещу Украйна, Грузия, Молдова” и т.н.

Това беше първата крачка към пряк сблъсък с Русия и напомня подобна резолюция от 1998 г. при президента Буш, която стана основание за нахлуването на САЩ в Ирак. По-просто – това е официалното разрешение за война с Русия.

Всъщност сценарият на третата световна война се намира на чертожните дъски на Пентагона от 17 години, а военните действия срещу Русия отдавна се разглеждат на оперативно равнище. С тази резолюция Русия се представя като страна-агресор, която е нахлула в Украйна.

И така, предложенията на Русия от 17 декември 2021 г. отразяват законните опасения за сигурността на Русия.

Стратегическото търпение на Русия се изчерпи. Годините на безмилостно посегателство от страна на САЩ и НАТО към територията на Русия стигнаха до точката, в която Москва категорично обяви червените линии, които трябва да се спазват. Накратко, няма повече експанзия на изток от ръководения от САЩ военен блок, и второ, премахване на ударните оръжия на САЩ от съседните държави.

Подкрепяният от НАТО режим в Киев, който заплашва руския народ в Източна Украйна и националната сигурност на Русия, е последната капка, която преля. По-добре късно, отколкото никога.

Руснаците стигнаха до заключението, че само решителните действия от тяхна страна имат шанс да отрезвят Вашингтон от високомерието и да възстановят чувството за отговорност във Вашингтон, поне равно на чувството за отговорност, което поддържаше напрежението от студената война. Ако Вашингтон не успее да си върне чувството за отговорност, възможността за Армагедон отново ще надвисне над главите ни.

Оттук нататък ще трябва да има юридически обвързващи правила за сигурността, правната рамка е основна предпоставка.

Исканията, поставени от Москва, предвиждат воденият от САЩ военен пакт на НАТО да спре всяка експанзия на Изток, включително предоставяне на членство на бившите съветски републики като Украйна и Грузия.

Второ, САЩ трябва да изтеглят ударните оръжия, които са били поставени в Източна Европа, като тези в Полша и Румъния или други, планирани за поставяне в балтийските държави.

Русия достигна прага на нетърпимост към по-нататъшното американско двуличие и празни уверения. Ако не бъдат предоставени широкообхватни гаранции за сигурност, тогава следващият ход е Русия да постави някои сериозни военни карти на масата.

От друга страна е очевидно, че Партията на войната в САЩ, поне засега, преобладава. Когато слушам налудничавите изявления на такива като Блинкен и Псаки, получавам усещане, че за тези хора всичко е игра с нулева сума и че за тях споразумение с Русия, каквото и да е, е просто немислимо.

Ако е така, тогава това е… добра новина. Ясно е, че Партията на войната не оставя на Русия друга възможност освен да предприеме по-нататъшни едностранни действия. и те ще върнат лидерите на Запада обратно в реалния свят.

"Никога не казвай никога” е добър принцип и може би пробив в последната минута да е възможен, но аз лично не виждам как това може да се случи, когато една от двете страни е маниакално решена да третира другата като някаква полудива по-ниска раса. Едва ли е необходимо да се напомни какво се случи с Хитлер.

Ако някога критични дипломатически преговори са били обречени на провал от самото начало, дискусиите между САЩ и Русия за сигурност са именно това.

Двете страни дори не можеха да се договорят за дневен ред.

От руска гледна точка ситуацията е ясна: руската страна дойде с ясна позиция, която съдържа редица елементи, които са разбираеми и са толкова ясно формулирани, че отклоняването им просто не е възможно.

Русия каза – няма да има компромис, когато става въпрос за законните интереси на руската национална сигурност.

Що се отнася до американските заплахи, Русия даде своя отговор – всяко усилие за санкциониране на Русия би довело до "пълно скъсване на отношенията” между Русия и онези страни, които се опитват да налагат санкции.

