Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'22'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11
'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

На прага на III световна война
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Русия не започва войните, тя ги завършва
Започна тотално преустройство на света
03.2022

На 21 февруари 2022 г. президентът Путин подписа укази за признаване на независимостта и юридическата субективност на донецката и Луганската народни републики и подписа договорите за дружба и сътрудничество и техния военен компонент.

Едновременно Путин произнесе реч с дълбок историрически екскурс за Украйна, Европа, САЩ и света.

Преди това на 17 февруари нацистките украински части започнаха обстрел с различни калибри на Донецк.

На 18 и 19 февруари ръководителите на Донецката народна република и на Луганската народна република обявиха евакуация на мирното население на територията на Руската федерация, където в Ростовска област са подготвени места за приемане и разполагане на гражданите на двете републики. Ще бъдат евакуирани над 700 000 души – жени, деца, възрастни.

Едновременно в двете републики беше обявена пълна мобилизация срещу украинските части, строени в боен порядък и чакащи заповед за атака срещу двете републики.

Ще припомним как започна операция "Барбароса" на 21 юни 1941 г. на Хитлер срещу СССР.

Сигналът "Алтон" означаваше, че настъплението се пренася за друга дата, въпреки че войските на Хитлер по това време вече ще се намират в пълна бойна готовност.

Сигналът "Дортмунд" означаваше, че настъплението, както е планирано, ще започне на 22 юни с движение на сухопътните войски и с прелитане на авиацията през границата в 3 часа и 30 минути.

Сигналът "Дортмунд" трябваше да бъде даден до 14.00 часа на 21 юни 1941 г.

На 18 февруари 2022 г. на горния фон се появиха сведения, че режимът в Киев е дал заповед "Дортмунд", т.е. да се започне пълномащабна операция срещу Донецк и Луганск.

Явно историята не учи нацистите на нищо.

Алгоритъмът на действие на украинската страна беше прост. Сутринта на 17 февруари беше открит огън по линията на съприкосновението срещу цивилни и промишлени обекти. Същият ден Зеленски съобщи, че няма да изпълнява минските договорености и няма да отидат на преговори с Донецк и Луганск, т.е. Киев заяви, че Украйна няма намерение да изпълнява Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Донбас и комплекса от мерки за изпълнение на минските споразумения.

На 17 февруари Министерството на външните работи на Русия връчи писмен отговор на писмения отговор на САЩ на руските искания за гаранции за сигурност в Европа.

Определихме тези искания на Русия към САЩ и НАТО като "най-важният документ на ХХI век".

Започва тотално преустройство на света. Западът трябва да бъде върнат в рамките на международните закони. Гаранциите за сигурността трябва да са еднакви за всички.

Международните договорености трябва да се спазват, в това число за неразширението на НАТО на Изток извън пределите на линията Одер – Ниса между Германия и Полша, и връщането на Европа във военно отношение към ситуацията от 1997 г., което се отнася и за Украйна, изпълнение на всички задължения, поети в рамките на организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в Истанбулската декларация от 1999 г. и Астанската декларация от 2010 г.

На 17 декември Москва даде срок на САЩ да отговори 1 месец.

Писменият отговор на САЩ беше даден на 26 януари 2022 г.

Отговорът на САЩ, както се и очакваше, беше "не" – отказват каквито и да било ограничения на разширението на НАТО, в това число и в Украйна.

Отговор на Русия на отговора на САЩ беше даден на 17 февруари, когато режимът в Киев започна ескалацията срещу Донбас. В него Русия посочи, че:

  • американската страна не е дала конструктивен отговор на основните елементи на изготвения от руската страна проект на договор със САЩ за гаранции за сигурност. Тя отхвърля искането за неразширяване на НАТО, оттеглянето на "формулата на Букурещ", че "Украйна и Грузия ще станат членове на НАТО" и отхвърляне на създаването на военни бази на територията на държави, които преди това са били част на СССР и не са членове на пакта, включително използването на тяхната инфраструктура за провеждане на каквато и да е военна дейност, както и връщането на военните способности, включително ударни, и инфраструктурата на НАТО към състоянието от 1997 г., когато основополагащият акт Русия – НАТО беше подписан. Пренебрегва се пакетният характер на руските предложения, от които умишлено са избрани "удобни" за САЩ теми, които от своя страна са "изкривени" в посока създаване на предимства за САЩ и техните съюзници;
  • нарастващата военна активност на САЩ и НАТО близо до руските граници е тревожна, докато руските "червени линии" и основни интереси на сигурността, както и суверенното право на Русия да ги защитава, продължават да се игнорират. Окончателните искания за изтегляне на войските от определени райони на руска територия, придружени от заплахи за по-строги санкции, са неприемливи и подкопават перспективите за постигане на реални споразумения. Русия ще бъде принудена да отговори, включително чрез прилагане на военно-технически мерки;
  • няма и не се планира никаква "руска инвазия" в Украйна, която САЩ и техните съюзници декларират на официално ниво от есента на миналата година, следователно изявленията за "отговорността на Русия за ескалацията" не могат да се разглеждат по друг начин, освен като опит за оказване на натиск и обезценяване на предложенията на Русия за гаранции за сигурност;
  • споменаването в този контекст на руските задължения по Будапещенския меморандум от 1994 г. няма нищо общо с вътрешно-украинския конфликт и не се отнася за обстоятелства, произтичащи от действието на вътрешни фактори там. Загубата на териториална цялост от украинската държава е резултат от протичащите в нея процеси;
  • обвиненията срещу Русия, съдържащи се в американския отговор, че е "окупирала Крим", също не издържат проверка. През 2014 г. в Киев се състоя държавен преврат, чиито инициатори, с подкрепата на САЩ и техните съюзници се насочиха към създаването на националистическа държава, която нарушава правата на руското и рускоезичното население, както и други етноси. Не е изненадващо, че в такава ситуация кримчаните гласуваха за обединение с Русия. Решението на жителите на Крим и Севастопол да се върнат в Руската федерация е взето по свободна воля при упражняване на правото на самоопределение, залегнало в Устава на ООН. Не е използвана сила или заплаха със сила. Въпросът за принадлежността на Крим е затворен;
  • ако Украйна бъде приета в НАТО , ще има реална заплаха режимът в Киев да се опита да "върне" Крим със сила, привличайки САЩ и техните съюзници, в съответствие с чл. 5 от Вашингтонския договор в пряк въоръжен конфликт с Русия с всички произтичащи от това последици. Тезата, повторена в отговора на САЩ, че Русия уж е "разпалила конфликта в Донбас", е несъстоятелна. Причините за него са с вътрешноукраински характер. Уреждането е възможно само чрез прилагане на споразуменията от Минск и набор от мерки, последователността и отговорността за изпълнението на които са ясно определени и единодушно потвърдени от Резолюция 2202 на Съвета за сигурност на ООН, включително от САЩ, Франция и Великобритания. В параграф 2 от тази резолюция като страни са посочени Киев, Донецк и Луганск. Нито един от тези документи не споменава отговорността на Русия за конфликта в Донбас. Русия, заедно с ОССЕ играе ролята на посредник в основния преговорен формат – контактната група – и заедно с Берлин и Париж – в Нормандския формат, който формулира препоръки към страните в конфликт и наблюдава тяхното изпълнение;
  • за деескалация на ситуацията около Украйна е от основно значение САЩ и НАТО да спрат с доставките на оръжие за Украйна, изтегляйки от там всички западни съветници и инструктори, да спрат всякакви съвместни учения с въоръжените сили на Украйна и изтеглят всички предварително доставени на Киев чуждестранни оръжия;
  • в същото време САЩ и техните съюзници местят военната си инфраструктура на Изток, разполагайки контингенти в териториите на новите членове. Те заобикалят ограниченията на ДОВСЕ и свободно тълкуват разпоредбите на Основополагащия акт "Русия – НАТО" относно отхвърлянето на "допълнително постоянно разполагане на значителни бойни сили". Ситуацията, която се разви в резултат на тези действия, е неприемлива. Русия настоява за изтеглянето на всички въоръжени сили и оръжия на САЩ, разположени в Централна Европа, югоизточна Европа и Балтийските страни. Националният потенциал в тези зони е напълно достатъчен;
  • в отговора на САЩ няма потвърждение, че американската страна се ангажира със спазването на неизменния принцип на неделимостта на сигурността. Въпреки че този принцип е заложен в преамбюла на Договора от 2011 г. между Руската федерация и САЩ, мерките за по-нататъшно намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, който страните се споразумяха да удължат за пет години без никакви изключения през февруари 2021 г., както и в редица приети основни документи на високо ниво на ОССЕ и Русия – НАТО: в преамбюла на Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., Парижката харта за нова Европа от 1990 г., Основополагащия акт Русия – НАТО от 1997 г., Истанбулската харта на ОССЕ за европейска сигурност от 1999 г., Римската декларация Русия – НАТО 2002 г. и Декларацията от Астана от срещата на върха на ОССЕ през 2010 г.;
  • САЩ потвърждават своята "силна подкрепа" за политиката на "отворени врати" на НАТО. Но това е в противоречие с основните ангажименти, поети в рамките на ОССЕ, преди всичко ангажимента "да не се засилва сигурността за сметка на сигурността на другите". Тази политика не отговаря на насоките на самия алианс, който след срещата си на 6-7 юни 1991 г. в Копенхаген се ангажира "да не извлича едностранни предимства от променената ситуация в Европа", "да не заплашва законните интереси" на други държави, а не да се стремят към "тяхната "изолация" или "начертаване на нови разделителни линии по целия континент".