Не е необходимо човек да бъде студент по история, за да разбере, че следващата логична стъпка след "пълен разрив на отношенията” между две страни, които са в конфликт по въпроси, свързани с екзистенциални заплахи за националната сигурност, не е мирното възобновяване на отношенията, а войната.

Лавров каза – става дума за конфликт Русия – САЩ, и в по-малка степен с НАТО, т.е. основният бенефициент от НАТО винаги са били САЩ и всеки мащабен военен конфликт със силите на НАТО автоматично означава мащабен военен конфликт преди всичко със САЩ.

В този конфликт каквито и войски Русия и САЩ да си противопоставят, ядрените оръжия ще са от решаващо значение. В Русия ядрените оръжия са на въоръжение с "ядрената триада”: стратегическа авиация; междуконтинентални ракети; атомни подводни ракетоносачи.

В случай на Трета световна война руските ядрени сили гарантирано ще изтрият САЩ от лицето на Земята.

Тогава възниква логичен въпрос: колко критична е близостта на сухопътните войски на НАТО и дори на авиацията до Русия като цяло? Отговор – докато руските атомни подводници браздят дълбините на океаните, това изобщо не е критично. Оттук и изводът, че просто няма значим военен компонент в проблема на НАТО.

Със своите предложения Русия всъщност поиска САЩ да се откажат от политическото си (а заедно с него и икономическото) влияние в онези територии, които бяха включени в зоната на интересите на Запада след 1997 г. Което означава едно – Русия е натрупала достатъчно сила, за да се утвърди отново като суверенна световна сила и е предявила претенции за суверенитет над близките територии.

Излишно е да казвам, че поставените искания означават оттегляне на самата Русия от западната капиталистическа система под ръководството на САЩ (доларовата система). Западът никога не е смятал Русия за равностоен партньор. Жестоките закони на дивия капитализъм не предвиждат честни партньорства.

Какви са вариантите?

Вариант № 1 – САЩ доброволно се съгласяват с руските "предложения”.

Разбира се, това е най-предпочитаният вариант. При него Русия мигновено получава икономическа независимост и широки възможности за по-нататъшно развитие. В същото време се запазват съществуващите отношения с други западни страни, връзките с които биха могли да послужат като добра помощ за формирането на вече независима вътрешна икономика.

САЩ от своя страна получават гаранции от Русия за ненамеса в техните дела, изхвърлят ненужния баласт под формата на разходите за поддържане на собствената си хегемония, получават възможност (и време да възстановят икономиката си в новата реалност, създадена от кризата на световната доларова система.

Вариант № 2 – САЩ отиват на конфронтация.

Русия вече очерта следващите си стъпки в случай, че САЩ откажат да направят отстъпки.

Формулировката им е – "действия от военен и военно-технически характер”.

Като цяло няма значение какви действия ще предприеме Русия.

Западът няма да може просто да преглътне такава "наглост” от страна на Русия и ще трябва да отговори с различни санкции, търговски блокади, ембарго, прекъсване на SWIFT, изземване на собствеността на руски олигарси, пресилени съдебни дела и т.н.

Всъщност Русия ще бъде икономически откъсната от Запада от самия Запад.

При това положение висшето ръководство на Русия ще обяви окончателно края на дрейфа в западна посока и началото на нова ера в историята на Русия – ерата на всеобхватния икономически суверенитет.

Както при първия вариант, Русия ще продължи да изгражда независима икономика, базирана само на своите интереси и преди всичко на вътрешни инвестиции и собствена валута. Руската икономика (за разлика от западната) е значително недомонетизирана. Това дава възможност да се осигури икономически растеж чрез вътрешни инвестиции, което в момента е забранено от прозападната политика на либералната централна банка.

Няма перспектива потребителски стоки да изчезнат от рафтовете на магазините, защото Русия има връзка с Китай – производителят на всичко на планетата. И местните производители ще се справят с високотехнологични стоки, тъй като имат много ресурси.