Всичко това означава, че по почти целия пакет отговорът на САЩ е "Не". Разбира се, Москва знаеше, че САЩ няма да приемат тези искания. Но искаха отговорът да бъде фиксиран в писмена форма, след който ще предприемат "нужните мерки". Така "Не" на САЩ става пункт на бифуркация в сегашната мега-криза, която се характеризира по следния начин:

  • САЩ демонстрират нежелание да признаят правото на Русия да има сфера на влияние и национални интереси;
  • САЩ ще продължат опитите си да въвлекат Русия във война с Украйна, т.е. с чужди ръце и до последна украинска кръв.

По този начин приключиха съдбовните дни на януари и февруари 2022 г., които бяха кулминацията на войната, която САЩ вече водят срещу света, като си въобразяват, че ще останат незасегнати:

  • война срещу Русия в Украйна;
  • разполагане на нови ядрени ракети на САЩ в Германия или Полша /втора криза "Пършинг-2"/;
  • война на НАТО и ЕС срещу Беларус и Русия;
  • война между Украйна и ЛНР/ДНР и т.н.

С една дума САЩ предлагат на света "да прегърне хаоса и да живее в лудост".

Това е същността на момента и на реалностите на Третата световна война.

Въпросът сега е каква ще бъде конфигурацията на света в резултат на войната.

Ситуацията е изключително опасна и непредвидима, както на глобално стратегическо равнище САЩ – НАТО – Европа срещу Русия, така и на локално равнище Донбас – Украйна.

Ясно е, че каквото и да последва оттук нататък проектът Украйна, такъв какъвто го познаваме през последните 8 години, след майдана в Киев през 2014 г. ще изчезне.

Целта на САЩ в Украйна е ясна – Русия да бъде отслабена по същия начин, по който САЩ подкопаха СССР в Афганистан през 80-те години. Представяте ли си нов Афганистан в центъра на Европа?

Стратегическият пейзаж след Втората световна война никога не е бил по-опасен.

От едната страна има принуждаване към мир от Русия, от другата – принуждаване към война от САЩ. На стиковката е Украйна.

Единият полюс са САЩ и НАТО, които Русия принуждава към зачитане на нейните жизнени интереси и международното право и връщане към 1997 г., когато започна разширяването на НАТО на Изток. от другата е принуждаване към война от САЩ.

Русия начерта своите "червени линии" – никакво разширяване на НАТО в Украйна, ако САЩ и НАТО не дадат юридически гаранции за сигурността на Русия, отговорът ще е с военно-технически средства. Развръзката може да настъпи всеки момент.

На това равнище търпението на Русия към САЩ и НАТО приключи. Или – или. Или се съобразявате с нашите интереси, или започва бурята.

Но Украйна е само върхът на големите проблеми на стратегическо равнище Русия – САЩ. Това е същността. И колкото повече САЩ се опитват да лавират или да се крият зад Европа, толкова по-ясен става този конфликт.

Или – или!

Какво може да означава второто "или". Нещата са ясни – принуждаване на САЩ към мир с военни средства. Русия каза на САЩ: "Стоп, дотук, събирайте си багажа и обратно зад океана, или ще се съобразите с нашите национални интереси, или…!"

Русия тръгна към преглеждане на европейската и глобална система за сигурност след Втората световна война. Русия ще промени статуквото, независимо от онова, което САЩ могат да направят. Отлагането не е опция. Това се съдържа в алтернативата "или – или", за която Русия има решаващи военни козове.

Москва декларира, че спирането на разширяването на САЩ на Изток не подлежи на обсъждане. Но САЩ и НАТО отхвърлят това.

Отхвърлянето беше предвидено от Москва, както и опитите на САЩ за протакане и печелене на време.

Сега въпросът е какво ще последва. Но преди това е другият въпрос – защо и как се стигна до сегашния момент, който ще определя международния живот в обозримо бъдеще и несъмнено ще влезе някога в световните учебници. Русия никога не е разговаряла със Запада по този начин. Но дойде и този момент.

Моментът е без прецедент. САЩ трябва да бъдат върнати в рамките на международното право и договореност. Но със САЩ вече не може да се водят преговори и да се подписват договори, от които те излизат когато си искат. САЩ доказаха, че са недоговороспособни. Русия не може да разчита на никакви празни обещания от САЩ.

Светът никога досега не е бил пред такива предизвикателства и пред такова тотално преустройство на всичко. Навсякъде.

Това е цивилизационна революция на глобално равнище и на преразпределение на местата на държавите на световната арена и преди всичко на стратегическо равнище между Русия и САЩ. И, разбира се, Китай.

Противоречията Русия – САЩ се превърнаха в непреодолима пропаст, от чието дъно се е вторачила в нас най-страшната война в историята на човечеството.

Новата сила на нова Русия са нейните нови оръжейни системи, въведени на бойно дежурство. Никога в историята Русия не е била толкова силна спрямо който и да било противник. Дори и по времето на СССР.

Такъв момент се случва веднъж на 1000 години. Русия няма да го изпусне. Дойде време Западът да си плаща сметката.

Какви ще са тези "военно-технически средства"? Излишно е да спекулирам. Много от тях анализирам от 25 години.

Тук само ще отбележа две неща, които все още не се разбират.

Първо. През последните години се осъществи коренна и безпрецедентна промяна във философията на войната. Съвременната война се води с оръжия и противооръжия за далечни разстояния, даже на хиляди километри.

Тоест маневрирането и използването на живата сила.

Именно оръжията на далечната война върнаха Русия в голямата игра със смазващо превъзходство – хиперзвуковите "Циркон", "Кинжал", "Авангард", "Сармат", атомните подводници с "Булава", противооръжията С-400-С-500, С-550 "Нудоль", действащи и в Космоса, колосалното торпедо "Посейдон", оръжията на военния театър начело с "Искандер", стратегическата авиация и т.н.

Заради това няма да гадая къде, кога и как тези оръжия ще бъдат използвани. Ще бъдат използвани там по такъв начин и в такъв момент, какъвто е необходимо.

Второ. Така нареченият "алгоритъм на Путин", на който отдавна обръщам внимание.

Всъщност, действията на Путин са напълно предсказуеми. Така нареченият "алгоритъм на Путин" вече е известен на западните елити и на така наречената "дълбока държава".

За какво става дума? За степенуването на предложенията на Путин.

Първото предложение на Путин винаги е напълно приемливо и взаимоизгодно, даже с известен ущърб за интересите на Русия.

Второто предложение на Путин вече е доста тежко, но както се казва "все още може да се диша".

Третото предложение вече е най-тежкото – "или – или".

Това означава, че първото предложение на Путин е: "дайте да се разберем, това са нашите интереси, това са вашите, да намерим разумен компромис".

След като е отхвърлено, следва второто предложение на Путин, което е предупреждение и така се озвучава – ако се вразумите, е следват военно-технически мерки.

Когато и то е отхвърлено, следва третото и последно предупреждение – Русия повече няма да отстъпва, ще отстъпи западният свят. "Щом не искате, взимайте си куфарите и обратно. Иначе…"

С отхвърлянето от САЩ на трите предложения на Русия, светът навлезе в сегашната мега криза.

Към Украйна започнаха да летят оръжия от САЩ, Англия, балтийските страни, Румъния.

Американски инструктори "на място" обучават украински спецназ в Лвов.

Американски F-35 и F-16 бяха позиционирани в Източна Европа.

Танкове и бронетехника пътуват от Гърция към границите на Украйна.

САЩ започнаха евакуация на посолството си от Киев в Лвов, подобно на бягството им от Кабул /Афганистан/.

Междувременно президентът Байдън спомена, че може да се примирят с по-малка ограничена агресия на Русия срещу Украйна. "С една дума – влезте "поне малко, за да можем да избягаме от Украйна и от хаоса, който сътворихме там и въобще от Източна Европа и да оставим на Русия да се оправя с тях - старият номер на Чърчил след Втората световна война.

В резултат на затъването в украинската бездънна действителност Западът разбра, че всичко което е свързано с Киев, няма никакъв смисъл, освен в една точка. Украйна се превърна в гробище на чиято централна алея са изкопани гробовете на първите лица на САЩ и НАТО.