САЩ с тази опция ще бъдат принудени да изразходват ресурсите си, които вече са нулеви с ненужна конфронтация с Русия. Което за бившия световен хегемон ще е пълен срив, тъй като техните икономически проблеми – сривът на световната доларова система вече не може да бъде спрян, ще бъдат насложени върху вътрешни противоречия и ще поставят под въпрос самото съществуване на САЩ като цяла държава. А сегашните европейски васали на САЩ, под натиска на обективни обстоятелства, могат пак да отидат под крилото на Русия. Въпросът е дали тя ще ги иска. Отговорът е – не.

Засега всичко върви както е планирала Русия.

Русия формулира предложенията си по такъв начин, че за САЩ те са не само неприемливи, но и унизителни. Ако Вашингтон се съгласи да изпълни поне някои от тях, това би било пълна загуба на лице и загуба на статута на "хегемон”. И ако той откаже, това напълно развързва ръцете на Москва – може да прави каквото си иска и където иска. Ето защо руските предложения бяха официално публикувани – както за публично унижение на "хегемона”, така и за да няма най-малка възможност да ги изопачава и да превежда значението им по свой начин.

След бягството си от Афганистан САЩ се нуждаят от пауза и време за прегрупиране. И точно от тази пауза Русия ги лиши, изисквайки спешен отговор на своите условия. Нещо повече – позицията на САЩ се влошава.

Русия печели от всеки резултат от "преговорите” със САЩ и НАТО. Отказахте ли? Сега ще си решим проблемите, а вие ще гледате:

  • военен съюз с Китай;
  • стратегически съюз с Ирак;
  • ядрени оръжия в Беларус;
  • стратегически бомбардировачи в Южна и Централна Америка, в Сирия, в Беларус и в същия Ирак;
  • унищожение на военните съоръжения и оръжия на територията на Украйна и Грузия, които представляват заплаха за Русия;
  • след това ще дойде ред на съоръженията на ПРО в Полша и Румъния, които вече са разгърнали нападателни оръжия;
  • след това са Никарагуа, Куба, Венецуела, които смятат САЩ за свой враг и Русия ще помогне на тези държави да укрепят отбранителните си способности (всяка суверенна държава има право да избира своите съюзници);
  • Русия може да спре да продава енергия на САЩ. Да, САЩ внасят много руска енергия и ако руснаците решат да спрат това, очевидното вече "предапокалиптично” състояние на американската икономика ще пострада още повече;
  • Русия може да затвори въздушното си пространство за всички страни от НАТО са граждански въздушен трафик. Русия има най-скъпото въздушно пространство на планетата и ако тя го затвори за западните превозвачи, произтичащият хаос във въздуха и на земята ще бъде пълен.

Русия има огромно предимство пред всяка друга страна по отношение на противовъздушната отбрана. В съчетание с нейното предимство в електронната война и автоматизираните системи за управление на битки, това означава, че Русия може да разположи "електронен купол” не само над Балтийско или Черно море, но и над цяла Украйна или над големи райони на Близкия Изток.

В момента Украйна изгражда военноморски бази за НАТО на няколко места, включително едно в Азовско море. това е планът, който измислиха Джонсън и Зеленски. Този план трябва да създаде украински флот в рамките на две години. Можете ли да си представите колко лесно би било Русия да деактивира тези бъдещи бази?

Точно за 5 минути. Има още много опции, на които ще се спираме в бъдеще.

Като цяло, отхвърлянето на руските предложения открива широки възможности за осигуряване на руската национална сигурност навсякъде по света по всякакъв начин, както и за оказване на помощ на съюзници в Европа, Азия, Африка… дори в Антарктида.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 315, February 2022
Основните нарко-магистрали
Какво представляват опиоидите?Опиоидите се произвеждат от съединение, което се извлича от маковото семе.В момента Афгани...
    91 милиона - в първите часове
Според последни симулации, в ядрена война на САЩ срещу Русия, базираща на актуалната позиция на войските и способностите...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2022, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com