Ще припомним, че сегашна Украйна се появи в резултат на кървавия държавен преврат на англо-американския ционизъм, който оттогава се занимава с държавен тероризъм, което означава, че Зеленски и Порошенко ще бъдат арестувани за престъпления срещу човечеството, ако преди това не офейкат в Израел.

Същото се отнася и за Източна Европа. Шерифът не се интересува от проблемите на индианците в Източна Европа. Те ще бъдат жертвани, за да се опитат САЩ да запазят господството си над Западна Европа.

На предна позиция е изтласквана Англия и умствено неуравновесения Борис Джонсън. Лондон изведнъж започна да разглежда възможността от създаване на троен пакт между Лондон, Варшава и Киев, което напомня навечерието на Втората световна война, с по-различни участници, но със същата цел – война на Изток.

На САЩ не е нужна просто война в Украйна. На САЩ е нужна такава война, която ще им позволи да запазят своите позиции в Европа. Най-добрият вариант за тях е да представят Русия като неадекватен агресор, който напада "беззащитната, миролюбива, тръгнала по пътя на демокрацията Украйна".

От друга страна, целият набор от искания на Русия се свежда до това Западът да признае, че светът се е променил и че с това се промениха и правилата на играта. По принцип САЩ са готови да избягат от Източна Европа. Вече няма какво да крадат там. Но искат преди това да превърнат Източна Европа в пустиня за десетилетия и молят Русия "да влезе поне малко в Украйна".

Руските искания за писмено фиксиране на договорености не се дължат на това, че от "бумагата" има някаква голяма полза. Както се казва "всички договори са, за да бъдат нарушавани".

Но това е опит на Москва да принуди така наречения "колективен Запад" да спре да работи във формата на отдавна загубената хегемония, да седне на преговорите, да се фиксират позициите и да се оформи променилата се в полза на Русия геополитическа ситуация.

Но САЩ и НАТО живеят в миналите времена. На тях им е нужна война в Украйна. Искат да въвлекат Русия във война в Украйна и в Европа, за да се спасят.

Русия отговори – нищо подобно, първият удар, ако се стигне до него, ще бъде и по САЩ.

Но САЩ, като лунатици, предизвикват война в Украйна и искат да въвлекат Русия в нея.

Ето веригата от събитията:

  • От края на октомври 2021 г. САЩ започнаха да разрояват световна истерия в информационното поле.
  • В началото на ноември американците откриха струпване на руски войски "близо до границите на Украйна". Е, почти близо, на 350 км от границите на Украйна. Можеха да ги намерят и в Урал, и в Камчатка. Това географията, американците я нямат за нищо.
  • В края на ноември западните политици започнаха единодушно да крещят, че "Русия е на път да атакува Украйна в края на зимата". В същото време декларираха, че Западът не приема "червените линии" от Русия, преди всичко за разширяването на НАТО и за Украйна.
  • През декември руската страна обяви наличието на данни за подготовка на химическа провокация в Донбас.
  • В средата на януари Международният център за стратегическо разузнаване (ICSI) въведе за Украйна "червено" предпоследно равнище на опасност, което означава крайно вероятна криза или сериозен конфликт, като пътуванията до тази страна не се препоръчват. Рискът за живота се оценява от среден до висок. Според ICSI крупни стълкновения на територията на Украйна са вероятни в течение на две седмици.
  • Според западни централи кръвопролитният конфликт в Украйна ще е "от средата на януари до края на февруари".
  • В средата на януари стана известна секретната програма на ЦРУ за обучение на украинците и как да убиват руснаци. Програмата се реализира една от базите в юга на САЩ, и в Донбас.
  • Отправна точка за кръвопролитията може да стане провокация "под чужд флаг" и да се припише на руските спецслужби. Идентифицирани са 6 бойни украински групи, подготвящи терористични актове в Луганск и Донецк. Може и да е химическа атака в Горловка.
  • На 18 януари американска армада от 22 кораба, в това число три самолетоносача, три десантни кораба и 4 подводници напуснаха Сан Диего.
  • Държавният секретар Антъни Блинкен пристига в Киев на 19 януари, за да даде окончателните заповеди за по-нататъшните им действия.
  • На 20 януари Блинкен беше в Германия, където се срещна с новата германска външна министърка Аналена Бербок, съпредседател на Зелената партия и противник на "Северен поток 2". Договориха координация на взаимните действия.

В същото време:

  • Англия изпрати на Украйна 1200 противотанкови гранатомети.
  • Генералният секретар на НАТО признава към нарастване на въоръжаването в Европа.
  • На външното министерство на Англия беше заповядано да е готово да премине към "кризисен режим" в най-кратки срокове, заради Украйна.
  • Дойдоха и визитите на Лиза Трасс и на министъра на отбраната в Москва, а след това в Киев.
  • От началото на февруари започна рязка ескалация на провокациите на Киев в Донбас.
  • На 18 февруари започна евакуация на мирното население на Донецк и Луганск към Русия.
  • На 18 февруари започнаха глобалните учения на стратегическите ядрени сили на Русия. съчетанието им със започналите по-рано глобални военно-морски учения на Русия във всички световни морски акватории означаваше само едно нещо – поредно предупреждение на Русия към СЩА на стратегическо равнище.

Тези глобални военни учения по своя мащаб превъзхождат всичко, което познаваме даже от времето на СССР. И които, в своята военно-стратегическа същност, означават глобална блокада на САЩ и НАТО на цялата планета.

В края на януари и през февруари всички готови за бой руски кораби и подводници, както и съдовете за техническо подсигуряване, бяха едновременно изведени на полигоните на бойната им подготовка, т.е. на бойна позиция в Средиземно, Северно и Охотско морета, Североизточната част на Атлантическия океан и в Тихия океан.

Но 10-20 февруари на територията на Беларус, покрай държавните й граници с Полша и Украйна, започна активната фаза на съвместните белоруско-руски учения "Съюзна решимост – 2022 г."

В "Съюзна решимост" взеха участие Южният, Централният и Източният военни окръзи, както и въздушно-десантните и въздушно-космическите сили на Русия. Намекът на Москва от военна гледна точка за първи път в новата история Русия провежда глобални маневри срещу конкретен противник – САЩ и НАТО, които са се разширили до нейните граници и застрашават националните й интереси.

Такова напрежение се предприема само когато големият конфликт, т.е. голямата война, е на прага.

Така стигаме отново до сегашния момент.

САЩ играят руска рулетка с войната и мира.

САЩ въртят барабана на револвера. Вдигат го към главата си и натискат. Няма изстрел. Зареждат пак. Пак няма. Засега САЩ имат жесток късмет, че все още не са се застреляли.

Рулетката е руска и Русия предупреждава: извади патрона, хвърли пистолета, внимавай какво правиш. Но САЩ не слушат и продължават да натискат спусъка.

Това е новата война на САЩ, която е тотална война срещу Русия.

Едновременно това е последната битка за контрола над света. Това е финалната битка между Запада и Изтока. Всичко напомня формирането на фронтовете на равнището от Студената война.

Русия каза – няма да има компромис, когато става въпрос за законните интереси на руската национална сигурност.

Що се отнася до американските заплахи, Русия даде своя отговор – всяко усилие за санкциониране на Русия ще доведе до "пълно скъсване на отношенията" между Русия и онези страни, които се опитват да налагат санкции.

Не е необходимо човек да е студент по история, за да разбере, че следващата логична стъпка след "пълен разрив на отношенията" между две страни, които са в конфликт по въпроси, свързани с екзистенциални заплахи за националната сигурност, е войната.

И така, залозите са направени. Светът е замръзнал в точката, след която вече няма да има никакво връщане, а отпред срещу него зее пропастта на унищожението.

Какви козове Путин държи в ръцете си?

Засега отхвърлям инвазията в Украйна. Въобще за какво е на Русия тази Украйна, унищожена и ограбена от САЩ, Англия и Израел. Точно това иска Вашингтон от Путин и това е което се опитва да постигне от 2014 г. насам. Едва ли е необходимо и Русия да разположи в Беларус стратегически ракетни войски. Няма смисъл. Междуконтиненталните балистични ракети не ги интересуват къде летят до Ню Йорк – от Гомел или близо до Саратов. Те няма да летят там през Атлантика, а през Северния полюс, няма разлика в тези 100-200 километра. По Европа със стратегически ракети не се стреля. Достатъчни са "Искандери" от Калининград.

Какво друго? Бази на Русия в Куба, Венецуела или Никарагуа?

Няма смисъл. Достатъчни са две атомни руски подводници срещу Източното и Западното крайбрежие на САЩ. Ами, ако носят и "Посейдон"?

Военен съюз с Китай?

Няма нужда. Както казаха Путин и Си – отношенията на Русия и Китай на новия етап са на по-високо равнище, много по-динамично от формален военен съюз.

На стратегическо равнище Русия е неоспорим лидер.

За първи път в цялата следвоенна история не Русия настига, а нея се опитват да догонят. При най-важните оръжия Русия изпреварва с 10-15 години. Заради това пред нея сега се отваря исторически прозорец на възможности – геополитически и военни.

В момента Русия диктува условията си. САЩ ще ги изпълнят. И само Путин ще реши дали ще позволи на американците да запазят физиономията си, или ще ги унижи максимално. Предполагам, че ще е първото. Никой няма намерение и желание да се занимава с проблемите на САЩ, ако те рухнат.

Доста отдавна соча, наред с някои други световни анализатори, оръжейната импотентност на САЩ.

Ще разгледам отново състоянието на американските стратегически ядрени сили, в тяхната въздушна, морска и наземна ядрена триада. Там нещата за САЩ не са блестящи, даже напротив.

Наземният компонент на ядрената триада са всичките силозни пускови установки за единствените останали военновъздушни сили на САЩ на въоръжение – наземните /наземните стратегически ядрени сили на САЩ са към ВВС/, т.е. наземната междуконтинентална балистична ракета (ICBM) LGM-30G Minuteman III, които в момента стоят на опашка за ремонт и не могат да бъдат използвани по предназначение. А самите МБР Minuteman III (това е нова междуконтинентална блокова ракета с твърдо гориво на първи удар с максимален обхват от 13 000 км) са в такова техническо състояние, че е просто опасно да се изстреля. А ако се изстрелят не е ясно накъде ще полетят. От 2010 г. насам от 10 тестови изстрелвания само един беше признат за успешен и още 4 за частично успешни, т.е. коефициент на надеждност 50%. Общо, според Министерството на отбраната на САЩ, през февруари 2018 г. САЩ разполагат с 400 такива ракети на въоръжение.

В момента морските сили за ядрено възпиране NSNF (Naval Nuclear Deterrent Force) на САЩ се състоят от 14 атомни подводници от клас Охайо, оборудвани с тристепенни ICBM Trident II от 4-то поколение. Ракетата има максимален обсег на действие от 11 300 км и има разделяща се главна бойна част с индивидуално насочване, оборудване с термоядрени заряди с мощност от 475 и 100 килотона. Всяка от 14-те SSBN може да носи 24 подобни ICBM с морско базиране.

Това е най-доброто, което е на въоръжение в момента на ВМС на САЩ.

Руските системи за противоракетна отбрана ще се справят с тях.

Въздушният компонент на ядрената триада на САЩ в момента се състои от 46 стратегически бомбардировача B-52H, способни да носят ядрени оръжия, и 20 ядрени стратегически бомбардировача B-2A с ниско ниво на демаскиращи характеристики.

Американският ядрен арсенал включва също бомбите B83-1 и B61-11 със свободно падане. Към днешна дата експертите оценяват броя на американските ядрени атомни бомби в Европа и Турция на 150-200 броя. Това са бомби тип B-61 с общ капацитет 18 мегатона.

Като обобщение може да се каже, че през 2022 г. САЩ влизат напълно неподготвени за ядрена конфронтация с Русия и Китай.

През 2018 г. при Тръмп те приеха нова ядрена доктрина за периода до края на 21 век. Според тази доктрина основата на новосъздадените стратегически ядрени сили трябва да бъдат 400 моноблокови наземни МБР, вероятно наречени Minuteman IV, първата от които трябва да се появи през 2029 г. За тези цели те искат да оставят 450 мини пускови установки, 50 от които ще бъдат фалшиви.

Според новата доктрина на САЩ военноморският компонент на стратегическите ядрени сили трябва да включва до 240 Trident II инсталирани на 12 подводници от клас "Колумбия". Първата атомна подводница от новия клас трябва да влезе в бойни патрули през 2031 г.

И накрая, третият въздушен компонент на актуализираната триада на САЩ ще бъдат 60 тежки бомбардировача от типа B-21 Raider (B-3) с ядрени крилати ракети с въздушно изстрелване и регулируеми ядрени бомби. Първият такъв бомбардировач трябва да се появи през 2025 г. Впоследствие планират да разположат нова крилата ракета с удължен обсег с ядрена бойна глава на тези бомбардировачи.

Освен това триадата ще бъде подсилена от неназован брой бомбардировачи с двойно предназначение със среден обсег, т.е. способни да носят въздушни бомби в ядрени или неядрени оръжия. В основата на последното ще бъдат новите усъвършенствани многофункционални изтребители-бомбардировачи F-35, базирани на земя и мобилни средства, които вече пристигат във ВВС на САЩ, което означава, че те ще се появят на летищата на много държави от НАТО и неговите съюзници, съседни на територията на Русия и Китай.

През 2019 г. започна серийното производство на управлявани термоядрени бомби B61-12 чрез промяна на продуктите, налични в складовете.

Очаква се по този начин да бъдат модернизирани общо 480 бомби. Броят на бомбите, планирани за внедряване, все още не е уточнен. След приключването на цялата тази работа в арсеналите на BBC на САЩ ще останат само два вида тактически термоядрени бомби: B61-11 и B61-12. Като заместител на по-старите бомби в семейството си, новите B61-12 ще бъдат изпратени в бази на НАТО в Европа, които вече имат подобни оръжия. Там се съхраняват в шест авиобази: в Германия (Buchel, повече от 20 единици), Италия (Aviano и Gedi, 70-110 единици), Белгия (Kleine Brogel, 10-20 единици), Холандия (Volkel, 10-20 броя) и Турция /Incirlik/, 50-90 броя).

Както се вижда, САЩ имат големи планове за бъдещето. Но точно сега те не са готови да се сблъскат не само с Русия, но дори и с КНДР.

Сега всички войни се свеждат до войната за скорост. По-точно за скоростта на доставка на смъртоносен товар до потенциалния противник. Тъй като и двете страни имат ракети, целта на войната ще е да се убие противника преди той да е убил вас.

Става дума за хиперзвука. Руските "Кинжал" и "Авангард" са на бойно дежурство от 2 години. "Посейдон" и "Сармат" са в последни изпитания.

За тези, които са забравили, ще припомня какво е "Авангард".

Това е още един вариант за руската нова междуконтинентална балистична ракета от тежък клас "Сармат", която замени прочутата "Воевода", която получи индекса СС-18 "Сатана" според класификацията на НАТО. Не знам какво име ще измислят за "Сармат", но като се има предвид, че в бойната си глава ще бъде въоръжена с въздушно-стратосферния комплекс "Авангард", способен да се движи в плътните слоеве на атмосферата с хиперзвукова скорост, надвишаваща скоростта на звука 20 пъти, което го прави недостъпен за вражеските системи за противоракетна отбрана, тогава вероятно ще бъде наречен "Невидим сатана".

Представете си огнено кълбо, носещо се към земята в облак от плазма почти с първа космическа скорост. Това е "Авангард", който въплъти в метал и композит пробива в технологиите. Руските учени създадоха материали, които могат да издържат на температурата на плазмата, без да се разпадат. Не само материалът на Авангард е секретен, но дори и неговата форма. Сред разделящите се бойни глави на "Сармат" може да има от един до три такива модула, някои от които могат да бъдат ядрени, други конвенционални, а някои примамки за отблъскване на вражески противоракети.

И така, "Авангард" е в руската армия от декември 2019 г. Той може да достигне максимална скорост до 28 Маха. Мощта на бойното оборудване е от 800 килотона до 2 мегатона. Прогнозната дължина на блока е 5-7 метра.

Хиперзвуковата плъзгаща се бойна глава "Авангард" може да пробие дори перспективните системи за противоракетна отбрана чрез маневриране по височина и курс – нагоре и надолу, наляво и надясно. Тя отива към целта като огнено кълбо, чиято повърхностна температура е 1600 – 2000 градуса по Целзий.

Бойните глави на комплекса имат собствени двигатели и могат да маневрират по траекторията по посока и по скорост. Системата за управление позволява бързо да се промяна полетната задача и разпределението на целите преди старта. Бойната глава е позиционирана с междуконтинентален обхват (повече от 6000 км).

Според военни експерти за унищожаването на един "Авангард" са необходими поне 50 американски прехващачи SM-3, което на практика обезсмисля американската система за противоракетна отбрана.

Сега разбирате ли защо Путин може да си позволи да говори със САЩ от позиция на силата и за какво всъщност става дума на стратегическо равнище Русия – САЩ.

И защо двата проектодоговора предложени от Москва за взаимна сигурност "Русия – САЩ" и "Русия – НАТО" са най-важният документ на века и предвиждат дългосрочно трансформиране на глобалната политическа, икономическа и военна инфраструктура.

Красимир Иванджийски
22.02.2022 г


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 316, March 2022
Произходът на етиопските монолити в Аксум
Монолитите в Аксум – Етиопия, са едно от чудесата на древността.Как и защо са построени все още не е установено. Най-вер...
    Какво да правим при ядрена атака
Ядреният Армагедон е на "12 без 1 минута".Вече е и в Черно море. Даже минимална провокация на САЩ и Украйна срещу Крим м...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2022, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com